Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2016 10:31 - БЕТХОВЕН В ИЗКУСТВОТО НА ЖАН БЕРНАР ПОМИЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1655 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 10.03.2016 10:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
           С посвещение на г/жа Тота и г/н Санде и покана за разходка из Царибродско:

       ЕДИН  ВЕЛИК  РЕЦИТАЛ  НА  ЖАН  БЕРНАР  ПОМИЕ!!!

image 
                                   image

   В България в момента гостува един голям музикант, пианистът Жан Бернар Помие. Той е изключителен пианист въпреки изминалите почти 50 години на сцената. Извън Франция обаче той не е много известен.  Една от причините за това вероятно е, че Париж е  един от градовете, където пребивават видни музиканти от Източна Европа, не намиращи поле за изява в собствените си страни. Там в момента енапр. Евгений Кисин, след като години бе в Лондон, после в Америка - все като артист на свободна професия, канен по целия свят. Там бе и Алексис Вайсенберг в най-силните си години, продължително време там пребиваваше и друг един голям музикант, пианиист и диригент, Даниел Баренбойм.

    Как точно е станало да даде два рецитала в камерната Зала „България” този голям музикант не знам - там билетиите са малко на брой и са евтини, а този музикант е от много висока класа. Програмата обаче, която той е предложил едва ли щеше да напълни Зала „България”. В първия си рецитал той бе участник в трио, което изпълни една от най-великите камерни творби на Бетховен - Триото в до-минор опус 1, а второто произведение бе клавирен квинтет – струнен квартет, подсилен с пиано -  като бе изпълнена една от най-великите творби на Шуман, неговият Клавирен квинтет в ми бемол мажор опус 44. Такива произведения са в репертоара на Жан Бернар, музикантите само по това могат да определят класата му.

   Вторият му рецитал бе още по-труден. Той изпълни в него трите последни клавирни сонати на Бетховен с опуси № 109, 110 и 111. Тези сонати са най-великото достижение на формата класическа клавирна соната, чиито татко е Хайдн. Музиката им е трудна за разбиране, защото трябват познания в този жанр за другите класически клавирни сонати, не само на Бетховен, но също и познания за сонатната форма, по полифония, за възможностите на органа, който по звучене на определени места тези сонати наподобяват, на оркестровия звук.

     Французите са известни с доброто си изпълнение на творби на германци във всички жанрове, те дори са ставали причина доста трудна музика, неприемана веднага от германската публика да бъде приета от тях след като вече е била оценена във Франция. Има и един лош пример обаче, Рудолф Кройцер, но той не е французин, а пофранцузен германец.  Давам пример с Последните квартети на Бетховен, когото при представянето им в Германия счели за луд. След представянето и примемането на тази музика във Франция, тя бива приета и в Германия. Един голям пропагандатор на германската музика е музикалният писател Ромен Ролан, на когото германците през ВСВ дискретно оказват внимание. Градът, където той живее, е превзет от германците и има доста проверки по домовете на хората след сраженията, но домът на Ромен Ролан е бил подминат. Едва ли това е случайно, самият той го казва. Стоял си на прозореца Ромен Ролан, а в главата му нахлула прекрасната тема на втората част на Петия концерт на Бетховен. Какво нещо е музиката..

     Точно такъв голям интерпретатор на германски творби е и Жан Бернар Помие. Той е голям интерпетатор на клавирните творби на Бетховен, като има в репертоара си всичко, написано за пиано от него. Той участва също така, в различни камерни ансамбли с пиано, където свири с най-големите музиканти или камерни състави, изпълнил е и много клавирни концерти с най-големите диригенти в това число всичките на Моцарт и Бетховен, общо 32.  В репертоара си той има също и сонатите на Моцарт, към двадесет. Пак отварям скоба, в Ю-туб „качените” негови изпълнения са твърде малко. Артистът е канен да води  майсторски класове, а също като лектор в различни висши музикални учебни заведения по света. Този виден музикант се изявява и като диригент, както Ойстрах, когато вече остаря. Сега,макар на  почти 72,  Жан Бернар свири превъзходно. Имам критика към него, че се изявава като артист и диригент едновременно. Аз не приемам тази форма на изява, пианистът да изпълнява концерта и оркестърът да се води по него.

