Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2017 17:13 - ЛЮБИМОТО МИ МУЗИКАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 609 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 09.01.2017 17:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

            ЛЮБИМОТО  МИ  МУЗИКАЛНО  ПРОИЗВЕДЕНИЕ

    Които отварят блога ми вероятно знаят, че съм просветен любител музикант, открил себе си в музиката. Това е така не защото съм си поставил такава цел в живота, а защото това е един процес, независещ от мен. За мен светът е музика, той ми звучи. Музика има в природните картини, които ме съпътстват през целия ми съзнателен живот, в речта на хората, особено когато разговарям с тях, в писаното слово. Вече седмо десетилетие аз съм в света на музиката и така ще бъде до последния ми ден.

    Както имам любима планина, така имам и любим композитор. Най-много от всички планини обичам Балкана. Не защото е най-хубавата планина у нас, има нещо друго, с което тя ме привлича и това не е дори фактът, че съм роден в Калофер. Бидейки по Балкана аз се чувствам като частица от него, сега една жива частица, която някога ще се слее с него. Познавам целия Балкан от Тимок до Черно море, обичам го във всичките му части и разклоненията му, но си имам и любим дял от него, Копрен. Не твърдя, че той е по-красив напр. от Северния или Южния Джендем, нямам обяснение и за любовта ми към Копрен. След 1989 г. когато посещението му стана възможно, аз съм бил там десетки пъти, но бих го посетил отново и отново. Макар да го  познавам /бих ползвал сравнението/ до скала.

   Подобно е и отношението ми към музиката. В главата си имам толкова произведения, колкото нямат доста от музикантите. Тези произведения не само съм чул еднократно, аз съм чел за тях, слушал съм ги отново и отново в интерпетации на различни изпълнители или диригенти. Тук ще отбележа, че си имам любими изпълнители на различните инструменти, любиими диригенти. Любимият ми камерен състав е струнният квартет. Имам си и любим композитор, Йоханес Брамс. Не защото е по-велик от Моцарт или Бах, не защото е много велик композитор. Направих нестандартно обяснение за любовта ми към Балкана, сега ще направя още едно: Музиката на Брамс като да е писана за мен, така я усещам. Развитието при разработка на темите в произведенията му, неговата хармония, неговата полифония – те отговарят точно на моето разбиране за това изкуство. Достатъчни са ми няколко тона или акорда от негово произведение, една проведена тема и аз вече знам, че музиката е на любимия ми композитор. За да отгатвам толкова бързо неговата музика има и още един факт – в стремежа си да упозная колкото е възможно повече негови произведения във всичките жанрове през изминалите десетки години почти не остана негово произведение, с което да не съм се запознал. Благодарение на едно гостуване в Смолян пък се сдобих с книгата на евангелиста на Брамс, Карл Хайрингер. Това, което се опитвах да разбера за творчеството на Брамс, в тази книга е описано по същия начин както напр. Евангелистът Йоан описва делата на Исус Христос. Ползвам повода за да посоча още двама музикални писатели, тип евангелисти – Алберт Швайцер за Бах и Алфред Айнщайн за Моцарт. За музикантите трябва да се чете написаното от музиковеди, а не романизиирани биографии от незапознати с музикалното изкуство. Давам пример за един велик филм,  „Амадеус” и за един  хиперпросташки филм за Паганини, които въртят сега по телевизите. Мисля, че се казва Слуга на дявола.

   Аз съм върл привърженик на камерната музика, но това не ми пречи да обичам хубавата музика и затова слушам музикални произведения във всякакви форми и за различни състави. Обичам и монументалните произведения, които са с хорове, с орган, като пасионите на Бах, Високата му меса, кантатите му, концертите му, обичам музиката на Моцарт и оперите мутато част от нея, макар да недолюбвам този жанр при композиторите с изключение на Бетховен и Мусоргски. Всеки човек е различен, светът е сложен, има обаче процеси, които протичат в човек без възможността той да ги прекрати – те са над него! Остава му само да ги направлява до степен, да станат те смислени, да се свържат с живота му в стремеж да стане той-по-красив, смислен, изпълнен с разумни дела. Може ли някой да ме спре - да не ходя по планина, да не слушам музика? Аз дори свързвам тези неща – на планината гледам като на партитура, която диригентът изучава. Който е следил последователността на постингите ми се е убедил в това. Тези две теми – планиината и изкуството в раздела Музика имат изключително силно въздействие върху мен и поради това на доста хора изглеждам различен от тях. Които имат подобни съпътници в живота могат да ме разберат.

