Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2019 00:16 - КОНЦЕРТЪТ ЗА ЦИГУЛКА И ОРКЕСТЪР НА ШОСТАКОВИЧ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 474 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

      ЕДИН  ОТ  НАЙ-ВЕЛИКИТЕ  ЦИГУЛКОВИ  КОНЦЕРТИ

 

   Великите цигулкови концерти са малко, ясно е и защо – композиторите са били задължително и пианисти, поради това са придавали по-голяма тежест на концертите с клавир. Поради това почти всичките им концерти са представяни от авторите им. Изключение прави Шопен, който е бил през целия си живот болен, силите му са достигали до мецофорте и то не за дълго, защотохсе е изморявал. Поради това творбите му са представяни от Лист. Бетховен пък е бил велик пианист, Прокофиев също е бил велик пианист, наричали са го „Железният ритъм” Същото важи и за Рахманинов, а Моцарт представя своите /27!/ клавирни концерти на изявите си във Виена, на които представя свои нови творби. Тези негови концерти са били наричани академии. Моцарт обаче е бил и превъзходен цигулар.

   Най-великите концерти за цигулка са три, всичките в ре мажор – на Бетховен, на Брамс и на Чайковски. Популярните цигулкови концерти обаче са много, цитирам само един от тях, този на Менделсон. Между великите и популярните концерти има доста сериозна разлика.

   Има обаче още един велик Концерт за цигулка, този в ла минор на Шостакович. Шостакович е наричан Руският Бах поради присъствието на доста полифония в творбите му, а също и поради създаването на цикъла 24 прелюдии и фуги за пиано, най-добрите след двата цикъла със същите творби на Бах. Много повече обаче творчеството на Шостакович наподобява това на Брамс. Шостакович се е стремил да има и други фактори, които при докосване до неговите творби той със символ в тях да напомня за подобни творби за Брамс. Първото клавирно Трио на Брамс и това на Шостакович носят един и същи опус, това не е случйно. Това важи и за Цигулковия му концерт, на който той иска да постави оп. 77, какъвто има Концертът на Брамс. Само че работата по него се разраства, той издава нови ттворби съсследващи опуси, но този номер пази и Концертът е готов чак когато творчеството му достига оп. 99. Въпреки това Шостакович го издава с оп. 77. Съветскитее музиколози променят обаче номера по тяхна инициатива без да питат автора, като те да са го писали и така Концертъ днес го има в различните издания с единия или другия опус. За запознатите с творчествота на тези два титана е ясно, че Шостакович е искал да каже:

-         А защо и през ХХ век да не възможно да има един Брамс?

  Точно такъв е Шостакович! Той пише дори един клавирен квинтет, както знаменития Квинтет на Брамс, като го започва с първа част, която носи името Прелюд и фуга-немски патент. След това ползва руски теми и става така, че този квинтет е един от върховете на неговите камерни прозведения. Той напомня и за трите струнни квартета на Бетховен оп. 59.

   В класацията, която имам за себе си за велики концерти аз поставям Концерта за цигулка на Шостакович наравно с останалите три велики концерта, които изброих. Няколко думи за този Концерт, който е измежду възлюбените от мен:

   Шостакович доста упорито и дълго работи над този концерт. Според мен, защото е искал да направи нещо велико, както е сторил преди него Брамс. Когато Концертът е завършен, той вика Давид Ойстрах, с когото са приятели и му изпълнява Концерта на клавира. Ойстрах не остава особено очарован, наема се обаче да представи Концерта, а Шостакович му го посвещава. В спомените си Ойстрах пише, че този Концерт доста трудно е влязъл в главата и пръстите му, но впоследствие става един от любимите негоови, като той го предтавя за първи път в много странии. Изпълнението на Ойстрах на този Концерт е класика, така е искал да се изпълнява Концерта му неговият автор. Днес хората слушат по различен начин, изпълнителите също имат свои концепции, всичмко се променя. За мен, като принадлежащ към старото поколение, изпълнението на Ойстрах е най-великото.

   Концертът се състоии от четири части, както Втория клавирен концерт на Брамс. Доокато Концертът на Брамс е по-скоро симфония с пиано, в Концерта на Шостакович за цигулката е предвидено дори доста дълго солово изпълнение в третата част  част на Концерта, наречена Пасакалия.

   Концертът започва с Ноктюрно, което означава Нощна музика. Има някаакъв символ в тазии част, няма да го описвам този път.  Контарстна на тази част е втората, нареченаа Скерцо, което означава шега. Много демонична е тази шега обаче, с ното изненади. Третата чааст е наречена Пасакалия, което означава произведение на някакав тема, която се провежда във форма вариаци без прекъсване. На три пъти в творчеството си Шостакович твори във формата Пасакалия и донякъде напомня Финала на Четвърта симфония на Брамс. Отново немски патент.

  Да вмъкна нещо, символите на името на Дмитрий Шоостакович. Той ги възприема така – D – EsCH. Поянявам, че буквата Ш на немски език се пише с три букви, sch. Тези четири тона са тема в много от произведенията на Шостакович, която той провежда.

   Четвъртата част на Концерта е наречена Бурлеска. Това е форма на произведение с комичен характер, но с груб хумор.

  

    Тозии Концерт на Шостакович е една от доста трудните му за разбиране творби. Красотата му е достъпна за образованите в музиката и още нещо – запознатитее с творбите му. Шостакович е историческа личност не само с музиката си. Той описва най-правдиво историята на Русия от 1905 г. до смъртта си с музиката си. За тези, които го разбират обаче. Животът му е много труден, бил е винаги с единия си крак в Сибир, остава жив, защото Жданов много пъти го вади от списъците на определените за разстрел и концлагер. Но всеки път е имаало условия, които Шостакововеч е трябвало да изпълни – Петата и Деветата симфония по времето на Сталин,, Дванадесетата симфония по времето на Хрущо. Описалл съм теи казуси в обширното ми писание за Шостакович през 2006 г., което поместих в блота си.

    И накря едни спомен за  Шодстакович, който бе легенда за нашите музиканти:

     Шостакович е на легло в дачата си край Москва, казва, мир, я ухожу. Той бърза да довърши Алтовата си соната докато още има сили. При него отива да му окаже внимаие нашият виден музикант Михаил Ангелов. Те се познаваат още от първото идване на Шостакович в България за Мартенските музикални дни в Русе. Едната ръка на Шостокович вече е неподвижна, той казва на М. Ангелов:

-         Тази ръка поздрвяваше Сталин, затова сега изсъхна…

 

   Намерих линк с добро изпълнение, но не е отбелязан изпълнителят. Някога издаделите на грамзаписи в СССР бяха най-големите пирати. Аз имам връх на иизпълнението на операата Дон Джовани, но на плочите пише: Изполняет оркестр…

   Приятно слушане!







Гласувай:
4
0



1. nbrakalova - Благодаря
29.03.2019 11:34
и за концерта, и за лекцията!!!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Благодаря за интелигентния комнетар,
29.03.2019 20:32
nbrakalova написа:
и за концерта, и за лекцията!!!


по този повод ще напиша още един подобен постинг.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256283
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930