Рожден ден на народния поет, Апостола и Мъченик за Свободата и Независимостта - Христо Ботев и на бранителя на Кюстендил от сърбите през ПСВ, възродителя на Българската войска след позора в Ньой и водач на Българските национални легиони - генерал Христо Луков

---

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2

Начало E-mail Карта на сайта Принт

1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.)	В будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева - Христо Ботев.
1854 г.	Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище.
1858 г.	Семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.
1863 г., юни	Завършва калоферското трикласно училище.

1863 г., октомври Заминава да продължи образованието си в Русия. 1863 г., 14 ноември Пристига в гр. Одеса и се записва частен ученик във Втора одеска гимназия. 1864 г. Учи и се самообразова.Чете големите руски писатели реалисти: Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Възприема идеите на руските революционни демократи: Чернишевски, Добролюбов, Писарев. Увлича се от практическата революционна дейност. 1865 г., септември Ботев е изключен от гимназията, след като е престанал да посещава учебните занятия. 1866 г. Живее в Одеса при поляци революционери. Записва се студент в Одеския университет. 1866 г., октомври - декември Учителства в бесарабското село Задунаевка.

 

1867 г. , януари	Ботев е отново в Калофер. Замества болния си баща в училище. Проповядва бунт срещу чорбаджии и турци.
1867 г., 15 април	Във вестник "Гайда" (Цариград), редактиран от П. Р. Славейков, е обнародвано първото стихотворение на Ботев "Майце си".
1867 г., 11 май	На празника на Кирил и Методий произнася слово, с което открито призовава към борба.
1867 г., септември	Напуска Калофер завинаги.

1867 г., октомври Ботев пристига в Румъния. 1867 г., ноември Живее в Букурещ; изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия. 1867 г., декември Установява се в Браила, работи като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". 1868 г., февруари Публикува във в. "Дунавска зора" стихотворението "Към брата си". 1868 г., 8 април Съобщава чрез същия вестник, че е приготвил за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения". Книгата не излиза поради липса на средства.Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които минават Дунава през месец юли.Записва се в четата на дядо Желю войвода, но минаването се осуетява. Боледува. 1868 г., август Ботев пристига в Букурещ с актьорската трупа на Добри Войников. 1868 г., септември Постъпва в букурещкото медицинско училище, което скоро напуска. 1868 г., октомври "Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен" (писмо до Н. Геров)."Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния" (писмо до И. Геров). 1868 г., декември - 1869 г., януари Живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ. 1869 г., март Постъпва учител в Александрия. 1869 г., юли Напуска Александрия и отива в Букурещ. 1869 г., август Заминава учител в Измаил.Сътрудничи в революционния сатиричен вестник "Тъпан", който започва да излиза през месец януари. 1870 г. Води незаседнал живот, занимава се с нелегална революционнадейност, подпомага пренасянето на революционна литература в Русия. 1870 г., 8 август Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Елегия". 1870 г., 23 август Пак в същия вестник се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов. 1870 г., октомври Боледува в Измаил. 1871 г., март Пристига в Галац, Поздравява с теле грама Парижката комуна. 1871 г., 22 април Пише "Символ-верую на българската комуна". 1871 г., май Установява се в Браила. 1871 г., 10 юни Излиза бр. 1 на в. "Дума на българските емигранти". 1871 г., юли - август След бр. 5 в. "Дума" спира. Ботев боледува тежко. 1871 г., 29 септември Издава в отделен лист статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество". 1871 г., октомври Участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. 1872 г. Живее в Браила и Галац, пътува. Поддържа връзки с руски революционери. 1872 г., 8 април Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Странник". 1872 г., април Арестуван за конспиративна революционна дейност. Изпратен в затвора във Фокшан. 1872 г., юни Освободен от фокшанския затвор вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.Установява се в Букурещ; работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. 1873 г. Редактира дописки, пише в сатиричната рубрика на в. "Свобода".Издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете". 1873 г., 1 май Започва да излиза сатиричният вестник на Ботев "Будилник". 1873 г., 20 май След бр. З вестникът спира по липса на средства. 1873 г., 11 август Обнародва във в. "Независимост" стихотворението "Хаджи Димитър". 1873 г., септември - ноември Публикува във в. "Независимост" стихотворенията "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен". 1874 г. Помага на Каравелов в списването на революционния орган. 1874 г., 20-21 август Участва в общото събрание на БРЦК. 1874 г., август-октомври Печата във в. "Независимост" фейлетоните "Послание от небето" и "Длъжностите на писателите и на журналистите". 1874 г., септември Постъпва учител в българското училище в Букурещ. 1874 г., 12 октомври Спира в. "Независимост". 1874 г., ноември Ботев напуска учителството, за да се посвети изцяло на революционна работа. 1874 г., 8 декември Под редакцията на Хр. Ботев започва да излиза в. "Знаме" - новият орган на революционната партия. 1874 г., 27 декември Събранието на Централния революционен комитет натоварва Ботев с организационни задачи. 1875 г., март Между Ботев и Каравелов настъпва разрив. 1875 г., 2 март Ботев печата във в. "Знаме" фейлетона "Политическа зима".Издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров. 1875 г., юли Сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева. 1875 г., 12 август Общото събрание в Букурещ избира нов революционен комитет, в който влиза и Ботев, и провъзгласява курс към всеобщо въстание. 1875 г., август По решение на революционния комитет Ботев заминава за Одеса да покани Филип Тотю за воевода на чета. 1875 г., 14 септември Излиза последният брой на в. "Знаме". 1875 г., 20 септември Ботев се завръща в Одеса. 1875 г., 30 септември Подава си оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета.Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова".Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски". 1876 г., февруари "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" (писмо до Тодор Пеев). 1876 г., 13 април Ражда се дъщерята на Ботев - Иванка. 1876 г., 20 април Заминава за Русия да събере средства за организиране на чета. 1876 г., 1 май Завръща се от Русия.

