Постинг
02.08.2020 08:06 -
ДНК
Автор: silverfox52
Категория: Поезия
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2023 23:19
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 11.04.2023 23:19
Слушам влъхви редят от екрана,
- в апогей сме с живота разгулен.
Едните - разпни го,а други - осанна,
а е толкова прелестен юли.
Непригодни наричат ни социум,
парадират с престижните титли.
С ДНК от червения опиум -
с нов месия, поредния Рипли.
Пак изтръгва сърцето си Данко,
и звездочелите стягат редици.
Напира в гърдите "Смуглянка"
и припряно запасват муниции.
Уж всички сме божи творения,
откъде тази тъмна материя.
Канони обрасват в забвение
и битуваме в грях и безверие.
Вълнообразно
Няма коментари