Постинг
23.06.2018 20:54 -
Защо Кремъл избра вълчия образ за талисман на световното по футбол?
Заиграването с Русия е опасен и излишен политически експеримент
Напоследък наистина всичко живо е игра, граждани.
Имам предвид футбола, разбира се. Но също и политиката.
А какво да кажем за живота като такъв? Нима не виждаме с очите си как Господ и Сатанаил, на които там, горе, явно им е скучно само двамата да си погаждат номера, си играят постоянно с човешките съдби. Ако не искаме да зърнем този феномен, защото сме твърдоглави православни фундаменталисти, поне да четем собственото си свето писание – там нещата отдавна са описани в мъдрата библейска книга „Йов”.
И така нататък, както казваше Вонегът.
Мен например особено ме вдъхнови играта, свързана с мача Русия – Саудитска Арабия. Признавам, още повече щеше да ме вдъхнови, ако в откриващия първенството мач саудитите бяха победили, а не загубили с 5:0, но това е друга тема.
В конкретния случай имам предвид онази, другата игра по въпроса: Как пък не се паднаха руснаците в една група с Бразилия, Аржентина или Германия? С Мексико, Белгия, Франция или Англия? Тогава щеше да им се наложи да играят откриващия мач с някой от тях, а за самочувствието на мистър Путин усещането, свързано с резултата, нямаше да е никак приятно. Щото като гледам, руските футболисти може би са по-добри на крикет, отколкото на футбол…..
Но ще ви кажа как стават тези игрички в урните на ФИФА – случайно стават, ето как!
Напълно случайно е също, че останалите отбори в групата на Русия са Египет и Уругвай. Е, с Уругвай може би все пак сбъркаха малко. На географската карта страната изглежда като джудже и, дето се вика, стига само да се грабнат дотам руските доброволци от Донбас и веднага ще я бият в играта на война. Обаче на футболната карта нещата не са съвсем така и
с Уругвай Кремъл може да бере ядове
Трябваше да им се падне Панама…..хем тях като ги бият и канал можеха да си вземат…..
Между другото, граждани, забелязахте ли колко правилно е подбрала Русия талисмана си за световното по футбол – вълк. Вълк, не друго. Горките руснаци, те очевидно много си харесват въпросната животинка и я смятат за прекрасен символ, но изключително голяма фройдистка грешка е това, казвам ви.
Първо, в представите на света, вълкът няма никаква трайна символична връзка с Русия, както например петелът с Франция или драконът с Уелс. Това, че гадинката често е персонаж в руските народни приказки може и да е вярно, обаче кой ти слуша руски приказки, всеки предпочита шума на петрол, газ, в краен случай – думите на красиви руски девойки. Ама руските приказки – наслушали сме се…..
Второ, поне аз и моите връстници, израснали отсам, в страните от бившия съветски блок, със сигурност асоциираме руския вълк с онзи от анимационната поредица „Ну, погоди!” – грозен и комичен образ на квартален бандит, който постоянно вдига шум, показва мускули и се пъчи пред всички, опитва агресивно - и същевременно подло - да тормози по-слабите от него. Но накрая винаги губи болезнено, както, впрочем, заслужава.
Този бабаитски образ напълно съответства на представата, която светът днес има за Русия на Путин.
Това е
вълчият образ,
за изграждането на който кремълската върхушка работи усилено вече 20 години, но той се получава жалък и карикатурен, защото тази върхушка е разкъсвана между неистовото си желание за величие и жалките умствени, морални и материални възможности, с които разполага, за да го постигне.
И трето – появява се непременно и асоциацията, поне тук, в България, с поговорката за вълкът, дето козината си мени, но нрава – не. Впрочем, същото гласи тази мъдра мисъл и в Сърбия, така Путин може да пита приятеля си Вучич какво означава. Да не говорим, че ако му беше истински приятел, Вучич досега трябваше да му е казал да не се излага пред света с вълчия образ…..
Тази балканска поговорка обаче някой трябва да вземе и да я разтълкува не само на президента Путин, но и на президента Тръмп. Ако не знае как, да си помогне с английския аналог, който гласи: „Леопардът не може да промени петната си”.
За разлика от мнозина европейски политици и коментатори, аз лично приветствам повечето стъпки на Тръмп в международната политическа игра, предприети напоследък. Включително срещата с Ким в Сингапур и подписването на „всеобхватен документ”, каквото и да означава това.
Обаче абсолютно не одобрявам приказките на Тръмп след тази среща - колко готин пич бил въпросният Ким, как двамата изградили „много специална връзка”, как режимът му вършел „лоши неща”, но „и други са вършили лоши неща” и как всички проблеми, свързани със Северна Корея, ей сега ще се решат. Явно се очаква Ким, вместо зловеща диктатура, оръжия и смърт за народа си, да започне да произвежда хотели, забавления и весел живот за всички.
