ЗА РЕГИОНА ОТ СОФИЯ ДО ПИРОТ
За да няма големи градове, които раждат престъпност и да са разпределени хората в цялата страна равномерно Хитлер e имал планове да превърне Германия в мрежа от автобанове, разклоненията от които да водят до населените места около тях. В тези неголеми населени места хората трябвало да живеят, да се трудят, а когато им се налага да посещават големите градове, да пътуват по удобни пътища до тях. Успоредно с програмата за строеж на магистрали е била стартирана и програма за производство на народни коли /Volks Wagen/ за всички годни да ги управляват хора, с които те да се придвижват свободно и бързо. Така в констукторското бюро на проф. Порше е създаден моделът VW, наричан в Германия бръмбарът, а в България костенурката. По-късно в ГДР отново създават народна кола, Trabant, която същопритежаваща своите достоинства – с неръждаеми външни елементи от текстилни отпадъци и смоли, лека за подържане, един от първите автомобили с предно предаване, за да е по просторно купето. За разлика от първата народна германска кола тази обаче замърсяваше въздуха с двутактовия си мотор. Гедерманците бяха влюбени в трабантчето си и го наричаха unsere Zweitakter.
Точно обратно на плановете на Хитлер, които са съобразени с естествения начин на живот на хората по цялата територия на страната е устроен Софийският регион на запад от София. Това важи за цялата страна и проблемът се задълбочава от много нови фактори, водещ от които е безнаказаната циганска престъпност, но сега ще пиша само за региона на запад от София. Почти цялото производство в него, а също услуги, администрация, съд, проституция – всичко това се съсредоточи в града. Западнаха китните до 1989 г. софийски села в полите на Средна гора, Балкана, Витоша, Лозенската планина, Люлин и другите, планини, върви процес на обезселване на селата и от Софийското рАвно пОле. Хората се местят в София, причините са ясни. С тях и циганите от цяла България, които вече надминават 300000 души и обсаждат с гета столицата от всички страни.
Този процес на миграция към столицата доведе до деформация в мисленето на хората, изразяваща се в становището им, че в София живеят някакви едва ли не висши създания, а на запад от София изоставането в мисленето и бита е тотално. Софиянци считат, че България стига едва ли не до гр. Драгоман. Интересното е, че същото /!!!/ мнение съм чувал и от сърбизирани балгари в Пирот и това ме плаши - промитите мозъци по времето на соца са от двете страни на границата ни и заедно работят срещу нас. На запад от Драгоман когато Софиянци не считат регионите на запад от Драгоман изобщо за български, а за Западната крайна с главни градове Цариброд и Пирот знаят съвсем малко. С напредване на чалгата, която е петата колоно на сърбите у нас и приматизацията, която страната ни съзнателно провежда чрез образованието и медиите, вече чувам и още по-лоши неща – тамошните българи тук ги считат за сърби. И как не! Да се изучава някъде нещо за несправедливия Ньойски договор? Ето мнение на хора от Западните покрайнини, изказано пред мен:
Тук ни викат българи, като отидем в България ни викат сърби!
Този процес на дебългаризация в мисленето на хората за регионите на България на запад от Драгоман е много тревожен, защото е проява на нихилизъм – заболяване-метастаза на вируса на Маркс, което поразява даден етнос и дори цяла държава. Насадените марксови лъжи в съзнанието на хората да не се чувстват принадлежащи към държавата или етноса си, да са неверници, но пък да са интернационалисти, комунисти и всяккакви други изроди още са живи в наследниците им, чиито мозък е бил промит от заразените с вируса на Маркс техни родители, поради което те освен, че не могат да бъдат свободни хора, да обичат, да се трудят творчески, да се радват на природата, на изкуството, да се възпроизведат, не могат и да мислят. В „мисленето” си те прилагат клишета, с които са ги разработвали, те не осъзнават жалкия за тях факт, че са превърнати в боклуци и че каквото и да сторят и да кажат то ще наподобява не на човешка дейност, а на такава на предшестващата прематите, бозайниците. Между образованите хора място за такива няма и остава единствената им възможност да се ешват социално и „интелектуално” с боклуци, като тях, каквито за съжаление ги има много. Тези манипулируеми и борещи се за защита на посредствеността им промити мозъци са една от причините да оставаме все на този хал, желан само от задкулисието, което преди наричахме мафия. Същата тази мафия, която доскоро имаше и банка, днес й остава само партията й, претендираща да се бори за правата и свободите на всички граждани в страната/?!?/.
