Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06 19:07 - ПРЕДСТАВЯНЕ НА ХАЙДН ПРЕДИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕГОВА ТВОРБА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 260 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 06.07 10:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Хрумна ми да поместя тази министатийка за Хайдн, която публикувам в блога си за тези, които обичат музиката му и които са писали за него с препоръка: Внимателно прослушайте тази симфония, защото е трудна. Тя е една от най-великите в този жанр на света!!!
  

    Уважаеми ученици от Музикалното училище, уважаеми техни родители и приятели, присъстващи на концерта тази вечер, уважаеми гости, обичащи музиката, които в момента сте в залата на на НМУ „Л. Пипков”,

 

     Тази вечер за първи път ученикът по пиано, Ясен  Калайджиев ще изпълни Концерт за пиано с оркестър. Концертът ще бъде от Хайдн, диригент е Райчо Христов с Пернишкия камерен оркестър. По повод музиката на Хайдн, част от която ще прозвучи тази вечер ще изнеса кратка лекция за него. Музиката, освен да се слуша, за нея трябва да се чете и да се знае.

   В историята на музиката Хайдн е композиторът, баща на класицизма, утвърдил жанра на симфонията, на струнния квартет и на клавирната соната. Значението на Хайдн в историята на музиката е огромно, а животът му е образец на труд, усъдрие, доброта, хумор, желание да остави на хората след него творби, които да им помагат при преодоляване на трудни моменти в живота им, да ги вдъхновяват, да ги зареждат със сили и вяра в доброто. Това са негови думи, които в края на лекцията си ще цитирам. А животът на Хайдн – това е живот, наподобяващ този на светците. Разликата между него и светците е само една – те са канонизирани, Хайдн – още не. Така го възприемат неговите съграждани, виенчани, в края на живота му и така се отнасят с него когато той, макар и рядко в края на живота си присъства като гост на изпълнение на негови творби.

     Хайдн е роден през 1832 г. в семейство на етнически германци в област на Хърватия в селцето Тръстеник. Тази област по-късно е присъединена към Австрия, а името на селото е преведено на немски, Рорау, което означава тръстика. Семейството на Хайдн е много бедно. Бащата работи като майстор на каруци, а майката е готвачка в един замък близо до селото. Родителите на Хайдн нямат нищо общо с музиката, но пеят превъзходно.

   В родното селце за музика не може да става и въпрос, за нея Хадн до шестата си година не е и чувал. Близо до селцето Тръстеник обаче е малкото градче Хайнбург, на брега на Дунава, където живее чичото на Хайдн, и той майстор на каруци и карети. Хайдн посещава чичо си,опитва се да му помага в трудната задача да надява нагретият железен обръч върху колелата на каруците. Може пък и той да стане колар, вероятно са си мислели родителите му. В това малко градче обаче се случва нещо много важно за Хайдн, а също и за музиката, която благодарение на него ще тръгне в нова посока, тази на класицизма. А един от най-великите композитори, Моцарт, ще се обръща към него с „Татко Хайдн!”

   Сред работа селяните се веселят като пеят и свирят на разни инструменти. Едни от най-добрите певци са майката и бащата на Хайдн, но тогава пропява и Хадн и то така пропява, че концентрира вниманието на всички върху себе си. В Хайнбург има църква с хор, учителят по музика в този хор иска да вземе Хайдн, да го включи в хора, където да пее като солист и да го обучава по музика. Родителите трудно се съгласяват да се разделят с шестгодищното си дете, но го оставят в Хайнбург. От този ден нататък до края на живота, си Хайдн ще се занимава за каквото е създаден,  с музика.

   Хайдн започва да учи музика, но познанията на местният учител са твърде скромни. Въпреки това обаче Хайдн напредва много бързо с каквото се захване, най-много с цигулката. През тези години се докосва и до пианото, вижда органа в църквата и мечтае да се докосне и до него. Не го допускат.

   Тук Хайдн се изявява зъ първи път като солист. Разболява се тимпанистаътнякой трябва да го замести. Замества го Хайдн, който за първи път ще борви с този инструмент. Но той нито е висок колкото тимпана, нито може да го носи. Закачили тимпана на един човек, зад който вървял Хайдн. Справил се превъзходно. От няколко дни в Хайнбург, а вече и солист!

