2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 5838 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2020 09:54
ЗА ВИРУСА, ЧОВЕЦИТЕ И КОТКИТЕ
Тази сутрин кварталът осъмна със снежен човек. Стоеше си на детската площадка, близо до големия чинар, един такъв наперен, с класическа метла и сламена шапка, с черни въглени вместо копчета. Но нямаше уста – на мястото, където трябваше да бъде голямата му усмивка, някой бе вързал кърпа. В сутрешната дрезгавина превръзката се сливаше с белотата на пресния сняг, но когато съвсем се разсъмна, всички видяха, че снежният човек е с противовирусна маска.
Макар да бе още рано, по терасите наизскачаха хора. Чу се глъч, детски смях, даже песен. Някой бе преправил „Щъркел шарен, дългокрак“ на „Снежко се завърна пак“. И имаше защо – този късен мартенски сняг, който три дни трупа на преспи и разхвърля на виелици, си беше истинско завръщане на зимата. За последно, си казваха хората един на друг през терасите. Не така обаче стоеше въпросът с карантината. Страшната болест, връхлетяла изневиделица, бе затворила града и държавата, и май целия свят – и краят й не се виждаше.
Затова сега, подключени в панелките, хората гледаха втрещени снежния човек и недоумяваха. От два дни в града имаше вечерен час – кой по тъмното, с риск от глоба, е събирал снега, правил е топки, лепил е с тях снежен човек? Защо го е сторил, какво е целял? И дали е бил с ръкавици, или е пипал снега така, направо с голи ръце? Ами ако е бил заразен? Контактен да е бил само, пак стига, знае ли човек откъде може да му дойде! И сигурно е бил без маска – ами ако е кихнал?
Децата напираха да излизат. Майките гълчаха, бащите ругаеха. Някой замери снежния човек с ледена буца, откъртена от перваза. Шапката на Снежко отхвръкна, с нея и половината му глава. Чу се смях, после гръм – някой явно хвърли пиратка. Сякаш беше сигнал – майките затикаха пред себе си ревящите деца, бащите тръшкаха балконските врати и пускаха завеси и щори. Над безлюдния град лягаше поредния мартенски ден – сив и муден, заснежен, безконечен.
Някаква котка, сива и тя, но млада и пъргава, пресече площадката и се закова. На рамото на снежния човек, откъм ранената му страна, бе кацнал синигер и съсредоточено клъвкаше снежни кристалчета без страх от зараза, от болест и смърт. Котката загледа премрежено птичката, приклекна и ... се отказа. На покрива горе, скрит зад комина, чакаше котарак. По мартенски лекомислена, писаната тупна с опашка, с няколко скока премери близкия чинар и се метна на покрива.
Две клончета отрониха скреж и под него, топли и дъхави, блеснаха пъпки. "Животът е хубав!"– запя синигерът. Пролетта му изпрати мила усмивка и превърна снега в съживителен дъжд.
Снежният човек изтъня до геврек и се скри в коренака на чинара. Мъжете дигнаха щорите. Жените простряха пране по балконите. Зад тях децата пляскаха весело и сочеха проясняващата се далечина.
И в снежната утрин всички повярваха, че Великден е скоро. Но пътят до него, както от памтивека се знаеше, бе път на страдание.
Благодаря ти!
01.04.2020 12:21
А моето е, че ако се взираме по този начин в живия свят около нас, бихме избегнали много от страданията. Даже и пандемията която сами изкуствено преекспонираме!
Да...! Трябва да посрещнем Великден съпричастно,и осмисляйки страданията си! Защото иначе няма да има какво да възкресим! Даже и през пролетта, възКресяваща природата около нас, отново, и на пук на нас! :-))
Поздрави и почитания, и пожелания да ни даваш още примери, как да се взираме и да се разказваме споделяйки!
Лекс
За нещо по- добро от днешния мрачен, почти безнадежден ден!
Е естествено, животинките, птичетата вдъхват тази надежда! Които са на този свят с две основни задачи- да дадат потомство и да си осигурят храна! И естествено, да си направят или намерят подходящ дом!
Има какво да учим от тях!
Здраве за тебе и за семейството и близките ти, Венета!
Леки, меки, безвирусни дни!...
Благодаря ти!