Не, че не съм сигурен в това. Сигурен съм в обратното - че Ким е по-доволен от тази среща и продължава да черпи по този повод. Той се появи в Сингапур, наметнал малка овча кожа и успя да заблуди егото на Тръмп, като в крайна сметка получи точно онова, което искаше – отсрочка, глътка въздух, време да си продължи ядрената програма на по-тайно място, след като сегашният му комплекс – случайно или не – малко гръмна.
Казвам това, не защото е особено важен Ким, това въоръжено до зъби джудже може да плаши наистина само гаргите в собствения си двор. Важното е, че по същата или подобна схема Тръмп смята, че е способен
да се разбере с Путин – истинският вълк
в кошарата на световната политика.
„Много по-добре е да се разбираме с Русия, вместо да не се разбираме” – заяви американският президент онзи ден на ливадата пред Белия дом.
Много правилна мисъл, изключително точна и прецизна, бих се подписал под нея. Има обаче само един проблем – и той се нарича Русия. Не Путин или поне - не само Путин, проблемът е самата Русия – тя не иска да се разбира с нас, хората от свободния свят, защото не ни разбира. А като не разбираш нещо – страхуваш се от него. А като се страхуваш – атакуваш го, за да не те атакува то първо.
И така нататък, както казваше Вонегът.
Ние, имам предвид свободният свят, искаме да се разбираме с Русия. Доказахме го на дело с поведението си в годините след падането на комунизма, когато Москва беше на колене и, вместо да я довършим, помогнахме ѝ да се изправи. Но дори тогава, когато беше здраво гушнала просешката тояга, Русия пак само се правеше, че иска да се разбира с нас, а всъщност, точно както сега другарят Ким, искаше да печели време и да изкяри колкото може повече от нашата наивност, не и да смени имперската си вълча козина с нормална.
Не искат, бе, мистър Тръмп! Не искат с добро, не разбират от естествена човешка дума, не им пука за принципи и договорки, държат се точно като всеки страшен на моменти, но всъщност жалък и подъл квартален бабаит.
Да, в Щатите това може и да не се усеща така силно, обаче ние, дребните държави от Изток-а на Свободния свят като България, Полша, Литва и други, го усещаме и знаем прекрасно. И знаем също, че нещата няма да станат така, както си ги представя Тръмп и както заяви на последната среща на Г-7: „Ако Владимир Путин седеше до мен на масата, щях да кажа: Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Сирия? Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Украйна?”
Истината е, че ако Путин беше на онази маса в Канада, след подобни думи всички негови бандити в Кремъл щяха да се пукнат от смях. И само той, шефът, щеше да остане сериозен и да отговори с цялото достойнство на трезвен руски кагебист, на което е способен: „Добре, приятелю Тръмп! Ами вие ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Черна гора, та да добием и ние мъничък излаз на Адриатика? А също и България да напуснете, че май напоследък там много сте потиснали православните ни славянски братя и те вопият още веднъж да ги освободим?”
Да, истина е твърдението на Доналд Тръмп, че президентът Обама има огромна вина за сегашното състояние на нещата, свързани с Русия. Обама в своята очевидна слабост буквално развърза ръцете на Путин, даде му възможност за такива своеволия, които ще имат негативен отзвук в световната политика още десетилетия, ако не и столетия наред. Анексирането на Крим е само един от най-ярките примери и това съм го писал неведнъж още тогава, когато му беше времето и Обама си беше президент.
Но да се възстановява сега форматът Г-8 би било само
легитимация на всичко гнусно,
сътворено от Путин и режимът му поне от 2014 насам, а в същото време възможностите за контрол върху него в този формат биха били точно такива, каквито и преди 2014, тоест - нулеви.
Подозирам, всъщност – силно се надявам, че самата американска администрация и другите отговорни фактори в страната прекрасно разбират това и няма да позволят на патрона си да сгреши пак, като продължи публично да твърди, че Крим е част от Русия, че разумният разговор с Путин изобщо е възможен или че има друг начин Кремъл да остави света на мира, освен да бъде поставен на колене. Това са опасни и излишни експериментални политически игрички.
Всъщност, с руския квартален бабаит успешно се справи преди време знаменитият предшественик на Тръмп, наречен Роналд Рейгън. Затова призивът ми е – хора, дайте да се учим от постиженията си, а не непрекъснато да повтаряме провалите си, като настъпваме една и съща мотика.
И така нататък, както казваше Вонегът.
Фактор
Лицето на Мондиала
20JUN2018 Пламен Асенов, специално за Faktor.bgНапоследък наистина всичко живо е игра, граждани.
Имам предвид футбола, разбира се. Но също и политиката.
