И жълтата свличам - ликувай, народе -
площад Тянанмън е най-после свободен.

След жълтата - люспи се кожата черна -
забрава за робската участ наверно.

Тъй бели се лукът. За лука обаче
все нечии люти очи ще заплачат.

За мен ще ли някой сълза да пророни -
за мен има кръст, чук и шепа пирони.

Гори тази болка. Гори и не гасне
под всяка окраска, над всякаква раса.

И знам, че да мине единствено може,
когато захвърля и бялата кожа.