НА КОНЦЕРТИ – ПРЕДПОЧИТАНО ОТ МЕН МЯСТО ДО ПЪЛНОТО МИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

   С напредване на възрастта ми, с упознаване на артистите ни и на все повече музикални произведения, посещението ми на концерти намали своята интензивност. Трябва да има някаква по-сериозна причина, за да отида на концерт, а тя е покана от артиста, която не мога да отклоня, изява на голям майстор, непознато за мен произведение. Към тези три причини временно има и трета – по време на концерта не извършвам нещо, с което да се претоваря физически поради  непрестанното ми желание да правя нещо.

  Първият от концертите, които посетих бе на един огромен талант, който с право наричам музикант – Сергей Редкин. Той е руснак, пианист, завършил в родния си град Санкт Петербург, специализирал по Европа. Сега е към 30 години. Изпълненията му са равностойни на тези на големите майстори, а изпълнението на Сонатити за пиано от Прокофиев, една от музикалните ми любови, са на най-високото ниво, което са достигали големите майстори, включително и Рихтер, на когото са посветени повечето от тези Сонати и той е първият им изпълнител. Преди кратко време Редкин изпълни Шестата соната на Прокофиев, сега изпълни Седмата. Такова съвършенство, такава интерпретация рядко могат да се чуят. Той се готви за големия конкурс „Кралица Елизабет” в Белгия и се опитва да покаже пред самия себе си готов ли е вече за този конкурс. Желая му успех.

    Сергей Редкин се ожени за пианистката Валерия Василенко, дъщеря от смесен брак на българка и руснак, и двамата пианисти. Толкова възпитан и интелигентен човек като Сашо /Василенко/ рядко се среща. Да са щастливи младите в семейството и изкуството.

    Към пиесата на Шуберт, Странникът, бях особено внимателен, защото това е една от любимите ми пиеси. Чух песенност, чух полифония в пиесата, която не бях забелязал, чух отлично гласоводене във четиригласната фуга, но интерпретацията на Редкин е различна от моя идеал за тази пиеса. Идеалът ми е изпълненито на Рихтер, най-добрият интерпретатор на Шуберт. На руснаците е трудно да свирят добре немските композитори, но Рихтер е от смесен брак, на рускиня и германец и изпърнява добре и руска и немска и много други музики, признавайки си, че Моцарт му е труден.  Думите му за музиката на Моцарт са: „Не влиза в моя мозък!”. Велик артист бе Рихтер?

   Друг концерт, който посетих бе юбилен на една наша пианистка, професор, ученичка на най-добрия ни педагог в миналото, Панка Пелишек и на най-добрия педагог в Московската консерватория, Емил Гилелс. Не може да се очаква високо ниво от един артист на 80 години, но уважение към дейността на тази известна музикантка трябва да бъде оказано, тя го заслужава. Произведенията бяха неродходящи за тази възраст, Сонатата Апасионата на Бетховен и Картини от една изложба от Мусоргски. Справи се госпожата, но с много големи усилия. Апасионатата е пиеса, която изисква мъжество, здрава ръка, амплитуда. Не върви за тази възраст. Същото важи и за пиесата от Мусоргски, най-могъщата руска клавирна пиеса. В нея има неимоверно трудни картини като Пазарът в Лимож, Танцът на пиленцата и др. Бавните пиеси обаче бяха изпълнени отлично. Аз имам две любими Картини от тази пиеса, Волската каруца, минаваща покрай нивите в Полша и Киевската порта, където има катедрала и служба в нея. Стъпките на воловете, тъжната мелодия и изведнаж появата на полска народна песен, това е картина, нарисувана от Мусоргски с голяма красота. Същото важи и за Киевската порта. Само най-големите артисти успяват да разбият всичките камбани на катедралата в тази пиеса, някои от които са загатнати само с по един тон или акорд.

  Имаше сценарий за поздрав към артиската по случай юбилея й, но не бе удачен. Поканен бе висш служител на Светия синод, който я поздрави, от НМУ народните певици облечени както хористите в църквата пяха църковни песни. Според мен този сценарий бе неудачен. Това е юбилей, радващо е, че на тази възраст човек още може да бъде активен, а попчето и църковния хор като да я новопредствавят.

   И още нещо. Прекъснаха за момент каквото се провеждаше и казаха, че ще прочетат нещо изключително. То се оказа обаче свръхизключително, лично я е поздравил президента. Веднага разбрах по какъв канал е пристигнало това приветсвие и го натъкнах на канлджийката, много известна наша музикална деятелка. Тяхна си работа, изразявам лично мнение по поздравителния адрес:

   Аз не съм артист или някаква личност от изкуството, а един обикновен човек, който обича изкуството и подкрепя според възможностите хората от хази гилдия. Ако аз - на нивото обикновен човек - получа поздрав от простакисимус, просто ще му го върна, защото ще счета това за обида към мен. На хората на изкуството обаче акъле не давам, защото са непредвидими.

  Третият концерт, който посетих бе на една наша голяма музикантка, която с друга талантлива наша пианистка, наскоро върнала се от ЕС, изпълиха Концерта на Моцрат за две пиана. Моцарт пише концерти по поръчка, напр. за пианист/ка/, за която партията е трудна и за напр. за двете й дъщери, които се учат, тяхната партия пък е простичка. Този Концерт обаче е писан за него и сестра му Нанерл и е доста труден, както Концертите му за оркестър с пиано.

   Диригент бе Петър Димитров, който съобщи преди концерта, че приятелата му предния ден е починала. Каза, че любимото й музикално произведение е била Третата симфония на Брамс, в класа героична. След концерта тази симфония бе изпълнена. Възприех я много силно емоционално, защото ми стана мъчно за починалата. Тази симфония като продължителност е най-кратка от четирите симфонии на Брамс, но е наситена с енергия до експлозия. Във финалните акорди прозвучава  темата от първата част, като за напомняне и сбогом с това велико произведение. Разбирала е от музика починалата...

   Бях в залата до бащата на голямата ни узикантка, със семейството на която се познавам повече от 30 години. Помолих го да ми помогне, като ми намери литература за Вивалди. Още на следващия ден той се обади, че е сторил това и го е извадил на хартиен носител. И аз не останах длъжен – макар не съвсем рабооспособлен направих на дъщеря му прекрасен подарък от дърво, който ми се получи и стана такъв, че си го харесвам и аз самия. Разменихме си подаръците. Този човек е един от най-интелигентните, които съм срещал в живота си и е пълен с хумор. Преподава частно на ученици полски, чехски, руски, сръбски и още няколко такива езици, но знае и немски и английски. По нещо си ппиличаме с с него, и той е образован любител музикант, но обича Малер, а аз - Брамс.

   Вече влизам във физическа форма, завръщам се към активния си живот и още по-рядко ще посещавам концерти. Спомням си, че като студент не пропусках нито един. Явно приоритетите на човек по време на жизнения му път се променят. А като стане много голям, тези процеси стават много динамични...

   Прилагам два линка с две велики пиеси. Приятно слушане!