     Повод да пиша сега това писание бе вчерашното ми пътуване из Балкана, изпълнено с много емоции в студа и с голям късмет. Прибирайки се в къщи пуснах телеевизора, който си стои на канала Мецо като  първа станция. Картината започна с един диригент, който с палката си подаваше темпо на оркестъра. Прозвучаха първите тактове на Немския реквием на Брамс - любимото ми произведение не само от Брамс, но изобщо. Така останах прав пред телевизора, без да събличам туристическото си облекло, с обувките, през всичките около 110 минути, през които Реквиемът бива изпълняван. Времето за мен спря. Познавам всяка част на Реквиема, знам и текста, взет от Стария завет. Върхово изживяване за мен са двете грандиозни фуги в третата и шестата му част. Седмата част за мен е сливане на автора с Божественото, с Вечността. Музиката на Брамс свързвам с прекрасните букови гори на Балкана, които се полюшват от вятъра, с прерасните му водопади в Северния му джендем в участъка между хигжите Амбарица и Плевен, с Германия, която познавам донякъде, с църквите й, с природата й, с истинските германци. Уточнявам, че Брамс е бил евангелски християнин по вяра.

   А сега за Немския реквием на Брамс, любимото ми музикално произведение. Бих прибавил още нещо – най-великото проезведение на Брамс:

    Реквиемът е напишсан твърде рано във възрастовата  отсечка на Брамс  той е на 35, но зрелостта при него настъпва твърде рано, още когато е на 19-20 години. Написаните тогава от него три Сонати за пиано остават едни от най-трудните за интерпретации произведения в този жанр заради тяхната сложност и монументалност, симфонии за пиано.

   Брамс се замисля да сътвори такова произведение още при смъртта на Шуман през 1856 г, който сие явява за него духовен баща. Замисълът остава в режим на изчакване в творческите му планове. Реализацията става доста  по-късно, тя започва през 1865 г. по повод смъртта на майка му и завършва след три години работа върху това произведение. В началото на феврури 1865 г. по време на мразвита северогерманска зима в Хамбург от инсулт скоропстижно умира майката на Брамс. Тази жена, по професия шивачка, посещавала само начално училище, защото е трябвало да се труди, е била изключително умна и иинтелигентна, съдейки от писмата й до Брамс.Тя го съветва за постъпките в живота му, но от позицията на светица от една страна и от позицията на много запознат с живота в Европа по това време човек. Съветва го дори и за това, как да ползва услугите на банките във Виена, да да не го ограбят. Брамс наследява тези нейни качества, а музикалните си способости, здравото си тяло и дух, физическата си красота, той наследява от баща си. И още нещо да изтъкна за Брамс, той е бил турист.

    С влакове, които тогава са били доста бавни, Брамс пристига от Виена в Хамбург. Всичките си спомени от детството, мечтите му – да има пиано, да стане музикант, свързани с майка му, сега са под една купчинка пръст. Майка му, към която той има отношение като към светица вече я няма на този свят, вече нищо за него няма да е същото. Пред тази купчинка пръст Брамс решава да съгради паметник на паметта на майка си и следващите три години работи върту замислената още през 1856 г. творба – да създаде един Немски реквием. Замисълът на Брамс за тази музикална форма е съвсем различен от класическият реквием, който се пише за починал и по установен на латинки език текст. Такъв е Реквиемът на Моцарт. В свободна форма са написани Реквиемите на Верди и Берлиоз. Брамс замисля нещо съвзем различно, неговото произведение ще бъде по избрани от него текстове от Стария завет, които ще се изпълняват на немски език. Реквиемът му не ще бъде написан не за починал негов близък, а ще бъде напомняне чрез неговото изкуство към живите, които ще го слушат да живеят разумно, да знаят, че с тях ще има край, но животът им трябва да има цел.

    Брамс работи усърдно върху Реквима, но не прекъсва ангажиментите си през този период, които е поел предварително. В тази връзка той посещава доста страни в Европа, където се изявява като диригент или представя свои творби. Изявява се и като турист през лятото, като за тази цел той посещава доста пъти през живота си Швейцария и Италия. Малко по-малко купчината от ноти със завършените части на произдението му расте. Годината е 1868, през пролетта в Бремен ще се състои премиерата на Реквиема. Поканени са най-видните музиканти на Германия, най-близките му хора - баща му, Клара Шуман с една от дъщерите си, приятелите на Вагнер сем. Везендонг, приятелите му немузиканти, но образовани в музиката, на първо място от тях хирургът Теодор Билрот, образован любител музикант, разбиращ и подкрепящ Брамс през целия му творчески живот. Билрот е свирел сносно на пиано, а Брамс му оказвал внимание, като са свирели на 4 ръце.

