КЪМ  ОБИЧАЩИТЕ  ХУБАВАТА   МУЗИКА

     Вчера бях на рецитал на Виктория Василенко и Сергей Редкин, който се превърна н академия на двамата артисти. Все по-рядко ходя на концерти и рецитали, но когато имам покана, посещенията ми са облигатни, независимо какво се изпълнява. С родителите на Виктория сме близки. Те са също музиканти, преподаватели в НМУ „Л. Пипков”. Виктория завърши НМУ, след което отиде да следва в Испания при големия пианист Дмитрий Башкиров. Изяваваше се по различни конкурси в Европа, тук също вземаше участие в представянето на клавирни концерти, изнасяще и рецитали. Основната й дейност обаче беше по Европа.

   Вики е дъщеря на руснак, Александър Василенко, една изключително ерудирана личност, много интелигентен човек. Характерното за Вики е, че тя много се труди, специализирайки по Европа при доста „светила” пианисти и вече е утвърдена артистка. Има много голям репертоар. На всичкото отгоре е и много красива. За изявите си по конкурси тя има доста награди. По Евроопа тя се запозна с руснака Сергей Редкин, един изключителеен музикант. Сергей е удостоен с Трета награда на конкурса „Чайковски”, но той е толкова добър, че имам подозрения защо не е удостоен за лауреат. Защото със сигурност като надарено с голям талнат момче той не е в музикалната мафия на Путин, начело на която са отвратителниците Гергиев и Мацуев. Напомням, че когато двата отратителника гостуваха у нас, примати, членове на БСП с покани натискаха седалките на Зала 1 в НДК, а вчера нямаше ни един от тях. За специалистите по руската музикална мафия това носи много информация.

    Програмата, която изпълниха артистите обхвана произведения на Брамс и на Прокофиев. Първият – най-значителният композитор във втората половина на ІХХ век, вторият – едно от двамата най-велики композитори на света на ХХ век.

   От Брамс бе изпълнена Сонатата му за две пиана във фа минор. По този повод накратко ще се спра на този жанр, Клавирната соната.

   Клавирната соната съществува като жанр още от времето на предкласиците, но те не гледат сериозно на него. Класическата си форма Сонатата пидобива по време на класииците, нейният баща се явява Татко Хайдн, както Мочарт го нарича, защото той се явява негов духовен отец в музиката. Хайдн е написал над 40 сонати за клавир, почти всичките запазили значението си до днес. В развитието на този жанр особен принос има и Моцарт. Той пише първите си 6 Сонати за да има репертоар, с който да се представя пред публиката. Те са прекрасни, след тях пише още 14, всичкитее шедьоври. Бетховен доразвива този жанр, придавайки още по-голяма тежест на тези произведения. Почти всичките му негови соната са четиричастни.

    След Бетховен романтиците също гледат много сериозно на този жанр, техните сонати напомнят симфонични произведения. При тях дори пианото не им достига да постигнат желаното и те добавят понякога и още едно пиано към него, нещо, което преди тях сторва и Моцарт в гениалната му Соната за две пиана в ре мажор.

    Брамс, който мисли симфонично от детските си години е достигнал творческата мощ да напише симфония. Замисленото обаче той претворява в Соната за две пиана. И този камерен състав обаче не му достига и той преработва сонатата си в Клавирен квинтет, подсилвайки състава като заменя едното пиано със струнен квартет. Това произведение става едно от най-великите в този жанр, Клавирен квинтет. Слушайки това произведение, за мен времето спира, пред мен се явява ликът на Брамс, рисуван от еден велик виенски график.

    Изпълнението снощи бе на Сонатата му за две пиана, която никога до сега в живо изпълнение не бях слушал на такава висота.

    А сега малко отклонение от рецитала снощи, няколко пояснения за ансамблите с пано и други инструменти. Поводът е, че стана въпрос за камерния антамбъл клавирен квинтет от типа пиано и ктрунен квартет. Има и други видове квентети, напр кларинет и струнен квартет, пиано и четири облигатни духови инстлумента, за кото пише Моцарт – кларинет, обой, валдхорна и фагот. Обичащите музика не е ъзможно да не познават произведенията, чиито инструментален състав описах.

