ОТНОСНО НЕТОВАТА ИНФОРМАЦИЯ:

 

"Един Моцарт, например, е плагиатствал от композитори като Раупах, Хонауер и др. Да не говорим как е взел цяла симфония на австрийски композитор, сменяйки само инструментите в нея."

 

 

    Тази инормация, която нетовият изявявач е виснал в нета е взета от МЭ том VІ стр. 542. Твърдението може да принадлежи само на необразован в музиката и живота човек, на изпълняващ нетова поръчка или на болен мозък. Тази съветска, появена на света през 1978 г. Энциклопедия излезе под главната редакция на Ю. В. Келдиш и членовете на редакционната колегия, музиколозите  Белый, Виноградов, Данилевич, Друскин, Левашева, Протопопов, Хохлов и Ярустовский. В този кружок липсва наставникът им Лев Шульгин, който при съставянето на енциклепидията уже умер.  Музикантите, изучавали музикалното изкуство и музикалната история в консерваториите в СССР и България по времето на соца са запознати с „творбите” на тези хубавци, защото по тях те държаха изпити. Да промиваш на студентите мозъците, да им пълниш главите с глупости, с лъжи истини да обясняваш, това те могат осъзнаят по-късно, когато достигнат етап на зрели хора, а които не могат да мислят и не се развиват – никога. Други пък добре знаят къде са били подготвяни лицата, които изброих в този перечень за да добият правото да се изявяват като музиколози. Аз съм коментирал в мои постинги тази тема във връзка с писанието ми за Шостакович. Ако някой го е чел, да си спомни кой му поръчва Втората и Третата симфония и какво задание му дава. Ще въведа и два тага – Гергиев и Мацуев, но този път ще пропусна да коментирам изявите им. Те са в друго едно мое писание, за залеза на Конкурса „Чайковский”, защото той може да бъде бойкотиран при следващото му издание.

 

    Започвам с композитора Раупах, който е етнически германец. В Англия го считат за французин, но той се изявява и 19 години в Русия – в Москва и Петербург - и е добре познат на руските музиколози. Раупах е роден 28 години преди Моцрат и умира когато Моцарт е на 22 години. Какво свързва Моцарт, този гений и „третостепенният френски майстор Раупах” по думите на Алфред Айнщайн в монументалния му труд за Моцарт, стр.232.

   През 1764 г. осемгодишното дете-чудо Моцарт отива в Лондон да учи музика при най-малкия син на Бах, Йохан Кристиан Бах. В писанието ми за Бах съм описал този период от живота на Моцарт, оказал съществено влияние върху естетиката му. Бах /син/ дава на Моцарт като домашни упражнения върху теми от различни третостепенни композитори да пише произведения, които днес наричаме концерти, но тогава те са още с неустановена форма, приличащи и на концерти и на сонати. Четири от темите Бах взема от Сонатите на Раупах за цигулка и пиано, които той издава в Париж и вероятно Бах е имал екземпляр от тях. Моцарт пише домашните си упражнения, като по тези теми създава четири концертчета – К 37, 39, 40 и 41, а още три концертчета той създава по теми на Йохан Кристиан Бах, те са с номер по Кьохел 107. Това са концерти, писани за чембало, защото тогава пианото още не е заело своето достойно място – то не е притежавало още необходимите качества, които майсторите на инструменти ще достигнат след подобряване на първите пиана с чукчета на Кристофори и Зилберман. Концертите за пиано от онова време звучат съвсем различно -  като пиано, което бива акомпанирано от оркестър с много скромен състав. Но до какво ниво издига Моцарт този жанр в зрелите си години!

   Тези „концерти” на 8 годишния Моцарт са описани и в монументалния труд на Херман Аберт.

    Да се вземат теми от чужди автори тогава е било нещо обичайно, давам пример със знаменитите плагиати на Хендел, комуто от Италия негови приятели му изпращат като музикален материал. По тях той пише органовите си концерти. Темата е една, Хендел я вплита някъде в една от трите части на концерта. Бетховен също получава руски теми от княз Разумовски, които вплита в трите си прекрасни струнни квартета оп. 59, наречени „Разумовски”.  Брамс по тема от Хендел пише знаменитите си Вариации Хенделбрамс, подобни са и вариациите му по тема от Шуман, а също и Симфонични вариации на тема от Хайдн. Моцарт пише вариации по тема на Салиери, Бетховен, по тема на Диабели и много други.

    Да се обвинява Моцарт, че е плагиатствал от композитори, които музиковедите, трудили се върху творчеството на Моцарт нарчат третостепенни и когато той е едва на 8 години е или опит за оригиналничене, или на непознаване на Моцарт или проработка за опростачване, зададена по отношение на този гений в музиката. Няма да свързвам фактите, но мисля, че съм съвсем наясно както за приказа, така и за преработката му в заказ за нетовата поява на тази тема. Моцарт няма нужда да плагиатства, той има толкова музика в главата си, че няма време да я напише. Плагиатство ли е, че прави преработка на няколко оратории на Хендел, между които и Месия, в които специалистите долават моцартовия дух и моцартовата полифония? Този гений, най-великият в музиката /!!!/ няма нужда да се занимава с нечестни дела, за да стане известен. Него всеки културен човек го носи в сърцето си и опитът да бъде той очернен е равностоен на богохулство. Моцарт е Бог в музиката за много велики композитори, музиканти и обикновени хора като мен.

 

   Ще приведа един пример за плагиатство, а може би по-точно е да кажа опит за кражба на произведение на Моцарт.