Да, трябва да се живее с надежда, Вал. Благодаря ти! И снежните човеци, и тези от плът и кръв имат право да се надяват. Всеки трябва да има шанс да живее, да дочака до идната пролет. Само ланският сняг няма този шанс:) Дали това не е обезсърчителната логика на подбора, който прави днешният вирус? А слабостта ми към синигера знаеш - не можах да устоя, да не включа в персонажа и славния чичопей! Благодаря ти за чудесния коментар! Здрав и весел месец април!
Тресавище, блато... хтоничните сили на злото, което всички се опитваме да преборим... Имай вяра, zaw12929! Човешката съпричастност и единение могат да направят чудеса, да победят болестта и да прекроят света по един по-добър, справедлив, човеколюбив начин! Поздрави с пожелание за бодрост и здраве!
Благодаря ти, мила Ерато! Нали си слънчево момиче, доведе слънцето тук - въпреки по зимному снежния априлски ден!:) За синигера е ясно - никоя уважаваща себе си пролетна картина не може да мине без чичопей! А снегът продължава да прикапва в дъжд и да разцъфтява и пъпките на дърветата, и лалетата:))) Здрав и щастлив да бъде месец април за тебе и близките ти, мила приятелко! Прегръдка!
А моето е, че ако се взираме по този начин в живия свят около нас, бихме избегнали много от страданията. Даже и пандемията която сами изкуствено преекспонираме!
Да...! Трябва да посрещнем Великден съпричастно,и осмисляйки страданията си! Защото иначе няма да има какво да възкресим! Даже и през пролетта, възКресяваща природата около нас, отново, и на пук на нас! :-))
Поздрави и почитания, и пожелания да ни даваш още примери, как да се взираме и да се разказваме споделяйки!
Лекс
На една и съща честота сме, Лекс! Удоволствие е за мене да усещам как се провира мисълта ти из текста, как прави виражи, как търси вратички, някои от които съм съзнателно попритулила, а за други и не подозирам... Толкова си прав: "ако се взираме по този начин в живия свят около нас, бихме избегнали много от страданията." Чудесно послание! Природата ни обгръща отвсякъде, дава ни знаци - само да има кой да чете! Тогава бихме разбрали и този сняг посред пролет, и тъгата ни пред светлите празници, и защо сме заключени, и защо сме болнави, дали сме обречени, или преекспонираме, спасение има ли, има ли край. Моят начин за справяне е "вписване в природното, в първичното и естественото". Жизнеутвърждаващо и здравословно е - и не е нещо ново, знаем го още от векове, от 14в. и флорентинската чума, от Бокачо и "Декамерон".
Поздрави, Лекс! Здраве и повече усмивки в тези дни на изпитания!
За нещо по- добро от днешния мрачен, почти безнадежден ден!
Е естествено, животинките, птичетата вдъхват тази надежда! Които са на този свят с две основни задачи- да дадат потомство и да си осигурят храна! И естествено, да си направят или намерят подходящ дом!
Има какво да учим от тях!
Здраве за тебе и за семейството и близките ти, Венета!
Благодаря ти, Лео! Прав си за природните инстинкти! Те са заложени и у човека, но еволюцията изтиква напред социалната приспособимост на индивида. И само в такива моменти, когато здравето, оцеляването, съществованието на човека и човешкия род са под въпрос, се обръщаме пак към инстинктите. Впрочем възпроизводството и опазването на потомството са основни закони, особено в патриархалния род. Е, явно е настъпило време да се обърнем отново към тях - и да се сетим за толкова други природни повели, които от векове нарушаваме. Ще успеем ли? Да, вярвам, защото освен природни сме и разумни, мислещи същества - ще се усетим, че да вървиш все на нож срещу природата не е далновидна стратегия, че все някога трябва да се променим - или да изчезнем като динозаврите.
Поздрави, Лео! Бъди здрав, ти и близките ти, и се радвайте на априлската пролет, на предстоящите празници! Няма лошо - в най-тесен семеен кръг човек изживява щастието и удовлетворението в най-чист вид:)
Леки, меки, безвирусни дни!...
Благодаря, Марине! Ами аз този вирус - Елин-Пелиновия, го нося от половин век в кръвта си:) Бих се радвала, ако в текстовете ми има частица от това жизнелюбие и природност. И смиреност пред естеството:
"Очистих се, защото направих добро на най-лошия".:)))
И друго - за описанията. Елин Пелин казва, че пейзажът е душата на разказа. Какви описания на сушата, на кишата, на страшния мор по хора и животни, на време за оран и жътва , за помени и годявки - едва ли има втори такива и в световната литература! Любимият Елин Пелин! Благодаря ти, че ми припомни!