    Клавирът е изключително богат инструмент, заащото той е по природа многогласен. Неговата раля нараства след като Бах извършва темперацията на настройката му, приспособявайки го да свири във всиички тооналности. Трудно е да обясна какво точно е това, ще го обясна технократски. Ако разликата между два тона е напр. 100 херца, то преди Бах инструментът не е бил настроен в полутонове на средата между тях, а според естественото им звучене и слушане в зависимост от тоналността, в която се ползва. Така свирят цигурите, в естествения строй, при който полутонът е по-висок от средата преди да се достигне основния тон. Така настроен клавирът, в строя наречен естествен, е можело той да бъде ползван за определени тоналности, но не и за всичките 24, предпочитани са били бемолните.

   Клавирът участв в различни ансамбли с други инструменти или камерни състави. Изключитално сериозен камерен състав е пианото и цигулката, жанр, в който са останали много Сонати. Моцарт оставя в този жанр над 30 прекрасни сонати за цигулка и пиано.

     Този жанр също търпи развтие. При предкласиците единият глас се изпълнява от цигулата, а останилите /обикновено/ три от пианото. Така ролята на пианото е по-важва. Моцарт, а по-късно и Бетховен и премахват това неравновесие, те правят цигулката равностойна на клавира.

    На триото обаче, пиано цигулка и виолончело по времето на предкласиката и класииката не се гледа много сериозно, то остава в развлекателния жанр. Същото важи и за клавирния квартет, към който има и една виола. Чак по времето на Бетховен на триото се глед вече по различен начин, това развитие продължава и при романтиците. Романтиците пишат и струни квартети, докато Шуман сътворява един шедьовър, кавирен квинтет. В такъв клавирен квинтет преработва и Брамс своята Соната за две пииана. Най-великите клавирни квинтети, сътворени от композитолиите са тези на Шуман, на Цезар Франк, на Брамс и на Шостакович. На Шостакович произведениието му е много интересно. Започвайки с Прелюд и Фуга, то преминава на руски теми. Произведението му няма класическата форма, всичко в него са бисери. То напомня за Струнните квартети на Бетховен оп. 59 с руските теми, при Шостакович е обратното. На Шуман Квинтетът ми звучи клавирно, на Брамс – симфонично, на Цезар Франк – с душевна радост.

   Ще приложа линкове с тези проезведения, защото всеки културен човек трябва да ги познава според възможностите си. Под възможност разбирам доколко обичащите музика са просветени в многогласната музика, за да разбират какво слушат. В противен случай те ще се радват само на звуците, което не е достатъчно. А звуци – такива прави и президентът ни когат го яват по телевизията…

   Връщам се на рецитала:

   Прокофиев пише няколко балета, най-популярните от тях са Ромео и Жулиета и Пепеляшка. По прекрасните теми към музиката на тези два балета той прави транскрипции за пиано, които се голяма радост за напредващите в развитието си музиканти. Тези пиеси големият руски музикант Михаил Плетньов преработва, каго ги прави за две пиана. Така те стават още по-богати и по-хубави. На тяхното блестящо изпълнение се насладих на рецитала на тези двама артисти, който се превръна за мен в академия.

    В рецитала слушахме изпълнение и на две песни, едната от Брамс, „Добър вечер, лек сън!” и една прекрасна песен от Раханиноов, която слушах за първи път.

   За да изнесат артистите на такава висота рецитала си, спореед мен има и още една причина – в неделя е сватбата им.

   На това блестящо клавирно дуо пожелавам творческо бъдеще, но и изяви с други камерни състави, в солови рецитали, изпълнения на концерти с известни диритенти и филхармонии.

  Сега ще приложа в линкове първо сонатата за две пиана на Брамс и след това Клавинрият му квинтет, достоен да бъде негов портрет в музиката.

       https://www.youtube.com/watch?v=M0bXtIWUUTw

       https://www.youtube.com/watch?v=dGQIofBDnbY

       Следващият линк е на Сонатата за две пиана на Моцарт:

       https://www.youtube.com/watch?v=9iePyP2HOr8