   Минават две години в Хайнбург, Хайдн получава и необходимата му първоначална нотна грамотност. Когато е на 8 години пред Хайдн се появява нова възможност. Пеенето му, което оприличавали на глас на чучулига чува диригента на хора на катедралата Свети Стефан във Виена. Да не го вземат да пее там с тези възможности просто не е било възможно.На 8 години Хайдн отива във Виена, музикалната столица на света тогава. И остава там до съмръртта си, настъпила на 77 годишна възраст.

    Във Виена Хайдн пее в хора на катедралата, но запленена от гласа му към него проявява интерес императрица Мария Терезия. Има случай, когато тя го кани, той пее пред нея и тя му подарява кутийка с толкова пари, колкото да бъдат купени два коня. Семейство Хайдн не е виждала  такава сума. Половината от нея той изпраща на баща си в Тръстеник, чито кон е умрял, за да си купи дург, половината оставя при учителя си Ройтер да му ги пази, който никога не му ги връща.

   Най-важното за Хадн обаче като участник в този хор към кътедралата е, че той започва по-сериозно обучение във връзка с музиката. В училището не са ги занимавали само с музика, а и с други предмети, напр. математика. Във Виена Хайдн може да слуша концерти, да гледа опери, запознава се с повечето видове музикални инструменти, по-малко с духовите, които след него получават по-широко приложение в музиката. Хайдн вече се опитва и да композира, но с кого да се съветва за творбите си, кой да го научи на хармония, полифония, контрапункт! Единственит урок, който той взема по композиция е при ръководителя на хора, Ройтер, който оценил представената му творба от Хадйн и обещал да поправи грешките в нея. Не само втори урок не е имало, но и творбата остава при Ройтер, който няма време за нея. Така Хайдн е имал алтернативата да се научи да композира сам или да не се научи. Пред него обаче се появява нов шанс:

  Хайдн вижда някакаква книжарница, където продават нотни листове и музикални произведения. Витрината привлича Хайдн, който не може да се откъсне от нея, а собственикът на магазина се оказва любезен с /хлапака, притежаващ такъв интерес към нотните издания/ Хайдн и го кани да прегледа произведенията, които има, а също и партитурите на по-големи произведения. Едва ли собственикът на магазина е предполагал, че тези ноти за Хайдн са звучаща музика, от която той се учи да композира. Тази нотна книжарница представлява важен етап в самоподготовката на Хайдн, в който напира желанието да композира.

   Годините минават, на Хайдн гласът започва да мутира. Вече не става за певец с глас дискант в катедралата Свети Стефан, но гласът му отговаря за оперен певец.  В същия хор постъпва като певец и брат му Михаел Хайдн, който е с пет години по-малък, чиито глас надвишаваа по диапазон и съвършенство този на баткото. Хайдн трябва да поеме по нов път, но как, накъде, той няма никакви средства, родителите му имат 12 деца, които едвам изхранват.

   Отново случаят помага на Хайдн. Негов познат, виждайки, че Хайдн е буквално на улицата го кани в дома си, където в две стаички живее с огромна челяд. Там обаче се ражда още едно дете и вече на балкона, преграден за Хайдн, няма място, там ще спи бебето. Съдбата обаче отново е благосклонна към Хайдн. Негов почитател, което шие конски такъми му дава много голяма сума, за която казва, ако има възможност след години, Хайдн да му се издължи,  ако няма, да не му се издължава. Така Хайдн си намира квартира на един таван, където през зимата температурата е колкото навън. Съдбата пак работи за Хайдн – там има раздрънкано чембало, а Хайдн се сдобива и с огромно за него ботагство -  седин том със сонати за клавесин на Карл Филип Еманул Бах, Берлинският Бах.

   Хайдн се превръща в такъв, каквито днес наричаме свободните художници – работи на повикване, като участва в тържества, сватби, погребения, веселби, в които се изпълнява негова музика. Тези изяви са били особено важни за Хайдн, защото може би само тогава той е бил сит...

   Просветените в музиката постепенно забелязват Хайдн и му дават поръчки, между които и опера. Хайдн се справя блестящо с композирането й. Запознанствата му с интелектуалци и италиански музиканти, с които тогава е пълна Виена стават все повече. Той се запознава с поета Метастазио, с оперния композитор и специалист по пеене Порпора. Започват да го търсят да акомпанира на певици, да обучава деца и възрастни по пиано или цигулка.

  По онова време за най-напреднала страна в музиката се е считала Италия и мечтата на Хайдн е била да отида да учи музика там, дори започва да учи италиански език. Това при неговата бедност не е било възможно, но желанието му да посети Италия тлее в него до последните му дни.

