За откраднатите ни езически герои и късогледата историческа наука -
                          владетелят на Бихар - Меноморут

След покръстването на Дунавска България, някъде съвсем близко до новото
вече християнско царство продължавали да живеят хора носещи старите имена,
управлявани така както повелявала традициите от смели и доблестни владетели.  Тези велможи и повереното им население се оказали твърде неудобни за новата българска
историография опитваща се да стесни етническата ни територия и да унижи
националната ни гордост, а плахият опит да бъдат реабилитирани войводи
като Ахтум, Глад, Залан, Гелу и Меноморут от изследователи като Любомир
Милетич и Тодор Балкански бе подминаван с мълчание. Тези последни останки
от езическата аристокрация владеели земите отвъд  Дунава и пазели езическите
традиции живи, докато не били покорени от маджарите един по един в период
от около сто години. Тяхната децентрализация, се датира от момента на
покръстването, защото гръцката армия, която идва на помощ на Борис 1 така
и не прекосява Дунав, за да подчини тамошните българи в новата вяра. В дясно
карта на седемте главни центъра на държавата от времето на Крум непосред-
ствено до покръстването. Карта - protobulgarians.com

През 863-та, след като разбиват арабите, визанциите прехвърлили цялата си войска в
европеиската част на империята, а известната хроника на Симеон Логотет свидетелства,
че:

„ в това време в Константинопол се готвеха на война срещу българите, сиреч
метежниците, а не срещу царя и християните, на които искаха да подадат
помощ.”

След като българската история открито отказа да претендира за своите
верни синове отвъд Дунава, румънци и унгарци започнаха да се надпреварват в
това да си ги приписват. Особено фрапантен е случаят с Меноморут, когото самата
„хроника за деянията на унгарците“ от 12 век нарича „юнак с българско сърце“
(Menumorout ... per legatos proprios Bulgarica corde mandando). Същата хроника
е едно от първите писмени сведения за историята на унгарците написана след
покръстването им, от самите тях. Нужно е да отбележим че тъй като хрониката
е писана от унгарци, тя представя изключително тяхната гледна точка върху съби-
тията и е силно пристрасна и необективна, колкото и повечето от останлите чужди
извори за нас. Нека видим какво разказва тя за управителя на град Бихар в Трансил
вания и принадлежащата му област (сърцето на заселилото се прабългарско племе
Есегели).

Велможата Морут, чиито внук наричаме Меноморут заради това че живее с
конкубини, взе във владение земите между Тиса и Игифонските гори които
лежат към Трансилвания от река Муреш до Сомеш...

След краткото описание на владенията му - малка част от цялата отвъддунавска
България, която до времето на Пресиян е стояла плътно в пределите на България,
хрониката продължава с това защо Меноморут по някакво стечение на обстоятелст
вата е попаднал в унгарският епос:

Велможата Меноморут посрещнал любезно Ошбьо и Велек, пратениците на
Арпад великия владетел на Маджарите и ги дарил с разнообразни дарове с
които ги отпратил обратно. Въпреки това, той отговорил на исканията на
Арпад по следният начин: Кажете на Арпад, владетеля на Унгарците и ваш
господар, че ние му дължим като приятел с приятел да му помагаме във всичко,
което иска и като гост, и като човек... Но земята която той иска от нашата
благосклонност, ние по никакъв начин няма да дадем докато сме живи. Нито
от прехласване, нито от страх, не бихме му дали дори земя колкото шепата ми,
дори да твърди че е прав. И неговите думи не заглушават мислите ни, когато
ни казва че бил наследник на Атила, който бил наричан Бич Божи и който завла
дявал земята с насилие от моя праотец, защото никой не може да отскубне
земята от шепите ми", и с тези думи ги отпратил.

Ошбьо и Велек, пратениците на Арпад побързали да се върнат при своя господар
и на идване докладвали на техният владетел съобщението на Меноморут.
Когато го чул, Арпад и неговите благодордници били обладани от гнав и
незабавно заповядали цялата им армия да бъде изпратена срещу него. На
втория ден те почнали да яздят по поречието на Тиса към река Сомеш и
направили лагер там където днес лежи Саболч (днес село Саболч) и още
там всички жители на земята доброволно се присъединили със своята си
воля към маджарите, и паднали на колене давайки синовете си за заложници,
за да се спасят и да не пострадат самите те. Почти всички се страхували и
се подчинили, само някой се съпротивлявали или избягали при Меноморут,
като му разказали какво е станало. Когато чул това Меноморут бил обладан
от гняв и не посмял да вдигне ръката си, защото хората му се страхували 
повече ,отколкото можело да бъде описано. Тас(военноначалник) се върнал с
тази победа, просъединявайки людете от Сомеш до Кьорьош и никой не посмял
да вдигне ръка срещу него. И Меноморут, техният началник, предпочитал да
подготвя начини да търси помощ, отколкото да продължи срещу тях..

/Арпад и благородниците" му решили този път да изпратят войска, която
да завладее нацяло владенията на безащитният оставен без войска "Меноморут,
велможа на Бихар, и войска начело с Ошбьо и Велек била свормирана, която тръг
нала по същият път по поречието на тиса и прекосили реката при Бьод, и решили
да лагеруват на река Короги, където живеели Шекелите, които някога били хора
на Атила. Когато чули за величието на Арпад решили да влязат в мир с него и
отново (благородниците) дали синовете си и влзели в съюз с тях срещу Меноморут."

"Когато Меноморут чул че Ошбьо и Велек, най благородните войни на Аршад са
дошли срещу него със силна войска, включително и неговите шекели като аван
гард, той се устрашил много и не посмял да излезе срещу тях. Тогава той взел
себе си, и дъщеря си и напусвал крепосттта за да търси помощ. Ошбьо и Велек
започнали да обсаждат крепостта... На 13тият ден, когато маджарите и шекелите
запълнили рововете на крепостта и започнали да слагат стълби по крепостната
стена, воините на Меноморут започнали да преговарят с вождовете им. Когато
Меноморут чул това от негови верни пратеници, той ги изпратил обратно с
дарове и ги помолил за мир, за да кажат на Арпад че Меноморут, който преди с
българско сърце надменно отхвърлил исканията на Арпад е готов да даде
дъщеря си на сина на Арпад Золтан. Арпад свикал благородниците си и те
решили да приемат предложението на Меноморут, и след като сватбата била
извършена, българинът продължил да управлява крепостта от името на Арпад.
Две години по-късно Меноморут, който нямал синове, оставил земите си на
Золтан, неговият зет.

Чисто хронологически, с Меноморут започва ограбването на българската история от
румънците, а обемът информация, написан и намиращ се за него на румънски,  далеч
надхвърля скромните изследвания върху личността му от българските учени. Днес
в Трансилвания живеят както шекелите - унгароезични потомци на есегелите, така и
шкеите - няколко села българоезични потомци на същото население,  чиито последно
споменаване е през 19 век.. Ибн-Русте през първата половина на 10 век пише:

"Българите се делят на три племена, едно от тях се нарича берсула, второ -
есегел, а третото - булгар"

След трагичният край на деспотството на Меноморут, българската самобитност в
региона силно изменя характера си и бива репресирана първо от маджарите, които
я унгаризират, а после от румънците, които на свой ред колонизират териториите и
усилено желаят да пропъдят маджароговорящото население. В контекста на трагич
ните събития, хора като Меноморут са достоини синове, които по всякакъв начин
отлагат във времето онова което неизбежно се случва при скъсване на връзката с
централната власт през средновековието и всячески се стремят да оцелеят достоино!

https://samoistina.at.ua/3/menomorut.htm