Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2013 01:24 - Защо ние от фирма „Софтис” не желаем да подновим договора си с МВнР – историята на едно трудно решение
Автор: rennie Категория: Новини   
Прочетен: 3726 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.12.2013 16:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Увод

Тук ще се опитам да разкажа как ние от фирма „Софтис” стигнахме до трудното решение да не подновяваме договора си с МВнР. Бързам да кажа, че причината не е невъзможност да изпълним т.нар „нови изисквания” на МВнР към преводаческите агенции – двама филолози на трудов договор и сертифициране по БДС EN 15038. Ние сме малка семейна фирма за преводи от трима филолози. Нашите услуги включват само езиците, с които работим ние самите  – сръбски, хърватски, словенски и английски. Пояснявам, че повечето от фирмите за преводи предлагат преводи от и на много езици. Това са т.нар. агенции. Ние не сме агенция. Работим от дома си. Преустроили сме две стаи на просторен офис с три работни места и кът за посрещане на клиенти. Разполагаме с четири компютъра, бърз принтер и безжичен интернет. Жилището ни е на първия етаж. Пред входа ни има голям асфалтиран паркинг. Намираме се в един от централните квартали на Варна в близост до два университета и две болници. Единственият ни недостатък е, че не сме на оживена главна улица с голям поток от хора, но затова пък у нас не е шумно, а нашата работа изисква тишина. Гръмкото название „агенция” не ни привлича, защото знаем какво се крие зад него. Най-често става дума за „офис” в преустроен гараж, сутерен или една стая под наем някъде в центъра с табела "Преводи и легализации". Вътре седи горд собственик-мениджър (със или без висше образование), понякога има още един-двама служители в офиса, но нито един преводач филолог на трудов договор или ако не с филология, поне с някакво друго висше образование. Мениджърите по принцип избягват квалифицираните кадри. Пазарен принцип просто, няма как!       

 

За незапознатите, години наред МВнР е сключвало и продължава да сключва фиктивни договори с частни фирми за преводи. Договорите се сключват без търг на основание един много стар вътрешно-ведомствен правилник, съхраняван в дирекция „Консулски отношения” към МВнР от 1958 г. и останал непроменен през всичките години на т. нар. преход. Агенците с такъв договор се рекламират, че са "лицензирани" или "оторизирани" от МВнР да извършват официални преводи. За сведение, преводаческата дейност не подлежи на лицензиране, разрешителен режим и други подобни ограничения, създадени за търговска дейност с горива, взривни вещества, алкохол, тютюн, злато и др. дейности от този род, изрично изброени в законодателството. МВнР поддържа на сайта си списък на  оторизираните агенции. Оторизирани познайте как - с фиктивния договор за възлагане, разбира се! 

 

Това е фиктивният договор – уж между „Възложител” и „Изпълнител”, а няма клаузи за срокове и възнаграждение:

http://www.mfa.government.bg/uploads/files/contract_for_translations.pdf

 

А това е Правилникът за легализациите, заверките и преводите от 1958 г, посл. изм. 25.12.1990 г. По онова време (1990 г.) в сила е била още старата конституция с прословутия чл. 1 за ръководната роля на Партията (БКП) и още не е имало Търговски закон:

http://www.mfa.government.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf

 

Ето и мой коментар на правилника – неадекватните му разпоредби са разгледани член по член:

http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/14/goliam-smeshnik-e-tozi-pravilnik.1100373

 

 

Изложение

Собственикът на фирма "Софтис" имаше договор с МВнР за възлагане извършването на официални преводи в продължение на 18 години, през които МВнР нито веднъж не му възложи работа, но и той, както и другите собственици на фирми и агенции за преводи, не се беше замислял за какво се сключва и за какво служи този договор. Считаше го за формалност и до миналата година нито веднъж не му беше минавало през ума, че е излишен.

През пролетта на миналата година обаче плъзнаха слухове, че ще се повишават изискванията към фирмите, които са сключили такъв договор - ще трябва задължително да се сертифицират по стандарт за преводачески услуги и да назначат двама филолози. "Софтис" няма проблем с филолозите - ние и тримата сме филолози. Оставаше да се сертифицираме и щяхме да бъдем готови да отговорим на новите изисквания. Малко чудно ни се виждаше, че сертифицирането трябва да е задължително и честно казано ни хвана яд, че постоянно изискват разни ненужни работи от нас - тъкмо си бяхме сменили касовия апарат и сега  хайде - ново двайсет. 

И все пак може би щяхме безропотно да се подчиним, ако не бяха две основни причини:
- заради кризата я бяхме позакъсали финансово;
- постоянно висяхме в интернет, особено аз.

