Върховен Касационен Съд ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 306 София 03.07.2019 г. Върховният касационенен съд на Република България, трето гражданско оделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година , в състав: Председател :Светла Димитрова членове : Мими Фурнаджиева и Даниела Стоянова Като изслуша докладваното от съдия Стоянова частно гражданско дело № 2096 по описа на трето гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе , взе в предвид следното: Прозводството е по реда на чл.278. вр. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Благой Петров Алексиев с адрес в гр. София, против определение № 1324 от 15.04.2019 г., постановено по частно гражданско дело № 1121/2019 г. по описа на апелативния съд гр. София, с което е оставена без уважение частна жалба на Алексиев и е потвърдено определение № 1774 от 22.01.2019 г., постановено по гражданско дело № 14526/2018 г. по описа на Софийски градски съд , с което е постановено връщане на подадената от него искова молба против Прокуратурата на Република България и е пракратено производството по нея. В жалбата се прави искане за отмяна на определението и разглеждане на предявеният иск по същество. Твърди се, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен, в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни доводи, че жалбоподателя „ Благой Петров Алексиев или Brian Alexis , като гражданин на България и САЩ, е жертва на ядрен тероризъм, извършен на територията на САЩ от потвърден агент на КГБ масов наемен убиец на граждани на САЩ Анна Килимник”;че ответника Прокуратура на България и нейните структури под инструкция на Главния Прокурор бездействат и системно го лишават от правото на превосъдие, а съдебните състави спазват инструкциите на Главния Прокурор и възпрепятстват производството по предявения от него иск за обещетение на вредите, които е претърпял. В пространно изложение жалбоподателят подробно се разяснява вижданията си за действията на ответника, управляващите държавната власт в България и магистратите, правото си на обещетение по член 7 от Конституцията на Република България и липсата на функционален имунитет на магистратите по член 132 от Конституцията на РБ. В приложеното към жалбата изложение се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност , както и чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото във връзка с въпроса: „ Допустим ли е иск с правно основание член 7 от Конституцията на Република България за да се реализира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове и действия на разследващите органи и Прокуратура на Република България?” За да се обоснове наличието на основание за достъп на касация се посочва , че неправилно в обжалваното решение се приема, че предявеният иск е недопустим, тъй като правата на ищеца са ограничени от хипотезите на чл. 49ЗЗД и чл.чл. 1,2,2а и 2б от ЗОДОВ, като реално ищецът се лишава от основното конституционно право, регламентирано в чл. 7 от Конституцията на Република България. Производството е образувано по искова молба на Благой Петров Алексиев против Прокуратура на Република България, с която са предявени искове за отмяна на всички административни актове, издадени в периода 25.06.2008 г. – 12.06.2017 г. от прокурори при отватника, за прекратяване на наказателни производства свързани с отравяне на ищеца на територията на САЩ с радиоактивни и токсични елементи от агент на КГБ Анна Килимник; за отмяна на всички експертизи, поръчани от Национална Следствена Служба и използвани от ответника, за прекратяване на наказателните производства в периода 25.06.2008 г. – 12.06.2017 г.; за осъждане на ответника да заплати сумата от 340 000 000 евро /в левова ревностоиност/, представляваща обешетение за претърпени имуществени вреди и неимуиществени вреди поради умишлено бездействие и отказ от правосъдие за образуване на наказателно дело срещу посоченото лице и цел прикриване на руско – украински ядрен тероризъм. В обстоятелствената част на исковата молба от ищеца се твърди, че бившата му съпруга Анна Килимник с украински произход, която била доказан агент на КГБ и с която живеели в САЩ през време на брака си, направила опит да го убие на територията на САЩ чрез системното отравяне с руско радиоактивно оръжие за мсово унищожение – воден разтвор на Уран 238, смесен с радиоактивни и токсични елементи , както и създала организирана престъпна група с участие на наети от нея български граждани във връзка с измами с оценка на недвижими имоти в България на стойност 826 805 евро, от което бил ощетен. Въз основа подадена от него молба било образувано ДП № 81/2011 г. по описа на Национална Следствена служба и прокурорска преписка № 17254/2009 г. по описа на Софийска Районна Прокуратура, като в периода 25.06.2008 г. – 12.06.2017 г били издадени поредица от постановления за прекратяване от Софийска Районна Прокуратура, съответно поради обжалване – от Софийска Градска Прокуратура и Върхован Касационна Прокуратура , въпреки предоставените от ищеца доказателства за престъпните деяния на бившата му съпруга и конкретно факта, че опитала да го убие по посоченият по –горе начин, както и наличието на данни за последното, находящи се във Федералното бюро за разследване / ФБР/, САЩ, събирането на които било отказано. В тази връзка се твърди също, че с умишленото си бездействие по събиране на доказателства и отказа да възбуди наказателно преследване против Анна Килимник , Прокуратурата на Република България и нейните структури прикрили ядрен тероризъм, чрез използване на посоченото средство за масово унищожение, умишлено водели производство срещу неизвестен извършител с цел да прикрият извършеното спрямо него престъпление и да съдействат на руско- украинска терористична организация, оперираща на територията на САЩ. като по този начин са нарушени конституционните му права и е претърпял имуществени и неимуществени вреди, чието репариране претендира от държавата чрез процесуалния й субституент – ответника. Първоинстанционният съд приема предявените искове за недопостими и постановява връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. С обжалваното въззивно определение се приема, че отговорността на държавата може да се резлизира по два способа – общият ред на чл. 49 ЗЗД във вр.