МУЗИКАТА  -  ИЗВОР НА ВДЪХНОВЕНИЕ И ВЯРА В ДОБРОТО

     Преживях тежък епизод тежък епизод от живота си - взеха ми хистолотични проби за изследване. Бях много притеснен, защото до сега /74/ не бях ходил на лекар, не съм боледувал. По настояване на дъщеря ми си напавих всякакви възможни изследвания, само едно от които бе с отклонение. Препоръчаха ми го, не ме изратиха за хистологични изследвания, аз обаче ги наппавих. Спокоен отидох да ми ги направят, защото бях сигурен, че съм здрав, но след като ми казаха да мина след около 2 седмици, аз се притесних. Времето докато изчаквах резултатите стана за мен много напрегнато и за да намаля напрежението се заех с различни видове работи и дейности, които продължаваха през целя ден. Просто не можех да приема ако резултатете се окажат положителни, че след като съм толково подвижен и жизнен и трудооспосообен, коварна болест ще ме довърши. Благодаря на Бог! В следващия си постинг ще пиша за делото, което започнах за да изкажаблагодарността си, че съм здрав и което ще продължа и следващите години, защото то ще бъде доста продължително като време и ще обхване огромна площ от планиините на Западна България и тези в Западните покрайнини.

   Вече съм спокоен, след напрегнатите дни, който провеждам така и отново започнах да ходя на концерти. Ще спомена един от тях, защото след освобожаването ми от това безпокойство, те са за за мен като Божий подарък.

    Големи артисти от чужбина вече не идват в България, кумирите ми Ойстрах, Рихтер, Вайсенберг, Хенрик Шеринг, Изаак Щерн и други вече почиват от делата си. Чрез изкуството си те ни възвисяваха, след среща с тях животът изглеждаше по-красиив, по-смислен, с красота, която благодарение на тези велики музиканти аз откривах в ежедневието. Ще споделя нещо, което е качество на определени хора и което показва до каква степен те са музикални. За повечето хора музиката разкрива пред тях картини, които те са виждали в живота си и са оставили спомени у тях. За малцина обаче видяните картини стават причина за отъждествявяне с музиката и това е една друга категория обичащи музиката, доста по-навътре в нея от посочената вече. Има и трета категория, но в нея влизат най-образованите в музиката. За тях четенето на Евангелията или слушането на музиката на Бах, не само на пасионите, е една и съща причина за да се редуват в съзнаието им библейските картини, които са виждали в живота си или си представят.    

      Най-красивите картини или скулптори са сътворени на тази тема, защото художниците са били са били с мисия, поради това боговдъхновени или богоповелени  те са влагали таланта си гочно в такива творби. Мнението ми е субективно, така си обяснявам този факт.

  На два концерта бях до сега, и двата за мен приех като Божий подарък. На първия от тях бивш възпитаник на НМУ „Л. Пипков”, Симо Вутов, изпълни  две много велики сонати за пиано, Шеста от Прокофиев и Тридесет и втора от Бетховен. И двете са ми любимите от сонатите на авторите, не можех да не отида.

    Шестата соната на Прокофиев е писана в началото на войната и носи напрежението на времето. Тя е първата от трите му сонати. Следващите Седма и Осма са подобни, но в предшестващата напрежението е много голямо. Сонатата е четиричастна, не влиза в класическите норми, има и импровизациоонни елементи както при сонатите на Шуберт. Като музика обаче е съвсем различна от неговите. Сонатата завършва с темата от първата й част, като по този начин Прокофиев затваря цикъла. Прокофиев е авторът на най-великите клавирни сонати на ХХ век, като надписът на неговата последна, Девета соната „Последная соната” има две обяснения. Последна, защото няма намерение да пише друга или последна, защото по-велика соната след тази няма да има в историята на този жанр. Прокофиев се слуша трудно, той е за образовани в музиката слушатели. Най-силният изпълнител на Сонатите на Прокофиев е Рихтер, който е пръв изпълнител на сонатите му и те са посветени на него.

