Автор: Лияна Панделиева за Гласове
На здравеопазване в кома – линейките са криви. На неадекватни хора пак Бързата помощ е проблем.
Смъртта на една млада жена в присъствието на десетки свидетели стана причина темата за изборите да пропадне като в улична шахта без капак и на повърхността да изплува трагедията със Спешната помощ. Никога няма да разберем защо при наличие на десетки бързи коли около падналата жена нито един водач не я качи и не я откара до най-близката болница за най-много десетина минути. И ако е неоспорим факт не само забавянето на линейката, но и доказаното подправяне на данни за часа на тръгването й, то никой сред десетките свидетели не предприема нещо за евентуалното спасяване на жената, за да не бъде обвинен за евентуалния й фатален край. Този път избягването на темата за личната отговорност е елементарно, защото един голям виновник е сочен от всички страни – Бързата помощ и времето, за което е дошла.
Така интересът се фокусира в
броя линейки и размера на заплатите
на работещите в Спешната помощ, но отново удобно избяга от същинската драма – какво се случи със здравеопазването, та линейката да изглежда единственият удобен начин за получаване на навременна (а точно това е под въпрос) спешна грижа. И още една тема не бе дори докосната: културата на свидетелите, които са в състояние да окажат помощ.
По-смелите и адекватни хора се включват сами в спасяването на пострадали, когато станат очевидци или участници. Мъж блъска с колата си млада жена, изскочила изневиделица на пътя. Той звъни на Бърза помощ с въпроса: „Кое е по-удачно – да ви чакам или да я карам?“. „Карайте я!“ – казват от Спешната помощ. Мъжът се обажда и в полицията, казва към коя болница е тръгнал. Въпреки тежката черепна травма на жената може би именно неговата реакция е спасила живота й.
Темата за личната инициатива при оказването на помощ обаче е непозната у нас – какво всъщност се прави, когато присъстваш на произшествие? Бягаш бързо, за да не си свидетел; звъниш на 112 и безпомощно кършиш пръсти, защото линейката се бави; взимаш най-близкото такси и вярваш, че си постъпил правилно; изскачаш на улицата, спираш случаен автомобил и с водача отивате до най-близката болница?
Такъв диспут не е воден в нашето общество. И когато някой стане свидетел на произшествие и окаже помощ с щастлив край, той се превръща в герой на своето време. А ако все пак не успее?
Изводът е прост: не просто не ни е присъщо да помагаме, считаме го за особен вид дързост и някаква форма на самоуправство. Концепцията е, че ние не си помагаме, трябва да се намеси държавата под формата на официално обозначен автомобил.
Липсата на каквато и да е нормативна уредба,
Свързана с оказването на помощ на местопроизшествието, може да създаде много тежки ситуации обаче и за най-отговорните и най-инициативните.
Страхът на хората е напълно основателен. Ако бяха качили падналата жена в първото ауди, докарало абитуриент, но леталният изход не беше избегнат, обвинени щяха да са тези, които са се опитали да помогнат. И сред обвинителите щяха да са медиците от Бърза помощ. Те щяха гръмогласно да обясняват, че разполагат с познанията, техниката и апаратурата да се намесят компетентно и навреме!
Според многогодишни проучвания – тоест те съвсем не са от днес или от тази година – между 10 и 30 на сто от спешните повиквания са реално спешни. Другите любители на своевременната здравна грижа си звънят на Бърза помощ, защото не искат да хабят бензина на собствената кола, защото не искат да платят за такси, защото не искат да излязат навън, когато не се чувстват добре, а искат лична грижа в собственото легло.
За да е хаосът пълен,
линейки се викат дори за извозване на пияници
до изтрезвителите. Колцина от тях са платили за удоволствието да ги возят полегнали и в комфорт?
Сред най-сериозните проблеми обаче е ползването на линейки като панацея за здравно неосигурените. Историите с пребити медици в циганските квартали дори вече не са новина. Повикването е за дете в тежко състояние, а пред линейката се подреждат неопределен брой местни, които искат да получат лекарско внимание на място. И ако екипът опита да си тръгне, го очаква голям бой. Не коментираме случаите на изпотрошени линейки и екипи, просто защото циганската компания е била толкова пияна, че са ги повикали, за да ги набият.
Трагедията на спешната помощ обаче започва от изключително ниската здравна култура на повечето хора, както и от липсата на работеща връзка с личните лекари. Някога те бяха задължени да са сключили договор със спешен център, който да поема работата им, когато те не са на линия. Но после нещо стана и се оказа, че това не е задължително.