Вместо да работят за България, за българите извън границите на страната не по тяхна вина, последните версайски затечиници в собствените си имоти, приматите в социалните мрежи скачат от радост за всеки убит от путинските джелати укромайданофашист, опитват се по спусната им от Центъра стратегия да спрат развитието на страната ни и да я втурнат назад чрез провежданият от години подготвителен процес на масова приматизация у нас, в резултат на който да ни изгонят от ЕС и да ни набутат в ЕС /Евразийския съюз/, при приматите. Други социалномрежови труженици включват статии към постингите си, писани от агенти на Центъра целево, да подпомагат приматизаторите към Центъра. Основното в тези „статии” е неизбеждата победа на Путин в една война срещу света, а побочните теми са срещу ЕС, срещу НАТО, срещу САЩ, срещу Плевнелиев.
Мисля си, дали всеки ден живот на противниците на Путин не трябва да се възприема като путински подарък. Май-май...
Не всички в социалните мрежи обаче са там със задача /от Центъра/,
В тях има и честни хора, които са имат цел. Аз напр. имам няколко цели – да опиша непознатата за повечето хора България, защото никой не я познава по-добре от мен, да подкрепям хората на изкуството, да се боря срещу приматите и приматизаторите, да пропагандирам хубавата музика, която изисква сериозна подготовка за да бъде разбрана – аз съм образован любител музикант, имам и други цели. Като контрапункт на чалгата, която навлезе и в социалните мрежи, в този мой постинг ще поместя две чужди статии. Едната е на автора на сайта Свети места, а другата – на един голям българин, духовният водач на българите в Южната крайна с център Босилеград. Това е рядко ерудиран мъж, имащ цел в живота, която той ще отстоява докато е жив. Макар извън България той владее отличен български език и е поет. По компетентност с него за създадената ситуация с българите в Западните покрайнини след Ньойския договор, за съвременната политика на България и Сърбия, за положението в тях, за бъдещето на тези страни, с него може да се мери може би само една дама от Цариброд, за която вече съм писал.
Аз съм емоционално приповдигнат в момента, защото скоро ще посетя Западните покрайнини отново. Това е един прекрасен регион, който освен природните си дадености има и богато историческо, ентографско и архитектурно минало. Регионът е планиниски и условията за живот там винаги са били ужасно трудни. Понякога съм се учудвал как в тези къщи в планината са се раждали деца, как хората са ги гледали, без да прекъсват другите си грижи по добитъка. Учудвал съм се и на друго, как хората са оставали по селата си по 5-6 месеца в годината, в плен на снега. Справяли са се, били са силни и смели, децата са посещавали училища, до които има допълнителна сграда, където децата да останат ако не могат поради влошено време да ги приберат родителите им. Градили са си хората църкви, имали са поп, по един на няколко села, по махалите вместо църкви са имали оброци, където днес се радваме на съхранените уникални архитектурни каменни шедьоври, които могат да се видят само по тези места.
Какво знаят хората за този регион, освен, че тук и там правят плескавици и има Заечарско пиво? Те знаят ли каква славна история в миналото са имали разкостваните днес от електората на ДПС - циганите градовете Трън и Годеч? Знаят ли за християнските култови комплекси по тези места, изгорени при турското нашествие у нас, напр. тези по планината Манастирище? Защо е наречена тя така? Знаят ли за скалните църкви и манастири по долините на река Височица и Нишава?
