Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2014 13:00 - Масоните и превратите в България от 1923, 1934 и 1944 Част2
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 1929 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.05.2014 13:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

продължение от Част 1...

По време на управлението на БЗНС “зидарите”се заемат с вътрешното си устройство. През 1919 г. е създадена трета софийска ложа “Сговор”. Учредено е взаимоспомагателно дружество, както и фонд за набиране на средства за строеж на свой храм. До този момент финансирането на ложите става с членски внос – немалка първоначална сума при приемане и напълно приемлив месечен внос, както и чрез дарения. Не бива да се забравя, че доста заможни българи са били в масонските редици. Но техните помощи са идвали нередовно (никой не може да ги задължи, защото това би ограничило свободния им избор). Ложата решава да се създаде легална форма за приходи и подпомагане на дейността. Учредено е акционерно дружество “Подем”, което има за цел да подпомага финансово Великата ложа на България. Образуват се и първите извън столични ложи. На 14 ноември 1920 г. е “внесена светлина” в ложа “Дунавска звезда” № 4 в Русе (първомайстор Филип Симидов). На 6 май 1921 г. е основана ложа “Слънце” № 5 в Пловдив (първомайстор д-р Христо Аджаров), а през януари 1923 г. – ложа “Черноморски приятели” във Варна. Създадени са “огнища” в Кюстендил, Стара Загора, Дупница и Видин. От януари 1922 г. започва списването на списание “Свободен зидар” с главен редактор Стилиян Кутинчев. Членът на ложата Васил Точков закупува и подарява за нуждите на Великата ложа на България съвременна печатарска машина. Впоследствие видният масон проф. Асен Златаров основава издателство “Акация”, организира и списването на масонското списание “Мироглед”. От събраните данни става ясно, че масоните в България до февруари 1922 г. са 294.

На 20 септември 1922 г. съюзният съвет на Великата ложа на България обсъжда (без да стигне до единодушие) един много важен (от гледна точка на теорията и практиката на масонството) въпрос – може ли всеки човек да бъде член на ложата. Става въпрос за комунисти и членове на БЗНС. От една страна, правилото е, че “зидарят” не прави разлика между политическите убеждения на братята си. От друга, се води спор – може ли да се приемат хора, чието политическо верую и практика се основават на революционни действия, насилие и пълна липса на толерантност. Дискусията е продължителна и се дава право на всяка ложа самостоятелно да решава, преценявайки и двата довода.

Превратът на 9 юни 1923 г. внася ярка разделителна линия сред българските масони. Една част от тях не одобряват участието на “свободни зидари” в насилствено отнемане на властта, въпреки че са били против нея. Великата ложа на България отчита този факт. Въпреки утвърждаването на масонството и привличането на качествени хора в него, Съюзният съвет отчита пред Великия събор през септември 1923 г.: “Макар и да се наричаме братя, не всякога отношенията ни един с друг са напоени с нежната топлота и искреност и никак не мислим за взаимните задължения, що поемаме при посвещението на всеки новоприет брат.” [7]

След този събор временно са “приспани” 11 братя. Формалната причина е за нерегламентирани връзки с ко-масонски или непризнати ложи. Но истината е, че “приспаните” са хора от активния политически живот, които проявяват екстремни политически възгледи и са нанесли вреди на свои братя с различни убеждения. Вземат се и други организационни мерки: да се подобри подборът на кандидатите, като водещо начало бъде възприемането на масонския мироглед, най-вече отнасящ се до спазване на тайната и взаимопомощта. Започва и списването на масонското списание “Полет”.

В политически план се създава комитет за помощ на пострадалите от Септемврийското въстание. Оценява се и като положителна идеята на Великата ложа на България за създаване на професионално-творчески съюзи на писатели, учени, съдии, учители, лекари и адвокати.

В международен аспект, Симеон Радев и полк. Александър Самарджиев представят България на Втория конгрес на международните масонски организации и установяват двустранни връзки с редица ложи от Латинска Америка (Колумбия, Панама, Порто Рико, Аржентина), като на някои от тях Великата ложа на България става гарант за приемането им в международната организация. Факт, който красноречиво говори за порасналия авторитет на българското масонство. В края на годината, след като се постига известно примиряване на позициите на членовете на ложата след събитията през 1923 г., осемнадесет български масони от различни политически партии са избрани за народни представители в ХХІ Народно събрание.

Следващата 1924 г. е спорна за “свободните зидари” в България. Установено е, че са спазени всички предписания, формулирани три години по-рано от Стоян Коледаров (на базата на световния опит): “Ложата играе роля на вдъхновител и надзирател на обществената дейност на “свободния зидар”, който действа навън с правата и задълженията на всеки гражданин.

- Свободното зидарство е един от интелектуалните центрове на нацията, които я стимулират и организират;

- Равенството е невъзможно, защото по-умните, по-свободните и по-трудолюбивите, при еднакви условия, ще бъдат по-богати. Но целта на франкмасоните е сближаване в рамките на братския съюз на фабриканта и работника, буржоата и социалиста;

- Ложата е коректив на партийната разпокъсаност.” [8]

Разнообразна е дейността в самите ложи. Ето само част от градежите (докладите), изнесени в тях: В ложа “Заря” – Александър Цанков на тема “Народ и народно управление”, Симеон Марков “Селско стопанство и икономическо състояние на България”. В ложа “Светлина” – Георги Кулишев “Кемалисткото движение в Турция”, Тодор К. Павлов “Болшевизъм и панславизъм”. В ложа “Сговор” – Борис Симидов “Болшевишка Русия”. [9]

Членовете на Великата ложа на България са на ключови позиции не само в държавната администрация, но и в творческите съюзи. Стилиян Чилингиров е председател на СБП, Димитър Мишев – на дружеството на публицистите, Борис Вазов – на дружество “Славянска беседа”.

Социалният състав на ложата е разнообразен. Според “Свободен зидар” “от 294 масони 38 са едри търговци, 13 – директори на банки, 7 – индустриалци, 2 – рентиери, 1 – предприемач, 12 офицери, 11 общественици, 7 професори, 7 дипломати, 30 юристи, 8 журналисти, 23 лекари и зъболекари, 7 аптекари и дрогеристи, 14 инженери и архитекти, 77 чиновници, 21 учители, 3 духовници, 4 художници, 5 собственици на печатници, 1 фелдшер и 1 фотограф”. [10]

Почти всички партии имат свои представители в масонството. Това трябва да се подчертае, за да се отхвърли твърдението, че масонството е определяло политиката на партиите у нас. От Обединената народно прогресивна партия “зидари”са Борис Вазов, Никола Коледаров, д-р Христо Мутафов. От Демократическата партия са Григор Василев и Стойчо Мушанов, от Национал либералната партия – Димо Кьорчев, Симеон Радев, Павел Шатев, от Радикалната партия – Антон Станков, Иван Георгов, от БРСДП – Борис Симидов, Асен Златаров, Петър Джидров. Допустимо е да се твърди, че всички тези фигури са станали братя, защото са се докоснали до философията на “свободните зидари”, получили са покана и са я приели, без условието за политическа кариера.

Спокойното и възходящо развитие на Великата ложа на България е прекъснато на 13 февруари 1925 г. На тази дата атентатори разстрелват Никола Милев, директор на един от най-тиражните вестници за времето си – “Слово”. Той е и първомайстор на софийската масонска ложа “Зора”. Своето житейско и “зидарско” кредо излага в първия брой на вестника си на 10 април 1922 г. “Един вестник, който да издига ясни и надпартийни лозунги по големи общобългарски въпроси. Един вестник, който да ратува за единство, за спокойствие, за разбиране между политическите сили в страната, в противовес на онова раздробяване, което е един от главните недъзи и голямата болка на България.”

Никола Милев става жертва на борбите в македонското движение. Два месеца по-късно е атентатът в църквата “Св. Неделя”. Загиналите масони са трима (Младен Костов, Стефан Нойков и Никола Рачев), а ранените са 18. При пословичната си лоялност към обществения ред, Великата ложа на България атакува отново, но и припомня грешките на хората, извършили преврата на 9 юни. Тя заявява принципните си позиции срещу настъпването на “белия терор” и полицейските хайки. Може би тази пасивна и нееднородна позиция на масоните като цяло ги довежда до липсата на възможности за адекватна реакция и при т. нар. македонски убийства. В тях загиват Александър Протогеров – първият български Велик майстор на Великата ложа. Последва го Васил Пундев и още членове на ложата. Тя не взема отношение по тези междуособици. Пасивно се държи и създадената през 1926 г. в Кюстендил ложа с име “Македония”. Задоволява се само с изказване на позицията си, взета преди десет години. През 1927 г. Великата ложа на България със съжаление констатира: “Крайните политически методи са вредни и само умерените партии са двигатели на напредъка. Самовластникът и болшевикът са другари – и двамата са врагове на напредъка. Революционерът отляво и съзаклятникът отдясно са братя – и двамата са народни врагове. Диктатурата на пролетариата и диктатурата на фашизма са вредни – и двете разоряват народа. Класовата борба, водена от бедните или налагана от богатите, убива народа. Пътят на напредъка и народното щастие върви през политическите компромиси, търпение и частично задоволяване на партийни и групови искания, чрез сговор и съюзяване на умерени сили. Почти всички крайни движения са крайно реакционни, а насилственото потушаване на крайните движения обикновено е още по-реакционно.” [11]

Тази позиция се оказва правилна като историческа оценка и мъдра през призмата на времето. Но в ония размирни години е недостатъчна. Масоните в България не се оказват на висотата на политическата отговорност. Великата ложа на България не използва на практика безспорното си влияние и авторитет, за да ограничи насилието, жертва на което станаха и редица от нейните членове. Тогава политическите пристрастия определено вземат връх над принципа на толерантност. Въпреки безспорната криза, Великата ложа на България е със значителни позиции в обществото, но тя не успява да ги използва. Членовете й не намират сили да преодолеят разногласията си. И в това се състои политическата отговорност на българското масонство и неговият пропилян шанс за общонародно налагане.

От друга страна, не бива да забравяме, че масонството вече е с все по-силни икономически позиции в страната. Чрез международните си контакти като “свободни зидари” много наши представители развиват дейност, която е в основата на стопанския възход на България през 30-те години на ХХ век. Не е случайно, че успехът на масонската идея върви успоредно с икономическия растеж. Само в период на индустриален подем и на социално благополучие “зидарите” могат да насочват усилията си не само към своето нравствено усъвършенстване и благотворителността, а и към добруването на цялото общество. Според изследователя проф. Величко Георгиев: “Българското свободно зидарство се различава от английския клон, който, макар и формално, признава бога и се хвали със своята благотворителност, както и от немския, за който били характерни религиозността и рационализмът; от скандинавския – характерен със своя мистицизъм. Действително по същество българското масонство, също като доминиращото във Франция, предпочитало да се занимава с със светски работи, да подготвя в ложите хора за активна обществена, политическа и културна работа.” [12]

Може да се спори по тезата на проф. Георгиев, защото в Декларацията на Великата ложа на България точно е казано: “От кандидата се изисква отличен морал, да не е направил нищо против принципите на масонството, не само от него, но и от негов близък (брат, сестра). Кандидатът трябва да притежава силно социално чувство, да участва в организации, които имат за цел непрестанното благоденствие и възпитание.” [13]

Българските масони са се развивали по свой собствен път, без да се стремят да подражават сляпо на който и да е клон от световното “зидарство”. Нормално е френският модел да преобладава, защото ложата майка е френска. Но това в никакъв случай не означава, че ложите са били използвани само и единствено със светска насоченост. Цитираната декларация е от един важен за българските “свободни зидари” период. Политическата обстановка в страната се е успокоила, противоборствата между “братята” са изгладени. От време на време в печата се появяват антимасонски писания (най-вече от профашистки елементи). Това е една от причините в същата декларация ясно да бъде заявено, че “под Велик Архитект на Вселената българските “свободни зидари” разбират и почитат Бога”. Но трябва да се подчертае, че основен проблем е подборът на кандидатите. Масонството излиза от кризата обезкръвено, но същевременно укрепнало. Хуманистичните идеи на движението привличат хора от различни сфери на обществото. Освен трите ложи в София – “Зора”, “Светлина” и “Сговор”, пловдивската “Слънце”, русенската “Дунавска звезда”, варненската “Черноморски приятели” и кюстендилската “Македония”, се формират “Правда” – Плевен, “Кабиле” – Ямбол, “Св. Кл. Охридски” – Бургас, “Св. Иван Рилски” в Дупница. Съществуват и няколко “огнища” – в Стара Загора, Оряхово и Видин. Ако през 1920 г. масоните са 120, то десет години по-късно са 487 (без “приспани” и починали). Като се има предвид, че българските ложи винаги са търсили качествен, а не количествен състав, то може да се каже, че голяма част от елита на тогавашното ни общество е била приобщена към Великата ложа на България. Нормално е да има недостойни хора, промъкнали се в някоя от ложите. Те са ги използвали само за лична кариера. Но като цяло – масонските градежи са се превръщали в сбирки на най-видните български умове.

През 1929 г. освен окончателните варианти на Декларацията за основните начала, устава и вътрешните наредби на Великата ложа на България, масоните ни активно работят за подобряване на условията за живот на българските малцинства извън границите на родината. На 27 декември същата година с предписание № 21 977 Министерството на вътрешните работи и народното здраве утвърждава нормативните документи на Великана ложа. Това от своя страна дава спокойствие в работата на “братята” и законна основа за разгръщане на дейността им.

Въпреки това, на 30 септември 1930 г. генерал Никола Бакърджиев – военен министър, забранява със заповед участието на действащи офицери в ложите. По този повод Великата ложа на България взема мерки за спазване принципа на тайната, за известно засекретяване на архивите, както и изисква от членовете си писмени декларации, че не са участвали в междуособни борби на ВМРО. Ситуацията в страната изисква по-голяма активност на официалните органи на масонството.

 

 

 

 

ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВИ НА БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО

Като цяло освен с печатна дейност, българското масонство през 30-те години е отдадено на развиване на международната си дейност и формиране на нови официални институции. В този период е създаден българския ПЕН клуб (Поети, Есеисти, Новелисти), YMCA (младежка християнска организация), Българска лига за защита правата на човека. Като се прибави все по-нарастващата роля на БЧК е видно, че международната активност на масоните е допринесла не малко за развитието на българското общество. Дребен, но показателен факт за масонските връзки е, че за почетни членове на ложа “Светлина” са обявени Едуард Вууд и д-р Елмът Каунт. Тези никому нищо не говорещи имена в един момент са били много важни фигури за страната ни. И двамата са членове на Комисията по репарациите след Първата световна война. В София влизат временно в редовете на ложа “Светлина” и се твърди, че точно те са допринесли с решенията си за чувствително редуциране на контрибуциите, наложени на страната ни.

За разширяване на международното сътрудничество спомага и създаденият през 1931 г. софийски филиал на друга промасонска организация - “Ротари клуб”. Първите му председатели – Александър Кличиян, инж. Любен Божков и Стойчо Мошанов, както и голяма част от основателите – Атанас Буров, Крум Мутафов, Димитър Савов, Георги Каназирски, Никола Долапчиев, Петър Габровски, Данаил Крапчев, Тодор Губиделников, Стоян Текелиев, са представители на българските “свободни зидари”. Клубът е признат от “Ротари Интернешънъл” под № 3596. [14]

Поддържат се и традиционните добри връзки с българските ложи “Б`най Б`рит”, добили гражданственост под името Бенаберитски ложи. Това са затворени еврейски организации, стремящи се също към осъществяването на дълбоко хуманни ценности. Бенаберитските ложи са обединявали около 400 видни евреи в подразделенията си “Карамел” - София, “Ел бен Йехуа” - Пазарджик, “Езра” - Варна, “Мидал” - Пловдив. Ето какво пише академик Жак Натан за организацията си: “Никому от нас не трябва да се откаже правото да бъде политик. Политиката и бенаберитизмът не се изключват. Но те трябва да се допълват така, че бенаберитизмът да не копира политиката. Този от нас, който изпълнява едно политическо верую, ако е редник в партията си, трябва да влияе на съмишлениците си за облагородяване на техните нрави, за вкореняване на повече спокойствие на делата на общежитието, за смекчаване на методите за борба с противника, за уважение и толериране на чужди мнения. Този от нас, който е издигнат до степен водач, освен горното трябва да разбере, че партията му трябва да се настани на власт, не на всяка цена, но с цената на едно състезание, където не се надбягват думи, а само дела.” [15]

Факт е, че има сходство на масони и бенаберити. Факт е, много членове на еврейската ложа са били “свободни зидари” – Захари Алкалай, Жак Асеов, Жак Овадия, Исак Финци, Арон Бераха. Факт е, че още през 1924 г. позицията на масоните по еврейския въпрос е категорична: “Великата ложа на България има най-положително отношение към бенаберитските ложи. Ние осъждаме всяка проява на антисемитски идеи, защото тя е чужда на българското съзнание.” [16]

Но също така е факт, че много от членовете на двете ложи са били обругани от ортодоксалното еврейство като ренегати. Така че е немислимо да се слага знак за равенство между бенаберитското движение и масонските ложи, най-малкото поради това, че едните определят религиозната принадлежност като определяща за членството.

Масонският печат, ротарианството и връзките “зидари” - бенаберитизъм могат да бъдат теми на отделни академични изследвания. Целта тук е да се разкрие разностранната дейност на Великата ложа на България, когато е действала в сравнително спокойно и нераздирано от политически разпри и външни влияния време.

Интересна е дейността на т. нар. “комасонство”. То не влиза в състава на Великата ложа на България и официалното отношение към него е: “Признаваме правото на всякакви сдружения, но спазваме и вековната традиция, която повелява членовете на нашата ложа да са само мъже.” [17]

Въпреки всичко, редица изявени български “зидари” демонстрират симпатия към създадените в София комасонски ложи “Парсифал” и “Богомил”, но като цяло те се въздържат от участие в подобни нерегламентирани прояви. Като своеобразен отговор на комасонството, Великата ложа на България създава дружество “Сестринска грижа”. В него членуват само съпруги на масони. Те знаят за “братството” на мъжете си, без да са посветени в тайнството и да имат право да присъстват на дискусиите в ложите. Участват в т. нар. “белозидарски срещи”, които са по повод събирания на членове на дадена ложа на официални празници, организират благотворителни прояви, събират помощи за пострадали масони. Често съпругите са изпълнявали деликатни мисии, имайки предвид известността и официалното положение в обществото на мъжете си. Интересно е, че сестри или други роднини от женски пол не били допускани дори и в подобни организации.

Тук нещата се свеждат до един основен въпрос за масоните, а именно участието на жените в редиците им. Някои Велики ложи, например френската, са сравнително по-либерални в това отношение. Но мощни организации като тези в Англия, Германия или Италия са категорично против. Техните доводи не се основават на пренебрежение към жените, а на привързаност към традиционните принципи, които могат да бъдат обобщени като: вяра във Висше същество; непрекъснато самоусъвършенстване; съдник е само собствената съвест; забрана за политически и религиозни спорове; толерантност към чужди мнения; само мъже, навършили определена възраст и отговарящи на дадени качества, могат да бъдат членове; търсят се хора със стойност, а не масовост, т. е. известен елитаризъм.

Спазването на тези принципи е спасило “свободното зидарство” през вековете. Всички исторически превратности са се оказали по-слаби от него. До този момент няма никаква съществена причина за промяна на традиционните правила.

Що се отнася до самото женско присъствие, известно е, че при приемането в ложата, всеки нов “брат” получава чифт бели ръкавици. Но и чифт дамски ръкавици. Когато внимателно четем “Война и мир”, ще видим, че голяма част от действията на Пиер Безухов са свързани с масонската тематика. Очевидно е, че Лев Толстой добре е познавал ритуалите на “зидарите”. Ето какво пише той: “Драги братя, и тия ръкавици са определени за Вас. Дайте ги на оная жена, която ще почитате повече от всички. С този дар Вие ще уверите в непорочността на сърцето си оная, която ще си изберете за достойна “зидарка”. - След късо мълчание, добави: - Но внимавай, драги брате, да не би тия ръкавици да украсят нечисти ръце. В това време, когато Великият майстор произнасяше последните думи, Пиер се смути още повече, изчерви се до просълзяване, както се изчервяват децата, почна да се озърта неспокойно и настъпи неловко мълчание.” [18]

До наши дни няма комасонска ложа, която да е призната за равноправна от истинските “свободни зидари”. Това не е израз на пренебрежение, а на вярност към традициите.

Някои автори често погрешно свързват теософските с масонските ложи. Известно е, че теософията е “религиозно-мистично учение, според което избрани лица могат непосредствено да познаят божеството чрез непосредствено общуване с “отвъдния свят”.[19]

Няма никаква логическа връзка между масони и теософи. Това, че дадени представители на теософите са били членове на “свободно зидарска” ложа, нищо не означава. Интересно е, че подобна връзка е предизвикала скандал във Франция. През 1887 г. видният френски “зидар” Делмон Бартез пише прокламация, осветляваща този въпрос. Известно е какво влияние е имало френското масонство върху българското. “Да оставим на теолозите грижата да обсъждат догмите, да оставим на авторитарните църкви да формулират списъци на осъдените заблуждения. Но нека масонството остане това, което трябва да бъде – институция, отворена за всички проекти, за всички нравствени и възвишени идеи, за открити и либерални стремежи. Нека то никога не слиза на горещата арена на теологическите спорове, които винаги са го водели само до смутове и преследвания. Нека се пази да не бъде нито църква, нито Събор, нито Синод.” [20]

Масоните посрещат 1933 г. с числен състав от 478 братя. “Работилниците” се трудят добре, атаките към Великата ложа на България са парирани, а международните контакти се увеличават. Но идва 19 май 1934 г. Тогава е извършен държавен преврат. Шестима министри от правителството на Кимон Георгиев са членове на “братството”. Това не е нищо ново за Великата ложа на България. Тя винаги е била в пряк допир с властта. В правителството на Александър Цанков масоните са петима. Министерският съвет на Андрей Ляпчев е включвал шестима. Толкова са и в кабинетите на Никола Мушанов, и в тези на Пенчо Златев, Андрей Тошев и Георги Кьосеиванов. Осем са в правителството на Богдан Филов. Не е смущаващо, че министър-председателят Кимон Георгиев е член на ложа “Светлина”, а Великият майстор на Великата ложа на България Петър Мидилиев е вътрешен министър. Останалите братя са Константин Баталов, Янаки Моллов, генерал Пенчо Златев, Петър Тодоров, Димитър Атанасов, Никола Захариев и Тодор Кожухаров. Основният вдъхновител на преврата – генерал Дамян Велчев – също е деен член на ложата.

Но в конкретния случай масоните в правителството неволно стават участници и полагат политическите основи на една доктрина, която ще закрие ложата само след седем години.

Необходимо е пак да се подчертае, че Великата ложа на България не е контролирала политическия живот, че действията на партийните водачи или министрите не са били съгласувани или инспирирани от нея. Напротив. Представителите на политическия, интелектуалния и стопанския елит са се стремили към ложата, защото там са се чувствали защитени от ежедневните грижи, намирали са единомишленици, осъществявали са полезни контакти, получавали са информация. Не са се страхували да споделят възгледите си, защото са знаели, че всичко ще остане в ложата. Нито един “свободен зидар”, дори и Великият майстор не може да наложи волята си на друг. Но това, което се изисква, са аргументирани и откровени изказвания, без площадна риторика. Така че в известен смисъл може да се твърди, че ложата е формирала донякъде част от поведението на членовете си, но в никакъв случай тя не е определяла решенията им. На обратния полюс е разпространеното мнение, че Великата ложа на България не е нищо повече от средище, клуб за уреждане на личните проблеми на членовете си. Това е прекалено опростенческо виждане. Какво би могло да бъде практическото пресичане на интереси на хора с толкова различно политическо кредо като проф. Богдан Филов, проф. Асен Златаров, проф. Михаил Арнаудов, проф. Венелин Ганев, Кимон Георгиев, Никола Петков или Петър Габровски. Това са публични личности, които са в различни разцветки на политическия спектър. Общото е, че са “личности”, но едни са убедени монархисти, други републиканци, трети предпочитат военната диктатура, четвърти виждат бъдещето като умерен капитализъм. Така че извън масонската идея те не биха могли да имат никаква друга допирна точка. В никакъв случай не бива да се подценяват чисто идеалистичните мотиви на българските “зидари”. Още повече, че при приемането им те не са знаели с кого ще се срещнат в ложата. Българските масони не се отличават от братята си по света. Те постъпват със съзнанието, че са избрани, за да усъвършенстват нравствените добродетели у себе си и едва тогава да помагат на обществото, спазвайки масонските принципи и идеали.

Мнозина от тях стават жертва на насилие. Преди всичко тези, участвали в Македонското движение – Борис Сарафов, Иван Гарвалов, Наум Томалевски, Васил Пундев, Александър Протогеров. Други – Никола Рачев, Никола Милев, Стефан Нойков, Младен Костов загиват насилствено, вследствие на класовите борби през 30-те и 40-те години. Трети биват отнесени от историческата реалност след 9 септември 1944 г.

Обстоятелството, че толкова различни хора, с толкова различна жизнена позиция могат да бъдат сложени под един знаменател и да бъдат наричани обобщаващо “масони” е достатъчно, за да се признае и отчете този феномен в обществено-политическия живот на страната след Освобождението.

  

ЗАКРИВАНЕ НА МАСОНСКИТЕ ЛОЖИ

Развитието на масонството у нас не може да бъде разглеждано отделно от хода на историята. Знае се, че превратът от 19 май 1934 г. има известен републикански характер – факт, който пак разделя членовете на Великата ложа на България, както при събитията 1923-1925 г.

Но от друга страна, засилващото се присъствие на Германия, зараждащите се национал-социалистически тенденции и новата външнополитическа ориентация на България предизвикват нови съмнения сред “свободните зидари”. Правилен е изводът на Иван Богданов, който твърди: “От средата на 30-те години и в България, както и в други балкански страни започва отново двубоят между англо-френския блок и Централните сили, начело с Германия. Този двубой отначало е прикрит, за да се разрази в началото на 1940 г., когато България е принудена да се присъедини към оста Рим - Берлин - Токио, с намерение да избегне бушуващия вече огън на опустошителната война.” [21]

Този двубой не е само за сърцата на българите, но и за заемане на съответните икономически позиции. До средата на 1935 г. капиталите са предимно английски и френски. С тях оперират видните стопански дейци и членове на Великата ложа на България Асен Иванов – директор на Българска търговска банка, Крум Мутафов – директор на Българска банка, Крум Грънчаров – генерален секретар на Дружеството на износителите на тютюн, Атанас Буров. Има и редица български евреи със завидни състояния. Всички те попадат под ударите на настъпващия германски капитал със силен национал-социалистически оттенък. Новите атаки към франкмасоните в пропаганден план са инспирирани от книгата “Моята борба” на Хитлер, където те са представени сред враговете на човечеството; от механичното размиване между масонски ложи и еврейски организации; от забраната на движението във фашистка Италия. Връх на публичните нападки у нас са масово тиражираните брошури през 1937 г. на Румен Янков “Кои са масоните в България” и “Истината по списъка на българските масони”, на Христо Кунчев “Масоните без маска”, както и писанията на запасния генерал Никола Жеков “Масонство и еврейство”.

Пропагандните атаки са подготовка за забраняването на Великата ложа на България. Държавата, която е лоялен съюзник на Райха, не може да търпи организация, обявена от него за враг на човечеството. Политизирането завладява и самата ложа, което е предопределящо за съдбата и. От една страна застават Александър Цанков, Богдан Филов, Петър Габровски, Асен Кантарджиев, както и някои индустриалци, печелещи добре от търговията с Германия, като Димитър Савов или Павел Спасов. От друга са антигермански настроените братя, които виждат в хитлеризма най-голямата опасност за страната. Сред тях трябва да се отбележат имената на Венелин Ганев, Асен Златаров, Стойчо Мушанов, Атанас Буров, Кимон Георгиев, Димо Казасов, Дамян Велчев, Никола Петков.

Има и трета група, която в съзвучие с каноните иска да помири двете крила и да запази съществуването на организацията. Тя се представя най-вече от д-р Константин Станишев, д-р Стоил Стоилов, д-р Христо Иванов, Крум Мутафов, Васил Стоилов.

Въпреки че противниците на обвързването с Германия са повече и с по-силни позиции, те не могат да спрат или променят ориентацията на царя и хода на събитията. Опитвайки се да ги изпреварят, с писмо № 2618 от 19 юли 1940 г. е свикан велик масонски събор. Там д-р Иван Раев изнася доклад на тема “Положението на свободното зидарство и изхода от него”. Решението е взето и е доведено до знанието на всички членове. А то е: “Великата ложа на България и всички нейни поделения – свободнозидарски ложи в страната под нейно послушенство, се саморазтурят и от днес престават да съществуват.

Като ви уверяваме за взетото решение, което влиза в сила веднага, молим Ви, почтени първомайстори, да доведете това до знанието на всички братя във Вашата ложа.

Едновременно Ви молим да разпоредите всички суми, каквито има в ковчега или в корубата на почитаемата Ви ложа, да изпратите незабавно във Великия ковчег, за да може последният да ликвидира с направените задължения. Наложително е да съберете всички членски вноски за 1940 г., защото разходите на Великата ложа са правени с оглед на бъдещите постъпления, предвидени в бюджета. И ако те не постъпят, не ще могат да се покрият направените разходи.

С братски поздрав

Велик майстор Иван Радев.”

Три месеца по-късно Законът за защита на нацията е внесен в Народното събрание и е гласуван по спешност от мнозинството на 24 декември 1940 г. Той се състои от две части – първата забранява всякакви тайни и международни организации на територията на царството, втората – “урежда” положението на евреите.

Това е печален закон за родния парламентаризъм и не прави чест на нито един депутат. Но явно е бил необходим за присъединяването ни към силите на Оста. Казано със съвременна терминология, нужно е било “да синхронизираме” законодателството си с нашите съюзници.

Бе изтъкнато, че между появяването на закона и влизането му в действие изтича повече от една година. Това е единственият компромис, който “свободните зидари” са успели да вземат от братята си в правителството. Време, достатъчно за уреждане на финансовите въпроси и изнасяне на най-ценните архиви и документи.

След “приспиването” на ложата остават живи старите контакти и чувството за братство. Това добре личи и в обстановката около 9 септември 1944 г., когато “свободните зидари” Кимон Георгиев, Димо Казасов, Венелин Ганев, Дамян Велчев, Никола Петков проявяват типично масонско единодействие. Те и част от антихитлеристки настроените братя останали в България живеят с вярата, че страната ще тръгне по нов път. Някои от тях влизат в ОФ, други допринасят за установяване на новата власт. Надеждата на масоните за демократично устройство изчезва през 1946 г., когато в. “Работническо дело” публикува статия от Георги Димитров, в която се казва: “Има множество данни, от които се вижда, че у нас се възстановяват масонските ложи и че те прибират старите масони българи и усърдно вербуват между държавните и обществени деятели нови масони.

Масонските ложи са в същото време чужди шпионски и предателски агентури. Те са опасност за свободата и независимостта на нашия народ и нашата страна.