Именно в интернет се появи Петицията срещу новите изисквания. Беше през месец май 2012 г. Започнаха едни оживени дискусии във форума й и аз се зачетох. Отначало само четях, без да пиша. По онова време ние от "Софтис" още нищо не знаехме. Толкова неориентирани бяхме, че дори не разбирахме, че текстът на Петицията е сбъркан - цитирана бе погрешно Хагската конвенция за апостила. През юни подписахме Петицията, а през юли оттеглихме подписите си. Причината да оттеглим подписите си и да се замислим сериозно стана един кратък анонимен постинг:

Анонимен  #1109      2012-07-09      10:23

КО не може да е възложител на легализациите, възложители са си крайните клиенти, ама че П"объркана" наредба!  

 Оттогава колелото се завъртя, та стана тя, каквато стана. Форумът вече е набъбнал до 367 страници към днешна дата, 27.04.2013. Като се има предвид, че всяка форумна страница е минимум 5-6 стандартни, някои и повече, това е гигантско колективно излияние. Вярно, че някои постинги се повтарят, но и така да е, постижението все пак е впечатляващо. Аз участвам в раздуването на форума още от месец юли, обаче собственикът на "Софтис" отначало беше доста резервиран и се въздържаше от коментар. Смяташе, че е станало някакво недоразумение и няма смисъл да преливаме от пусто в празно. Дори се дразнеше, като се опитвах да му прочета какво пише във форума. Беше изцяло отдаден на любимите си интелектуални занимания. През юли написа романа "Невидима врата" - подарък за рождения ми ден. Аз съм героинята Леа в романа, но не си харесвам образа:
http://softisbg.com/library/nevidima_vrata.htm

На рождения си ден аз пък реших сама да си направя подарък по свой вкус и пуснах жалба до Омбудсмана - такъв подарък ми се струваше най-подходящ към онзи момент. За съжаление тогава не подозирах, че "подаръкът" ще ми коства твърде много нерви и напразно изгубено време. Омбудсманът Константин Пенчев и до ден днешен все още не е вдянал, че гражданите на една европейска страна наистина имат право на пряк достъп до информация за квалифицирани преводачи. 

Тук е цялата ми кореспонденция с Обмудсмана:

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-30072012-30052013.html

 Около месец по-късно, на 03.09.12 пуснах един имейл до много адреси - медии и институции. В него ги молех да зададат на бившия министър на МВнР въпроса: "Какви точно официални преводи не е разрешено да извършват преводачите и преводаческите фирми без договор с МВнР?" Единствено от Приемна на МС ми изпратиха официално писмо, че са получили сигнал, съдържащ конкретен въпрос и са го препратили до МВнР. Но отговор на конкретния въпрос няма и до ден днешен, въпреки че Соня Божикова от Приемната на МС твърди обратното, като има предвид отговора, който й е изпратила директорката на КО Милена Иванова. Но Милена си е дала дежурните обяснения за кого се отнасят новите изисквания, въведени със заповед на министъра (да, бе!). А пък аз изобщо не съм питала за кого се отнасят новите изисквания. Моят въпрос беше съвсем друг и напълно конкретен. Очаквах отговор „Без договор с МВнР не е разрешено да се извършват еди-какви си официални преводи”. Чудя се тези хора там горе не са ли ходили на училище? Ако на изпит им зададат един конкретен въпрос, дали ще им признаят за отговор разсъжденията на друга тема? Единственият ми въпрос, зададен в началото на септември 2012 г. повлече след себе си неколкомесечна ялова кореспонденция с Приемната на МС.

 

Тук е цялата ми кореспонденция с МС:

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-03092012-21052013.html

 

Междувременно заповедта на министъра беше обжалвана по съдебен ред с надежда да отпаднат новите изисквания. Ние не сме участвали в това обречено занимание, защото още преди първото заседание бяхме стигнали до извода, че заповедта е неоспорима по простата причина, че в нея няма никакви изисквания – нито нови, нито стари. Сега вече знаем, че тя дори не се отнася за територията на България, защото съдържа формулировката „за нуждите на консулското обслужване”, а то се извършва в чужбина. Интересно, че тази немаловажна подробност не направи никакво впечатление на Върховния административен съд. Изглежда и съдиите си мислят, че консулското обслужване се извършва от дирекция „Консулски отношения” в МВнР в България, а не в чужбина (на територията на консулските окръзи в чужбина - има си международна конвенция за тези работи в сила за България от 1989 г.):

 

Това е заповедта, с която уж се въвеждат нови изисквания към агенциите за преводи в България. Опитайте се да намерите приложенията към нея (подсказка: не се мъчете, няма ги!):

http://www.mfa.government.bg/uploads/files/zapoved.pdf

    
На съдиите от ВАС не им направи абсолютно никакво впечатление, че приложенията към заповедта липсват. Сигурно не знаят как се оформя приложение към заповед. Ако  и вие не знаете - приложението трябва да бъде неделима част от заповедта и да носи обозначение "Приложение еди-кое си към заповед еди-коя си". Ето така:
http://www.mlsp.government.bg/class1/store/Zapoved_1002.PDF