   Богат виенчанин, Валзег фон Щупах, поръчва на Моцарт да напише Реквием срещу голямо възнаграждение. Моцарт е тежко болен, бъбреците му почмти не работят, вече умира, но почти написва Реквиема. Довършва го ученика му Зюсмайер.  Валзег плаща, отнася творбата, тя изчезва. В продължение на три години той я преписва, след което я издава като своя. Пояснявам, че този богат виенчанин изобщо не е музикант. Само че музикантите веднага разбрали къде е изчезнал Реквиемъа, който Моцарт пише на смъртното си легло. Жалко за тригодишния черен труд на препиисвача, негово височество Валзег фон Щупах. Такъв смешник е и този, виснал в нета тази фалшива новина. В краткия си живот Моцарт успява да напише само част от музиката, която той има в главата си, а някакав недоправен го обвинява, че плагиатствал. Само на незапознат с това, което наричаме Моцарт - понятието е много шроко - или на болен мозък през главата може да премине такава мисъл.

 

    За втория композитор, от който Моцарт плагиатствал, Хонауер, не можах да намеря нищо в доста богатата ни музикална библиотека, която имаме, но дадох заявка да бъде потърсен. Имам доста приятели в областта на музиката. Аз не съм чувал никога това име, но нищо чудно и той да е работил в Голямата страна и сега да запроституирват с името му.

 

    За смяната на инструменти в чужда сиимфония от Моцарт, която той после издава за своя, това е недопустимо. По времето на Хайдн и Моцарт се появява кларинетът, инструментът на масоните, възможно е Моцарт да е трябвало да постави нечия симфония на своя академия и да е извършил промяна в нея, включвайки и кларинети. Аз мисля така.  Ако такова нещо е има, то щеше да бъде отразено в списъка с произведенията на Моцарт от зоолога Кьохел, любител музикант, от евангелиста на Моцарт, Айнщьйн или от Моцарткенера, чехът  Аберт.  Моцарт не обръща внимание на жанра симфония сериозно до някакъв етап от живота си, защото ударението на неговите изяви по време на академиите му пред виенската публика са клавирните му концерти. Последните му четири симфонии обаче са отправени единствено към вечността. А прозведенията, с които той непрестанно се изявява са неговите опери.

 

   Доста невероятно неща чух в последно време. Едното от тях е, че Червената армия спасила евреите в България. Те на това вярвам, вероятно е така, защото информацията идва от сигурен източник, а не от център за водене на хибридна война от примати срещу интелигентни хора.  Да повярвам обаче, че Моцарт е платиатствал, това няма как да стане. Аз, не съм музикант по професия, но съм образован любител музикант и във тази връзка, възмутен от изхождането в нета на тази неверна информация от незнакомый изхождач и съм възмутен до дъното на душата си.

 

Поради което написах този постинг. Звученето и езикът може да са малко смешни, но постингът ми е съвсем сериозен.

  

 

 

 

 

 

http://sande.blog/izkustvo/2016/03/09/stariiat-gotvach.1435990

Моцарт както винаги е много зает, бърза, среща обаче негов бивш учител по музика кагато е бил дете и когото е обикнал. Кани го в дома си и импровизира на пианото един час за него.
- Вие видяхте истинския Моцарт, останалите слушат само музиката ми, казва той на престарелия си учител.
Този случай много ме развълнува и даде повод за един мой сън, който ме разклати с месеци. Сънувах, че има някаква грешка в историята и Моцарт е жив. Скочих в леглото, казвайки си: Трябва да го видя! Осъзнах се, но сънят ми с месеци се връщаше в мислите ми и постепенно отново навлязох в ежедневието. Това показва, че Моцрат трайно присъства в мислите и сърцето ми...
Дано с повечето хора да е така!

Сърдечно благодаря, Коста!
Твоите музикални статии винаги са извор, от който научавам и научавам нови неща.
Прочетох с интерес, абсолютно убедена, че твърдението е клевета, скалъпена от зле осведомени хора.

Той нарича Моцарт Абсолютното алегро - понятие, което не прави смисъл. И се мисли за по-велик от него. Дали това е така музикантите могат да преценят като чуят полифонията на единия и на другия, само това е достатъчно.

Единственият композитор, който не одобрява творбите на Бах е неговият най-малък син Йохан Кристиян Бах. Той буквално бяга от баща си в Италия, за да не го учи на "гъсто изписана партитура", което означава полифония, защото той разбира музиката по друг начин, както класиците, едногласна. После той започва да работи в Англия и там се хвали, че не е изсвирил нито една нота, написана от Старата перука /б. м. баща му Йохан Себастиян Бах/.

Към тези абсурди ще прибавя и аз един:
Пътувайки към ж. п. спирка Скакавица слушах едни мъже с бутилки в ръцете да говорят против Свети Иван Рилски. Такива обидни думи, богохулство бих казал, не можех да понеса, в разговора не можех да се вместя, обидно ми беше, не желая и да напиша какво говореха те. Преместих се в друг вагон. На връщане от Скакавица с последния влак ги видях с други като тях седнали в градинката до павилиона на гара Радомир. Там и си останаха. Срещу тези гарови пиянища и богохулници също ще напиша постинг.
Има ценности на този свят, които са непреходни! Да си нищо и да говориш нагло срещу делата на хората, кото придават смисъл и внасят красота в живота ни е "духовно камикадзе".

