ЗА КАКВО И ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАМЕ?

                                                      Желю Железов

     Гледам много от предаванията по телевизиите, посветени на предстоящите избори, въпреки че предизвикват по-често скука и дори отвращение. Гледам ги, не защото не знам за кого да гласувам, а от познавателен (в т. ч. и научен) интерес към актуалното състояние на страната. Не само отделни предавания, но и множеството от тях предизвикват в съзнанието ми асоциации с някогашните градски и селски панаири.

     Странджанци го думат „панагьир” и влагат в тази дума малко по-различен смисъл – по-близък до преносния, - за който не се споменава в статията на Уйкопедия. Затова пък може да го потърсим и открием в разказа на Чудомир „ПАНАИР”. Ето няколко бисерчета от този актуален и днес разказ:

     Панаир без цирк не бива. Ето го и него.

     „Пред входа на висока стълба се е покачил уморен клоун. На рамото му е малка маймуна в червен панталон. Тя хруска орех и с явно безразличие гледа ухилената срещу й тълпа от втори братовчеди.”

      - Елате, господа, елате да видите детето с две глави как плаче, горкото, и проклина майка си!... Живо е, истинско е! Клепка с очи, диша и говори... И двете му глави говорят, господа! Елате лично да се уверите! За възрастни - 3 лева, а за учащи - 2 лв.”

      Интересно! Тази тирада, повтаряна периодично от клоуна, предизвика у мен асоциация с една съвременна партия, двете глави на която – Б Б и Цв Цв – продължават  да  проклинат неистово комунизма

„Срещу него сред купища кутии и вързопи, безредно разхвърляни по земята, крещи и друго потомче на Израиля:

- Петнайсет лева кюлоти! Десет лева чорапи! Де го има туй нещо другаде?... Де го имааа?...”

„- Сеирджи чок, ама алъш-вериш йок - изръмжава току до мене стар турчин с кошница варени кестени на ръка, сякаш отгатнал мисълта ми.

И Чудомир завършва многозначително:

„Луната, старата кокетка, все още се гизди зад големия кестен и не излиза. Тънък ветрец подухва откъм кръчмите при джамията и носи проточена песен, придружена от акордеон:

Щом го добила, продума:

- Храни ме, майко, гледай ме,

да расна и да порасна,

да сторя девет години...

"Девет години ли? Ами после? Ами после кой ще го храни в тия тежки времена, кой ще го гледа?" - мисля си аз и крача приведен из опустялата уличка за дома. Луната бавно и гордо изплавва зад големия кестен и плисва с мъртвата си светлина затихващия панаир.”

На 26 март през нощта луната ще плисне мъртвата си светлина и над затихващия сегашен политически панаир. Успелите да продадат стоката си ще ликуват. Другите ще се надяват на следващия извънреден или редовен панаир.

Що за стока се предлага най-масово на този, сегашния?

      Габро-вицът Томислав – най-свестният измежду кехаите на Бойко чорбаджи се провиква: „И ако има тема, по-голяма от всички останали - дори преди здравеопазването и образованието, то това е справедливостта.”

Анонимен източник съобщава, че Васил Божков, Христо Ковачки, Митко Събев, Весела Кюлева и още доста мултимилионери, като чули това, се просълзили и обещали, че ако Герб победи, ще раздадат богатството си на бедните и ще се оттеглят на пост и молитва в пустинята на приятелската нам и особено на д-р Васил Михайлов-нубиеца Нубия.

Току до него, стремяща се да излезе пред банкянската сергия, г-жа Корнелия наддава, като прибавя към справедливостта още и солидарност, свобода, заетост, по-високи доходи, и още куп други, все панаирджийски (пазарни), вещи, много от които се срещат и по другите сергии.

На няколко метра, през една локва, изправили могъщи снаги трима патриоти,  въобразяващи си, че са нещо като Пресветата Троица, с общи усилия повдигат над сериозно ухилените си глави една миниатюрна парцалена кукла, приличаща твърде много на Бай ви Ганя. Тримата се надпреварват кой от тях ще вика по силно „ Да живей България! България над всичко!”

Непосредствено до тях симпатичен мъж на средна възраст държи в ръцете си туба с бензин и вързоп лекарства, и се старае непосилно да надвика тримата патриати, крещейки непрекъснато „Левче - литърче! Подарък лекарства! Де го има туй нещо другаде?... Де го имааа?...”

