Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2020 18:07 - СПОМЕН ОТ ГОДИНИТЕ, КОГАТО БЯХ УЧЕНИК
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 535 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 03.02.2020 18:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                             СПОМЕН ОТ ГОДИНИТЕ, КОГАТО БЯХ УЧЕНИК

 

   Като обичащ музиката и поради обстоятелстното, че съм живял в провинцията, за мен посещението на концерти на живо бе изключително преживяване. Освен зрителна, имам и много /!!!/ силна музикална памет и свързвам музиката с образите на изпълнителите, които съм слушал, макар това да се е случило преди десетки години. Сега ще цитирам случаи от живота ми на тази тема, първият от които е от 1959 г.

   Запознат с цигулковия Концерт на Бехтховен, който бях слушал неколкократно по радиото, предстоеше ми да го чуя на живо. Които са по-възрастни и обичат музиката сигурно знаят, че при социализЪма имаше в/к Радиопреглед. Да чуя Концерта в зала за мен бе предстоящ празник.

   Не много цигулкови концерти бях слушал до този момент, толкова и съм разбирал от музика, но си мислех, че по-велик Концерт от тази на Бетховен вероятно няма. С най голямо наппрежение слушах оркестровата интродукция и епидоза след каденцата в първата част. Без да разбирам достатъчно, усещах, че началото на оркестровата интродукция е много особено. По късно разбрах, че това се дължи на отклонението от тоналността, която е ре мажор, като се въвеждат тоновете ре бемол, ре диез и до бекар, които не присъстват като основони в тази тоналност. Изясни ми се и нещо друго – след встъпителните октави на цигулката има петоли, които аз възприемах като колебание в ритъма. Повтарям, толкова съм разбирал, но съм се замислял върху това. Защото да слушам този Концерт за мен бе преживяване.

   Друго нещо, което забелязах за себе в следващите дни след като слушах концерта:

   Цялата оркестрова интродукция я бях запомнил, до навлизането на цигурката с октавите, но не само това – чувах тимпана – друг цигулков концерт с толкова подчертана партия на тимпана  няма! – оркестъра, солиращите инструментални групи. Можех да изпея вярно тоновата последователнот ре диез – ре бемол – до бекар. Това е частица вътрещен слух, един от Божиите дарове, които съм получил за да обичам музиката през целия си живот. Слушайки определени творби, изпълнители, камерни състави или оркестри, а също и оределени изпълнители, този мой вътрешен слух ми е много полезен. Ако се изразя съвременно, носи ми информация, която се е закадирала у мен и в един момент при досег с музиката се активира. Тогава в слуха ми оживява изпълнение на същата творба от друг изпълнител, нахлува спомен от преди много, много години с реален образ, съхранен в паметта ми.

   В следващиите години забелязах още едно мое неосъзнато чувство към музиката - слушайки камерно произведение, или дори само на пиано, аз дочувах в определни места на тези камерни творби части, в които звучи орекестър, чува се тимпан или органов педал, оркестрови групи, предимно струнни или дървени духови.  И очаквах в разработката на автора полифония, била тя само имитационна, която ми носи огромна радост. Тези две мои качества, които в последствие осъзнах – да слущам камерната музика оркестрово и да считам полифонията за върха на музикалното изкуство оформиха моята ценностна система за музиката, която считам за непоклатима. Приятел съм с много музиканти, като въвеждам едно разграничение – виртуози, инструменталисти, отделно от които слагам пианистите и органистите, които трябва да притежават още доста качества в сравнение с изпълнителетите на едногласни ивструменти. Понятиието музикант ползвам за определени личности, които ги считам създадени от Бог за да се изявяват в тази сфера. Музикантът може да бъде инструменталист, диригент, певец, музиковед. Ще посоча за пимер само трима музиканти, без които цигулковите произведения едва ли щяха да лъдат изпълнявана ни на такава висота – Давид Ойстрах, Изаак Щерн, Хенпик Шерниг. Още преди смъртта си тези трима велики музиканти станаха класици.