   На 23 години Хайдн вече е композитор, който може да се заеме с по-серозни творби. Той започва да пише струнни триа, но тази форма не му достига и започва да пише струнни квартети. С тези квартети Хайдн става известен сред музикантите на Виена, и нещо повече – наблюдавайки витринете на нотните магазини, той вижда своите квартети издадени. И се радва, че става известен, а неговата музика добива популярност. Нищо, че не му е заплатено нещо за тях.

     Още един случай ще отбележа от живот на Хайдн, на 27 години той се жени и после в продължение на 40 години търпи този неподходящ брак, наложен му поради крайната му житейска неопитност.

    Другото сериозно направление на Хайдн в музиката е симфонията, която ще се окаже по-късно решаваща за изявите му в продлъжение на 30 години.

   Ето какво се случва:

   Изпълняват симфония на Хайдн, на което присъства Антон Естерхази, унгарски велможа, музикално образован. Той веднага оценява симфонията и проявява интерес към автора й. Обещава да се обади, но забравя. Приятелите на Хайдн го молят да напише още една симфония, Хайдн я пише и много се старае, а на изпърнението поканват Естерхази. Той е въодушевен и кани Хадн за придворен композитор. Хайдн приема и този период продължава 30 години, от 1760 до 1790 г. Скоро Антон умира и го наследява синът му Николай, още по-голям фен на музиката. Оркестърът на Естерхази се разширява, назначават се и певци, строи се замък с концертна зала. Хайдн получава поръчки за музикални поизведения във всички възможни форми за определена дата. Той трябва да напише произведението, да го научат музикантите и на определена дата то да бъде иззпълнено. Поръчвани са му били камерни произведения, които ще изпърняват приятели музиканти на Естерхази, опери, симфонии, концерти за различни инструменти с оркестър. Господарят му е можел да свири на изгубил значението си многострунен инстумент баритон, който е с големината на виолончелото, има към 50 резониращи струни и 6-7, на които се свири с лъка. За този инструмент, за да се изявява работодателя му, Хайдн е написал над 100 концерта и камерни състваи, изпълнявани от господаря му. Никой друг във Виена не е можел да свири на токава нещо...

   Симфониите и квартетите на Хайдн обаче напускат тази концертна зала и биват разпространени по света. Хайдн сатава известен в Европа и Америка, но всички покани да посети тези страни са отклонени поради ангажименти. Почти е било уредено Хайд да посети Париж, за което пише 6 симфонии, наречени Парижки, французите ги разучават, но и това не става. Симфониите обаче се изпълняват в Париж, славата на Хайдн расте.

   През 1790 г., когато княз Николай умира, Хайдн вече наистина става свбоден художник. Наследникът му да не чуе за музика, разпуска оркестъра и слага край на музиката в замъка, но Николай е предвидлив и оставя пожизнена пенсия на Хайдн от 1000 талера, предостатъчно за един добре осигурен живот.

   Хайдн не е напусал Австрия, идва и първото предлогение за това – да посети Антлия и да запознае англичаните със воята музика. Хайдн се съгласява и през 1790 г. заминава за Лондон. Случва се обаче нещо много важно в живота на Хайдн.

   Излизайки от дома си, за да се качи на каретата си, при него идва Моцарт. Без да бъде разбран от Хайдн, Моцарт му казва, че идва да си вземе сбогом с него, това е последната им среща. Хайдн приема това като хумор, но Моцарт освен, че е знаел всички европейски езици е едва ли не всичко, е знаел и кога ще умре. За запознатите с творчеството му визирам последният му Клавирен концерт в си бемол мажор, Кларинетния му концерт. В Музиката на Моцарт от слънчева смветлина има и много тъга...

   Хайдн е в Лондон, пише 6 симфонии дар на англичаните, които са му окозали тази чест. Там го достига обаче най-страшната вест в живота му– починал е Моцарт. Неговият ученик, който го е падминал, неговият идеал, към който Хайдн се стреми. Светът се сгромолясва пред Хайдн, което води до промени в творчеството му. До сега Моцарт се учеше от Хайдн, сега става обратното. Моцарт пише последните си три симфонии, връх в този жанр, Хайдн се учи от тях. А също и от квартетите на Моцарт, от клавирните му сонати, за които той казва, че Моцарт по-дълбоко от него познава клавира.

   Тук ще поясня, че едва ли Хайдн е слушал на живо симфониите на Моцарт, те по времета на Моцарт не са изпълнявани. Вероятно той е виждал партитурите им, за него звучаща музика.

   Успехът на Хайдн е толкова голям, че след 4 години англичаните го канят отново. Той идва и ги дарява с още 6 симфонии, връх в този жанр, подобно на последните четири на Моцарт. В тях има хумор, красота, майстроство, хармония, равновесие, тези симфонии са обърнати не само към гостоприемните тогава англичани, а към света. Не може да има образован в музиката човек, който да не познава тези симфонии.

   Хайдн се прибира във Виена, нова симфония повече не замисля. Още има сили да твори и трябва да каже последната си дума в музиката с нещо много велико. В Англия той слуша оратории на Х|ендел и решава и той да напише оратория. Техниката е съвсем различна в сравнение с тази при симфониите, но хайдн се справя и остава на света две оратории, Годишните времена и Сътворението на света, което са връх в този жанр. Те се  различават от ези на Хендел по библейските сюжети, в тях посланията са към хората. Тези опатории са писани съвсем в тачалото на ХІХ век, това е времето, което Хайдн не харесва. Неговата младост, неговата най-голяма радост в живота - контактите му с Моцарт!!!!!!!!! -  са останали в миналия век, новият ветой не само не приема, но и го плаши. Светът се е объркал, хората са станали лоши, идва нов етап в музиката, романтиката, Наполеон тиранизира цяла Европа. В хоследните дни на Хайдн през 1809 г. той превзема Виена. Снаряди падат до къщата на Хайдн.

  Хайдн постепенно се изолира с настъпване на старостта и прави амо обработки на народни песни от всички страни, влизащи тогава в Австрийската империя. Виенчани го почитат както светец, а посетителети на концертите разбират, че кумирът им в музиката си отива – той не идва дори на концерти с негови произведения.

  През 1809 г. Хайдн умира, но думата умира не подхожда за Хайдн, защото той остава жив със своето творчество – смъртта му наподобява успението на светците. Сам, не притеснявщ никого през последните си дни, Хайдн угасва в дома си като свещица.....

  Накрая за връзките на Хайдн с останалите двама велики класици, Моцарт и Хайдн.

  На Хайдн като капелмайстор в двореца на Естерхази се налага да постави една опера, Бастиен и Бастиена, която той счита за много велика и казва, че нито една от десектие му операи не е така хубава. Оказва се, че авторът е Моцарт, който е на 8 години. Така у Хайдн се поражда интерес към това дете|/чудо!!!/. Моцарт пък слуша творби на Хайдн и решава, че той трябва да отиде да живее близо до този човек. Хайдн е духовният отец на Моцарт, Моцарт е сина и ученика му, който го надминава, а след смъртта на Моцарт, ролите са разменени – Хадн се учи от Моцарт. А в Залцбург живее брата на Хайдн. Двамата творци стават много близки, за Моцарт Хайдн е най-великият композитор, за Хайд пък е Моцарт. Връх на тази вързка са посветените от Моцарт на Хайдн 6 квартета. Това са единствените творби, които Моцарт не пише наведнаж, без поправки, а работи дълго над тях. Това е най-великият подарък на Хайдн в живота му. Моцарт надписва ръкописа на италиански език, защото знае, че да посети Хайдн Италия е неговата мечта. Квартетите, над които усърдно се е трудил Моцарт, той нарича свои деца. Историческа е благодарността на Хайдн към Моцарт, в която той оценява творчеството му.

   С другия велик класик, Бетховен, отношенията не са добри. Първата им среща е трябвало да стане в Бон, където са предложили на Хайдн да му представят втори Моцарт, 25 годишня Бетховен. Хайдн е отказал с мотив, че втори Моцарт няма да има. Срвнението „втори Моцарт” го е издразнило.Те се срещат обаче по-късно във Виена, където Хайдн трябва да учи Бетховен на омподиция. Не се получава. Бетховен носи при Хайдн свои композции, които Хайдн не харесва, защото не може да оцени – неговите критерии са останали в миналия век, новото което идва по света той не разблира, не гохаресва и дори го плаши. Миналото му е в миналия век, когато са жимяли заедно с Моцрат. А Бетховен принадлежи към своито време, тй носи духа на ХІХ век. Това е причината Хайдн да не хареса гениалната творба на Бетховен, неговото Клавирно трио в до минр оп. 1 №3, една от най- великите камерни творби на Бетховен. Бетховен иска да направи и друго посвещение на Хайдн, подобно на това на Моцарт, като пише за него 6 струнни кнвартета оп. 18. Хайдн има забележки към тях, Бетховен се съобразява с тях, преработва квартетите си, но не му ги  посвещава. Бетховен се счита за неразбран от Хайдн и в него възниква лошо чувство към Хайдн, което той изразява и след смъртта му. Това неразбиране от страна на Хайдн към творчеството на Бетховен, който се учи от него – давам за пример Първата симфония на Бетховен – се дължи на обстоятелството, че макар и съвременници в известна степен, тези двама велики автори приадлежат на две епохи. Музиката на Бетховен е отправена директно към хората, с което тя им въздейства силно, музиката на Хайдн е отправена също към хората, но по различен начин - по-трудно уловим за тях. Навлезлите обаче в дебрите й остават завинаги нейни приятели. Давам за пример Брамс, съвсем различен от Хайдн, но Хайдн е неговят любим композитор. Може би това е причичана, техният музей във Виена да е в една  и съща къща, къщата, където Хайдн е живал последните 18 години от живота си. Татко Хайдн, както го е наричал Моцарт, но по-точно определение за твочеството и живота му няма...

   Накрая един цитат от писмо на Хадн от 1802 г., когато той пише двете си оратории:

 

   „ Често, когато съм се борил с различни трудности по пътя си, когато са ме напускали силите и ми е било тежко, някакво тайно чувство ми шептеше:

-       Толкова малко доволни и щастливи хора има на този свят,

повечето са с мъка и грижи. Твоята / б. м. на Хайдн/ работа  може би пък ще се превърне вп изгочник за хората, от който те ще черпят  почивка и бодрост.

 Тови ми беше стимул,който ме заставяше да вървя напред,

с радост и въодушевление да се придвижвам по творческия си път.”

   Този откъс от писмото на Хайдн помествам като пример за делата на човек с мисия, изпратен на земята, каквито са светците, на които го уподобявам със земните му дела. Ще повторя разликата между Хайдн и светците – светците са канонизирани, а Хайдн не е. Но е такъв в душите на хората, за които музиката му се е превърнала в част от живота им...

     Послепис:

     Това е проект за подаряване на някакъв носител като подарък на присъстващите на концерта на Ясен.  А за обичащите Хайдн ще приложа линк на една от неговите най-велики симфонии, известна с тремолото на тимпана -  инструментът, на който Хайдн е бил солист в селото си. В тази симфония има полифония, както при симфониите на Моцарт, има едно Анданте с вариации и солираща цигулка. Има обаче нещо, което не може да го няма – частта Менует.

  Приятно слушане.

  https://www.youtube.com/watch?v=gT9lgHMGevE&t=896s

 

  

  








Гласувай:
7
0



1. stela50 - Слушам с вълнение... Благодаря, Коста.
27.06 20:10
Великолепно!!!
цитирай
2. planinitenabulgaria - В това представяне на Хайдн, което поместих в блога си,
05.07 20:35
stela50 написа:
Великолепно!!!


е разбирането ми за значението му за музиката. Тай за мен е какъвто е Йоан Кръстител за Христос. Хайдн подготвя и предвещава идването на Моцарт. Къде са останките на Моцарт днес не е ясно, останалите 6 портрета от него са съвсем различни. Според мен той е до Бога на музиката, Бах, стоящ от дясната му страна. Бог-отец в музиката и Бог-син. Горе на небето, от където правят живота ни по-красив и смислен.
И още нещо показвам - колко много един човек може да обича музиката. Тя ме съпровожда през целия ми живот. Без нея, аз щях да съм съвсем различен.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Да напиша едно допълнение към това "представяне":
06.07 09:59
Такива материали за рросвещение на посетителите на изявитефна децата съм провил доста. Намерих си едно от 1980 г. на хартиен носител за Бах, друго от 2006 г. за Шостакивич и сега след толкова години установявам, че написаното тогава от мен е правело смисъл.
В постинга си не съм указал този път, но съм го указвал при други случаи, че химнът на Германия е по бавната част на неговя Императорски квартет №3. Колкото са вариациите в тази част, толкова са и куплетите в химна. Прилагам линк с прекрасната тема и вариациите към нея след линка със симфонията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7357879
Постинги: 3156
Коментари: 8438
Гласове: 15427
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31