    Реквиемът за премиерата съдържа шест части. Той е написан по повод съмртта на майка му, липсва част с женски глас. Това споделят близките му в изкуството с него, Брамс също се е замислил върху това. След премиерата Брамс пише още една част към Реквиева,  „Колко мили са Твоите обиталища”, която подрежда като четвърта част в произведението си. В този вид Реквиемът поема по света. Днес едва ли има музиканти и обичащи музииката, които да не  познават това произведение. Аз съм един от тях. За мен това произведение е символ на германеца, какъв е той по душа и разум. Давам пример с Брамс. Той просто е обречен да остане сам в живота. Приятелката му Агате отказва да се ожени за него, защото според думите й той не трябва да принадлежи на един човек, а на света. Брамс става популярен във Виена, неговиите успехи имат и материално измерение, той си открива банкова сметка. Парите, както той казва, не му трябват, с тях той помага на рдителите си, на сестра си, която е все болна, на брат си, който не работи, защото и той не е свъсем добре, на вдовицата със седем деца Клара Шуман, на младите музиканти, напр. Дворжак, комуто заплаща разходите по издавене на негови творби във Виена. След смъртта на баща си той изпраща пари на втората му съпруга. Духът на неговата майка - неканонизирана светица - е преминал в този прекрасен човек. Само прекрасните хора създадават прекрасни произведения.

    Сега малко извън темата Брамс и Реквиема му: 

   Този момент за влиянието на музиката на германските композитори върху просветените по нея бе важен за идеологоческите служби на НКВД.  За да бъдат изкривени образите на тези велики немски мъже в отделите им по „Култура” бяха „разработени” за обучаващите се по музика дезинформации, фалшиви обяснения за изкуството на немските композитори, по същество злобна пропаганда. Давам пример с тълкуването на музиката на Бах, който по същество бил комунист, но не съзнавал това. Така фалшивата наука за личността и музиката на много германски композитори бе вкарана в учебниците по музика, но така майсторски, че наши студенти, учили някога в Голямата страна, днес професори, още не могат да се преборят с послествието от пловитите им мозъци и стават за кашмер. Така бяха изкривени образите на големи музиканти и на творбите им като Хендел, Бетховен и др. Тази линия продължава в Голямата страна и сега, ще дам пример с един техен пианист, Денис Мацуев, когото мафията на Путин пробута за победител на Конкурс „Чайковский”. По този начин самият Конкурс е под заплаха. Товарищ дениС е копие на нашия Пеевски, пробутвано в музиката. Скоро ще напиша нещо и за  него.  

   Немският реквем на Брамс се състои от седем части.

1.     Блажени скърбящите, защото те ще се утешат…/ по Матей: 5-4, Псалм:126: 5-6/

2.     Всяка твар е като трева…. /по Писмо на Апостол Петър 1:24, и 1:25, Яков 5:7,  Исая 35:10/

3.     Научи ме Господи…./по Псалм 39:4, 39:5, 39:7, Премъдрости 3:1/

4.     Колко мили са Твоите жилища…/по Псалм 84:1, 2 , 4/

5.     Така и вие сега имате скръб…/по Йоан 16:22, Исая 66:13, Сирах 51:27/

6.     Защото тук нямаме постоянен град…/по Евреи 13:14, Коринтяни 15:51-52, 54-55, Откровения 4:11/

7.     Блажени от сега нататък мъртвите…/по Откровения 4:13/

 

   Ще потърся в Ю-туб изпълненние на Немския Реквием на нашите музиканти с диригент Емил Табаков. Аз високо ценя това изпълнение и считам българските музиканти за особено талантливи.

  Помествам и линк от писанието ми за Брамс, за което смия да твърдя, че е интересно:

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/03/29/iohanes-brams.1349865

 

    Ако един от отворили блога ми на този постинг се запознае с това велико произведение на Брамс, ще кажа:

-         Аз – доволен!

             Приятно слушане!

    Послепис:
    Този постинг написах, защото виждам, че като резултат от целенасоченото опростачване на подрастващите с цел да бъдат податливи и маниполируеми в живота им, те днес повече знаят за Кондю, отколкото за Бах…

    Ако това не е подмяна на ценностната система, не знам какво е…

 

 

      






Гласувай:
4
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7165238
Постинги: 3083
Коментари: 8203
Гласове: 15142
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930