Р Е К Л А М А

     Нямам време за блога, но сега ще направя изключение – в петък в Зала „България” рецитал с пиесата Вариаци Голдберг на Й. С. Бах ще изнесе големия български пиавиист и музикант Христо Казаков. Той вече изпълни тази пиеса в България преди /мисля/ 8 години в Камерната зала „България”. Изпълнението му бе на много голяма висота и ми напомни представянето на тази пиеса преди около 40 години от Вайсенберг, след която той изпълни на бис хоралът „Исус Христос дойде при приятелите си на брега на р. Йордан” от Бах. Годините минават, забитата в съцето ми пиеса остава..

      Няколко думи да пиесата – тя е може би най-великата клавирна пиеса, подобно на неговата Шакона за цигулка. Вариациите са му поръчани от руския консул в Лайпциг, където той работи като кантор в църквата „Свети Тома”. Консулът Кайзерлинг не спи добре и когато страда от безсъние кара свой продворен пианист Голберг да му свири. Бах се съгласява да напише пиеса за него във форма на вариации, по няколко от които когато се налага да му свири Голдберг. Но какво става – Бах създава най-великата клавирна пиеса на света.

    За тема той ползва една Ария в сол мажор която пише в тетрадката на съпругата си с учебна цел. Тетрадката се нарича „Нотна тетрадка на Ана Магдалена Бах”, една светица, която го съпътства в живота след смъртта на първата му жена, Мария Барбара. Върху тази тема Бах пише 30 вариации, които могат да бъдат разбрани и оценени само от музикантите. В тях има всякакви полифонични провеждания на темата, някои са нежни, други весели. Последаната е слънчева светлина, тя се на нарича Кводлибет – песента, когато музикантите баховци тръгвайки по домовете си след събиране пеели.

    Вариациите са писани за чембало с две клавиатури /мануали/. Голбрег не можал да се справи с изпълнението, пиесата се оказала трудна за него. Князът много харесал вариациите и платил на Бах една чаша пълна със златни луидори -  богатство, каквото Бах не бил получавал в живота си ако се съберат всичките му хонорари като кантор по различните църкви.

    Пиесата макар предназначена за чембало с два мануала е транскрибирана за съвременното пиано, но се изпълнява трудно,  защото ръцете си пречат, често се налага и те да се кръстосват. Тази пиеса може да бъде изпълнена само от най-големите музиканти, защото е трудна пианистично, но за да я изпълни добре пианиистът трябва да бъде много добре запознат с още много ддруги неща – теология, произведенията на Бах, да умее да гласоводи, което означава да бъде майстор на полифопията, да има съвършен клавирен апарат. Пиесата е трудна за слушане, тя изисква максимално напрежение от слушателя, но звученето й е слово Божие и то завладява и без слушателят да има необходимата музикална подготовка за да разбере това чудо, като писано не от човек, а диктувано му от Отвъдвото.

    Няма реклама за този концерт, защото в резултат на опростачването културата на хората върви надолу, а този процес няма обратен път. Давам пример с друга реклама:

   В България на два пъти гостува един диригент-мафиот, вероятно със спесимент да обслужва парите на най-богатия мафиот на света, които са около 300 млрд. долара. На концерта в Зала „България” бяха Нинова/Радев, имаше полиция. Диригентът е толкова диригент, колкото всероссйският патриарх е вярващ, а не от екипа на бащицата на страната. При втората изява на същия този диригент, който е отвратительник не само като излъчване, но пък  представян за монументальник, състоял се в Зала 1 на НДК, за да напълнят залата, същите тия двамата с наклонената черта докараха с автобуси от провинцията хора за концерта му. На времето при гостуването на Н. Гяуров у нас, лично най-първият интелигентник тогава, правешкият джуревец ходеше да го слуша. За такива деятельники с поддержники въ влъстта, на която те служат, реклами се провят, кворум в залите се осигурява, а изявите на нашите големи музиканти, които идват рядко в страната си, минават някак на заден план. Защото те принадлежат към изкуството и не са намърсени от политпростащините на тоя или пък оная, дето нищо не разбират от музика, а от подръпване на конци.

   Заповядайте на концелта на Христо Казаков, който живее и работи в Швейцария. Ще потърся линк с изпълнението на пиесата от Глен Гулд, един от най-великите Бах-ови интерпретатори.