като коментар, то редно е да взема отношение. Ще цитирам конкретна информация /съхранявайки източника си в тайна/. Това са факти, а не апологетика на Моцарт, който мисля не се нуждае от такава. Обаче всички ние следва да помним сентенцията: "И на слънцето има петна!":


>
> K17 - Symphony in Bb
>
> Composer: Probably Leopold Mozart (1719 – 1787)
>
> Remarks: André assigned to 1760s; Köchel placed during London trip of 1764-65 but expressed reservations on authenticity. St stated because of "archaic and forced character" perhaps a composition of Leopold copied out by Wolfgang. That idea rejected by K3 and K6. However recently Cliff Eisen shows on documentary grounds it is probably by Leopold Mozart.
>
> Other K Nrs: K3 = Anh.223a; K6 = Anh.C11.02
>
> Recordings:
>
> · MCA Classics (MCAD2-9808) Philharmonic Symphony Orchestra of London—Erich Leinsdorf conductor
>
> · Naxos (8.55087) Northern Chamber Orchestra—Nicholas Ward conductor.
>
>
>
>
>
> K18 - Symphony in Eb
>
> Composer: Karl Friedrich Abel (1723 – 1787)
>
> Remarks: Mozart copied out Abel's symphony Op.7/6 probably in 1764 during his London stay, replacing Oboes with Clarinets.
>
> Other K Nrs.: K3 = Anh.109i; K6 = Anh.A51
>
> Recordings:
>
> · MCA Classics (MCAD2-9808) Philharmonic Symphony Orchestra of London—Erich Leinsdorf conductor
>
> · Naxos (8.55087) Northern Chamber Orchestra—Nicholas Ward conductor.
>
>
>
>
>
> K44 - Antiphon "Cibavit eos"
>
> Composer: Johann Stadlmayr (ca.1575 – 1648)
>
> Remarks: Mozart copied first and part of third section of the Intoitus to the Corpus Christi Fest from "Musica super cantum gregorianum" of Stadlmayr, most likely in Salzburg 1768/69.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = K073u
>
> Recordings: Philips Complete Mozart Edition v.20
>
>
>
>
>
> K46 - String Quintet in Bb
>
> Composer: Unknown arranger
>
> Remarks: Arrangement of movements 1,2,3,7 from "Gran Partitta" K361. Copy headed by Aloys Fuchs "for 2 Violins, 2 Violas, Cello, composed by Wolfgang Amadeus Mozart in Salzburg on January 25, 1768". Later arrangement of K361.
>
> Other K.Nrs.: K6 = Anh B to K361/K370a
>
> Recordings: Westminister LP, Barylli Quartet with Wilhelm Hubner.
>
>
>
>
>
> K52 - Song "Daphne, deine Rosenwangen"
>
> Composer: (arranger) Leopold Mozart (1719 – 1787)
>
> Remarks: Transcription of the Aria Nr.11 "Meiner Liebsten schone Wangen" from Bastien und Bastienne" as Piano Lieder.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = 46c
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K55 thru K60 - Sonatas for Piano and Violin in F, C, F, Eb, c, e
>
> Composer: Unknown
>
> Remarks: Constanze Mozart sent manuscripts of Sonatas to B & H, published in 1803. Wyzewa/St thought them composed between November 1772 to March 1773 in Mozart's "Great Romantic Crisis". Einstein doubted authenticity, believed them composed by Joseph Schuster, later this shown to be wrong. Wolfgang Plath showed they had nothing to do with Mozart.
>
> Other K.Nrs.: K3 = Anh 209d-209h; K6 = Anh. C23.01-23.06
>
> Recordings:
>
> · Solstice (SOCD 44) Philip Bride–violin, Desire N'Kaoua–piano
>
> · MDG (620 0804-2) Anton Steck–violin, Robert Hill–piano.
>
>
>
>
>
> K61 - Sonata for Piano and Violin in A
>
> Composer: Herman Freidrich Raupach (1728 – 1778)
>
> Remarks: Published in B & H 1804 “Oeuvres Complettes”; had been in Baron Taddaus von Dürnitz collection, mistakenly thought to be by Mozart.
>
> Other K.Nrs.: K3 = Anh.290a; K6 = Anh. C23.07
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K64 - Menuet for Orchestra in D
>
> Composer: Leopold Mozart (1719 – 1787)
>
> Remarks: From the manuscript in Leopold’s hand (thought to be Wolfgang autograph by André) it appears writer and composer one and the same.
>
> Other K.Nrs: None
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K91- Kyrie in D
>
> Composer: Georg Reutter (1708 – 1772)
>
> Remarks: Mozart’s copy for 4 voices, Violins and Organ of fugal ending of Kyrie from Reutter Mass (Hofer Nr. 80). Copy not completed by Mozart, but by Maximilian Stadler. Mozart’s copy appears to date from Dec. 1787 to Feb. 1789.
>
> Other K. Nrs: K3 & 6 = 186i
>
> Recordings: Philips Complete Mozart Edition v.20
>
>
>
>
>
> K92 - Salve Regina
>
> Composer: Possibly Leopold Mozart?
>
> Remarks: Music the same as Benedictus from Mass in C K.Anh C1.20; music given text of Salve Regina by unknown arranger. Mass C1.20 originally attributed to Wolfgang, then Leopold. Recently found sources attribute to Franz Brixi.
>
> Other K. Nrs: K3 = Anh 186c; K6 = Anh C3.01
>
> Recordings: Guild (GMCD 7231) Georgian Chamber Orchestra Ingolstadt, Franz Hauk conducting.
>
>
>
>
>
> K93 - Pslam “De profundis” in c-minor
>
> Composer: Carl Georg Reutter (1708 – 1772)
>
> Remarks: Mozart’s continuo reduction with voice of De profundis by Reutter for 4 voices, 2 Violins, Bass, Organ. Paper used dates from Mozart’s later years.
>
> Other K. Nrs: K6 = Anh.A 22
>
> Recordings:
>
> · Abbey (LPB 773, LP) Sinfonia of St. Bartholomew
>
> · Vox (CDX 5055) Chorus & Orchestra of the Vienna Volksoper
>
>
>
>
>
> K98 - Symphony in F
>
> Composer: Unknown
>
> Remarks: Known only to K1 in 2-piano arrangement, vouched for by Aloys Fuchs; published for orchestra by AMA. Since Abert thought doubtful on stylistic grounds. A copy in Weyern attributed to “signore Haydn”. However Franz Joseph and Michael Haydn scholars declare not by either.
>
> Other K. Nrs: K3 = Anh.223b, K6 = Anh. C11.04
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K104 - Six Menuets for Orchestra
>