А какво да кажем за живота като такъв? Нима не виждаме с очите си как Господ и Сатанаил, на които там, горе, явно им е скучно само двамата да си погаждат номера, си играят постоянно с човешките съдби. Ако не искаме да зърнем този феномен, защото сме твърдоглави православни фундаменталисти, поне да четем собственото си свето писание – там нещата отдавна са описани в мъдрата библейска книга „Йов”.
И така нататък, както казваше Вонегът.
Мен например особено ме вдъхнови играта, свързана с мача Русия – Саудитска Арабия. Признавам, още повече щеше да ме вдъхнови, ако в откриващия първенството мач саудитите бяха победили, а не загубили с 5:0, но това е друга тема.
В конкретния случай имам предвид онази, другата игра по въпроса: Как пък не се паднаха руснаците в една група с Бразилия, Аржентина или Германия? С Мексико, Белгия, Франция или Англия? Тогава щеше да им се наложи да играят откриващия мач с някой от тях, а за самочувствието на мистър Путин усещането, свързано с резултата, нямаше да е никак приятно. Щото като гледам, руските футболисти може би са по-добри на крикет, отколкото на футбол…..
Но ще ви кажа как стават тези игрички в урните на ФИФА – случайно стават, ето как!
Напълно случайно е също, че останалите отбори в групата на Русия са Египет и Уругвай. Е, с Уругвай може би все пак сбъркаха малко. На географската карта страната изглежда като джудже и, дето се вика, стига само да се грабнат дотам руските доброволци от Донбас и веднага ще я бият в играта на война. Обаче на футболната карта нещата не са съвсем така и
с Уругвай Кремъл може да бере ядове
Трябваше да им се падне Панама…..хем тях като ги бият и канал можеха да си вземат…..
Между другото, граждани, забелязахте ли колко правилно е подбрала Русия талисмана си за световното по футбол – вълк. Вълк, не друго. Горките руснаци, те очевидно много си харесват въпросната животинка и я смятат за прекрасен символ, но изключително голяма фройдистка грешка е това, казвам ви.
Първо, в представите на света, вълкът няма никаква трайна символична връзка с Русия, както например петелът с Франция или драконът с Уелс. Това, че гадинката често е персонаж в руските народни приказки може и да е вярно, обаче кой ти слуша руски приказки, всеки предпочита шума на петрол, газ, в краен случай – думите на красиви руски девойки. Ама руските приказки – наслушали сме се…..
Второ, поне аз и моите връстници, израснали отсам, в страните от бившия съветски блок, със сигурност асоциираме руския вълк с онзи от анимационната поредица „Ну, погоди!” – грозен и комичен образ на квартален бандит, който постоянно вдига шум, показва мускули и се пъчи пред всички, опитва агресивно - и същевременно подло - да тормози по-слабите от него. Но накрая винаги губи болезнено, както, впрочем, заслужава.
Този бабаитски образ напълно съответства на представата, която светът днес има за Русия на Путин.
Това е
вълчият образ,
за изграждането на който кремълската върхушка работи усилено вече 20 години, но той се получава жалък и карикатурен, защото тази върхушка е разкъсвана между неистовото си желание за величие и жалките умствени, морални и материални възможности, с които разполага, за да го постигне.
И трето – появява се непременно и асоциацията, поне тук, в България, с поговорката за вълкът, дето козината си мени, но нрава – не. Впрочем, същото гласи тази мъдра мисъл и в Сърбия, така Путин може да пита приятеля си Вучич какво означава. Да не говорим, че ако му беше истински приятел, Вучич досега трябваше да му е казал да не се излага пред света с вълчия образ…..
Тази балканска поговорка обаче някой трябва да вземе и да я разтълкува не само на президента Путин, но и на президента Тръмп. Ако не знае как, да си помогне с английския аналог, който гласи: „Леопардът не може да промени петната си”.
За разлика от мнозина европейски политици и коментатори, аз лично приветствам повечето стъпки на Тръмп в международната политическа игра, предприети напоследък. Включително срещата с Ким в Сингапур и подписването на „всеобхватен документ”, каквото и да означава това.
Обаче абсолютно не одобрявам приказките на Тръмп след тази среща - колко готин пич бил въпросният Ким, как двамата изградили „много специална връзка”, как режимът му вършел „лоши неща”, но „и други са вършили лоши неща” и как всички проблеми, свързани със Северна Корея, ей сега ще се решат. Явно се очаква Ким, вместо зловеща диктатура, оръжия и смърт за народа си, да започне да произвежда хотели, забавления и весел живот за всички.
Не, че не съм сигурен в това. Сигурен съм в обратното - че Ким е по-доволен от тази среща и продължава да черпи по този повод. Той се появи в Сингапур, наметнал малка овча кожа и успя да заблуди егото на Тръмп, като в крайна сметка получи точно онова, което искаше – отсрочка, глътка въздух, време да си продължи ядрената програма на по-тайно място, след като сегашният му комплекс – случайно или не – малко гръмна.