    Музиката на Прокофиев наподобява на звук на опъната до скъсване струна, така е протекъл и животът му. Той много се е напрягал, обмисляйки произведенията си и поради това е развил високо кръвно налягане. От такова творчесто напрягане Шуман полудява, Бетховен оглушава. В един момент струната на живота му се скъсва, той умира от инсулт. Не е бил лек животът му в СССР, където той решава да се завърне, макар да е утвърен композитор по света и да има френски паспорт. Следили са го от НКВД, поръчвали са му каква музика да пише, напр. за канала между реките Волга и Дон. Жена му Галина явно не е била добра товаришчка и я изпращат в лагер в Сибир, където тя умира. Прокофиев пък умира в деня на смъртта на Сталин. Как са процедирали тогавашните началници на НКВД с трупа му съм описал в труда ми за Шостакович „Великият художник”.

   Една малко отклонение от темата ми:

   Прокофиев и Шостакович са най-великите композитори на ХХ век. Те са твърде различни, но музиката им, преди всичко симфониите на Шостакович представляват историята на Русия от 1905 до 1969 г, когато Шостакович умира.

    Второто произведение, което момчето изпълни бе последната соната на Бетховен опус 111. На мен това ми е любимата соната от всички, но мисля, че това е най-великата клавирна соната на света. В едно интервю на Рихтер с Бруно Монсежан, Рихтер казва същото.

   Тази Соната е последната от клавирните сонати на Бетховен, той не я обединява в един опус с предишните две, явно отдавайки голяма значение на всяка от тях. И тази соната не влиза точно в класическата форма, тя е двучастна. Първата част е по-кратка, започва героично. Само че този начин на писане на музика вече не отговаря на Бетховен, който е доса възрастен и той се връща към отразяванеето на света чрез музиката си, отговарящ на неговия достигнал най-високите предели на развитието си висш разум. Само музикантите могат да разберат полифоничните провеждания на темата, органното й звучене, което е характерно за късния Бетховен. В тези творби той ползва високите регистри на пианото съчетано с много ниските и така се получава ефект на изпълнение на орган. Достигнал най-високата си степен на развитие, Бетховен търси нови възможности на пианото.

     Втората част на Сонатата е доста дълта, тя е във възлюбената от класиците форма тема с вариации. Темата е една божествена Ариета /малка ария/. Вариациите на тази тема аз възприемам като отразяване с музика на различни състояния на човека, оставили следа в съзнанието му. Сега, чрез музиката на Бетховен, те оживяват в него. Има една вариаци в триоли, с тях Бах си служи когато изобразява движението на крилата на гълъба – Светия дух.  Слушайки тази вариация аз добивам усещането, че съм в огромна катедрала с купол, където в най- високата му част кръжи Гълъбът.

     Сонатата завършва смирено, тихо, все едно Бетховен казва, сбогом. Това „Сбогом?” обаче за мен има послание от този титан към следващите музиканти, които идват сед него и това послание аз тулкувам така:

   „Това можах, това направих. Да ви видя, наследници мои, Вие какво ще направите…”

    Тази Соната е много трудна като музика, но в изпълнението й има един връх, който едва ли ще бъде достигнат, този на Евгени Могилевский. Това бе изключителен музикант, но с много кратка кариера.

  Извън темата: 

 Мисля си, ако Решетников, Нинова и Лабмо бяха назначили генераЛ радеВ не за президент, а за пианист, благодарение на неговата хиперинтелектност и свръхумност, а също и на интлегинтното му излъчване, може би само той би могъл да изпълни Сонатата по-добре от Могилевский…  Край на извънтемието.

    Тук ще въведа едно пояснение, защо музиката на Бетховен въздейства върху хората толкова силно и директно. Давам пример с Вариациите от Сонатата, за която казах. Те въздействат директно върху човек,а в случая върху мен, защото Бетховен се изявава от свое име, като човек, в центъра на случващото се. Не така стои въпроса с Бах, чиято музика е преживяване, свързано с Бога, отправяне към Бог. Давам пример с неговите прелюдии и фуги, които са молитва, преживяване, покаяние, изразени чрез музиката му, когато човек в радост иили скръб търси път към Бог.

   Дотук преставам, описал съм това в постинга ми за Бах, доста обширен. Само загатвам за разликата между тези двама велики творци, които ни стремят да бъде животът ни смислен, да има цел и да следваме Божият път доколкото ни е даден…