> Composer: Michael Haydn (1737 – 1806)
>
> Remarks: Actually copies of 3 dances from MH deest, 2 from MH 135 and one from MH 136. Apparently composition exercise. Mozart modified wind parts, adding or omitting instruments.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = 061e
>
> Recordings: Philips Complete Mozart Edition v.6
>
>
>
>
>
> K105 - Six Menuets for Orchestra
>
> Composer: Michael Haydn (1737 – 1806)
>
> Remarks: Actually copies of 6 dances from MH deest (different than MH deest used in K104) copied out by Mozart; possibly copied by Nannerl Mozart and Johann Baptist Schiedenhofen with additions by Wolfgang.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = 61f
>
> Recordings: Philips Complete Mozart Edition v.6
>
>
>
>
>
> K106 - Overture and 3 Contredances
>
> Composer: Unknown
>
> Remarks: Originally thought to be composed in 1770, Wyzewa/St changed dating to 1790 and K3 followed. Believed spurious on stylistic grounds.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = 588a
>
> Recordings:
>
> · Philips Complete Mozart Edition v.6
>
> · Preludio (PHC3142) Paul Angerer and his Soloists
>
>
>
>
>
> K115 - Missa brevis in C
>
> Composer: Leopold Mozart (1719 – 1787)
>
> Remarks: Manuscript for Voices and Organ complete in Kyrie, Gloria, Credo, breaks off in 9th measure of Sanctus. Originally thought to be Mozart autograph and dated beginning of 1770s. Later moved to late summer 1773 Vienna, then by Einstein to early summer 1773 in Salzburg. In 1970s found to be voice/continuo reduction of Leopold Mozart Mass in C (Sieffert IX/2) from 1764. Autograph lost but probably by Leopold Mozart.
>
> Other K. Nrs: K3 & 6 = 166d
>
> Recordings:
>
> · Balkanton (10264, LP) Bulgarian a cappella choir; Georgi Robev,
>
> · Melodya (33C01256-60, LP) A. Opnos;
>
> · Koch Schwann (313028) Roland Bader conducting Berlin Domkapelle— (Complete Leopold Mozart Missa Solemnis)
>
> . Carus (83.354) Johannes Prinz conducting Wiener Kammerchor
>
>
>
>
>
> K116 - Missa brevis in F
>
> Composer: Leopold Mozart (1719 – 1787)
>
> Remarks: K1 believed fragment belonged in 1771 from character of writing similarities to K115. Einstein doubted manuscript Wolfgang’s autograph, but thought Leopold Mozart’s. Also questioned if work was W.A. Mozart’s but kept it in main section of K3, moved to early summer 1771, stating it was the fruit of the contrapuntal studies of Eberlin and Michael Haydn music. Plath brought K116/90a and other fragment/sketchs thought to be by W.A. Mozart together to show all formed a Mass in F of Leopold Mozart. These K6 numbers are:
>
> · Kyrie = K090a; 34 measures
>
> · Gloria “Et in terra” = K.Anh A18}
>
> · Gloria “Quoniam” = K417B} = Total Gloria 136 measures
>
> · Gloria “Cum Sancto” = K.Anh A019}
>
> · Credo “Patrem omni” = K090a; 10 measures.
>
> As André in his Manuscript Catalogue noted Mass complete to the words “sadet ad decorum patris” (i.e. “sedet ad dexteram Patris”), large part of Credo still missing.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = 90a
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K122 - Menuet in Eb
>
> Composer: Possibly Joseph Starzer (1726 – 1787) or Florian Deller (1729 – 1787)
>
> Remarks: In Mozart’s hand, written out and sent to Salzburg in a letter from Italy. Once thought to be “Pick” Menuet from letter of March 27/28, 1770. However recently this disputed.
>
> Other K. Nrs: K3 & 6 = 73t
>
> Recordings:
>
> · Philips Complete Mozart Edition v.6
>
> · Preludio (PHC3142) Paul Angerer and his Soloists
>
>
>
>
>
> K140 - Missa brevis in G
>
> Composer: Mozart?, Matthias Kracher? (1752 – ?)
>
> Remarks: Otto Jahn doubted authenticity on stylistic grounds. K1 included Mass as it was vouched for by both André and Fuchs; however after being informed of a copy attributing Mass to F.X.Süssmayr, Köchel marked for removal and it was excluded from K2 to K6. However in 1959 set of parts found in Augsburg by Salzburg copyist with entries by W.A. Mozart and Leopold Mozart. Believed by NMA to be authentic Mozart. Some music in Gloria, Credo and Santus identical to numbers in Ballet music to “Le gelosie del serraglio” and to “Ascanio in Alba” leading Wolfgang Plath to question if it may be a “parody” Mass. Neal Zaslaw believes could be attributed to Matthias Kracher.
>
> Other K. Nrs: K3 = Anh 235d; K6 = Anh C1.12
>
> Recordings:
>
> · EMI (764023-2) Collegium Cartusianum–Peter Neumann
>
> · Philips (422264-2) Rundfunk-Sinf. Orchestra Leipzig–Hebert Kegel
>
> · Teldec (3984-23569-2) Concentus musicus Wien–Nikolaus Harnoncourt
>
> · Musica Bavarica (MB75110) Convivium Musicum Munich–Schmidt-Gaden (Version with 2 Horns)
>
> · Philips Complete Mozart Edition v.19
>
>
>
>
>
> K142 - Tantum ego
>
> Composer: Johann Zach (1699 – 1773)
>
> Remarks: Possibly Mozart’s copy of Tantum ego of Zach, slightly reinstrumented by Mozart, and an “Amen” added.
>
> Other K Nrs: K3 = Anh 186d; K6 = Anh C3.04
>
> Recordings:
>
> Philips Complete Mozart Edition v.45
>
> Teldec (4509-98928-2) Concentus musicus Wien–Nikolaus Harnoncourt conducting.
>
>
>
>
>
> K149 - Song "Die grossmutige Gelassenheit"
>
> K150 - Song "Geheime Liebe"
>
> Composer: Leopold Mozart (1719 – 1787); (Words by J. C. Gunther)
>
> Remarks: Originally described by Jahn (along with K151) as “.simple lieder with clavier accompaniments that belong to the earlier Salzburg era,” and as “pedantic.” The autographs in the Linz and Budapest libraries are in Leopold Mozart’s handwriting and K6 places them as composed in Salzburg 1772. Alfred Einstein however questioned whether they were Wolfgang’s work or not. Ernst August Ballin identified them almost 40 years ago as being Leopold’s, as the surviving manuscripts are in his hand, and no evidence exists anywhere to show that they were copies of a work by Wolfgang.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = 125d (K149); K3 & 6 = K125e (K150)
