България може да се разминe с милиардите от ЕС заради неспазване на върховенството на закона

Бойко Борисов - един от най младите комунисти в България, комсомолски секретар и член на БКП, майор от УБО, отгледан от полковник от МВР, напуснал системата на МВР в зората на 90-те години, за да остане партиец (Корнелия Нинова).

Бойко Борисов е бил агент на ДС (ДОКУМЕНТИ)

Събитията в ГДБОП не са инициирани от България – Бизнесът с наркотиците като цяло се управлява само от един човек в държавата

*б.ред. оригинално заглавие - Помощта на ЕС за възстановяване може да е зависима от върховенството на закона

Достъпът до средства от Европейския фонд за възстановяване на икономиките от пандемията може да се окаже зависим от върховенството на закона в страните членки. Поне две правителства усилено лобират срещу това страни като Унгария и Полша да получават милиарди евро като дарение или евтини заеми, докато продължават да погазват ценности на Европеския съюз, да превземат правораздавателната система и да задушават медиите.

Това разказва "Гардиън" за продължаващия дебат при какви критерии да се разпределят поне 750 млрд. евро в следващите няколко години. Страните членки не успяха да се разберат и лидерите им ще опитат да намерят компромис в първата си от избухването на пандемията среща лице в лице на 17 -18 юли в Брюксел, пише Дневник.

Ключова роля ще играе Германия, която утре поема ротационното председателтво на Съвета на ЕС. Но не само - в началото на юни "Ройтерс" цитира политически документ, подписан и от следващите две страни-председатели - Словения и Португалия - в който се казва, че "планът за възстановяване трябва да бъде основан на солидарност, кохезия и сближване при пълно спазване на нашите ценности, права и върховенство на закона". Това означава, че тези политически принципи ще важат от координиращите дневния ред страни поне до края на 2021 г.

Всичко това трябва да бъде приключено при германското председателство и медиите обръщат внимание и на тясното - практически всекидневно - сътрудничество между канцлера Ангела Меркел и Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.Това съвпада и със съдбоносни финални преговори за многогодишната финансова рамка на ЕС, по-известна като бюджет на съюза за периода 2021-207 г. и изработването на нов механизъм за мониторинг на върховенството на закона за всички страни членки. Засилва се подкрепата решението за спиране достъпа до еврофондове да се взима с квалифицирано мнозинство, т.е. от поне 55% от страните членки, представляващи 65% от населението на 27-те държави.

Според дипломатически източници на "Гардиън" серия от анализи, които се въртят между страните членки, са показали, че страни с откровено евроскептични и популистки правителства и без сериозни поражения от епидемията ще са сред водещите получатели на помощи.

Двама премиери, включително Метте Фредериксен наДания, са настоявали пред председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да преосмисли как ще се разпределят средствата и да се затегнат условията за достъпа до тях.

Европейската комисия не е посочвала официално никакви конкретни суми за страните членки. Но изчисления в докладите на авторитетни европейски институти показват, че Полша ще внесе в антикризисния фонд 21млрд. евро, но ще получи 37 млрд. евро, т.е. ще е нетен получател на 16 млрд. Това поставя поляците зад Испания като нетен получател, но и в доста по-изгодна позиция от Италия, където починаха 34 000 души и се очаква икономиката да потъне в почти 10% рецесия тази година. Неофициални изчисления показват, че Италия би трябвало да внесе 59 млрд. евро и да получи 81 млрд., което ѝ оставя чисти 22 млрд. евро. Това е разликата от само 6 млрд. евро спрямо значително по-малка икономика като полската.

По изчисления на брюкселския институт "Брьогел" България би трябвало да получи 9.3млрд. евро грантове и кредитни гаранции, което е близо 16% от прогнозния брутен национален доход на страната през 2021 г. Това нарежда страната в групата на най-големите получатели по този критерий, включваща още Гърция и Хърватия. Повечето членки от Централна Европа ще получат 6-10%, развитите икономики в ЕС - под 2% от брутния национален доход.

Продължение в https://www.dnevnik.bg/

Източник/ци: https://petel.bg/ Четете още на: http://www.budnaera.com/2008-02/2008-05-