Всеки български гражданин счита, че е в правото си да повика линейка независимо за какво, дори за порязан пръст. Спешните медици са в състояние да разкажат много повече куриози, отколкото сериозни случаи.
От години липсва система за отсяване на спешността на случаите, не съществува дори алгоритъм за приоритизирането им. Сега предстои да се върне телефон 150 за спешни случаи. И как това променя факта, че хората искат обезателно да дойде линейка?
Безумието е в това, че отново ще се работи по спешността, а не по промяна на цялата система, така че Бързата помощ да е последната и най-далечна брънка във веригата.
В Германия
при здравен проблем се звъни първо на личния лекар. Но тъй като и той е човек, ако не е на разположение, разговорът се прехвърля към консултативен кабинет. Всички неосигурени пациенти си дължат направените разходи до последния цент. Колко са у нас осъдените на общественополезен труд, защото са били неосигурени и са получили и спешна помощ, и болнично лечение? Отговорът е: нула.
Няма значение дали в Спешната помощ ще бъдат налети 20 милиона или 200 милиона – потребителите на тази луксозна и навсякъде по света скъпа услуга у нас ще растат правопропорционално на възможностите й да реагира. И тъй като да си поискаме парите за неправомерно направени разходи е много под нашето ниво, неработещата здравна система просто ще разполага с повече коли със сирени за разходка.
Липсата на взаимовръзка и проследимост между състоянието на един пациент, действията на личния му лекар, причината за възникналото акутно състояние са в основната на постоянно разпиляване на средства.
Иначе казано: ако болният човек разчита на личния си лекар, той е извършил преглед и е назначил лечение, а при обостряне на състоянието на линия е дежурен лекар, който да даде напътствия, до линейка няма да се стигне.
Спешните коли трябва да летят при катастрофи, инциденти, както и тежки състояния, които застрашават пряко живота на човек.
В Холандия работят денонощни консултантски центрове. Те дават съвети, специалисти разпитват хората за проблема им и дават съвет как да постъпят според проблема си. Така притеснени родители на малки деца не пищят за линейка по телефона, а получават своевременен съвет. Ако специалистът прецени, той казва, че е желателно да бъде извикан лекар у дома.
Да се върнем на Германия. Звъни се на линейка само и единствено, ако потенциалният пациент не е в състояние да се придвижи сам до болнично заведение. Това включва ползването на личен автомобил или такси. Голямо перо от приходите на таксиметровите компании идва от возенето на хора, които отиват на лекар. После Здравната каса възстановява сумата на пациентите при предоставяне на фактура.
За напразното викане на линейка – когато човек е можел да се придвижи с такси например – се дължи сумата от 350 евро, независимо от осигуровката.
Какво обаче би станало у нас?
Обществена тайна е, че екипите от линейките в столицата получават пари на ръка, за да карат пациентите не в най-близкото лечебно заведение, както е по закон, а в определена частна болница. Така доходите на всички екипи са доста подобрени и схемата си работи безпроблемно.
Въпросът е до каква степен протестите срещу уволнения от здравния министър шеф на спешната помощ не са израз на паниката, че тази хранилка ще спре?
Ако таксиметровите компании станат част от системата за спешна помощ в частта с извозването, вече можем да предвидим схема за фиктивно каране на пациенти по спешните кабинети и цяла нова система за крадене и подялба на пари.
Тогава кой обаче ще продължи активно да вика линейките? Неосигурените, естествено, защото за възстановяване на средствата с такси човек трябва редовно да си плаща вноските. На такова предложение с пълен глас ще ревнат сиромахомилите, които ще напомнят, че толкова много хора не могат да си платят и хляба, а такси ще плащат – значи трябва да дойде линейка. Кръгът е омагьосан.
Спешната помощ се търси най-много от тези, които не плащат нищо за здраве. Още не е измислен механизъм длъжниците за здравето си да си поемат дълговете.
Така богатите и уредени държави решават притесненията на своите пациенти с денонощни телефонни консултативни центрове и отговорни лични лекари; със задължителни като смъртта профилактични прегледи; с наказателни глоби за безпричинно викане на Бърза помощ.
У нас, като най-бедна държава в Европа, продължаваме да наливаме пари в спешността, щото е ясно, че никой друг и без това няма да си свърши работата, а гражданите на държавата теглят по една на всяко правило, докато не се стигне до викане на линейка. Тогава всички си знаят правата.
http://glasove.com/komentari/37482-linejkata--chastnoto-lechenie-na-neosigurenite
