Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2012 23:41 - Общи медицински термини в българския език, хинди, урду и непали - произход и значение
Автор: kubera Категория: Политика   
Прочетен: 2120 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.03.2012 16:51


Общи медицински термини в българския език, хинди, урду и непали - произход и значение                                                      Т. Й.Ялъмов , Я.Й. Шопов.                          Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.                                                         Резюме      Намерени са над 650 общи или сходни по значение и произношение думи в българския език и езиците урду, хинди и непали, свързани с медицината /части на тялото, болести, психологически качества на човека, професии, социални и религиозни термини свързани със здравето и други/. Изследването на тези медицински термини допълва разработките на Института за древни цивилизации /с намерените хиляди топоними и етноними/ и подтвърждава по убедителен начин, че в езиците урду, непали, хинди и в районите където се говори на тези езици /Индия, Пакистан, Непал/ са останали богати следи от директни древни контакти на тези народи с жив древнобългарски език.     Намерените многобройни древно-български етноними /около3000/, български медицински термини /над 650/, роднински термини /около 100/ в Индия, Пакистан и други райони на Азия, трасират пътя на българите в един обширен интервал от време , който може да достига до дълбока древност /още преди възникването на писмеността/.    Особено значение, след намирането на археологични находки на учебни пособия по акупунктура в България /Ilinkina.1994/ придобива и въпросът за приноса на древните българи в източното медицинско знание /Акупунктура, Аюрведа, Йога и други/.     Тези разработки поставят остро и по нов начин въпросът за етимологията на много български думи /включително и медицинските термини/, които са смятани за чуждици и които трябва да бъдат преразгледани.        Цел: Издирване на сходни думи и медицински термини в българския език и урду, хинди, санскрит и непали и търсене на техния произход.        Материал и методика.   Използвани са речниците: Хинди-английски Shakespeare /1834/, Урду-хинди – английски Platts, John T. (1884), Непальско-русский язык./1968, 38 000 думи/, Русско-хинди словарь /1957, 23 000 думи/, Русско-непальский словарь /1975, 25 000 думи/, Тибетско-русско-английский словарь с санскритскими паралелями /Рерих, Ю., 1983,65000 думи/.     Те са съпоставени с известните, редки и остарелите думи в българския / Български тълковен речник /1976/, Речник на редки, остарели и диалектни думи /1974/, Български етимологичен речник //1971, 1979 и 1986/, Илчев, /1969/, Добрев /1995/.Извадени са общи или сходни по значение и произношение думи и медицински термини съдържащи се в българския език и езиците урду, хинди, непали и санскрит /части на тялото, болести, психологически качества на човека, професии, социални и религиозни термини свързани със здравето и други/ и е изследвана тяхната етимология.         Исторически бележки. Още акад. Державин /1946/ демонстрира, че българите по своя произход «принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи». До тези заключения той достига на базата на палеолингвистичен анализ, направен от акад. Н. Марр /1925/. Съвременните разработки на българските изследователи по този принципно важен въпрос: Петър Добрев /1995/, Явор Шопов /1988, …/, Шопов и др. /2002, …/, Попганчева и Ялъмов /2002/ , Мутафова /под печат/ и други убедително доказаха, че прабългарите са индоевропейски народ от източно-иранската група. Народите от тази група са наричани още ведически арийци и са изиграли ключова роля при формирането на индо-европейската езикова общност. Част от тях се смесва при колонизирането на Индия с местното население и е осъществила връзката между европейската и индийската компонента на индо-европейците. Смята се, че началото на този процес е станал около 1500 г. пр. Хр. в горното течение на р. Инд /Кашмир и Пенджаб/.     Намерените многобройни древно-български етноними /около3000/, роднински термини /около 100/ в Индия, Пакистан и други райони на Азия, трасират пътя на българите в един обширен интервал от време и пространство, който може да достига до дълбока древност /още преди възникването на писмеността/ и обхваща огромни райони на Азия.            Лингвистични бележки. Степентта на сродство на българския и прабългарския език с източноиранските, западно-иранските и индо-арийските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии /Шопов и др., 2002а/. Корелацията е най-висока с източно- иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно- иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно- българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др.(2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Шопов (1998) цитира исторически факти, че българското влияние върху турския език е многократно по- голямо от турското влияние върху българския език. Следователно етимологията на много думи, смятани за турски, трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002; Попганчева, 2002) в светлината на твърдо установения с генетичен анализ източно-ирански произход на съвременните българи (Димитров, 2002).       Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит (McDonell,1976), който е синтетичен език, създаден от най-доброто от арийските наречия след езиковите потъмнявания при преход на думи от иранските в индийските езици. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо- арийските езици (хинди, урду, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002-в). При търсене на паралели между основата на българските фамилни имена и думи в хинди се оказа, че не само основите, но и суфиксите на фамилните имена съвпадат както по звучене и значение, така дори и по начин на употреба (Шопов и др., 2002-в). В резултат на усилената дейност на панславистите преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Те са обявени за турцизми и систематично и целенасочено са изваждани от българския език, под предлог за детуркизация на българския език. Самият процес на детуркизация води до отстраняването на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език.                Сходни медицински термини в български и                                    хинди, урду и непали        Основната част на това изследване беше направена чрез търсене на сходни медицински термини в български и хинди, урду и непали. За хинди е използван Карманный хинди- русский словаръ. (1958), за урдуPlatts, John T. A dictionary of Urdu, classical Hindi, and English. /1884/, а за непали Непальско-русскийсловарь/1968/.    В тези речници намерихме над 650 общи или сходни по значение и произношение медицински термини  в български и хинди, непали и урду. Най висока е корелацията на българския и урду в изследването на думи изразяващи медицински термини – около 550 термина и роднинско родство - над 100 думи. Корелацията на българския със санскрит е многократно по-ниска спрямо хинди и урду. Това навежда на мисълта, че в хинди, непали и урду са останали следи от директни контакти на народите, живеещи в района на Индия, Пакистан и Непал с жив древно-български език. Хинди и урду съдържат значително количество думи от ирански и санскритски произход (Рудин,1957). Докато иранизмите са внесени от директни контакти с жив език и ирански народи, санскритските думи навлизат прогресивно с ведическите текстове подобно на латинския в европейските езици.        За улесняване на изследването намерените медицински термини  бяха групирани в няколко раздела: човешкото тяло, болести, психологически качества на човека, професии, социални и религиозни термини свързани със здравето и други.        Древните българи са притежавали изключитлно дълбоки и обширни познания както за обкръжаващия ги материален и духовен свят, така и за човека, включително и общирни медицински знания. Тези знания и наблюдения са ги вградили и в езика си, в който зад всеки медицински термин прозират дълбоки наблюдения, отчитащи различни състояния на болния или здрав човек.    Особено значение, след намирането на археологични находки на учебни пособия по акупунктура в България /Ilinkina.1994/ придобива и въпросът за приноса на древните българи в източното медицинско знание /Акупунктура, Аюрведа, Йога и други/.     Тук привеждаме някои примери от намерените термини .       Болен – това състояние се отразява с многобройни думи, отчитащи различни форми на болеста.  Bolna – вия, рева; bhulna – греша, забравям; tutna – немощен, отпаднал от старост; apatu – апатия, тромав, неловък; kasal – за-късал, бавно действащ, муден.      Съвъкупявам, копулирам – тук имаме голямо изобилие на термини и думи, богато описващи това действие: dabana - копулира със..., притиска надолу /ебана?/; jufti - копулира със... , /чифти – чифтосане?/; pihan пъхам, пъхтя; tarna – зачевам / турям?/, kamar – копулирам /камара?/; drusk – груб, ригиден /друсам?/; parwana – любовник; kacha – копулира със... /качва се?/; bhaphna –зачева /бахна, хакна ?/ jurna копулира; lagna – свързвам се, копулира /лягам?/;       Пенис – kir - пенис; khara –прав, изправен, еректен;  krur- груб, причинявам болка; pushpika пенис, пикочен канал; virya – здрав, енергия; cur – амулет, връхна точка, пръстен даван на булката.     Човешко тяло: bhadra - брада; vrat - врат; gargara - гаргара; dhabbal – дебел, голям човек; dabel - дебил; jigar - джигер, черен дроб; dapu – дупе, анус; parda – клепач; maddu – подутина /тестис?/;                                   Изводи       Предложената разработка показва, че е необходим комплексен подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици.      Намерените многобройни български медицински термини в Индия, Пакистан и други райони на Азия, трасират пътя на българите в един обширен интервал от време и пространство, който може да достига до дълбока древност и обхваща огромни райони на Азия.      Използването на сравнителен корелационен анализ и съвременни космически технологии (като GIS, генетични и др.) в спорните или малко изяснените зони позволяват да се открият нови, неподозирани резултати и да се преосмислят някои от досегашните схващания.        