Това би трябвало да е приложение 1 към заповед 95-00-152/2012 (по какво личи?):
http://www.mfa.bg/uploads/files/contract_for_translations.pdf

Това би трябвало да е приложение 2 към заповед 95-00-152/2012 (по какво личи?):
http://www.mfa.bg/uploads/files/List_docs_contract_translate.pdf
  

Собственикът на "Софтис" за пръв прояви желание да пише до държавна институция, след като получи едно доста неясно уведомително писмо за прекратяване на договора му. Той отговори обстойно и уважително, като помоли за още информация и потвърждение, че и без договор може да продължи да извършва официални преводи, възложени от клиентите му с изключение на такива официални преводи, които се възлагат от МВнР (то няма такива!). Оттогава и той попадна във водовъртежа на държавната бюрокрация, който дърпа ли, дърпа надолу – направо може да се удави човек. Какво ли не правят – не му четат писмата, ако ли ги прочетат, не ги разбират, обвиняват го, че оспорва заповедта на министъра, за която ВАС вече се е произнесъл ... Трудна работа. Не щат да отговорят по същество и това е. А може и да не могат поради некомпетентност. Някой беше писал в петицията, че служителите от държавната администрация са специална селекция от олигофрени.  

 

Тук е събрана цялата му кореспонденция. Има и негови статии:

http://www.softisbg.com/my_first_blog/linkove-kym-pisma-i-statii.html

 

И двамата сме уведомили и Върховна административна прокуратура. Той за своя случай, като собственик на фирма за преводи, аз, като преводач и гражданин – за събирането на незаконните такси в МВнР уж за заверка на подписа на преводача.
Тук е цялата ми кореспонденция с ВАП:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/---20032013-25052013.html

 

Заключение

Засега не сме се отказали да се борим за правото си да работим това, което ни е работа и за което е регистрирана фирмата ни. Гледаме позитивно на нещата. Има известни признаци на размърдване. Така например, МВнР вече си признаха, че нормативната база, уреждаща извършването на официални преводи на документи и други книжа, е много остаряла, а таксата за заверка на подписа на преводача – незаконосъобразна. Проблемът е, че продължават да се мотаят - не можели били с лека ръка да отменят остарялата уредба, защото щяло било да настъпи вакуум (вакуумът е в главите им и то от отдавна!) и не спират да събират незаконната такса (Омбудсманът ме посъветва да оспоря Тарифа 3 по съдебен път, ако искам да сваля таксата. Какво да й оспорвам на тази тарифа, бе Омбудсманчоо, таксата за заверка на подписа на преводача я няма там - отменена е още преди няколко години, но тези бандити не спират да я събират - у нас и по цял свят!) 

 

Според нас съществува едно съвсем просто решение. Министър-председателят издава една заповед, че от еди-коя си дата (примерно, 01.07.2013) всички преводачи с определена квалификация и опит се оторизират да извършват официални преводи и се включват в публичен регистър. Това е нормална световна практика. Още на 16.01.2013 г. съм го редложила в официално писмо до Приемната на МС, само че бях писала МС да издаде една наредба. Сега вече знам, че една заповед е достатъчна. Не се оторизират посредническите агенции, а самите преводачи, защото те носят персонална отговорност за верността за извършените от тях преводи. Те, преводачите, само те и единствено те! Нито агенциите, нито МВнР. Справка – Наказателния кодекс, чл. 290, ал. 1 и 2. Договорите отпадат. Съставя се нов Правилник за легализациите и апостилирането на документи.

 

Забележки:

1. Легализиране и апостилиране не е едно и също! Легализирането е премахнато с Хагската конвенция за апостила, в сила за България от 30.04.2001 г.

2. Документ и превод на документ са две различни неща.

3. Преводите не са част от легализирането или апостилирането на документите, а съвсем отделна икономическа дейност. Преводите нямат място в правилник на МВнР.

4. ЕК вече е излязла с официално предложение за още по-голямо опростяване на процедурите по взаимно признаване на документи в ЕС – без дори да се апостилират. Само се снабдяват с унифициран превод на най-често използваните европейски езици или поне на английски, както сега са личните карти и паспорти и готово – край на досадните, бавни и скъпи „преводи и легализации” във вида, в който ги познаваме. Особено пък както се правят в България - изключително тромаво и ненужно усложнено заради остарялата, незаконосъобразна нормативна база. И наистина , като си помисли човек - нали не си даваме личната карта или паспорт в агенция за преводи и легализации? Те се признават и без апостил. Е, по същата логика няма да има нужда да си даваме и останалите документи - акт за раждане или сключен брак, диплома за завършено образование и т.н. Леко, бързо, удобно - по европейски!
http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-355_bg.htm?locale=FR




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rennie
Категория: Бизнес
Прочетен: 387383
Постинги: 220
Коментари: 12
Гласове: 83
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031