ИНТЕРВЮ С ИЛЮМИНАТ: ОТКЪС ОТ КНИГАТА ЯН ВАН ХЕЛСИНГ- НЕ ПИПАЙ ТАЗИ КНИГА
Смених темата, започнах да говоря за децата и заявих, че масмедиите умишлено затъпяват и „примитивизират“ хората. Той отговори:
— Със сигурност. Но всеки сам може да избира коя програма да гледа. От нас идват не само порно-каналите, които изяждат духа, но и тези за театри и концерти. Смятате ли, че аз гледам talk-show? Подобни неща са за най-долните от долните. Ние занимаваме народната сган, за да не прави други глупости. След НЯКОЛКО години всички те ще имат чип под кожата си и повече няма да могат да правят бели.
Смятате ли, че моите деца и децата на останалите семейства се развиват със същите средства, както останалите младежи? В никакъв случай. Нашите деца са спретнати и елегантни, посещават елитни училища, говорят няколко езика и разсъждават глобално. Това са бъдещите водачи. Виждате как изглежда днешното поколение, някои дори не се поглеждат в очите, камо ли да си стиснат нормално ръцете или да проведат разумен разговор. Признавам: ние ги объркваме. Но всеки сам решава дали ще се остави да го объркат и сам носи отговорността за това.
Аз възразих:
— Да, но това е заложено и в телевизионните ви програми и хората днес са бомбардирани с лъжи и исторически изопачения — и то чрез вашите медии…
— Грешка, млади приятелю. вие самият не открихте ли истината! Не открихте ли всички книги и текстове, които търсехте? Не получихте ли потвърждение на предчувствията си? Не открихте ли много световни тайни?
Който търси, намира! Но повечето хора не искат изобщо да търсят. Ето затова ние не ги различаваме от животните, защото те също нищо не търсят. Ясно? Този, който не използва ума си и не се бори за свободата си, не усеща липсата й.
Знанието е пред очите ни! То е навсякъде. Който не иска да види, не вижда нищо. вие знаете, че ние не се крием. Всъщност никога не сме се крили. Нашата символика е открита — тя е във всички фирмени знаци и емблеми заявяваме на хората чрез вестниците и телевизията, че се стремим към надзорническа държава, а те не се защитават. Признавам, че дълго време ги успивахме, но въпреки това — теоретично съществуваше шанс за промяна. От друга страна, не можехме да допуснем, че нещо ще застане на пътя ни, това не трябваше да става.