Съвсем в края на панаира, в югоизточната му част, двама-трима   турчина  се надвикват да докажат, че варените им кестени са хептен български. Малко по-встрани са скупчени още десетина  мизерни сергии и наред с тях - още толкова търговци на виртуална стока, с ръце в джобовете, на които уморените ”втори братовчеди” почти не обръщат внимание.

Такъв ми се привидя нашенския политически панагьир.

Сега ще се опитам да дам научно обяснение на случващото се, с претенцията, че то ще бъде доста оригинално, но и трудно разбираемо.

В 10-тата от Заповедите, които Господ спуснал на Моисей се казва: [5:21] Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни каруцата му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти. (https://bg.wikipedia.org/wiki/)

Много векове след това космическо събитие, колко – историята мълчи, Аристотел - един от най-гениалните мислители на античността – пише: „Човекът не може да мине без оръдия, даже само за добиването на необходимото за поддържане на живота си. Сред тези оръдия едни са одушевени, други – неодушевени. … Робът е одушевена собственост и най-съвършеното от оръдията.”

Робът! Що за същество е той,  притежаващият щастието или нещастието да бъде „най-съвършеното оръдие на труда”? Среща ли се в наши дни у нас и по широкия свят? На тези въпроси е дал безапелационно научен отговор Карл Маркс - според няколко анкети сред световни учени - най-великият мислител на всички времена.

В продължение на стотина хиляди години, след като антропогенезата е сътворила неоантропа  (сегашния физически тип човек), роби и робство не е имало, не защото тези същества - вече човеци - са били добродушни, а защото работата им, като дейност с ръцете – новопоявилите се чисто човешки органи - не е могла да създава продукт свръх потребностите за физическото им оцеляване. Когато производствената им дейност, благодарение на непрекъснатото развитие на оръдията, превръща в реална възможност създаването на продукт свръх жизнено необходимия минимум,  се появяват и „тарикатите”, които успешно започват да  го присвояват. Това поставя началото на Историята, отделяйки я от хилядолетната Предистория. За този именно феномен Карл Маркс въведе научното понятие „принаден продукт” (ПП), понятие,  което все още, дори високообразовани хора, бъркат с понятието „добавен продукт” (ДП).

Основната идея, която влагам в този трактат, е да покажа , че житието-битието на всеки от нас, такова каквото е, има, макар и опосредовано, основание и обяснение в частното и безвъзмездно присвояване на принадения продукт - тази благодат и едновременно проклятие. Читател, който, макар и интуитивно, приеме тази теза, в края на прочита ще е убеден в нейната истинност. Този, който предварително и преднамерено оспори истинността й, само защото е марксистка, дори да допрочете работата, няма да я разбере.

Робство, крепостничество, наемен труд се различават помежду си главно по начините  и средствата, с които частните собственици на средствата за производство, част от коитосредства, явно или не, са били, и фактически са все още  непосредствените производители,  присвояват принадения продукт „законно” и по Божията воля. В царството на наемния труд, в което и България попадна отново, след реставрацията на един периферен компрадорски капитализъм, обществениятбрутен вътрешен продукт (БВП) търпи две разпределения.

В първото, БВП първо се разделя на „необходим продукт” (НП) и„принаден продукт” (ПП). НП се разпределя между непосредствените производители чрез „работната заплата”, която стойностно е еквивалентна на работната им сила – единствената стока, която те притежават и продават на капиталиста. ПП, който  капиталистите отнемат безвъзмездно, го разпределят помежду си, според вложения в производството капитал.

Вторичното разпределение или преразпределението, както по-често се казва, е прерогатива основно на Държавата и се реализира чрез данъците, таксите, глобите и акцизите.

В капиталистическото общество разпределителните отношения, като част от производствените отношения изобщо, са отношения между класи с антагонистични интереси. Този факт, достъпен за мисленето дори на деца от основния курс, не могат и/или не желаят да проумеят много хора, дори високо образовани.  Иначе не би имало потребност от политически панагьири, като настоящия. Затова възможната най-голяма справедливост се постига с борба – икономическа, политическа и идеологическа. И ако днес развитите капиталистически страни могат да се похвалят с по-голяма социална справедливост, отколкото тази, описана в някои от романите на Чарлз Дикенс или в „Положение на работническата класа в Англия” на Фридрих Енгелс, то не са потребни особени интелектуални усилия да се докаже, че тя не е подаяние на капитала, а резултат на жестока борба, на саможертвата на много милиони „Роби на труда”.