 

   А сега съмсем накрактко за един от най-хубавите Концерти за цигулка, този на Бетховен:

   Концертът е написан в много силните години на Бетховен, когато той е на края на младостта си, от която още притежава силата но и мъдростта на годините, в които навлиза. Аз съм писал за Бетховен и съм разделил живота му на 4 етапа. В този изпълнен с мощ етап от живота си той създава Третата симфония, Сонатата Апасионата, Четвъртия клавирен концерт, Кройцеровата соната, Руските квартети. Всичките тези творби са особено силни и заемат много важно място в сред репертоари на великите музиканти след него. Да напише и Концерт за цигулка явно е било в творческите му планове, за работата върху който той се  подготвя, композиройки два прекрасни Романса за цигулка с оркестър.

   Бетховеен е симфоник, такъв облик има и концертът му. В някои произведения, той усещайки идващата нова епоха в музиката, романтизма, сздава произведения, принадлежащи едновременно към класиката и към романтиката, но в случая този концерт той е типично класически, при който цигулката не е допълнение към оркестъра симфоничния, каквъто е напр. Вторият клавирен концерт на Брамс – симфония със  солииращо пиано! – а се яввява равноправна към симфоничния оркестър, в доста разширен инструментално състав. Бетховен прави същото и със сонатите си за едногласен инструмент и пиано, като на едногласния инструмет придава същата тежест както на пианото, което в сравнение с едногласния инструмент има огромни възможности.

   За да напиша този  постинг причината е едно изпълнение на Концерта на Бетховен по програма Класика, което чух и което много ме впечатли. Така и не разбрах, кои бяха изпълнителите, но и диригента и оркестъра и солистката бяха на висота. Много се ззараздвах, че това изкуство в днешния обезличаващ тотално бедуховните хора свят, е живо. Само запознатите с музикантите имат поглед в този жанр и знаят какво се изисква от един млад човек, за да се изгради като музикант, да се наложи.

   При включването на телевизора чух четирите удара на тимпана, с които Концертът започва. Изненадата ме обзе постепенно, а след майсторското звучене на инструмента при започване на солото, разбрах, че не трябва да мърдам от телевизора, за да разера кой изпълнява произведението. Не написаха.

   Момичето изпълни каденцата на Игор Ойстрах, която си изпълнява само той, със съпровод на тимпан. Тя е далеч под каденцата на Фриц Крайслер като музика, може пък аз не съм прав в оценката.

   След каденцата започва един разговор на цигулката с оркестъра, нещо като раздяла, за която се изразява съжаление. Така завършват пиесите на Моцарт в края си, след което идва спускането на завесата и отлитане на красотата от където е дошла. Вълшебство.

  Втората част на Кончерта е лирична, третата част е весела. Тези дви части минават някак по-леко, докато първата част на Концерта смазма с мощта си. Усещам се, че изчаквам определени места, за да си поема въздух.

 

   Този Концерт е причина да се появи още един, който му е равностоен, Концертът ца цигулка на Брамс. Той е в същата тоналност, разработката на темите е подобна, разликата е само една – Концертът на Бетховен е по-строг, типично класически, Концертът на Брамс, писан във времето на романтизма, е малко по-развълнуван, но в класически рамки, аз дори бих казал ОБРЪЧИ. И двата Кончерта са много трудни не технически, защото на света има достатъчно цигулкови виртуози, а защото тррябма да бъдат изпълнени от инструменталист, който е музикант. Затова произведенията на класиците са толкова трудни, а изпълнението им – отговорно.

  Изпозвам тази творба на Брамс, да посоча каква тежка творческа задача си е поставил той, след смъртта на Бетховен да се намери автор, който да създаде симфонии велики като тези на Бетховен, такъв велик цигулков концерт, и много други произведения. Шостакович си поставя подобна задача, да бъде Брамс на ХХ век.

 Замислям се за силата на изкуството и как великите творци си помагат приживе или след смъртта си. Бах след отминаване времето на Барока пише в този стил и постига връх, каквъто не е имало преди него, при това след като тази епоха е отминала. Моцарт се учи от Хайдн, но умира млад, тогава Хайдн започва да се учи от него. Брамс ползва всички достигежения на композиторите преди него, като прилики между творчеството им и неговите са видни само за музикантите. Ще посоча три автора обаче – Бетховен, Шуберт и Шуман.

