ОТНОВО С МИСЛИ ЗА ШОСТАКОВИЧ
Шостакович е една от най-великите личности на културата от миналия век. С музиката си той пише историята на Русия и на СССР от трагичните събития пред Зимния дворец през 1905 г. до смъртта си през 1975 г. В деня на смъртта си той довърщва една от най-великиите си камерни творби, Алтовата соната. От съвремените композитори той е любимият ми. Наричат го руският Бах заради полифоничната му мисъл, предоставила му възможността да напише съвременните Прелюдии и фуги по подобие на тези на Бах. Запознавайки се с творчеството му аз показах много случаи, че той не само Бах, в симфониите той е продължинтел на Брамс.
Шостакович пише 15 симфони. Вичките са велики и са свързани с нещо историческо, важно за СССР и за света. Творецът усеща как се променя живота около него и се явява като негов барометър. Съвсем накратко за симхфониите на Шостакович:
Първата я пише като студент, тя е дипломната му работа. Втората и Третата са му поръчани от тогавашния отдел по музика в НКВД, в писанието ми за този културна титан на ХХ век съм описал и поръчителите. Те фигурират в Болшая музикалная энциклопедия като видни съветски музиканти, но са боклуци, какъвто днес е големият руски диригент Гергиев. Поръчката е изисквала каква точно да бъде симфонията, дали да има текст и по кои стихотварения. Четвъртата я пише без приказ, тя отразява случилото се в Украйна по време на голодомора, когато от глад /мисля през зимата на 1934 г./ умират между 3 и 7 милиона украинци. Става страшно за Шостакович заради тази симфория, чието изпълнение от НКВД забраняват. Въпреки това не го зпращат в Сибир, не му увищожават и партитурата на симфонията. Предполага се, че е спасен от Жданов. 25 години след написването й тя сее иизпълнява през 1961 г. в Москва. Петата симфония отново му е поръчана, с нея той изкупва греха си по Четвъртата. И тя е много хубава. Шестата е тричастна, липсва първата част. Не мога да преценя симфонията, признавам, тази симфония не мога да я оценя. Седмата е писана по време на обсадата на Ленинград. Доста хора познават тази симфония, сезирам ги върху частта, където едно барабанче започва темата, после тя преминава в нещо като парад, където маршируват идиоти. Осмата е писана в Куйбишев, където Шостакович е интерниран от обсадения Ленинград. В нея интересна ее Третата част, където в най-олемия ужас бомбте позатихват, а темата преминава в трите тимпана. Деветата е поръчана от НКВД, тя трябва да отрази победата на СССР във ВСВ. И тя е страхотна. Симфов.нията не се харесва обаче от НКВД и отново ностава трудно време за шостакович.
Една от любимите ми неговии симфонии е Десетата, писана в годиина на смъртта на Сталин. Впнея на въпросът накъде има отговор: За никъде не сме! От всиички симфонии на Шостакович тази е най-позната по света. Единадесетата я пише по своя идея, по случай трагиичните събитя в Русия от 1905 г. ползвани за повод от тогавашната световна мафия, интернационала, да нацръкат вируса на Маркс в Русия през 1917 г. Тази симфония е програмна, както Шестата на Бетховен, но това не намалява значението й. Дванадесетата е посветена на паметта на Ленин, това става по времето на Хрушчо. Симфонията отново е страхотна, описал съм обстоятелдствата около нея. Тринадесетата бележи търсенето на нова пътища в симфоничното творчество на този титан. По онова време руснаците търсят нов път, защото виждат, че този, по който ги водят няма да стигнат до никъде. Евгений Евтушенко пише сихотворения, в които се опитва да каже истини за живота в СССР. Такива са стихотворенията му Бабий яр, Хумор, В магазине, Страхи, Кариера. Шостакович харесва стиховете на Евтушенко и по тези пет създава нов шедьовър, симфония-оратория. Аз много харесвам стихотварението В магазине и го копипействам. Предии някоко години изпълниха симфонията в Зала „България” стана празник. Четиранидесетата симфония е от същия тип като Тринадесеетата, но много тежка – в нея Шостакович загатва за края си. При Петнадесетата симфония той се връща към формата на класическиата симфония, но тя е донякъде ретроспекция. В нея той ползва и чужди теми, шегува се.
В кря ня живота си Шостакоовиич създава едно от най-великите си произведения, известно като Алтовата соната. Той не успява да чуе това свое произведение, което завършва дни преди смъртта си.
Да се върнат мислите ми към Шостакович причината е че срещнах отново прекрасното стихотворение на Евтушенко, което Шостакович ползва за трета част на симфонията си, ето текста му:
В МАГАЗИНЕ
Кто в платке, а кто в платочке,
как на подвиг, как на труд,
в магазине поодиночке
молча женщины идут.
О, бидонов, их бряцанье,
звон бутылок и кастрюль!
Пахнет луком, огурцами,
пахнет соусом „Кабуль”.
Зябну, долго в касу стоя,
но покуда движусь к ней,
от дыханья женщин стольких
в магазине все теплей.
Они тихо поджидают –
Боги дорые семьи,
и в руках они сжимают
деньги трудные свои.
Это женщины России.
Это наша честь и суд.
И бетон они месили,
и пахали и косили…
Все они переносили,
все они перенесут.
Все на свете им посильно, -
Сколько силы им дано.
Их обсчитывать посыдно,
их обвешивать грешно.
И, в карман пельмен сунув,
я смотрю, суров и тих,
на усталлые от сумок
руки преведные их.
Този постинг е за доста ограничен кръг хора - те трябва да са не само музиканти, но и познаващи доста неща извън музиката. Музиката изобразява живота, поради което ако си запознат с живота, изобразен от нея и притежаваш необходимите познания по музика, резултатите са добри. Бах рисува с музиката си две от Евангелията. Ако някой, незапознат с евангелията и неверник /комунист/ слуша тази велика музика дали тя ще му хареса?
Приятно слушане на Симфонии 13, 7 и 8 и на Алтовата соната.
но в писанието ми има доста исторически ФАКТИ:
http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2015/03/09/dmitrii-shostakovich.1344534
06.05.2017 10:27
но има доста историбески факти:
http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2015/03/09/dmitrii-shostakovich.1344534
