Още от времето, когато търсех себе си в музиката, бях запознат с някои изпълнения на един велик музикант, Емил Гилелс, който с изкуството си се превърна в спътник в жизнения ми път. Той принадлежи към поколението съветски музиканти, наследили ценностната система на предците си - истинските руснаци с непромити още мозъци и вкарани в чипа им от идиотите грешни команди. Гилилс е съвременник на Рихтер, малко по-малък е, учителят му е същият - Нойхаус, друга изключетилна личност с феноменална памет. Ще изтъкна, че за 6 дни Нойхаус е научил сонатата Хамерклавир на Бетховен. 
   Няма да сравнявам качествата на Гилелс и Рихтер, нещо което се правеше докато бяха живи и двамата, само ще изтъкна специфичните им особености - Рихтер има огромен репертоар, има и огромни и силни ръце, поради което няма по-добро изпълнение от неговото на Сонатата в си минор оот Лист, Гилелс пък е много дълбок музикант. Ако съжалявам, че не е изпълнил нещо, това са 2-3 сонати от всичките 32 сонати за пиано на Бетховен и че не е изнесъл по време на живота си цикъл с всичките му сонати.
   Гилелс е един от най-добрите интерпретатори на Бетховен. Повод да си спомня за него бе едно изпълнение по програмата Класика на сонатата Валдщайн на Бетховен, доста слабо. Въпреки това, изпълненнието върна моите спомени от преди десетки години за тази соната, която Гилелс е забил в сърцето ми.
   Тя се нарича Валдщайн, защото един от приятелите на Бетховен когато чул сонатата, казал, че си представил езерото Валдщайн в Австрийските алпи. Аз също имам подбна асоциация, която не ме напуска. Нощувах при овчари на Пирин в циркуса Чаира. Никаква луна нямаше, но беше м. юни, нощта е кратка. От вълнение за идващия нов ден и къде ще ходя се събудих рано, от изток бе една идейка по-светло. Чаках деня с нетърпение, а в главата ми нахлу бавната част на сонатата, символ на отиващата си нощ, след която проблясват първите лъчи на слънцето. 
   Днес изпълнението на Сонатата ме върна по нова време, преди много, много години, пред погледа ми оживя огромното пасище с едно от Чаирските езера, където нощувах и скалите отсреща на Мозовица с беломуровите гори под тях.
   Прилагам линк с изпълнението на сонатата с Емил Гилелс. Според моето разбиране на произведението, това енай-доброто изпълнение, което съм слушал. Велики хора имаше, творци, които с изкуството ни вдъхновяха в ежедневието ни. Тогава чалга нямаше... 
   Приятно слушане на това велико прозведение на Бетховен в интерпретация на великия Гилелс!