Казвам това, не защото е особено важен Ким, това въоръжено до зъби джудже може да плаши наистина само гаргите в собствения си двор. Важното е, че по същата или подобна схема Тръмп смята, че е способен
да се разбере с Путин – истинският вълк
в кошарата на световната политика.
„Много по-добре е да се разбираме с Русия, вместо да не се разбираме” – заяви американският президент онзи ден на ливадата пред Белия дом.
Много правилна мисъл, изключително точна и прецизна, бих се подписал под нея. Има обаче само един проблем – и той се нарича Русия. Не Путин или поне - не само Путин, проблемът е самата Русия – тя не иска да се разбира с нас, хората от свободния свят, защото не ни разбира. А като не разбираш нещо – страхуваш се от него. А като се страхуваш – атакуваш го, за да не те атакува то първо.
И така нататък, както казваше Вонегът.
Ние, имам предвид свободният свят, искаме да се разбираме с Русия. Доказахме го на дело с поведението си в годините след падането на комунизма, когато Москва беше на колене и, вместо да я довършим, помогнахме ѝ да се изправи. Но дори тогава, когато беше здраво гушнала просешката тояга, Русия пак само се правеше, че иска да се разбира с нас, а всъщност, точно както сега другарят Ким, искаше да печели време и да изкяри колкото може повече от нашата наивност, не и да смени имперската си вълча козина с нормална.
Не искат, бе, мистър Тръмп! Не искат с добро, не разбират от естествена човешка дума, не им пука за принципи и договорки, държат се точно като всеки страшен на моменти, но всъщност жалък и подъл квартален бабаит.
Да, в Щатите това може и да не се усеща така силно, обаче ние, дребните държави от Изток-а на Свободния свят като България, Полша, Литва и други, го усещаме и знаем прекрасно. И знаем също, че нещата няма да станат така, както си ги представя Тръмп и както заяви на последната среща на Г-7: „Ако Владимир Путин седеше до мен на масата, щях да кажа: Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Сирия? Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Украйна?”
Истината е, че ако Путин беше на онази маса в Канада, след подобни думи всички негови бандити в Кремъл щяха да се пукнат от смях. И само той, шефът, щеше да остане сериозен и да отговори с цялото достойнство на трезвен руски кагебист, на което е способен: „Добре, приятелю Тръмп! Ами вие ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Черна гора, та да добием и ние мъничък излаз на Адриатика? А също и България да напуснете, че май напоследък там много сте потиснали православните ни славянски братя и те вопият още веднъж да ги освободим?”
Да, истина е твърдението на Доналд Тръмп, че президентът Обама има огромна вина за сегашното състояние на нещата, свързани с Русия. Обама в своята очевидна слабост буквално развърза ръцете на Путин, даде му възможност за такива своеволия, които ще имат негативен отзвук в световната политика още десетилетия, ако не и столетия наред. Анексирането на Крим е само един от най-ярките примери и това съм го писал неведнъж още тогава, когато му беше времето и Обама си беше президент.
Но да се възстановява сега форматът Г-8 би било само
легитимация на всичко гнусно,
сътворено от Путин и режимът му поне от 2014 насам, а в същото време възможностите за контрол върху него в този формат биха били точно такива, каквито и преди 2014, тоест - нулеви.
Подозирам, всъщност – силно се надявам, че самата американска администрация и другите отговорни фактори в страната прекрасно разбират това и няма да позволят на патрона си да сгреши пак, като продължи публично да твърди, че Крим е част от Русия, че разумният разговор с Путин изобщо е възможен или че има друг начин Кремъл да остави света на мира, освен да бъде поставен на колене. Това са опасни и излишни експериментални политически игрички.
Всъщност, с руския квартален бабаит успешно се справи преди време знаменитият предшественик на Тръмп, наречен Роналд Рейгън. Затова призивът ми е – хора, дайте да се учим от постиженията си, а не непрекъснато да повтаряме провалите си, като настъпваме една и съща мотика.
И така нататък, както казваше Вонегът.
Фактор
Тагове:
ЕСЕНЕН КАМУФЛАЖ
Ножовете в гърба на Путин или как близко...
Рейтингът на Путин се устреми към нула, ...
Ножовете в гърба на Путин или как близко...
Рейтингът на Путин се устреми към нула, ...
Вие знаете ли какво е комунизмът
КОСМИЧЕСКИ КОРАБ ИЛИ ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА ...
Климатичният удар върху Северна Америка...
КОСМИЧЕСКИ КОРАБ ИЛИ ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА ...
Климатичният удар върху Северна Америка...
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.