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.   в. "Тъпан"   Карикатура от Ботевите вестници   Протокол от заседание на БРЦК, 21 август 1874   Писмо от Христо Ботев до Тодор Пеев

1876 г., 5 май	Издава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.Ботев развива трескава дейност по организиране на четата.Решава да стане войвода.
1876 г., 13 май	Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.
1876 г., 16 май	От Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки".
1876 г., 17 май	Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.
1876 г., 18 май	Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.
1876 г., 19 май	Четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.
1876 г., 20 май (1 юни нов стил)	Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.

www.hristobotev.com


Виж също:

chitanka.info/person/hristo-botev





Генерал Христо Луков / VBOX7
  Генерал Христо Луков – кадрова справка

 

Име – Христо Николов Луков.
Биографично описание – Български офицер (генерал-лейтенант), преподавател и политик, герой от Първата световна война, министър на Войната на Царство България в периода 1935 – 1938 година, ръководител на Съюза на българските национални легиони, велик водач на българските националисти.

Военна служба:
1912-1913 – Адютант в 2-и артилерийски полк;
1915-1918 – Командир на батарея в 1-и гаубичен полк. Командир на гаубично планинско отделение в 27-и артилерийски полк;
1919-1924 – Командир на 2-и артилерийски полк. Командир на 4-и артилерийски полк;
1924-1928 – Началник на Aртилерийската стрелкова школа;
1928-1934 – Началник на Учебното отделение в Артилерийската инспекция;
1934-1935 – Командир на 2-а пехотна дивизия. Командир на 3-а пехотна дивизия;
23.11.1935-24.01.1938 – Министър на войната;
25.01.1938 – В запаса.

Офицерски звания:
15.08.1907 – Подпочучик;
04.09.1910 – Поручик;
01.11.1913 – Капитан;
01.01.1918 – Майор;
30.01.1923 – Подполковник;
26.03.1928 – Полковник;
06.05.1935 – Генерал-майор;
25.01.1938 – Генерал-лейтенант.