  Ще приложа линкове на тези концерти в интерпретация на една голяма съвременна музикантка, Хилари Хаан, етническа германка, родена и изявяваща се в САЩ.

   Ще приложа в линк още едно произведениие, първото, което когато слушах си мислех, че то се изпълнява не от пиано, а от оркестър, цитирам Четвъртата му част. Това е Третата соната за пиано на Брамс. Във финала на петата й част има музика, която съответства за изпълнение на химна на Германия по Императорския квартет на Хайдн. Хитлер е настоявал музиката на химна да бъде сменена с тази, но не му се е получило. Както и да смении столицата на Авсгрия, Виена, с Линц, защото като се явил да кандидатства за художник във Виена го напукали и той им набрал злоба...

   Приятно слушане! Музиката е мнаго сложна, но не е необходимо професионалното й разбиране, за да бъде слушана от хора които обичат музиката. С вероятността да си навлека интелектуални шамари или академични сопи, след като подчертавам истината, че тази музика е много сложна, още веднаж

 – приятно слушане!

   Послепис:
   Попаднах на най-доброто изпълнение на Сонатата на Брамс!!!

    











Гласувай:
3



1. rosiela - Коста,
03.02.2020 19:54
ти имаш афинитет към музиката от дете. Това обяснява твоите дълбоки познания.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Това ми е наследство от дядо ми по майчина линия.
03.02.2020 21:53
rosiela написа:
ти имаш афинитет към музиката от дете. Това обяснява твоите дълбоки познания.

Той е бил любител музикант и е свирел на всички възможни народни инструменти. От 1912 до 1918 г. е бил на фронта и с него винаги е била една окарина. Покрай него и баба ми се интересуваше от музика. Аз съм вземал десетина години несериозно уроци по цигулка и бях доста напреднал. Сам се преценявам като образован любител музикант. Много от приятелите ми са музиканти и присъствам облигатно на концертите им. След това идва най-трудното, трябва да се видим и да направим анализ на концерта, на рецитала...
Истината е, че ако не обичах толкова музиката, ако не бях слушал толкова много произведения и чел музикална литература, включително и образователна, щях да бъда друг човек.
Темата е много, много дълга. Познанията ми в музиката се оказаха полезни за доста музиканти, заблудени от съветското музикознание за един от най-великите им творци, Шостакович. Попаднал на подал се на промиването на мозъка в Москва наш студент, поради това достигнал до звание професор, го накарвам да погтледне навътре в душата си. С факти, които никога той не е чувал, за Голямата лъжа в съветското музикознание, с която са го закърмили...
цитирай
3. rosiela - Благодаря за тези подробности, Коста.
03.02.2020 22:02
planinitenabulgaria написа:
rosiela написа:
ти имаш афинитет към музиката от дете. Това обяснява твоите дълбоки познания.

Той е бил любител музикант и е свирел на всички възможни народни инструменти. От 1912 до 1918 г. е бил на фронта и с него винаги е била една окарина. Покрай него и баба ми се интересуваше от музика. Аз съм вземал десетина години несериозно уроци по цигулка и бях доста напреднал. Сам се преценявам като образован любител музикант. Много от приятелите ми са музиканти и присъствам облигатно на концертите им. След това идва най-трудното, трябва да се видим и да направим анализ на концерта, на рецитала...
Истината е, че ако не обичах толкова музиката, ако не бях слушал толкова много произведения и чел музикална литература, включително и образователна, щях да бъда друг човек.
Темата е много, много дълга. Познанията ми в музиката се оказаха полезни за доста музиканти, заблудени от съветското музикознание за един от най-великите им творци, Шостакович. Попаднал на подал се на промиването на мозъка в Москва наш студент, поради това достигнал до звание професор, го накарвам да погтледне навътре в душата си. С факти, които никога той не е чувал, за Голямата лъжа в съветското музикознание, с която са го закърмили...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181214
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031