В борбата за реализация на своите жизнени интереси при производството и разпределението на БВП, и на националното богатство изобщо, антагонистичните класи създават свои партии и организации, които условно се назовават „десни”, „леви” и  евфеминистично - „центриски”.

В производството и разпределението (първично и вторично) на БВП, капиталистите, незаменимо подпомагани от своите десни партии и организации, се стремят да осигурят непрекъснатото възпроизводство на основното производствено отношение –частната капиталистическа собственост, нещо което в икономическата теория се нарича натрупване на капитала.Основно условие за това е непрекъснатата борба  за свеждане на необходимия продукт до исторически определен минимум, а ПП, т. е. печалбата – до възможно най-високо равнище. Така се случва, не защото капиталистите са „лоши” и „алчни”, а защото такъв е „железният” закон на капиталистическото натрупване.

От другата страна на барикадата, хората на наемния труд, също така подпомагани от своите леви партии и организации, преследват диаметрално противоположна цел – осъзнато или не свеждане на принадения продукт до  минимално необходими стойности за осигуряване на ефективно разширено възпроизводство.  

В тази жестока борба, в устата на десните, „справедливостта”  винаги е демагогия, а в съзнанието на левите – опият. Наред с т. нар. „системни”, условията и обстоятелствата на борбата пораждат и „несистемни” десни и леви партии и организации. Първите са националистически и/или нацистки (фашистки), пародиращи, че са единствените носители на патриотичната идеология и политика. Левите  несистемни партии се делят най-малко на две: първо, анархо-комунистически – изразители на стихийното отрицание на капитализма и политиката (властта) изобщо. Вторите са марксистки комунистически партии, които се борят за преодоляване на капитализма, не защото е лош, несправедлив и т. н., а защото научно доказват, че е отживял времето си, и бързо, и неотклонно се превръща в заплаха дори и за физическото оцеляване на човечеството.

Истините, изложени, възможно най-кратко, в този трактат, се „замъгляват” в съзнанието на все още много хора от факта, че съветският модел на социализма претърпя крах. Те, подложени на икономически могъщата буржоазна пропаганда, сами трудно проумяват, че този крах бе обяснима загуба само на една кампания в жестоката война между капитала и хората на наемния физически и интелектуален труд.

БСП се утвърди трайно като най-влиятелната от системните леви партии. Тази позиция тя може да съхрани, само разширявайки и задълбочавайки я. Необходимо условие за това е преосмисляне на гениалната сентенция на Ото фон Бисмарк, че политиката е изкуство на възможното. Обаче тя, тази сентенция, може да бъде  незаменим, но само тактически принцип в дейността на всяка системна партия. Без научно обоснована стратегия БСП бързо ще се превърне в треторазрядна партия. А стратегията изисква и ПРОГМА-МАКСИМУМ, в която може и трябва да се съдържа една единствена цел: революционно преодоляване на капитализма и изграждане на социалистическо общество.

Основното и определящо различие между този социализъм и капитализма ще бъде общественото присвояване на целия БВП, произвеждан с обобществените средства за производство, и наистина справедливо разпределян и преразпределян между всички членове на обществото.

За да се случи всичко това, трябва да гласуваме за БСП, независимо от действителните и приписваните й кусури, ръководени от прагматичната цел, да не се пръскат и губят левите гласове.

PS. Надявам се, читателите да ми простят максимално възможното и допустимо опростяване на изложението, чрез абстрахиране от много съществени страни от битието на буржоазното общество. Направих го за да бъде по-достъпно и за хора, не изучавали политическа икономия. Особено фрапантно е отсъствието от текста на понятията „стойност” и „ разменна стойност”, без които що годе правдоподбна картина на буржоазното общество е невъзможна. Обаче вкарването им в текста би разширило поне трикратно обема му, без да прибави по-голяма разбираемост. На тези понятия съм посветил отделен постинг.
 http://jelezov.blog.bg/politika/2014/03/25/stoinost-cennost.1251187