>
> Recordings: Phlips Complete Mozart Edition v.24–Elly Ameling
>
>
>
>
>
> K151 - Song "Die Zufriedenheit im niedrigen Stande"
>
> Composer: Leopold Mozart (1719 – 1787); (Words by F. R. L. von Canitz)
>
> Remarks: The same as stated for K149-150. Leopold’s autograph is in the Linz library. However, the melody here in K151 reminds some of the vaudeville finale to “Die Entführung.”
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = 125f
>
> Recordings: Phlips Complete Mozart Edition v.24–Elly Ameling
>
>
>
>
>
> K152 - Canzonetta "Ridente la calma"
>
> Composer: Josef Myslivecek (1737 – 1781); (Text by ?)
>
> Remarks: First printed in B & H “OEvrues Complettes” (1799) in piano reduction with German text “Der des Friedens” of Daniel Jäsimilaritiesger. The piano reduction may be by Mozart; no autograph exists. K1 placed it in 1772; K3 switched to 1775, citing its buffo similiarities to K209 and K210. Wyzewa/St (and later Flothuis) showed this is a piano arrangement of Soprano Aria “Il mio caro bene attendo sospiro” of Myslivecek, probably from 1773-74. However, K6 also states that Bernard Paumgartner placed this song in connection with an aria by Cimarosa entitled "Bel nume che adoro", most likely as a piano arrangement. Thus, we may have a Mozart copy of a borrowing by Myslivecek of an original by Cimarosa.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = 210a
>
> Recordings:
>
> · Preludio (2152) Luigi Alva
>
> · Arkadia (138.1) Ernesto Palacio
>
> · Arion (68161) Ana Maria Miranda
>
> · Musicales Actes Sud (210002) Ensembles Vocaus
>
> · EMI (763702-2) Elisabeth Schwarzkopf
>
> · Capriccio (10098) Mitsuko Shirai
>
> · Etcetera (KTC1035) Roberta Alexander
>
> · Philips Complete Mozart Edition v.24 – Elly Ameling
>
>
>
>
>
> K177 - Offertorium sub exposito venerabili
>
> K342 - Chorus “Benedicite, angeli”
>
> Composer: Leopold Mozart (1719 – 1787)
>
> Remarks: K1 only knew Soprano/Tenor Duet “Ut cervus per juga” (K177), attributed to W.A. Mozart from inscription on set of parts in Munich. Dated this 1773 according to its musical style. “Chorus “Benedicite, Angeli” known in published set of parts. Dated by K1 1780 from the character of the composition. AMA (1877) combined two pieces into one after discovery of full score in Munich estate; thus K342 eliminated in K2. Copies in Ottobeuren and Salzburg later found attributed to Leopold Mozart.
>
> Other K.Nrs: K3 = Anh 240a and Anh 240b; K6 = Anh C3.09
>
> Recordings: Haydn Society (AS-34–LP) Felix Raugel conducting L’Anthologie Sonore (K342 only)
>
>
>
>
>
> K187 - Divertimento for 2 Flutes, 5 Trumpets, 4 Timpani in C
>
> Composer: Christoph Willibald Gluck (1714 – 1787) and Joseph Starzer (1726 – 1787)
>
> Remarks: Of the 9 known pieces in this Divertimento (#6 is lost), 4 are arrangements from Gluck opera and 5 from Joseph Starzer suite. Handwriting of 8 pieces by Leopold Mozart, one (#8) in Wolfgang’s hand (K6=K626b/28).
>
> Other K. Nrs: K3= 159c, K6 = Anh. C17.12 and K626b/28
>
> Recordings: Nimbus (NI 5121) John Wallace Collection (Only Nrs 1-5, 7,9,10)
>
>
>
>
>
> K197 - Tantum ergo
>
> Composer: Unknown
>
> Remarks: Believed doubtful on stylistic and handing down criteria, but Münster (1965) believes likely authentic.
>
> Other K. Nrs: K3 = Anh 186e; K6 = Anh. C 3.05
>
> Recordings:
>
> · Naxos (8.553592) Bournemouth Sinfonietta, Michael Thompson, Horn and Director (has both Mozart and Süssmayr’s versions)
>
> · LaserLight (15874) Sebastian Weigle soloist (uses both versions)
>
> · DG (423277-2) David Jolley soloist
>
> · CBS (MK42324) Dale Clevenger soloist .
>
>
>
>
>
> K198 - Offertorium "Sub tuum praesidium"
>
> Composer: Unknown
>
> Remarks: First known in version for Soprano/Tenor, dated 1774. Later version for 2 Sopranos found. Doubt formed in 1932 when Offertory by Michael Haydn found with same beginning measures. K3 moved back to Milan 1773, believing for Tenor /Castrato there. In 1950s believed Mozart wrote his Offertorium after hearing Michael Haydn piece, redated work 1774 or later and believed 2 Soprano version authentic. K6 placed in Anh C, citing its similarity to M. Hadyn composition from opera “Pietas in Hostem” from 1767, which is same music as offertory listed above.
>
> Other K.Nrs: K3 = K158b; K6 = Anh C3.08
>
> Recordings:
>
> · Naxos (8.553592) Bournemouth Sinfonietta, Michael Thompson, Horn and Director (has both Mozart and Süssmayr’s versions)
>
> · LaserLight (15874) Sebastian Weigle soloist (uses both versions)
>
> · DG (423277-2) David Jolley soloist
>
> · CBS (MK42324) Dale Clevenger soloist .
>
>
>
>
>
> K221 - Kyrie in C
>
> Composer: Ernst Eberlin (1702 – 1762)
>
> Remarks: Leopold Mozart’s copy of Kyrie from Eberlin’s Requiem in C-major.
>
> Other K. Nrs: K3 = 93b; K6 = Anh. A 1
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K226 - Canon "O Schwestern traut dem Amor nicht"
>
> Composer: Unknown
>
> Remarks: Tune found in Athanasius Kircher’s “Musurgia” of 1650. Text provided by B & H for “Oeuvres Complettes” of 1804.
>
> Other K.Nrs: K3 = Anh 289d; K6 = Anh C10.02
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K227 - Canon "O wunderschön ist Gottes Erde"
>
> Composer: ??William Byrd (1543 – 1623)
>