    И още нещо за него – той има много български приятели – проф. Антон Диков, който почина в разгара на творческата си възраст при катастрофа, проф. Викор Чучков, проф. Константин Илиев, Йордан Дафов, както и един от най-големите ни музиканти, Панчо /Владигеров/ и сина му Сашко, не са само тези. Той има и почитателите на неговото изкуство измежу немузикантите, няма досоча определено лице. Тези бивши за съжаление вече познанства на артиста вероятно са причината Жан Бернар да посети България, а може би има и още една – Вайсенберг, негов приятел, който след 1973 г. когато посети България за първи път се представяше за българин. Радвам се, че Жан Бернар ни уважи с присъствието си и изнесе ГОЛЯМ РЕЦИТАЛ/!!!/. Този рецитал бе последната му изява от посещението му този път у нас. Преди него в голямата Зала „България” той се изяви като диригент. Предпочитам го обаче като пианист.

  

      Трите сонати за пиано на Бетховен са връх в клавирния жанр и макар написани една след други Бетховен ги издава не в един опус, както това сторва с опус 2 или с опус 31, а в три отделни. Според мен той прави това, защото те са не само велиики, но и много различни. Много усилие и много емоци изискват тези три сонати от иизпълнителя, ако трябва да ги изпълни на един рецитал. Вълнението на тези, които обичат музиката и осъзнават величието на сонатите и някои от посланията на Бетховен в тях към бъдещето на музиката от този жанр също са големи. Ще кажа по няколко думи за тези сонати като уточнявам, че кой каквото и да е казал или написал за тях, то не може да отрази тяхното величие. Те са неръкотворен паметник в музиката, който без пиедестел се извисява толкова високо, че докоснал се до него човек се замисля и променя. Веднаж влезли тези сонати в сърцето на човек, който обича музиката, те остават там до смъртта му.

   Характерното за тях е т. н. късен клавирен стил на Бетховен. Той ползва едновременно доста висок и доста нисък регистър на пианото, което придава специфична звучност на инструмента, наподобяваща донякъде изпълнение на орган. Същото прави и Брамс в последните си четири Клаврирни опуси. Полифонията в последните сонати на Бетховен също е по-широко прилагана спрямо предходните, поради което изпълнителят има трудната задача да проведе и представи всичките гласове – една не лека задача.

   Един въпрос – защо ли всичките големи композитори с напредване на опита им възрастта им наблягат все повече на полифонията? Давам пример с последната симфония на Моцарт, наричана заради величието си „Юпитер”. Моят отговор е:

     Защото усещат къде е истината в музиката.

   Първата от тези сонати е лирична, нежна. Аз я възприемам като прощална соната на Бетховен с този жанр, макар той да е написал още две. Това е музика, наситена с полифония, но не като таза на Бах, а като тази от предищната му Соната „Хамерклавир” - полифонията,  която която по-късно ще вдъхнови Лист в неговата Соната в си минор и Шостакович в голяма част от творбите му във всички жанрове, цитирам Третата и Осмата му симфония, Второто клавирно трио. Прекрасно нещо което остава в душата ми е последната част на сонатата, която представлява тема с вариации. Темата е взаимствана от песенния цикъл на Бетховен  „Към далечната любима” . Във вариационния цикъл на сонатата подобно на цикъла Голдбелгвариации на Бах темата се изпълнява и след величествената, последна вариация, която и сега звучи в ушите ми. Тази вариация започва с четвъртини, после те преминават в осмини, в триоли и изведнаж гръмва в тридесетидвевторини. Който познава сонатата ще ме разбере. Повторението на темата на края, което пианистите провеждат различно като душевност в сравнение с въвеждането на темата в началото дава възможност на слушателите да си поеемат дъх, защото и това при слушането на тази соната се забравяу мигът спира…

 

    Втората от тези сонати също е много особена. В нея на два пъти се явява епизод „Тъжна ария”, която се появява веднаж преди фугата във финала и втори път преди провеждането на темата на фугата в огледална форма. Звученето на финала – то е нечовешкко, то е звук, идващ от космоса, от земята….

 

   Последната от тези три сонати е в съвсем свободна форма, тя ксе състои от две части. Започва героично, но времето на Бетховен за героика е изминало, той вече е на 52. Разработката от героичното начало преминава в други сфери, на най-висшия разум. Според мен душевната борба на Бетховен в първата част на тази творба остава нерешена, това ще се случи във втората част на сонатата, в която бурната бърва част ни въвежда .А втората част – тя е изображение на човещката душа с възможностите на клавира, който Бетховен насища с полифония, с органно или оркестрово звучене. След не дълго време Бетховен ще започне да рисува със звучи човещката душа не чрез клавира, а чрез един още по-съвръшен инструмент, струнния квартет. И ще напише най-трудната музика в този жанр, достъпна само за най-добрите музиканти.

     Втората част на сонатата е тема с вариации върху една божествена Ариета. Темата с вариации е възлюбена от класиците форма. Една от вариаците ми предизвиква в мен асоциации, че гледам нагоре в купола на църква, който отстрани има прозорци, през които навлиза светлина, а горе има хоризонтален стенопис. Има един акорд в тази вариация, който според мен най-добрият изпълнител на тази соната Евгений Могилевски ми го заби в сърцето преди поне 40 години и при всяко следващо изпълнение аз чакам да го чуя по същия начин.

   В тази соната Бетховен предвижда пътят на музиката в бъдещето – в една от вариациите дори има джаз. Там пианистът трябва много да внимава, защото всичко трябва да остане в класическите рамки.

   Вмъквам, че съм почитател на Евгени Могилевский - един страхотен музикант, но за жалост изявата му бе твърде кратка поради пристрастеност към огнената вода, която преди него умори  Мусоргски. За тази соната Рихтер казва, че е най-великата соната на света. На мен тази соната ми е любимата, но май не само това. Редица големи музиканти цитират това произведение на Бетховен като най-великото му от всичките негови творби. Така мисли и един много обичащ музиката немузикант, неуточнявам кой. 
    Последните три сонати на Бетховен аз възприемам като обръщение към композиторите след него, на които той казва:  
    Това можах, това направих. Нека сега, Вие след мен да Ви видя какво ще направите....

    Музиката на Бетховен е писана от човека за човека, но Човекът Бетховен, макар велик и трудно разбираем е човек като нас, поради което посланията в музиката му до нас се докосват до всяко същество, което е или музикално или интелигентно. Специално отбелязвам, че ако човек е интелигентен, той също обича музиката, дори да е немузикален. Аз познавам немузикални личности, които добре свирят на пиано. На цигулка няма как да стане това. Ако пък човек обладава и двете качества, Бетховен задължително навлиза в живота му и остава трайно там. Често величието на произведенията на Бетховен се обяснява с това, че той е гениален. Аз не съм на това мнение, за мен има само един гений в музиката, Моцарт Приемам определянето на Бетховен като велик, като „много велик, чиито крачки постоянно чуваме след себе си”,  като титан. Изцяло възприемам определенито на Ромен Ролан за него – разум-вселена - отново дадено от французин. Музиката на Бетховен ми е била спътник през целия ми живот и без нея, сигурно щях да бъда рзличен, отколкото съм сега, а възможно е и друго – по-различен съм, защото съм един от хората, които твърде много познават музиката на Бетховен. Ако музикантите работят задълбочено върху определени прозведения от  Бетховен, напр. сонатите за цигулка и пиано или пък клавирните му триа, аз пък слушам и упознавам тези от творбите на Бетховен, които си искам. Познавайки много негови произведения от различни жанрове, аз мога да правя връзки между тях, да ги възприемам по-задълбочено, да имам мнение за музиката му в цялост, да познавам в кой период на живота му е писана.

    В залата присъстваха много български музиканти и интелектуалци. На концерта бе и уволненият министър на образованието – един достоен човек, с присъстние и излъчване. Не видях обаче завършилите музикалното си образование в Голямата страна - тези, които днес са кърмчиите на българската музика. Отбелязвам, че музиколозите на голямата страна изкривиха представянето на Бетховен и Хендел с цел да ги ппредттавят като неверници и с тази лъжемузикална „наука” промиха мозъците на много наши студенти.

    На рецитала аз бях до дъщерята на Антон Диков, това е пианистът, в чието изпълнение за първи път чух Сонатата опус 111, като на този концерт си спомням, че той изпълни и Седма соната на Прокофиев. Концертът на Антон Диков се състоя около 1970 г. но сонатата така ме е впечатлила, че съм го запомнил. Напомних за концерта на Елена /Дикова/, с което доста я учудих, а тя каза, че тези две произведения баща й е свирил доста често.

    В залата бяхме само възрастни хора и се замислих, дали ние не сме последните, които разбираме и търсим това изкуство. Всичките бяха музиканти, може би наколко, между които и аз – не. Не съм музикант, освен това ме увлича най-дивата природа на България, но и това не ми пречи да обичам музиката. Тези възрастни хора, между които и аз, всичките - фактически много фътре в музиката ни красяха 3-4 млади двойки, момиче и момче, а момичето с цвете, защото датата бе 8-и март. Вместо да заведат приятелкте са на чалготека, да послушат Кондю, да ударът по две-три бири и да извъртят няколко чалги, момчетата довели на този знаменит концерт приятелките си. Дано срещата им с тези сонати бъде така впечатляаща, както моята от 1970 г. с Опус 111 и да станат пиятели на музиката, какъвто съм станал и аз.

    Тези няколко млади двойки доста ме развълнуваха и ми дадоха надежда, че масовата приматизация на подрастващите и на неполучилите при развитието си устойчива ценностна система  тук там има пробиви.  Дано един ден хората да станат отново нормални, да заобичат красивото, истинското, да се откажат от магията и вълшебните заклинания, с които хибридните войници от нета и медиите промиват мозъците им.  

   Изкуството, в частност музиката могат много да помогнат за възвръщането на хората към нормални взаимоотношения, нормален живот и естествено Божие употребление по време на земния път. Няма да давам пример за незаразен /човек/ от масовата култура благодарение на любовта му към музиката. Изкуството е най-добрата броня срещу приматизацията, срещу което „бронебойни патрони няма открити”.

 

     Съжалявам, че няма от къде да взема линкове с Жан Бернар на тези произведения, ще потърся обаче нещо хубаво, в смисъл, истинско.

      Приятно слушане! 
      Послепис, за г/жа Ати:
      Четвъртият линк ми е любимото произведение от Моцарт. Ако едно произведение ми е любимо, не значи, че то е най-значимото на композитора, възприемам го като писано за мен. А това е в ми бемол мажор, тоналността на която съм "настроен" аз, музикантите ще ме разберат. И поради още една причина - тази симфония и Първата на Брамс аз считам за най-важните симфонии на света.















Гласувай:
5



1. sande - Благодаря ти, Коста, за посвещението!
10.03.2016 10:55
В залата бяхме само възрастни хора и се замислих, дали ние не сме последните, които разбираме и търсим това изкуство. Всичките бяха музиканти, може би наколко, между които и аз – не. Не съм музикант, освен това ме увлича най-дивата природа на България, но и това не ми пречи да обичам музиката. Тези възрастни хора, между които и аз, всичките - фактически много фътре в музиката ни красяха 3-4 млади двойки, момиче и момче, а момичето с цвете, защото датата бе 8-и март. Вместо да заведат приятелкте са на чалготека, да послушат Кондю, да ударът по две-три бири и да извъртят няколко чалги, момчетата довели на този знаменит концерт приятелките си.

***
За съжаление в последните години всичко тръгна назад и надолу. Застрашителни стават бездуховните години.

Като проблясък на неумиращата надежда са тези млади хора, които си срещнал в залата.

Животът е кратък, изкуството е вечно! Да вярваме!

Поздрави!
цитирай
2. tota - Коста, благодаря!
10.03.2016 11:18
"В залата бяхме само възрастни хора и се замислих, дали ние не сме последните, които разбираме и търсим това изкуство. Всичките бяха музиканти, може би няколко, между които и аз – не. Не съм музикант, освен това ме увлича най-дивата природа на България, но и това не ми пречи да обичам музиката."
Прочетох споделеното от теб, изслушах и клиповете, които си подбрал. Поздрави за всичко, което правиш и споделяш тук в блог. бг. Обичам музиката без да съм музикант. Не случайно споделих по - горе текст от твоя постинг. Мисля, че нищо не е случайно. Твоята любов към природата и музиката, съчетани със знанията на г-жа Канева / не греша, нали?/ могат да сътворят учебни пособия в помощ на учителите по музика в нашето училище, съобразени с възрастовите им особености. К- Паустовски пише разказа "Старият готвач" с цел. Изучавайки го в часовете по литература, децата да проявят любопитство и към музиката. Да се научат да чуват музиката, когато се докосват до Природата. Човек, трябва да е полезен с делата си! Продължавай да споделяш вълненията си за музиката и нашата прекрасна природа!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Благодаря, Санде!
10.03.2016 13:36
sande написа:
В залата бяхме само възрастни хора и се замислих, дали ние не сме последните, които разбираме и търсим това изкуство. Всичките бяха музиканти, може би наколко, между които и аз – не. Не съм музикант, освен това ме увлича най-дивата природа на България, но и това не ми пречи да обичам музиката. Тези възрастни хора, между които и аз, всичките - фактически много фътре в музиката ни красяха 3-4 млади двойки, момиче и момче, а момичето с цвете, защото датата бе 8-и март. Вместо да заведат приятелкте са на чалготека, да послушат Кондю, да ударът по две-три бири и да извъртят няколко чалги, момчетата довели на този знаменит концерт приятелките си.