а чл.45 ЗЗД и по специалния на ЗОДОВ, приложим само в конкретно уредените в него хипотези; че в случая с оглед фактически твърдения в исковата молба не е приложима нито една от специалните хипотези на ЗОДОВ; че отговорността на държавата не може да се ангажира и по общия ред, тъй като тъй като действията или бездействията на прокурорите, от който се твърди да са настъпили вредите, са в кръга на служебните им правомощия, за който съгласно чл. 132 от Конституцията имат функционален имунитет. При съобразяването на изложението, приложено към частната жалба, и мотивите на съдебния състав обжалваното опраделение, Върховен касационен съд , трети състав го намира , че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не е отговорено на критерия за формулиране на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК и обосновка на изтъкнатото основание по член 280 ал. 1 т. 3 ГПК ( в редакция съгласно пар. 74 ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г.) във връзка с него.Въпросът, поставен от жалбоподателя в случая и касаещ непосредственото действие на Конситуцията, е формулиран точно и ясно, конкретен е, свързан е с решаващите съображения на съда, в предмета на спора е и е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, поради което и покрива изискването за наличие на общо основание за достъп до касация. Касаторът обаче следва да обоснове в изложението посоченото основание по член 280, ал.1, т.3 ГПК не само декларативно. Съгласно задължителните за съдилщата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №1/2009 г., правният въпрос от значение на изхода на конкретно дело, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременняване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в общите условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена. Следва да се изтъкне, че приложените от съдилищата норми на член 7 от Конститувията на Република България, чл. 45 и чл.49 ЗЗД и чл.1, 2, 2а и 2б от ЗОДОВ са ясни, по тях е налице трайно установена практика на Върховния касационен съд , с която въззивното определение е съобразено. С приемането на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по гр. дело № 3/2004 г. Върховния касационен съд дефинира разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Рапублика България, като провъзгласяваща принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, който принцип вече е намерил развитие в завареното от новата Конституция законодателство. Изведено бе по тълкувателен път разбирането, че разпоредвата на чл. 7 от Конституцията на Република България не е пряк път за защита, а за основен принцип, осъществяването на който се основава на закона. Като е съобразил именно това задължително тълкуване в акта си, въззивният съд не е дал основание за допускане на касация. Не следва да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че щом не е квалифицирал иска на основание чл. 7 от Конституцията, разбиран като материалноправна норма, въззивният съд е накърнил прякото действие на Основния закон. Довод в подкрепа на подобно оплакване не може изведен и от съдържанието на Решение № 10 от 06.10. 1994 г. по конст. дело № 4/1994 г. на КС. В решението на Констируционният съд е прието, че позоваването на Конституцията в един спор в областта на гражданското, наказателно, административното или друг клон на правото, не изисква специален процесуален ред за разрешаването му. Защитата на правото, при което ще се приложи непосредственото действие, че се осъществи по реда на ГПК, НПК и пр.т. е приложими са нормите на действащите процесуални закони. Като е дал квалофикация на иска съобразно общото гражданскоправно основание, позволяващо да се търси обезпечителна отговорност от всеки възложител и при положение , че не са били заявени и установени основания за квалификация по ЗОДОВ, като специален закон, решаващият съд е приложил именно действащото гражданско процесуално и материално право в точният му смисъл и обем. Не е налице и основание на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, като самосоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Констатациите на съдилищата кореспондират с данните по делото, а те попадат под хипотезата на приложения закон. Като квалифицирана норма на неправилност, очевидната неправилност се привързва към видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, докато в случая нито изводите з приложимия закон, нито обосновката на съда сочи на подобно квалифицирано нарушение. Мотивиран от изложеното. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1324 от 15.04.2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София. Определението не подлежи на обжалване. Председател :Светла Димитрова Членове : Мими Фурнаджиева и Даниела Стоянова