Безснежни, надеждни, безвирусно-чисти, априлско-лъчисти да са и твоите дни, Марине! Поздрави!
И това ще мине, Еми - не знам кога, не знам как - но вярвам, че ще мине! Не може да не мине... Не може един прост грип, па макар и с корона, да унищожи човечеството... Все ще му намерят ваксината - толкова народ мисли върху нея. Но не знам как после на някого ще му се прииска през месец да е на нова туристическа дестинация. То не бяха ваучери с круизи, почивки, екскурзии, сафарита - свят да ти се завие... Не съм против човешката любознателност и търсене на силни усещания, но нещата май бяха взели да излизат от контрол. Хората прелетяваха по 10 000 км. до Индонезия и Филипините, без да знаят къде са, с поглед, впит в дисплея на телефоните си, в еуфория от снимките, които пращат в социалните мрежи.
Сега е важно да издържим изолацията. Да вярваме. Да се молим. Да чакаме. Нямаме друг избор. Ще чакаме. Ще внимаваме да не се заразим - себе си и близките си. Ще бъдем заедно в злото. По-важно е да останем заедно и после, в доброто и хубавото, което ще настъпи след края на болестта. Ще си научим урока - вярвам в това!
Прегръдка, мила приятелко! Нека сме здрави само - и скоро всичко ще е наред!
Хората са вече в паника, това се забелязва. Добре, че животните си нямат ТВ, че навярно и те ще изпаднат в страхова невроза...
Трябва ни повече позитивизъм, който се долавя от разказа ти. Дай Боже по скоро лошото да приключи, а ние да излезнем от кризата с важни поуки, със сърца изпълнени с милосърдие и добрина.
С пожелание за приятна вечер :)
Хората са вече в паника, това се забелязва. Добре, че животните си нямат ТВ, че навярно и те ще изпаднат в страхова невроза...
Трябва ни повече позитивизъм, който се долавя от разказа ти. Дай Боже по скоро лошото да приключи, а ние да излезнем от кризата с важни поуки, със сърца изпълнени с милосърдие и добрина.
С пожелание за приятна вечер :)
Благодаря ти, Икра! Опитах се да бъда позитивна. Всъщност съм. За мене тази изолация е нещо много приятно - отдавна си мечтаех за такова усамотение само с най-близките хора и любими занимания. Живея в къща с двор и градина - работа през пролетта, колкото искаш, имам куп домашни любимци - веселба до небето... Но си е страшно, като помислиш как в същия този момент рухва всичко, което сме градили през годините - икономика, образование, култура, спорт... И това те докарва до неврозата. Безсилието пред повсеместното, невидимо зло. В този момент на преден план излизат героите - ония, които от ТВ ни информират, напътстват, успокояват... И страхът, че може подходът им да е напълно погрешен. И слабостта да промениш каквото и да било. Как беше у Вапцаров - "И чакаш така като скот в скотобойна..." Велик Вапцаров!
Благодаря за интересния коментар, Ахмед, за разбирането и за това: "да излезнем от кризата с важни поуки, със сърца, изпълнени с милосърдие и добрина."
Поздрави на Родопите!
Здраве и преуспяване на тебе и близките ти!
Интересен и реалистичен разказ. Изненада ме.:)
Приятна вечер, Вени!
Аз пък бях на море, но на бзлюдни плажове, естествено )))
Пегръдки!
Интересен и реалистичен разказ. Изненада ме.:)
Приятна вечер, Вени!
Кате, мила, живеем в съдбовни дни. Пред очите ни като пясъчни кули се сриват светове, отмират столетни навици и пороци, изчезват едни правила, появяват се нови, нещо се трупа, престроява се, преобразува се, расте ... Болестта не подбира. Бедата е обща. Хората отново са братя - по кръв и по съдба. Чудя се дали ще познаем света, когато всичко това се оттика. Ще станем ли по-добри, по смирени... Мисля, че за тези дни, в които сме днес, ще се носят предания, ще се вплитат в картини, филми и песни. Ще се помнят дълго - от ония, които останат:)))
Бъди здрава, приятелко! И се пази!
Аз пък бях на море, но на бзлюдни плажове, естествено )))
Пегръдки!
Живецът... Много хубаво си го казала! Природното ни е заложено - като у птиците, като у котките. Няма как да се потуши, в инстинктите ни за самосъхранение е кодиран. Ще оцелеем.
