ЧЕТИРИ  ВЕЛИКИ  ВАРИАЦИОННИ  КЛАВИРНИ   

                            ПРОИЗВЕДЕНИЯ

    Музикалната форма Вариации върху някакава тема е любима на класиците. Тази форма те ползват не само в камерните си произведения, но и в симфоничните, в концертите за инструмеент и оркестър. Цитирам Хайдн с неговите вариации в Андантето на 103-а симфония, а също и в знаменития му струнен квартет наречен „Императорски”. В най-известната клавирна соната на Моцарт, наречена Сонатата с турския марш, първата част е тема с вариации. Бетховен също прилага тази форма в творчеството си, пишейки произведения от типа тема с вариации, като ползва свои и чужди теми. Вариационни цикли за пиано той създава доста, а също и голяма част от камерните му произведения са в тази форма. Цитирам сега само едно, втората част на Клавирната му соната опус 111.

    Предкласиците също ползват тази форма, но по-рядко. Тя се прилага  от тях като ШАКОНА, когато произвезението е по-скромно и като ПАСАКАЛИЯ, когато произведението е грандиозно. Има специален цикъл от Бах за клавир, написан във формата тема с вариации, обективно казвам, най-великото произведение от този жанр.

   Тази форма прилагат и романтиците в творчеството си. Те пишат произведения специално за нея, ползвайки свои или чужди теми. Брамс завършва Четвъртата си симфония с част във форма на пасакалия, каквото по-късно пише Шостакович в Осмата си симфония, част ІV.

    В постинга си ще приложа четири вариационни цикли за пиано, в които авторите са достигнали пределите на възможностите на тази форма. Първото произведение е Голдберг вариации, писани от Бах на тема от тетрадката, с която той обучава по музика втората си съпруга, Ана Магдалена Бах. Темата е доста дълга, звучи като отправена радост към Бог. Вариациите са поръчани от руския княз в Лайпциг, Кайзерлинг, останал известен в вета на музиката заради посвещението от Бах. Изпълнител е трябвало да бъде пианистът Голдберг, който не могъл да се справи с тази задача. Вариациите се писани за клавесин с два мануала и преработени за клавир, който се появява по-късно и има един мануал. Поради това вариациите са са много трудни за изпълнение. Те са 30, на края на цикъла се изпълнява отново темата.

   Вторият вариационен цикъл, на който ще приложа линк е на Бетховен. Неговите 32 вариации в до минор без опус съдържат такава мощ, каквато съдържа Сонатата Апасионата или първата част на неговата Соната за цигулка и пиано, наречена Кройцерова. Това произведение, макар и кратко е ммного характерно за музиката на Бетховен.

    Третият вариационен цикъл, на който ще приложа линк са Симфонични етюди във форма на вариации от Шуман. От всичките му клавирни произведения това ми е любимото. Шуман ползва чужда тема от някакав произведение с погребален характер, не си го спомням в момента. Настръхвам, защото в момента това произведение ми зазвуча.

   Четвъртият вариацеонен цикъл, от който ще приложа линк е от Брамс, неговите Вариации по тема от Хендел. Брамс си харесва една тема от сюитите на Хендел за пиано и пише върху нея 24 вариации. Цикълът си по прилера на Шуберт с неговата Фантазия Странникът, той завършва с грандиозна фуга на три гласа и на две теми. Ако някой разбере финала на това произведение, ще си обясни защо Брамс е любимият ми къмпозитор.

    Приятно слушане!