Един от основните въпроси, останал и до днес открит
в средите на военните историци, се отнася до поражението на британските войски по време на Войната за независимост, доколкото тя не толкова е спечелена о т американските заселници, колкото е загубена о т англичаните13. Всеки
военен стратег е готов да потвърди, поне теоретично, че
Британската империя няма как да загуби конфликта. Става дума за война, която е невъзможно да бъде обяснена от
военна гледна точка, тъй като действителните причини за
поражението се крият в пропуските и саботажите, извършени от британските командири, изпълняващи заповедите
на масонството. И когато Корнуолис се предава на Конти-
ненталната армия в битката при Йорктаун, голяма част
от британските войски в Америка са все още непокътнати
и се намират в позиция на стратегическо превъзходство.
Тук не говорим за Ватерло или Гетисбърг, а за огромно
желание о т страна на британците да загубят битката,
което да създаде благоприятни условия за извоюване на независимостта върху американска територия, както предвиждат плановете на масонството. И затова политически коректните историци се опитват да обяснят поражението
на британската армия с неблагоприятните природни условия, при които са заставени да воюват англичаните, както
и с всенародния бунт, обхванал територията на целия континент. И стината обаче е, че не е имало никакъв всенароден
бунт, а о т 37 вестника, които излизат в колониите, само 23
подкрепят въставането на народа, 7 са против, а другите
7 заемат неутрална позиция. Голяма част о т заселниците
е свързана емоционално със земята, която см ята все още
за своя майка-родина. Много о т тези семейства оказват
гостоприемство и помощ на британските войски по време
на целия ход на конфликта15 и се създават около 14 полка с
лоялисти. Затова не може да се твърди, че англичаните са
неспособни да водят тази война. Голяма част от битките
се водят с обсади и класически сражения на бойното поле
и нямат нищо общо с партизанска война. Типологията на
военните действия е напълно съотносима с тази, която се
разиграва на европейския военен театър и за каквато битка британският експедиционен корпус е отлично обучен. И
дори когато англичаните са заставени да воюват при неблагоприятни природни условия, т е не загубват позициите си.
Доказателство за това е фактъ т, че Амхърст, Улф и тех ­
ните подчинени вече са натрупали опит във войната срещу
френските заселници в Северна Америка. А що се отнася до
обвиненията в некомпетентност, достатъчно е да споменем, че и тримата британски командири - Уилям Хау, сър
Хенри Клинтън и лорд Чарлз Корнуолис, освен че са масони,
са и опитни ветерани с неоспорима военна биография зад
гърба си. Тук е моментът да наречем поведението на ге-
нералите масони с истинското му име - държавна измяна.
Образцов пример в то ва отношение е поведението на
генерал Уилям Хау по време на битката в Лонг Айлънд, когато вместо да преследва почти разгромените заселници,
ги оставя свободно да избягат, като так а им дава време
и възможност да се реорганизират. Подобно поведение
се повтаря през целия ход на войната. Нека споменем, че
в Харлем-Хайтс Хау заема изчаквателна позиция цели четири седмици, преди да заповяда да се предприеме атака
срещу заселниците. А когато най-сетне Вашингтон е заставен да подаде оставка от задълженията си на главно командващ, заселническата войска наброява не повече от
3 000 души. Само във форт Лий бунтовниците губят 140
оръдия, резултат на безспорното военно превъзходство на
британския контингент, но и в този случай Хау разпорежда
на войниците си да изчакат с преследванията, като така
още веднъж дава възможност на врага да се изплъзне от
предприетото започнало обкръжаване.
Ясно е - става дума за война, която Британската корона е можело да спечели още в самото начало, а в действителност тя се проточва, докато британските войски не
претърпяват поражение и то единствено заради невероят-
ните саботажни действия на генералите масони. Още по-
красноречив е фактът, че Хау, макар и да има възможност
да ликвидира противниковите войски, като продължи да ги
преследва, оставя инициативата на Вашингтон, заемайки
пасивна позиция и ограничавайки се само с това формално да
подкрепя атаки те му. При това, заради пораженията, които следват едно след друго, бунтовниците са паднали духом, а и многочислените дезертьори сред техните редици
свидетелстват, че е почти невъзможно Континенталната
армия да удържи победа. И по време на битката в Джърмантаун британската армия разбива вражеските войски,
но за пореден път им е разпоредено да прекратят преследванията - действия, които по всяка вероятност щяха да сложат край на конфликта с успешен изход за британците.
За да отвоюва победа, Континенталната армия трябва да
изчака Хау да неутрализира всяко действие на хората си
чрез уместни тактически и стратегически грешки.
Към това нека добавим, че и останалите британски генерали, малко или много, заемат същото поведение - налице
е общ план за саботаж. Повече о т явна е и капитулацията при Йорктаун, където Корнуолис, останал с 6000 души
(след невероятна поредица от тактически грешки), е обсаден от около 16 000 бунтовници, като полага оръжие, без да
изчака подкрепленията на Клинтън, намиращ се на седмица
поход със 7000. И въпреки многото на брой очевидни саботаж ни действия, официалната история търси вината за
поражението на британците в някаква предполагаема неспособност на Хау и колегите му. Странното е, че нито
един историк не забелязва проявата на братски масонски
отношения между генералите о т двата противникови
лагера. Всички командири, участващи на двата фронта в
конфликта, членуват в масонската организация и здраво
държат армиите в свои ръце.
Когато Независимостта става факт, офицерите масони, оглавявали армията на бунтарите, у ч астват пряко в
създаването на раждащата се американска нация, която е
организирана по същия федерален модел, използван и в ложите. Генералите-свободни зидари са наградени с най-високи
постове в държавата - Великият магистър масон Вашингтон е провъзгласен за първия президент на САЩ, с което
полага най-тържествено началото на дълга традиция в историята на Американските щати.

- Марко Пицути - ,,Търговия с душите ни."