Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
15.07.2017 21:38 -
Национален уют
По случай рождения ми ден преди 36 години някой ми подари стъклено еленче, което стоеше на салонния бюфет върху плетена на една кука подложка.
Това ми беше паметника "21 години Евгени". Да ми напомня, че съм бил на 21 и като стана на 50 и ми се появят първите симптоми на деменция, да не забравя, че съм бил на 21.
При някакъв катаклизъм изчезна единия рог на стъкленото еленче и копитото на вдигнатия му крак.
Ама понеже беше иВскуВство не го изхвърлих, ами му залепих падналите ...части с онова бялото лепило "Кале" - върховно за времето си и паметника дето ми напомня че съм бил на 21 пак си стана хубав и почти като нов си стана. После, през 90та, някое от децата в изблик на вътрешна потребност от свобода и демокрация, дръпна черджето, пардон, плетената на една кука подложка на еленчето и другият му рог също даде фира. Ама тогава не намерих от онова смрадливо лепило и еленчето си остана като паметник в неравностойно положение. Времето отнесе и салонния бюфет, като некъф паметник на културата, който така или иначе ми надживя културата, както еленчето надживя 21 годишнината ми.
И сега го намирам това еленче с единия рог в една кутия от обувки, в компанията на значка от ученическа бригада с петолъчка и образа на Г. Димитров и две кръстосани лопати - лъскава като златен спомен.
О, и други неща имаше в кутията - пластмасова бяла роза, понесла толкова прахоляк, че е станала сива, игла за вратовръзка със съветското знаме, ръчен часовник Ракета с изпаднали стрелки, войнишка якичка, масльонка за шевна машина, един перомолив Kohinoor, ръждиво ланче с алуминиева четирилистна детелина и пластмасова гъбка-касичка с катинарче на вратичката - празна. Все исторически паметници на отминали годишнини и кОлтура.
Викам си - трябва да се уважават паметниците и иВскуВството. Стига вандалщина, стига разрушения! И си ги подредих тези паметници пред Домашния Телевизор на Националната Колтура, ама ми липсва плетената на една кука подложка, та да ми стане съвсем автентична атмосферата на национален уют.
Това ми беше паметника "21 години Евгени". Да ми напомня, че съм бил на 21 и като стана на 50 и ми се появят първите симптоми на деменция, да не забравя, че съм бил на 21.
При някакъв катаклизъм изчезна единия рог на стъкленото еленче и копитото на вдигнатия му крак.
Ама понеже беше иВскуВство не го изхвърлих, ами му залепих падналите ...части с онова бялото лепило "Кале" - върховно за времето си и паметника дето ми напомня че съм бил на 21 пак си стана хубав и почти като нов си стана. После, през 90та, някое от децата в изблик на вътрешна потребност от свобода и демокрация, дръпна черджето, пардон, плетената на една кука подложка на еленчето и другият му рог също даде фира. Ама тогава не намерих от онова смрадливо лепило и еленчето си остана като паметник в неравностойно положение. Времето отнесе и салонния бюфет, като некъф паметник на културата, който така или иначе ми надживя културата, както еленчето надживя 21 годишнината ми.
И сега го намирам това еленче с единия рог в една кутия от обувки, в компанията на значка от ученическа бригада с петолъчка и образа на Г. Димитров и две кръстосани лопати - лъскава като златен спомен.
О, и други неща имаше в кутията - пластмасова бяла роза, понесла толкова прахоляк, че е станала сива, игла за вратовръзка със съветското знаме, ръчен часовник Ракета с изпаднали стрелки, войнишка якичка, масльонка за шевна машина, един перомолив Kohinoor, ръждиво ланче с алуминиева четирилистна детелина и пластмасова гъбка-касичка с катинарче на вратичката - празна. Все исторически паметници на отминали годишнини и кОлтура.
Викам си - трябва да се уважават паметниците и иВскуВството. Стига вандалщина, стига разрушения! И си ги подредих тези паметници пред Домашния Телевизор на Националната Колтура, ама ми липсва плетената на една кука подложка, та да ми стане съвсем автентична атмосферата на национален уют.
Търсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis