Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2016 11:30 - Opus 1872 - POSTING SERIOSO
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1437 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 30.04.2016 17:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                               С пожелание за светли празници на тези, които обичат музиката: 

                   ПОСЛЕДНИТЕ  СИМФОНИИ  НА МОЦАРТ

 

   Най-популярните произведения на Моцарт са оперите му, като достиженията на този гений в другите жанрове, в които той твори, остават леко в сянка. Моцарт е еднакво силен и в кантатно-ораториалните си творби, както и в камерната музика, в клавира, в дивертиментите, касациите и серенадите, които са се пишели по негово време, в симфонията. Малко хора знаят напр. за неговите концертни арии за сопран и оркестър, един жанр в музиката, чиято величина остава ненадмината след него. Няма по труден репертоар за сопранките от тези концертни арии и ариите на Царицата на нощта от операта му Вълшебната флейта. Моцарт пише концерти за всички инструменти с изключение на виолончелото, а също и двойни концерти, между които Концертът за флейта и арфа, два абсолютно несъвместими инструмента. Концертната симфония за цигулка и виола е едно от най-красивите произведения от този вид. Подобно произведение създава  един век по-късно Брамс, заменяйки виолото с по-мъжествено звучащото виолончело.

   Музиката на Моцарт е най-популярна, тя е ефирна, поради което слушащите и обичащите я не подозират колко трудна е тя като строеж на произведенията и какви високи изисквания предявява тя към изпълнителя. За разбирането на музиката на Моцарт е необходиима цялостна сериозна подготовка в областта на музиката. Чак тогава човек може да „прогледне” в нея, да открие себе си в нея.  Но за да я обича човек това не е задлъжително. Дворжак препоръчва на хората, трудили се през деня да послушат вечерта Моцарт в някоя зала. Чайковски нарича музиката на Моцарт слънчева светлина. Музиката на Моцарт е оказала голямо въздействие и върху мен, защото тя присъства в целия ми съзнателен живот. Без музиката на Моцарт аз несъмнено щях да бъда друг човек. За да постигне музикалното изкуство възхода си по времето класицизма, после при романтизма и при композиторите на ХХ век, една от основните причини е творчеството на Моцарт, този гений, за чието разбиране един живот не стига. Освен с узиката си, позната на целия свят, Моцарт има и материални измерения за днешна Австрия – ако го нямаше Моцарт, Австрия щеше да е по-бедна в буквалния смисъл на думата, защото всяка година тя се посещава от милиони негови привърженици, произвеждат се и се продават вякакави стоки, набедени, че са свързани с Моцарт, напр. Моцартови топки, печено месо и др. безсмислици, организират се Моцартови тържества във Виена, Залцбург и други градове. Този поток от желаещите да посетят градовете Виена и Залцбург се устремява и по другите им градове, захранва туристическата им индустрия целогодишно.

   За мен Моцарт е част от живота ми, както вече казах. До колко съм свързан с неговата музика ми показа един мой сън за него - сънувах, че той е жив, има грешка във времето. Станах по нощите, треперещ от вълнение – Моцарт е жив, ще го видя някъде! – не можах да се успокоя. Това вълнение продължи цял месец и си мисля, че ако този сън се бе повторил, това можеше да има за мен сериозни /психически!/ последици.

    Последният път писах за  концертите на Моцарт за пиано. Те са 27 и са синтез на неговото инструментално творчество. Сега ще се спра на един друг връх в творчеството му, неговите последни четири симфонии. Аз виинаги съм ги ценил много, но с напредване на възрастта ми виждам, че те не са останали в съзнанието ми като нещо оппределено, а като величина, която непрекъснато се променя – ако някога ми се струваше, че съм се запознал с тези симфонии, сега, от висотата на възрастта ми преценявам каква огромна грешка в мисленето си съм допускал. Всеки следваш път, когато ги слушам аз ги възприемам по нов начин, още по-велики, не само недоразбрани от мен, но и още повече отдалечили се от мен и поради това още по-неразбираеми. Сътвореното от Моцарт в този жанр е класика, която остава вечна, но и образец за следващите поколения композитори, да знаят към какво да се стремят. Само един от тях, роденият да мисли симфонично, Брамс, си признава, че да се пише като Моцарт е невъзможно.

 

     Моцарт създава през краткия си живот 50 симфонии, но само 4 /или 5 ?/ от тях са отправени към вечността. Преди времето на Хайдн, от когото Моцарт се учи, има част Симфония в оперите, където преди някакво драматично действие тази музика се ползва за съсредоточаване към предстоящото на сцената. И Верди ползва този жанр в някои от оперите си. Симфония като част от някое действие към опера се пише и за релаксация след определено силно драматично действие. Хайдн обаче пише своите симфонии като отделно музикално произведение и така става баща на симфонията, бих казал, на класическата виенска симфония. От него да пише симфонии се учи Моцарт, но в началото и той гледа на този жанр несериозно, по „италиански”, симфониите му не притежават частта Менует. Има интеграл с всичките симфонии на Моцарт. В тях се проследява развитието му в този жанр, но и се вижда, че той не отделя на него в началото такова внимание каквото отделя например на клавирните си концети, още първият от които се явява безсмъртно произведение.

    В последните си години Моцарт, подбуден от Хайдн отделя по-голямо внимание на симфонията, работии сериозно върху този жанр в музиката, както някога върху струнните си квартети и създава такива велики творби, които човек не може да побере в разума си. Пишейки, в момента чувам дисонииращите струнни инструменти в първата част на Симфонията му в ми бемол мажор и тимпана, звучат ми и трите теми на финала на Симфонията му „Юпитер”, които винаги мога да изпея.

   Преди да започна да пиша за симфониите на Моцарт ще отбележа, че той е най-великият оперен композитор и че мисли в музиката си оперно. Това важи както за неговите камерни произведенияу дори ии най-скромните, така и за симфониите му. В началото на произведението то звучи като увертюра, сцената е затворена от завеса, после сцената се отваря, артистите излизат. И когато завесата отново се спусне, чак тогава, бавно, човек /в случая аз/ се завръща мъчително в ежедневието си. Имам предвид Сонатата за пиано с каденцата в третата част на Моцарт в си бемол мажор. Красотата е отминала, но частица от нея е е останала в теб и те вдъхновява в земните ти дела.

     Същият този принцип важи и за симфоните му. Най-„оперната” от великите му симфонии за мен е 38-та, която подообно и на 39-та започва с бавно всъъпление. Тази форма е измислена от Хайдн и класииците я ползват често, след тях романтиците. Първата симфония на Брамс също започва с бавна интродукция.

    Първата от великите си симфонии, 38-а, с номер по Кьохел 504, Моцарт пише за предстоящото си посещение в Прага. Той е поканен там за да напише опера и да я представи и това е поводът за създаването на най-великата опера на света, Дон Джовани.  За да се представи като композитор в Прага Моцарт пише и една симфоня, коята ще дирижира. Не мога да си представя, Моцарт като диригент…Такава симфония до този момент в света не е имало. Симфонията няма частта Менует, подобно на италианскит симфонии, които по нищо не могат са мерят с германските, но това не значи, че Моцарт се е върнал в детските си годинии, когато започва да твори в този жанр. Моцарт създава истинска виенска симфония и ще уточня, че тя като време за изпълнение надвишава следващи му три четиричастни симфони.

   Аз възприемзам симфоониятаа му като опера с увертюра и три действия.  Симфонията започва с бавна иинтродукция, която е наситена с полифония и красота на мелодиите. Когато става въпрос за полиифония подчертавам, че темите се провеждат по определени правила, но при Моцарт този процес е различен и има въведено понятие Моцартова полифония. Който е слушал оригинали на ораториите на Хендел и в преработка на Моцарт ще ме разбере. Тържествена, красива, наситена с полиифония е първата част на симфонията. Тя е последвана от бавна част, съчетана от напевност и полифония. Третата част Менует, липсва. Моцарт преминава направо към фнала, чиято музика той забива в сърцето ни и тя остава там завинаги.

    Симфонията е писана във Виена през м. декември 1786 г., през м. януарии Моцарт е в Прага и дирижира симфониятаа си. Тя е оценена виисоко от чехите, които единствени ведно с румънците са по-музикални от нас в Европа. Давам за пример себе си като българин - не притежавам музикално образование, но съм доста „вътре в музиката.

   Както е договорено пребиваването на Моцарт в Прага, той завършва в срок операта си Дон Джовани и тя биваа представена в Пражката опера. Операта става много известна и хората по сбирки се изпребиват да пеят арии от нея. Поради този успех на Моцарт в Прага той е поканен втори път. Моцарт отива в Прага отново, но така и не се явява в никаква музикална зала. С жена си /Констанца Моцарт/ е обиколил всички кръчми на града и…отпътувал обратно за Виена. Може би е решил, че каквото им е даал е достатъчно да свърже Прага музиката си с него. Каква опера и каква симфония, наречена Пражка!

    Сега обаче ще пиша само за сиимфониите на Моцарт.

   Явно при написването на тази симфония, К 504, Моцарт е решил да каже последната си дума в този жанр с още няколко такива творби. В неговата глава се раждат и чакат да бъдат написании още три симфонии, но Моцат няма време. По това време той е много зле материално, виенчани малко се иинтересуват от музиката му, произведенията за тях стават все по-трудни, дори неразбираеми. Цитирам Квартета му с дисонансите. Той пише в едно писмо до баща си, че не му се живее повече, а е само на 31. Замисленото от Моцарт в този жанр намира израз през лятото на 1788. Без да има поръчка, без да е материално осигурен, Моцарт сяда на писалището си и за месец и половина написва своите три симфонии, последната му дума в този жанр. Само за сравнение ще посоча, че Брамс пише Първата си симфония 15 години. Партитурите на Моцарт са запазени, в тях нями нито една поправка! Като да са му диктувани. И това сигурно е така, защото в момента ме побиват тръпки, това дело не е възможно да бъде извършено от човек. Геният на Моцарт е невероятен. Никой не му е поръчвал симфониите, той сам ги отправя към хората, към вечността. Докато има хора на земята, те ще черпят сили и вдъхновение от тези симфонии, ще се опитваат да ги разбераат, а когато си помслят, че нещо са разбрали и ги чуят отново, ще се убедят, че това е невъзможно. Съществува един израз – опитвайки се да разбереш гения Моцарт, установяваш, че той се е отдалечил още повече от теб. А при следващия опит дистанцията ще се увеличи отново. Не става въпрос за човек, но дали Моцарт не е и извън понятието гений?

    Първата от тези симфонии, К 543, е в масонската тоналност ми бемол мажор. Тук ще отбелеежа, че и моята настройка е такава. Аз винаги мога да изпея вярно ми бемол от първа октава, а на тази тоналност реагирам веднага. Ставал съм за масон, но съм се разминал. В тази тоналност е написана и операта Вълшебнната флейта, според мен чисто масонска опера с идеите в нея, но и с музиката на този гений.

    Симфонията започва с бавна интродукция, в която има дисонанси в струнните инструменти, което поражда много силно изостряне на сетивата и напрежение, което трябва да се разреши веднага. Този метод ползва и Бетховен в Симфонията си „Ероика”, но там дисонираща се яввява една валдхорна. Прекрасни са бавната част на симфонията, ,Менуетът от третата част и финалното Алегро. Моцарт отправя почитта си към Хайдн със строежа на тази симфоня, но с нея той го надминава и ролите се разменят – до тук Моцарт се учи от Хайдн, след смъртта му Хайдн ще се учи от Моцарт.

    Много е интересен инструменталният състав на оркеестъра при тези три симфонии. Любимият на Моцарт и на масоните инструмент, кларинетът, го няма в последната симфония К 551. В симфонията К 543 няма обои. В симфонията К 550 няма тимпан и медни духови, много е важна пък ролята на валдхорните. Аз възприемам К 550 като камерна симфония. Тя носи много голямо напрегжение и е едно от най-популярните произведения на Моцарт.  Давам и пример:

   Две мутри се разхождат, по-сложната пита по-простата мутра, знае ли кой е Моцарт. Разбира се, че не знае. Тогава по-сложната мутра се ядосва и му казва:

-         Тоя бе, дето пише музика за  мобифоните ни. Ето, слушай!

И му пуска сигнала на терлефона си - първите тактове на точно таз сиимфония…

   Има още една симфонийка на Моцарт, която е много сериозна, макар той да е само на 17 години когато я пише. Това е симфонията в сол минор К 183, която Хайдн обожава. Макар и малка, тази симфония е четиричастна, в нея има дори менует, както в симфониите на Хайдн, но няма бавно встъпление.  Тя започва със синкопи, които излъчват много силно напрежение. Това е първата симфония, при която Моцарт се отказва от развлекателния й жанр и се отправя по пътя, който го извежда на недостиимия връх с четирите коти -  К 504, 543, 550 и 551.

    Ще завърша този постинг с моето мнение по спора, последна част на последната симфония на Моцарт фуга ли  е или не е. Последниите три симфонии са пропити с полифония, но тя звучи ефирно  и се прихваща само от специалисти. Четввъртата част на К 551 аз възприемам като тройна фуга, или казаано по друг начин, фуга на три теми. Така, както принадлежа към брамините /приятелите на Брамс, не на Вагнер/ аз принадлежа и към тези, които считат Фиинала на симфонията К 551, наречена „Юпитер” заради величието й за тройна фуга. Разбира се, че мнението ми не тежи, защото не съм музикант, но нека има едно мнение по този спор и на човек извън тези среди. А аз умея да отстоявам мненията си в областта на музиката.

    Прилагам линк със симфонийкатаа К 183 малката сестрица на К 550, а останалите четири симфонии ще приложа в клипове след постинга ми.

   Приятно слушане!     

   

      Симфонийкaта К 183:

      https://www.youtube.com/watch?v=rNeirjA65Dk












Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182571
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031