***
За съжаление в последните години всичко тръгна назад и надолу. Застрашителни стават бездуховните години.

Като проблясък на неумиращата надежда са тези млади хора, които си срещнал в залата.

Животът е кратък, изкуството е вечно! Да вярваме!

Поздрави!


Мисля, че и след нас музикатаа ще има приятели....
цитирай
4. planinitenabulgaria - Благодаря, Ати,
10.03.2016 13:43
tota написа:
"В залата бяхме само възрастни хора и се замислих, дали ние не сме последните, които разбираме и търсим това изкуство. Всичките бяха музиканти, може би няколко, между които и аз – не. Не съм музикант, освен това ме увлича най-дивата природа на България, но и това не ми пречи да обичам музиката."
Прочетох споделеното от теб, изслушах и клиповете, които си подбрал. Поздрави за всичко, което правиш и споделяш тук в блог. бг. Обичам музиката без да съм музикант. Не случайно споделих по - горе текст от твоя постинг. Мисля, че нищо не е случайно. Твоята любов към природата и музиката, съчетани със знанията на г-жа Канева / не греша, нали?/ могат да сътворят учебни пособия в помощ на учителите по музика в нашето училище, съобразени с възрастовите им особености. К- Паустовски пише разказа "Старият готвач" с цел. Изучавайки го в часовете по литература, децата да проявят любопитство и към музиката. Да се научат да чуват музиката, когато се докосват до Природата. Човек, трябва да е полезен с делата си! Продължавай да споделяш вълненията си за музиката и нашата прекрасна природа!


За мен е естествено докосвайки се до природата да чувам музика. И още нещо: говорната реч на хората, провеждането на мисълта им при присмовната им изява - те също ми звучат в определена тоналност. Ако ме извикат на комисия да одобрявам постъпващите на работа в телевизиите, доста от кандидтите няма да ги одобря, защото речта им не само не звучи, а наподобява придвижване на спънат кон.
Благодаря за коментара.
цитирай
5. stela50 - Поздрави, Коста !
10.03.2016 18:51
Силно, вълнуващо, въдействащо говориш винаги за музиката,
поднасяш текста изключително интересно, а за изпълненията,
с които ни срещаш виртуално - нямам думи.
Колко духовно богатство крият тези постинги, обогатяващи,
завладяващи, емоционални... Благодаря от сърце !
Не по-малко чувства и вълнения изпълват и разказите ти
за планините на България, пътеписите, родени от докосването
до великолепни непознати за много от нас места, райски кътчета,
исторически паметници... и още, и още...
Поздравления !
цитирай
6. planinitenabulgaria - Много ме зарадва този коментар, защото точно към това се стремя.
10.03.2016 22:47
stela50 написа:
Силно, вълнуващо, въдействащо говориш винаги за музиката,
поднасяш текста изключително интересно, а за изпълненията,
с които ни срещаш виртуално - нямам думи.
Колко духовно богатство крият тези постинги, обогатяващи,
завладяващи, емоционални... Благодаря от сърце !
Не по-малко чувства и вълнения изпълват и разказите ти
за планините на България, пътеписите, родени от докосването
до великолепни непознати за много от нас места, райски кътчета,
исторически паметници... и още, и още...
Поздравления !


Вместо подобно отношение обаче си спечелих много повече врагове в блога, отколкото приятели. Това няма да ми попречи да продължа да пиша. Вайсенберг казваше, че ако в залата /от 3000 души/ един обича музиката, той свири за него...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181614
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031