Масонските ложи са национална опасност за нашата страна и те безусловно трябва да се ликвидират.” [22]

От тази статия прави впечатление и почти пълното покриване на доводите, фразите и мотивите на национал-социалистите и комунистите относно “свободните зидари”. От друга гледна точка това е нормално, защото масонството като дух и принципи винаги е било непримиримо към всяка форма на тоталитаризъм. И неговите противници са знаели това. Същевременно не е било необходимо да бъде “разбивана” Великата ложа на България през 1946 г., защото тя е била “приспана” пет години по-рано. Има версия, че Георги Димитров нарочно е бил провокиран да напише тези слова от хора от Отечествен фронт, които са били “свободни зидари”. За да бъде той сигнал към останалите братя да не възобновяват дейността си и да не дадат нови жертви. Допустима е подобна хипотеза. Така че, за изненада на мнозина, организираното масонство не е закрито от комунистическия режим, а от масоните Богдан Филов (министър-председател) и Петър Габровски (министър на вътрешните работи), с мълчаливото одобрение на цар Борис ІІІ (за когото няма данни, че е бил член на “братството”, но връзката между Великите ложи на Германия и Сакс-Кобургготския род е традиционна).

Въпреки че масонството не изиграва такава роля в живота на страната ни, каквато е имало в САЩ, Франция, Германия, Русия, то безспорно е явление в българския обществено-политически и културен живот. Въпреки краткото си организирано и пълноценно съществуване (1914 – 1941 г.), то оставя своите следи в развитието на страната. Значението му не е толкова голямо, както твърдят най-ревностните му поддръжници и врагове, но в никакъв случай не е незначително, каквото е мнението на незапознатите с принципите, организацията и членския му състав.

Първите стъпки за възстановяване на българското масонство са направени през 1991 г. През 1992 г. седем човека са приети от масонска ложа в Югославия. Последват ги още двадесет и един. Към тях се присъединяват и седем, приети на 22 май 1992 г. в мюнхенската ложа “Лесинг”. Един от тях е д-р Иван Войнов, който твърди пред в. “Поглед”: “Човек става масон, за да обича, а не да бъде обичан. Обаче да обичаш не значи само да помагаш материално, а да създаваш около себе си атмосфера на човечност, търпимост и любов към другия. Да помагаш колкото можеш. Ако може да се свърши работата и да не се разбере, най-добре. Целта ни е хората да стават все повече хора.”

След преодоляване на редица процедурни трудности и разногласия, чак през 1997 г. е възстановена Великата ложа на България, чието пълно име е Велика ложа на старите свободни и признати зидари на България. Тя е призната от масонската общност за приемник на “приспаната” през 1941 г. Велика ложа на България. Движещата сила при преодоляване на вътрешните трудности е постулатът: “Всички сме братя масони, нуждаем се да създадем силна Велика ложа.”

На 20 септември същата година е извършен ритуалът “внасяне на светлина” и в България отново има организирано национално “зидарско” движение.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Чилингиров, Ст. Началата на българското свободно масонство. Малък принос. – Зидарски преглед, 1925, № 6.

[2] Устав и общи наредби на Великата ложа на България. С., 1930.

[3] Ведър, Д. Свободно зидарство. С., 1918.

[4] Георгиев, В. Българското масонство. С., 1986, с. 65.

[5] Недков, Д. Масоните се върнаха в България. С., 1988, с. 200.

[6] Устав и общи разпоредби на Великата ложа на България. С., 1930.

[7] Отчет на съюзния съвет пред Великия събор. – Зидарски преглед, 1923, № 5.

[8] Коледаров, Ст. Франкмасонството. С., 1921.

[9] Станишев, К. Отчет за дейността на Съюзния съвет на Великата ложа на България 1922-1924 г.

[10] Великата ложа. – Свободен зидар, 1924, № 3.

[11] Десет години Велика ложа на България. С., 1927.

[12] Георгиев, В. Масонството в България. С., 1986, с. 71.

[13] Декларация на Великата ложа на България. С., 1929.

[14] Rotary club de Sofia, № 21, 1935.

[15] Натан, Ж. Политика и бенаберитизъм, № 4. С., 1933.

[16] Как един народ се запазва от загиване. – Полет, 1924, № 38.

[17] Зидарски преглед, 1927, № 1-2.

[18] Толстой, Л. Война и мир. Т. 2, с. 354.

[19] Речник на чуждите думи в българския език. С., 1982.

[20] Anable, L. La franc-maconnerie en France depuis 1725. Paris, 1972.

[21] Богданов, И. Синовете на вдовицата. С., 1994, с. 101.

[22] Работническо дело, № 162, 22 юли 1946.

Източник: http://www.otves.org/bg/

 

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 6474184
Постинги: 4603
Коментари: 2877
Гласове: 2087
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!