> Remarks: The earliest known source of the music is a manuscript book copied out around 1620 to 1625 in England, where it has no words and no author indication. The Canon was printed in 1651 with the text “Non nobis, Domine, non nobis” in John Playford’s “Musical Banquet” and again in 1652 in John Hilton’s “Catch that catch can”—both times anonymous. In 1715 in a manuscript attributed to Thomas Morley appeared. First attributed to Byrd in John Christopher Pepusch’s “Treatise in Harmony” in 1730 and again by Matthesen in Hamburg in 1739, and has mostly continued to be attributed to Byrd since. However it is not included in the latest edition of that composer's complete works (1974). Mozart’s lost autograph (if actually an autograph) had been provided with text by B & H for 1804 “Oeuvres Complettes”.
>
> Other K.Krs: K2 = Anh 284b; K3 = Anh 109xii; K6 = Anh A31
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K233 - Canon “Leck mir den Arsch”/Nichts labt mich mehr”
>
> Composer: Wenzel Johann Trnka (1739 – 1791)
>
> Remarks: Appeared first in printing for 3 Voices by Trnka with Italian text “Tu se gelosa, e vero”. B & H had changed “improper” text they believed originated from Mozart.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = 382d
>
> · Recordings:
> Philips Complete Mozart Edition v.23 as "Nichts labt mich mehr”
>
> · Tall Poppies (TP009) “Mozart Unexpurgated”–in English
>
>
>
>
>
> K234 - Canon “Bei der Hitz im Sommer”/”Essen, Trinken”
>
> Composer: Wenzel Johann Trnka (1739 – 1791)
>
> Remarks: Appeared first in printing for 3 Voices by Trnka with Italian text: “So che vanti un cor ingrato”. B & H had changed “improper” text they believed originated from Mozart.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = K382e
>
> Recordings:
> Philips Complete Mozart Edition v.23 as "Essen, Trinken, das erhalt"
> Seraphim (S-60050 LP) "Comic Mozart" as "Essen und Trinken "
> Tall Poppies (TP009) "Mozart Unexpurgated" in English
>
>
>
>
>
>
>
> K235 - Canon for Piano
>
> Composer: Carl Philipp Emanuel Bach (1714 – 1788)
>
> Remarks: Canon appears in unresolved form in J.P. Kirnberger’s “Die Kunst des reinen Satzes in der Musik” attributed to C.P.E. Bach, as well as volume of Canons by J.G. Albrechtsberger. In this resolved form by ?Mozart?.
>
> Other K. Nrs: K2 & 3 = Anh 284e; K6 = Anh C10.17
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K268 - Violin Concerto in Eb
>
> Composer: Probably Johann Friedrich Eck (1766 – 1809)
>
> Remarks: First published in 1799. K1 dated it 1776, K3 thought 1780, K6 placed it in doubtful and spurious works. One theory has it as an incomplete draft started by Mozart that Eck completed, himself supplying the entire second movement. Thematic materials in the concerto appear to relate it to some of Mozart’s works from 1779, and Eck first met Mozart in 1780.
>
> Other K Nrs: K3 = 365b; K6 = Anh. C14.04
>
> Recordings:
>
> · Naxos (8.553592) Bournemouth Sinfonietta, Michael Thompson, Horn and Director (has both Mozart and Süssmayr’s versions)
>
> · LaserLight (15874) Sebastian Weigle soloist (uses both versions)
>
> · DG (423277-2) David Jolley soloist
>
> · CBS (MK42324) Dale Clevenger soloist
>
>
>
>
>
> K289 - Divertimento for 6 Winds
>
> Composer: ?Mozart?
>
> Remarks: Due to numerous stylistic deviations from Mozart, in addition to qualitative deficiencies, Uri Toeplitz doubts authenticity.
>
> Other K. Nrs: K3 & 6 = 271g
>
> Recordings:
>
> · Accent (8856) Octophoros
>
> · London (STS15377–LP) Jack Brymer
>
> · EMI (290994-3–LP) Consortium Classicum
>
> · Philips Complete Mozart Edition v.5
>
>
>
>
>
> K291 - Symphony (fugue) in D
>
> Composer: Michael Haydn (1737 – 1806)
>
> Remarks: Actually the last movement of a symphony by Haydn composed in 1781 with an opening Adagio added by Simon Sechter later. Mozart’s autograph contains 45 measures of Haydn’s work. The remaining 251 measures were not copied out. A version using the Adagio opening was completed by Sechter in 4-hand piano arrangement. The paper used by Mozart dates from 1783, so it is very likely that he saw Haydn’s original when they met in Salzburg in 1783 and made his copy at that time.
>
> Other K Nrs: K6 = Anh. A52
>
> Recordings: Vox Cum Laude CD (MCD 10025)—listed as Michael Haydn Symphony No. 23, Bournemouth Sinfonietta – Harold Farberman conducting
>
>
>
>
>
> K292 - Sonata for Bassoon and Cello in Bb
>
> Composer: ?Mozart?
>
> Remarks: Usually thought to have been composed for amateur Bassoonist Baron Thaddaus von Dürnitz. Due to poor compositional working, Uri Toeplitz believed is a work of a Mozart contemporary, or a Mozart imitation. Dietrich Berke (NMA-1974) expresses no doubts on stylicist grounds but first believed Sonata for Bassoon and Cello was “publisher’s choice” and possibly originally for 2 Bassoons. More recently he believes it could not be for 2 instruments but further parts missing—possibly a keyboard. Also he believes possible it is solo part and cello line for a Concerto.
>
> Other K. Nrs: K3 & 6 = 196c
>
> Recordings:
>
> · Philips Complete Mozart Edition v.10
>
> · MHS (703–LP) Hermann Stiedel & Josef Luitz
>
>
>
>
>
> K324 - Hymn "Salus infirmorum"
>
> Composer : Unknown
>
> Remarks: Köchel (following Jahn) believed a movement of a Litany BMV (as well as K325). Einstein placed in the Anhang believing copies of a cappella compositions of 17th Century or beginning of 18th century with Basso continuo added. Later Karl Fellerer believed probably copy of Quirino Gasparini work, as K327 turned out to be.
>
> Other K. Nrs: K3 = Anh.186a; K6 = K. Anh C3.02