Точно това наричам аз нихилизъм. Не познаваш собствената си история, а пропагандираш в социалната мрежи постулати на страни-примати, управлявани от болни мозъци, жестоко поразени от вируса на Маркс, които никога няма да разрешат на хората хората да поемат по пътя на естественото им Божие употребелние - да им предоставят елементарни условия за свобода на личността и просперитет. Вместо това те насажат между тях омраза, каквото сторва ДПС, толерират манипулируемите примати, защото имат нужда от глъсчетата им на местните избори, а в по-големи мащаби въоръжават джелати да избиват непримати. Както Ньойския договор откъсна преди почти 100 години живи късове от България, сега Путин иска да стори същото с части от Украйна. Примати от соцалните мрежи го химнословят за това. Така постъпиха на времето с компактното българско население, придадено днес към Сърбия, което от 120000 сега е останало само 18000. Същото ще стане в Крим, Донбас, Луганск,а по-късно това, което разпадът на комунизЪма причинява сега на Сирия, където насажданата с години омраза избухна. И точно тези процеси са процес на химнословене от страна са социалномрежовите примати.
Ще поместя линк на статия на Георги Чараклиев от неговия сайт за село Драгоил. Селото е със затихващи функции, но за миналото му свидетелстват останките от неговата култура и религия. Брависимо на г/н Чараклиев. Аз знам село с 14 оброка, но село със 17 оброка до сега не знаех. На носещите в себе си останки от духа на българите по тази земя сайтът му ще донесе радост, вълнения и желание да посетят някои свети места от тези, които е описал.
Ще поместя изцяло статия на г/н Иван Николов, пазителят на българския дух в Южната крайна с главен град Босилеград. Тя е фундаментална не само за времето си, когато е писана – 2002 година,но и сега. След нея ще поместя други, но за да бъдат те разбрани трябва да се започне с тази. Вместо глупотевините на социалномрежовите приматизатори, имащи задача да зомбират манипулируемите промити мозъци, аз ще поява в нета две свестни неща. Те са писани за по-тесен кръг хора, но чрез моя блог, все по-малко посещаван, защото вп него няма чалга, надявам се да достигнат до малкото останали истински българи.
Това е линк на статията на г/н Чараклиев:
Статията на г/н Николов е доста обемна и ще я поместа в 6 отделни постинга. Поради някакво ограничение не мога да поместя линк от нея, но пък ще подредя отделните части да са удобни за четене.
© Фабианското общество, евгениката и ист...
Световни контрабандисти ...
Сърбите издадоха сробско-шопски ии шопско-сръбски речник, след което предявиха претенцции, че в Софийска област живеят неосъзнати сърби, шопи. Същото твърдят, но още не са издали речници за Белоградчишко, където те наричат хората турлаци, също неосъзнати сърби. Тези две области трябвало да бъдат към Сърбия, твърдят те.
За Западните покрайнини положението е трагично, защото от 120000 българи сега там са останали само 18000. Преидентът нарича тези региони Западни балкани, което означава природа без население. Бать Боко се скъса да се целива със сръбския министър председател в Крайова, за българите в Сърбия, които тя държи незаконно - нито дума. Истината е, че ако Сърбия реши да ни върне тези части, България нда иска да ги приеме. Защото не може да се оправи в самата страна, давам за пример Северозападна/ла/ България, превзета от циганите, но има и друг фактор. На времето България не искаше Тъмраш, защото са бедни и няма да могат да си плагщат данъците. Сега подобен проблем - в Западните покрайнини хората са бедни, нищо от тях не може да се окраде...
Защото:
До сега между промитите мозъци и бетонните глави се криеха агенти на Центъра. Пишеха предрешени като тях. Сега има ново положение: В резултат на масовата приматизация се пръкнаха доста примати, някои от тях пишат в социалните мрежи. Между тях се прикриват сега не агенти на Центъра, а новите сталинисти, хибридните войници на Путин. Те са интересни сега. Но аз нямам задача в блога, а цел, не ме интересуват те, аз съм непримат. Успехите на тези хибридни войници в социалните мрежи ще растат, защото Русия отваря ВУЗ-овете си за безплатно обучение на български студенти. Какво ще научат там не знам, но какво ще пправят като се върнат тук - многоо добре знам...