Тези разработки поставят остро и по нов начин въпросът за етимологията на много български думи /включително и медицинските термини/, които са смятани за чуждици и които трябва да бъдат преразгледани.                                  Ползвана литература: Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН Български тълковен речник (1973) 3-то изд.Наука и изкуство 1133 с. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отв. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-531, 594 Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров., Славиздат, с.203-7 Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002 г., София, стр.6. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.173 Добрев П. (1995- а) История на българската държавност. ИКК”Славика-РМ”, София, 189 с. Добрев П. (1995-б) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с. Donchev S.(1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70. Златарски В. (1970) История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1, с.574, бел.13.     Илинкина, В. Кодирани знания за лечението в археологическите паметници открити на територията на България /ІV хил. пр.н.е. до Х век/. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация -същност и значение за формира­нето на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002 г., София, стр.16. Ilinkina V. (1994) Code knowledge on clay figures of prehistoric age in Bulgaria.- VI-th World Congress of Scientific Acupuncture in the Framework of Modern Medicine. ICMART’94, Istambul, 2- 5 Jume 1994 (ed. by M. Abut), p. 56 Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва.      Кафтанджиев, Н. Петър Димков добре познатият...непознат. Сафия, Хрикер, 2004, 388 с. Миков В. (1943) Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. Наукаизнание, София, 316 с. McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976 Марр Н. (1925) Избранные работы, т. V, стр. 323-372. Мутафова M., Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.- Сборник доклади на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София. Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12.     Непальско-русский язык. Королев, Н.,Кудрявцев, Б. /ред./ Москва, СЭ, 1968, 1326 с. 38 000 слов. Platts, John T. (John Thompson). A dictionary of Urdu, classical Hindi, and English. London: W. H. Allen & Co., 1884.     Попганчева, М., Т. Ялъмов. Сходни думи и изрази в българския и непалския език. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация - същност и значение за формира­нето на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002 г., София, стр.13.    Рерих, Ю. Тибетско-русско-английский словарь с санскритскими паралелями. Москва, Наука, 13 тома, 1983-1989. 65 000 слов. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с. Рудин С.Г.(1957) Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь. Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с. Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с. Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с. Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen,& Сo., Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183 Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. http://tribal.abv.bg/shopov/tradicia.htm
    Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10.
http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.8. http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Кхнканосян (2002в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30.  http://tribal.abv.bg/shopov/istor.doc Шопов Я. Й. (2002г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.24-5. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, сп. Авитохол, под печат. Шопов Я. Й. (под печат) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (под печат)  Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран.- Доклади на юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология” в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (под печат-б)  Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в Българияи Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с. Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15.      Христов, Вл.Езотеризмът и лечителството на древните българи. с.478-498.Авитохол. Исторически сборник. Том І. Новият прочит на Българската древност. София, Рал-Колобър. 2005. Ялъмов Т. България и Тибет. сп. Усури..№ 12, 2004.      Ялъмов, Т. Индия в българското книжовно пространство 1878-1944 г. сп. Светликът. № 6., 2004. с.42-43.     Ялъмов, Т. Приносът на сем. Рьорих към най-старата българска история. с. 86-70. - в кн. Древните българив основата на световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията. Доклади и съобщения от Първата общобългарска конференция. София – 18-20 октомври, 2004 г. София, Дафна. 2005. 208 с.  



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kubera
Категория: Политика
Прочетен: 17415
Постинги: 7
Коментари: 0
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031