Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12 22:32 - ДОКОСВАНЕ ДО СЪВЪРШЕНСТВОТО?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 471 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                       ДОКОСВАНЕ  ДО  СЪВЪРШЕНСТВО?

 

    Такова бе усещането ми по време на рецитала на Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов в Зала „България”. Двама наши големи артисти, гордост за страната ни, достигнали най-високите нива на музикалното изкуство.

    Ползвам думата рецитал вместо концерт, защото бяха представени камерни творби от Шостакович, Равел и Рахманинов, техни песни. Камерната музика е любимият ми раздел от музиката и аз съм редовен посетител на тези изяви.

    За първи път в България бе представенен песенният цикъл на Шостакович, състоящ се от седем романса по поеми на Александър Блок за сопран и три инструмента – цигулка, чело и пиано. Според текста на поемите Шостакович избира един от инструментите, два или включва всичките.

    Шостакович, пише този цикъл е в последнитее години на живота си. Краткият период на сравнително спокойния му живот, без да го следят и да го тормозят по времето на Хрущов, е преминал. Сега наред да теророизира този дар Божий за Русия е неосталинистът Брежнев. Шостакович отново изпада в немилост както по времето на Сталин, 31 години от живота на този велик творец минали по времето на неговия терор. 

       Този цикъл от песни той пише в последната годиина на живота си преди да завърши едно от най-великите си камерни прозведения в  дачата си край Москва, своятоа Соната за виола и пиано, най-великата творба в този жанр. Смъртта му не разрешава той да чуе своето прозведение в живо изпълнение. Има и други такива случаи, Моцарт не чува в живо изпълнение последните си три симфонии.  

      Музиката на тези романси е трудна за слушане и разбиране. Докато пише песните Шостакович казва, че напуска този свят, подобно на Брамс, който на дъсчица на леглото си пише „Четири строти напева”. Тези песни, както и цялото му творчество са повлияни в значителна степен от творбите на Мусоргски, комуто той се явява продължител в областта на музикалното изкуство и редактор на творбите му. В песните прозвучават теми, близки до тези в клавирната творба Картини от една изложба на Мусооргски, прозвучава също темата от последната му прелюдия и фуга в ре минор, чува се и музикалният символ, с който той се е родиил: D – Es – CH, произтичащ от името му ако се напише с латински букви  D митрий  S C H остакович. И името на Бах е музикален символ, В – А – С – Н.

     Аз съм много голям фен на музиката на Шостакович, който чрез нея показва, че и в ХХ век може да има един Брамс.

 

    Вторият цикъл от три песни, наречен Мадагаскарски песни за сопран, флейта, виолончело и пиано, включваше три песни на френски поет, чието име забравих. Пушкин счита този поет за свой учител. Стиховете са писани на остров Мдагаскар, някога френска колония. Тези песни отдавна са в репертоара на Александрина Пендачанска, която ги е изпълнявала на много места по света, а някога, преди да се утвърди като известна певица, и на конкурси. Пееше ги и нейната майка, певицата Валери Попова.  Стиховете са пропити с любов, може би по-точно страст, добре представена със средствата на музиката от Равел, един от най-големите оркестратори освен композиитор, дете на французин и баска.

    Искам да прибавя, че Равел е много буен по природа, какъвто е и в музиката. Той участва като доброволец в ПСВ, където проявява много голяма смелост. При преход на войскиите той преживява инцидент при обръщане на камион, в резултат на който напуска фронта, а последствията от нараняванията му остават за цял живот.

 

    От Рахманинов бяха изпълнени 6 романса, за които той избира текст от различни поети. Рахманинов много обича поезията и винаги, когато пътува, носи със себе си книжка със стихове. Още едно качество на Рахманинов - той е много религиозен и винаги присъства на богослуженията, също така пише църковни произведения.

    Рахманинов, разочарован от ВОСР, не виждайки място за творците сред живота,в който властта взеха приматите, бяга от Русия и отива в Америка. Като голям музикант той се изявява по целия свят, но никога повече не посещава Родината си. Умира в Лос Анжелес, погребан е /мисля/ в Ню Йорк.

    Песните му са доста различни от тези, които нося в сърцето си – на Шуберт, на Бетховен, на Шуман и др. Песните на Рахманинов са от типа късноромантични.  За тях не мога да кажа, че напомнят за друг автор, те звучат по рахманиновски, както неговите тврби, изключително оригинално. Не бях слушал тези песни. Тук ще отбележа, че не всички творби на Рахманинов са ми близки. Не, че не съм ги слушал, не ги разбирам. Има хора, които много обичат симфониите му, аз не ги разбирам. Другаде е според мен, любителя музикант, силата на Рахманинов, при клавирните му творби - концертите за пиано или камерните произведения отново за пиано. Цитирам неговите пракрасни 24 прлюдии.

   Музиката на Рахманинов има големи приятели и велики изпълнители, един от тях е Вайсенберг.

 

   Преди изпълнението на всеки цикъл от песни, те бяха представяни от Александрина Пендачанска – едно изключително създание, нямащо равно на себе си. Притежаваща висш разум, висок интелект и талант – нямам предвид талант в музиката, мисля си, с каквото и да се бе захванал тя в живота си, все щеше да е недостижима  - тя представи по блестящ начин песните, като ги свърза с музиката на автора и времето, през което те са писани. Да слушаш това надарено с толкова качества същество, да прибавя към тях и добродетели, е празник. Една излишна дума не каза, всичко бе бисери, а също и звученето на речта й, защото е музикант. Речта на човека звучи както песните. В нея има места за драматургично напрежение, къде да се постави ударението в изречението, къде да се направи пауза, за да се поеме дъх. Не пропусна да отбележи защо е в ансамбъл с Людмил Ангелов, чиито бяща и нейната мйка са се обичали.

     За Людмил Ангелов не писах нищо, ще отбележа обаче, че той е един от най-великите ни музикантии. Не казвам пианист, подчертавам – музикант. Притежаващ прекрасен пианистичен апарат, глава, която да осмисли командите към ръцете, той е един от най-големите ни музиканти, гордост за България, която представя пред света.

   Ще дам един пример с него по време на открите му уроци. Някой специализант свири нещо, не се получава както трябва. На другото пиано Людмил „пипне” фразата и тя прозвучава както трябва.

   И двамата ни големи артистии се изявават по чужбина. За жалост така става не само с големите ни музиканти, но и с всички, които имат възможности да се реализират в Европа, Америка или другаде по света. Така на времето е сторил и Рахманиноов, издържал само две седмици при социализЪма на Ленин и избягал от страната си на Коледа…

   И още нещо да отбележа за този рецитал – публиката беше истинска!

 

   Исках да приложа клип с прочутата Ария К 505, която изпълняват Александрина и Людмил, но не я намерих в тяхно изпълнение. Те я изпълниха в залата на Военния клуб преди години, стана празник. Моцарт пише тази ария за една сопранка, в която е влюбен. Казва й, че е написал произведение за нея, за него и за оркестър. Миг от вечността.

   Приятно слушане!







Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6022414
Постинги: 2654
Коментари: 6406
Гласове: 13747
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31