Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2019 21:05 - НАЙ-ВЕЛИКИТЕ КОНЦЕРТИ ЗА ВИОЛОНЧЕЛО И ОРКЕСТЪР
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 656 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

           НАЙ-ВЕЛИКИТЕ КОНЦЕРТИ ЗА ВИОЛОНЧЕЛО

 

   Концертите за виолончело с оркестър са доста по-малобройни от цигулковите. Причинната за това е по-голямата популярност на цигулката и по-голямото присъствие на цигулките в оркестрите. Аз обичим много звука на виолончелото, той ми въдейства много силно. Челото е бил възлюбен инструмет от Брамс.  Неговата роля като солов инструмент или като инструмент, за който да бъдат писани сонати, камерни ансамбли и концерти се променя през изминалите векове. При предкласиците и част от класиците предпочитана е виолата.  Моцарт недолюбва челото, както и флейтата. Въпреки това той оставя доста камерни и оркестрови /предимно за флейтата/ творби. Не те са съществената част обаче от камерното му наследство, писани са по поръчка за поределен състав, повод. За Моцарт идеалното съчетание на инструментите са клавир, виола и  кларинет. Които знаят повече за Моцарт ще се досетят за принадлежността му към масонската ложа. При Бетховен вместо виолата се предпочита по-мъжественият звук на виолончелото. Тази тенденция продължава и при романтиците. Брамс създава най-великите камерни произведения с чело, други композитори творят прекрасни концерти за този инструмент с неповторим тембър. 

   Бах създава доста произведения за чело, най-значимите от които са неговите Сюити. Подчертавам, че по времето на Бах челото още не е в сегашния си вид, ползва се виола да гамба. Шестте сюити на Бах са връх на човешката мисъл, защото Бах възлага на челото нова роля, немислима до неговото време – инструмент едногласен да изпълнява полифонично произведение. След Бах за чело доста Концерти с оркестър пише Хайдн. Той ги пише обаче по заявка на неговия княз Есетрхази за музикалните вечери в двореца му.  От тези концерти са останали два. Те хем са леки за изпълнителя, хем изискват много от него, хем са приятни и популярни и същевременно много велики. Класика!

   Като връх на концертите за чело с оркестър се счита Концертът на Дворжак. Той е писан по време на неговият творчески период след посещението му в Америка. По това време той пище Деветата си симфония. Възхитен от посещението си в Америка, той нарича Симфонията си „Из новия свят”, пише и един струнен квартет, който нарича „Американски”. Сигурно тогава е било друго времето, Америка наистина е били различна, ще спомена един само термин, който сега е в сила, още не се е била опростачила. Кой интелигентен човек не би познал при изпълнение на Деветата симфония на Дворжак Песента на индианския вожд?

   Дворжак се връща в Европа, тогава Чехия е към Австрийската империя. Дворжак написва Концерта си, но трябват пари за да го издаде, той няма никакви. Става така обаче, че той отива при Брамс и му показва творбата си. Брамс е възхитен от нея и заплаща разходите за издаването й, спонсорира го и него докато е във Виена. Аз и друг път съм писал, че Брамс освен най-добрият композитор на времето си, той е бил и най-високозаплатен, но причината за това е Виенската община, Виенското музикално общество и други институции.  Почти веднага след издаването на творбата от издателя на Брамс този велик концерт е представен пред публика и до днес не слиза от сцената. Велико нещо!

 

  Има още два Конерта за виолончело на висотата на този на Дворжак, но те изискват по-просветена публика в музиката, която да може да ги разбере и оцени. Първият от тях е този на  Едуард Елгар, един велик английски композитор, увлечен от германската музикална школа. Всичките му творби са много сериозни. Най-големият изпълнител на неговия Концерт за виолнчело е незабравимата Жаклин Дюпре. За жалост тя почина твърде рано от множествена склероза, което бе голяма загуба за музикалния свят. Освен голям музикант, тя бе и най-голямата красавица-музикантка на своето време.

   Вторият много велик Концерт за виолончело е на Шостакович. Шостакович пише два Концерта за чело, върху този се е потрудил повече. По строеж този концерт наподобява неговият Концерт за цигулка №1, защото в третата част има соло на челото подобна на солото в третата част на цигулковия концерт. Концертът обаче завършва с въвеждане във финала на темата от първата част, похват, който се ползва от композиторите романтици, а също и от Дворжак при неговия Концерт

   Шостакович след като написва конерта кани приятеля си Мстислав Ростропович и му го представя. Ростропович много харесва концерта -  който е уасно труден! – и за дни го научава.  Следват репетиции и това велико произведени е представено пред света.

   Ще потърся линк с трите Концерта, които споменах, а на четвърто място ще приложа линк на любимото ми произведение за чело.

   Приятно слушане!

 

   И нещо извън темата, ама сериозно:

   Изказвам съжалението си, че тези два Концерта не са така популярни както Концертът на Дворжак. Изпълненията на Мстислав Ростропович и на Жаклин Дюпре остават ненадминати, класика. В изкуството обаче винаги има още и си мисля, че ако Генерал решетникоВ и курнелиЯ ниновА бяха назначил Генерал радеВ не за президент, а за виолончелист, дали той – благодарение на огромния си интелект – нямаше да надмине тези двама велики музиканти? Аз мисля, че като такъв по-щеше да му отива, по-несмешен и по-оправен щеше да бъде отколкото на поста, дето го турнаха….

      Sancta simplicitas!

   












Гласувай:
5
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256553
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930