Награди:
Орден “За храброст” 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден “Св. Александър” 4-та степен с мечове и 3-та степн без мечове;
Орден “За военна заслуга” 1-ва степен;
Германски орден “Железен кръст” 2-ра степен;

Автор:
“Тактически задачи с решенията” (1910);
“Военна игра” (1911);
“Артилерийският огън. Размишления” (1924);
“Учебник за телефониста” (1925);
“Моторизацията на армията” (1928);
“Стрелба с планшета в чуждите армии и у нас” (ръкопис);
“Изследвания върху артилерийския преграден огън”, “Мисли и бележки по изменение наставлението за стрелба в полската артилерия”, “Движение на пехотата под огъня на съвременното огнестрелно оръжие”, “Коригиране артилерийската стрелба с помощта на аеропланно наблюдение”, “Артилерийски спорове” и “Артилерийски спорове подновени” – статии във “Военен журнал” (1920-1934);
“Команди за стрелба”, “Дивизионната артилерия в нападателния бой”, “Петдесет години от черешовата артилерия”, “Бележки по нашите правилници”, “Каква трябва да бъде нашата дивизионна артилерия”, “Стрелба по карта”, “Пример за действие на дивизионната артилерия в нападателния бой (решение на тактическа задача)”, “Значение и роля на артилерията в една бъдеща война”, “Балканско воюване” – статии в “Артилерийски преглед” (1928-1934);
“Всякой знае!”, “Изменение височината на пръсканията по запалката и по равника” – статии в “Народна отбрана” (1921);
“Балканско воюване” – статия в “Българска военна мисъл” (1934).

Други биографични данни:
1928-1934 – Редактор на списание “Артилерийски преглед”. Изнася лекции в Артилерийската школа и във Военната академия;
1934 – Член на Военния съюз;
03.03.1936 – Разтуря като Министър на войната със заповед Военния съюз;

Живот и дело  

Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в град Варна. Завършил е Военното на Н.В. училище през 1907-ма година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск. Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорния пост във военната йерархия – министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г. Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири. Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си – маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.” Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във “Велика Сърбия”. След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/. “Спомням си, като че ли това беше вчера”- казва легионерът Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. се състоя Национална конференция в гр.Варна, на която пристигна генерал Луков, придружен от членове на Централното ръководство. След всички приети от устава правила, при откриването на конференцията се пристъпи към разглеждането на различни организационни въпроси. Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа. Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел. Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция. Годината е 1943-та. Германските армии воюват в Съветския съюз. А у нас комунистическата партия, по нареждане от Москва организира “бойни групи” за ликвидиране на “народни” врагове. Една от жертвите им трябвало да е и ген. Луков. Денят също е определен – 13 февруари. В този ден към 20.50ч. генералът отива към дома си на ул. “Артилерийска” 1. Като отворил входната врата, на вратата на хола се показала дъщеря му Пенка, която чула, че баща й се прибира и излязла да го посрещне. Случаят пожелал тя да бъде единственият свидетел на убийството. От нейните показания се узнава следното: “Генерал Луков пристъпил прага на входната врата и се обърнал с лице към улицата, да я затвори. В този момент непознат мъж с широки и тъмни очила застанал на вратата и стрелял в гърдите на генерала. Дъщерята изпискала, а той, макар и ранен, се опитал да влезе в дома си. Убиецът влязъл подир жертвата си, дал още три изстрела и избягал. Генералът се струполва мъртъв на пода.

СЛЕД УБИЙСТВОТО СЛЕДВА ИМПОЗАНТНО ПОГРЕБЕНИЕ

“Тялото на покойника беше пренесено от домът му в черквата при Военното на Н.В училище. Към 12 часа по обед от двете страни на алеята за училището се бяха вече наредили в шпалир няколко хиляди млади легионери и съмишленици на генерала. Черквата беше препълнена с народ. Едва успяхме да се доберем до входа на черквата. На погребението присъстваха: Н.В.Царят, Н.Ц.В. княз Кирил, висши офицери, министри, военни аташета н др. От името на войската говори полковник Попов, от името на запасните офицери- генерал Илинов, от името на Българските Национални Легиони- Илия Станев, който изтъкна с пламенни слова, че генерал Луков завещава на българския народ беззаветна служба на род и Родина, бидейки самия образец на доблестен гражданин и смел воин, с непоколебима вяра във възхода на българската национална кауза. Погребението беше извършено в централните софийски гробища. Пръв говори от името на Съюза на запасните офицери полковник Илчев и след като описа достойния жизнен път на големия българин завърши с думите: “Чужденци намериха свое оръдие да посегне върху живота на генерала, за да лиши българският народ от един голям воин с висши граждански и войнишки добродетели. Голяма и всеобща е скръбта на всички ни.”

IYI – Така умря ген. Христо Луков, но делото му посветено на родината остава пример за поколенията български националисти и ще живее вечно! – IYI

www.lukovmarsh.info