ЕВГЕНИЙ МОГИЛЕВСКИЙ – ЕДИН НЕ ДОСТАТАТЪЧНО
ИЗВЕСТЕН, НО МНОГО ВЕЛИК МУЗИКАНТ
Евгений Могилевский е от последните ученици на великия клавирен педагог Нейгаус. След годините при него той се усъвърщшенства при друг голям музикант, Яков Зак. Огромният му талант благодарение на тези двама велики педагози твърде рано достигна своя апогей. Той е роден през 1945 г, когато в СССР имаше все още големи музиканти, станали известни по света благодарение на качествата си, а не както днес, благодарение на мафията на Путин, която заплаща на журито на различни конкурси, за да класира като победители негови агенти в областта на музиката. Давам два тага: Юлианна Авдеева, която класираха на първо място на Конкурса „Шопен” вместо нашият Евгени Божанов и Денис Мацуев, един въздух под налягане. Спестявам си обидни думи към хората на изкуството, но когато хората на изкуството са и мафиоти – не!
Първото признание на Могилевский идва когато той е още на 18 години. Тогава той печели големия Конкурс в Белгия „Кралица Елизабет”. Неговият талант бива преценен като откритие. Поканите да работи в различни държави по света идват, но той ще направи това на по-късен етап. Предстои му работа с Яков Зак.
Доста години след това Могилевский живее е работи в САЩ, но като умен и интелегинтен човек, той се установява трайно в Европа. Приема да работи като професор в Консерватоорята в Белгия, където е и до сега. Не прекъсва връзките си с големите диригенти от СССР /сега Русия/, с които изнася концерти по света.
Не е особено дълга кариерата на Могилевский като пианист, а произведенията, които той изпълнява са малка част от репертоара напр. на Рихтер. Спомням си при последното си идване в България Рихтер трябваше да свири тази Соната, но той 20 мин така и не излиза на сцената, а поглежда през вратата и се връща. След това излезе и изпълни Първата соната. Но пък във втората част на рецитала са как свири Шопен!
Изпълненията на Могилевский, макар и не така многобройни остават класика. Ще изтъкна само две, Трети концерт на Рахманинов, чието изпълнение може да се мери с това на Вайсенберг и изпълнението му на Сонатата оп. 111 на Бетховен, което остава ненадминато. Аз съм особено чувствителен към тази Соната, която считам /субективно!/ за най-великото произведение на Бетховен и слушайки я в различни изпълнения за мен времето спира. Не само това, Сонатата отзвучава в мен дни след това. В момента чувам с вътрешния си слух една от вариациите на Втората й част, която свързвам с Баховата символика - триолите при него са символ на движинието на клилете на гълъба /Божият дух/ . Слушайки я аз се чувствам като в катедрала. Темата на прекрасната Ариета е в лявата лъка, в много ниския регистър, триолите акомпанират на темата в много високия регистър. При късния Бетховен това е характерно за клавирните му сонати.
В Ю-туб записите се поместват от обичащи музиката, но те не винаги са достатъчно образовани в тази област. Порадии това те качват популярни изпълнения на музикантите, но не и най-добрите им, освен ако не се получи случайно таза комбинация. За съжалание моята компютърна грамотност е доста ниска и не мога да качвам записи в Ю-туб. Разполагам с грамзапис СМ 03455-6 с тази Соната и много бих се радвал, ако някой може да го качи в Ю-туб. Този запис на Могилевский е нещо уникално. Затова наричам Могилевский музикант, а не пианист. Който може да изпълни това сложно произведение на късния Бетховен трябва освен пианист да бъде и много голям музикант…
Приилагам няколко клипа със записи на Могилевский. Изборъът не е голям. На Сонатата намерих друг велик запис, на Рихтер.
С надежда някой да се обади и да му дам записа да го качи в Ю-туб.