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K325 - Hymn "Sancta Maria"
>
> Composer: Unknown
>
> Remarks: See K324
>
> Other K. Nrs: K3 = 186b; K6 = K.Anh C3.03
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K326 - Hymn "Justum deduxit Dominus", “O sancte”, “fac nos captare” in C
>
> Composer: Ernst Eberlin (1702 – 1762)
>
> Remarks: Study copy for 4-voices and Organ in Leopold Mozart’s hand of an Offertorium by Eberlin, originally for 4 Voices, 2 Violins, Viola, 2 Horns 3 Trombones, Organ. Here is omitted Soprano Aria that is 2nd section of Offertorium.
>
> Other K. Nrs: K3 = 93d; K6 = Anh. A 4
>
> Recordings: Abbey (LPB-773, LP) Sinfonia of St. Bartholomew
>
>
>
>
>
> K327 - Hymn "Adoramus te" in c-minor
>
> Composer: Quirino Gasparini (1725 – 1778)
>
> Remarks: Leopold Mozart’s copy of Gasparini’s motett.
>
> Other K. Nrs: K3 = Anh 109iii; K6 = Anh A10
>
> Recordings: Abbey (LPB 773, LP) Sinfonia of St. Bartholomew
>
>
>
>
>
> K340 - Kyrie
>
> Composer: Unknown
>
> Remarks: Manuscript thought to have once been in André’s possession, believed by Köchel to be autograph, but Einstein believed probably a copy. Köchel thought opening to a Litanie, Einstein believed a cappella composition of the 17th Century. Music never known.
>
> Other K: K3 = Anh. 186f; K6 = Anh C 3.06
>
> Recordings: None
>
>
>
>
>
> K342 - Offertorium "Benedicite angeli"
>
> See above K177.
>
>
>
>
>
> K350 - Song "Schlafe mein Prinzchen"
>
> Composer: Bernard Flies (1750 – ca. 1803)
>
> Remarks: The Cradlesong was once attributed to Mozart and issued under his name many times, including the Complete Mozart Edition of Mozart's works in the 1880s (AMA). The song was originally listed twice in Nissen's Mozart biography: issued in the supplement as complete, but is also cited in the Anhang section under Mozart's fragments. Nissen wrote of the song "…it is entirely Mozartish, naive, original and playful. It is here added as supplement.” However from a diary entry of Constanze Mozart/Nissen of September 27, 1828, it appears she had doubts on the song. Text used (by Johann Friedrich Wilhelm Gotter in his play “Esther”) written in 1789, but not published until 1795. In 1896 it was shown song to be a work of Bernhard Flies, to whom numerous copies and printings are attributed. However an earlier setting of the song by Johann Friedrich Anton Fleischmann (1766 – 1798)—possibly for the 1789 performance of the play—appears to have heavily influenced Flies.
> Ernst August Ballin concluded Mozart's authenticity was "…doubtful in the highest degree", but left the door open that the fragment cited in the Nissen biography could have come from Mozart.
>
> Other K.Nrs: K3 = Anh 284f; K6 = Anh C8.48
>
> Recordings: Intercord (120.898, LP) Ilse Hollweg
>
>
>
>
>
> K351 - Song "Komm, libe Zither"
>
> Composer: ?Mozart?
>
> Remarks: Constanze only refers to one Lied with Mandolin in her correspondence with B & H. No autograph ever known. Ballin doubted authenticity on musical grounds: believes possible melody originated from Mozart and another completed accompaniment.
>
> Other K.Nrs: K3 & 6 = K367b
>
> Recordings:
>
> · Naxos (8.553592) Bournemouth Sinfonietta, Michael Thompson, Horn and Director (has both Mozart and Süssmayr’s versions)
>
> · LaserLight (15874) Sebastian Weigle soloist (uses both versions)
>
> · DG (423277-2) David Jolley soloist
>
> · CBS (MK42324) Dale Clevenger soloist .
>
>
>
>
>
> K444-Symphony in G #37
>
> Composer: Michael Haydn (1737 – 1806)
>
> Remarks: Copy of symphony by Michael Haydn partly in Mozart’s hand, found in his papers after his death. Originally composed by Haydn in 1783; probably copied by Mozart when he was in Salzburg that year visiting his family, or shortly thereafter back in Vienna. Not an exact copy, as Mozart added a slow introduction and modified slightly some of the part writing.
>
> Other K Nrs: 425a = K3 & 6; as well K6 = Anh A53
>
> Recordings:
>
> · Naxos (8.553592) Bournemouth Sinfonietta, Michael Thompson, Horn and Director (has both Mozart and Süssmayr’s versions)
>
> · LaserLight (15874) Sebastian Weigle soloist (uses both versions)
>
> · DG (423277-2) David Jolley soloist
>
> · CBS (MK42324) Dale Clevenger soloist .
>
>
>
>
>
> K510-Nine Contredances for Orchestra
>
> Composer: Unknown
>
> Remarks: Originally thought to be connected to Mozart by an anecdote that he wrote out these Contredances in one hour for a Count in Prague. Koechel thought a Mozart autograph existed, but later found not to be. Headings and spellings not in Mozart manner. Music very un-Mozartian, even unskilled in parts.
>
> Other K. Nrs: K3 = Anh 293b; K6 = Anh C13.02
>
> Recordings: Supraphon (8023) Prague CO conductor Libor Hlavacek (Nrs. 1-4, 6-7).
>
>
>
>
>
> K514-Rondo for Horn and Orchestra
>
> Composer: Franz Xavier Süssmayr (1766 – 1803)
>
> Remarks: Completion by Süssmayr of incomplete draft of a Rondo started by Mozart. Dated “Good Friday 6 April 1792” though originally the date was read as “1797.” Süssmayr modified many sections and added more bars of material in his completion. Has been the standard version of the work for about 200 years; Mozart’s original version has now had completions made and been recorded.
>
> Other K Nrs: 386b = K6, (Also paired with K412 to make Horn Concerto #1)
>
> Recordings:
>
> · Naxos (8.553592) Bournemouth Sinfonietta, Michael Thompson, Horn and Director (has both Mozart and Süssmayr’s versions)
>
> · LaserLight (15874) Sebastian Weigle soloist (uses both versions)
>
> · DG (423277-2) David Jolley soloist
>
> · CBS (MK42324) Dale Clevenger soloist .
>