Светът е прекрасен и ние сме частица от него - като вишната, която цъфти въпреки мразовитите сутрини на април, като щъркелката на стълба отсреща, която мъти заветните яйчица въпреки ледения дъжд по гърба си, като любимото море, което проблясва примамливо и ни кани въпреки преспите пролетен сняг. Трудно е, но ще издържим. Социални сме - в единението ни е силата, природни сме - в природата ни е спасението. Ще се преборим!
Прегръдка, мила приятелко! Ще мина при тебе и... много се надявам да намеря някоя морска фотосесия! Познавам те, едва ли си пропуснала поне едно селфи с любимото моренце! До скоро!
А на маската има две розови сърчица. Вече мислех, че никой няма да им обърне внимание - имах цял абзац за това шалче, което разконспирираше майстора на снежния човек, но го изтрих - не ми се върза с концепцията:))))
Благодаря ти за посещението, Емелика! Винаги много ти се радвам! Прегръдка!
Да, за надеждата и страданието - или за страданието и надеждата /май трябва да променя нещо във финала/.
Права си, Ваня. Благодаря ти за позитивния коментар!
И аз си мисля,
че трябва да се наслаждаваме на тази принудителна самоизолация.
Това е момент,
в който имаме възможност да обърнем внимание на себе си и на близките си,
да правим неща, за които досега все не е имало време,
да си отспим на воля,
да си отготвим за целия китайски народ,
да си отчетем до втръсване,
да си отиграем с децата и отобщуваме с половинките, колкото ни душа сака -
и да направим толкова още любими неща, за които все не е идвал ред!
И дано някои от тия семействени действия ни останат като навици и в бъдеще,
дано занапред по-малко търчим като луди,
дано успеем да сменим девиза
"Времето е пари!" с
"Времето е любов!".
За да оцелеем и след коронавируса...
Прегръщам те, Ваня! Бъди здрава!
08.04.2020 09:29
Определено злото е някакъв дефицит. Доброто - то е просто добро... Няма нужда от дефиниране, всеки може да го почувства, включително и онова досадното, непоискано добро:) А що се отнася до разума и съзнанието, съгласна съм, че съзнанието въздига Духа, води ни по-близо до Даващия (го) - все пак разумът е просто набор от инструменти за опознаване на света, докато съзнанието, да, съзнанието като способност за осмисляне и възпроизвеждане на действителността ни приближава до Демиурга.
Благодаря, didojor, че се отби и коментира! Хареса ми този твой леко прескриптивен подход при разглеждане на основните философски и етически категории.
Поздрави!
09.04.2020 12:19
:)
Сега разбрах. Напълно споделям. И за мене тъгата не е добра хранителна среда - като един типичен Стрелец и непоправим сангвиник все гледам да я трансформирам. Получават се чудесни пърформанси:)
Поздрави, didojor!
Благодаря и за твоите очи, Доре - и проницателни, и добри! Обстоятелствата са нещо вън от нас, може да ги променим, може - не, но и те не непременно нас променят. Умът търси средства, съзнанието ги подбира, сърцето се свива в притеснение, но Душата, ех, Душата! - тя е винаги горе, над всички несгоди, над всички обстоятелства!
Прегръдка, Доре! Честита Цветница! Весели, благословени празници в здраве и благополучие!
Светли дни!
Светли дни!
Съгласна съм с тебе, Оги! Бог е милостив - той ни изпраща изпитания, но ни е дал и едно най-силно оръжие, за да можем да ги издържим - Любовта. Тя ни пази. Да бъде волята Божия! Амин!
Светли дни! Бъди здрав!
и да, светът няма да бъде същият... дано е по-мъдър и по-добър...
Неволно прочетох коментара преди моя - споделям всяка дума,
истина е - "Любовта. Тя ни пази."... "Любовта е по-силна от страха."
Поздрави!
и да, светът няма да бъде същият... дано е по-мъдър и по-добър...
Неволно прочетох коментара преди моя - споделям всяка дума,
истина е - "Любовта. Тя ни пази."... "Любовта е по-силна от страха."
Поздрави!
Благодаря ти,Танче! Смирението, упованието, вярата, любовта - това не са просто думи, това е сила, която помага!
Светли дни, мила приятелко, и нека Бог да е винаги с тебе и с твоите близки!
Прегръщам те!