Г/н Мисана, твърде далеч сте от разбирарането Ви за Моцарт. Той не е само личност, той е нещо всеобхватно, което влизаа в вушата и сърцето на човека и остава там докато е жив. Доста познания по музика като теория са необходими, за да бъде разбиран Моцарт, доста големи познания в света на музиката, за да открие човек себе си в нея. Давам ви пример с Верди, който на последната си лекция пред студентите - съвсем наскоро след нея той умира - казва, че не разбира Моцарт. Вие изтъквате неща, които не правят смисъл и които за нас, обичащи това което наричаме Моцарт, квалифицираме като богохулство в музиката.
Ако сте достатъчно образована в музиката Ви каня на изпит /това е точната дума/ да се убедите доколко разбирате творбите на този гений. В моя блог има постинги, в които съм описал какво представлява музиката на някои композитори за мен. Аз не съм музикант, но съм просветен любител музикант и съм близък с много музиканти в България, поради това - редовно канен на изявите им.
В случаи като Вашия ирониизирам написаното, което не одобрявам с подходящ музикаллен клип, но в случая пропускам да сторя това.

и която подчертавам - не е единствена, защото се подкрепя и от други, съвършено независими източници от онези, поднесли горния списък под надслов: Not by Mozart, е, че аз дълбоко уважавам гения Моцарт. Той е един от най-светлите музикални гении на всички времена. Далеч съм от мисълта да подлагам на съмнение Моцартовата гениалност. Просто си послужих с Моцарт, за да дам драстичен пример, че дори и най-големият гений има своите тъмни страни. Това не е богохуство, но разбирам добре реакцията на всички, които сляпо се прекланят пред техния кумир. Служа си само с факти, а не със словоизлияния. И бих искал фактите, които изнесох да бъдат опровергани от достатъчно компетентни специалисти. Тогава публично ще призная, че съм бил в заблуждение. Но засега, уви, подобно опровержение не виждам.

П.П. Ползвам случая да благодаря на автора на постинга за неговата добросъвестност, която позволи изложените от мен факти за Моцарт да достигнат до читателите в този блог. За мен това е несъмнено свидетелство за висок морал, който приветствам с възхищение.