МУЗИКА ХУБАВА,
ПОДХОДЯЩА МЕЖДУ КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА
Няма да включвам към постинга този път линкове с музика, в която влизат Magnificat и Weihnachtsoratorium на Бах, а четири светски произведения, много велики в своя жанр.
Първото от тях е един Концерт за пиано от Моцарт, който много наподобява на оперна музика. Оркестровото му встъпление си е направо увертюра, завесата е закрита. Свършва „увертюрата”, завесата се отваря, на сцената идват артистите. Всеки изпълнява своята партия, действието свършва. Следва Второ действие, после Трето. Така възприемам аз Концерта на Моцарт в до мажор №25.
При Моцарт всичко е опера, така се твърди за неговите произведения, така възприемам и аз повечето от тях. Това е твърде специфично за всеки човек, не налагам мнението си, но мога да посооча цял списък с негови произведения в най-различни жанрове, които възприемам по този начин. Просто пред очите ми се появава завеса на сцена с вишнево оцеветено кадифе, докато трае „увертюрата”.
Вторият Концерт, който ще включа в този постинг е пак Концерт за пиано от Моцарт в си бемол мажор №27. Тозии Концерт е много важен за Моцарт в тази тежка година на живота му. Геният Моцарт е знаел всичко, дори кога ще умре…
В края на 1790 г. Хайдн пътува за първото си посещене в Лондон. Преди да се качи в каляската, която ще го откара чак при Ламанша, при него пред дома му идва Моцарт. Моцарт е тъжен, идва да му каже „Сбогом”, защото се опасява, че тази среща ще е последната между тях. Хайдн, по-възрастен с 24 години отнего го успокоява като казва, че се чувства добре и ще се върне от Лондон жив и здрав.
През м. април Хайдн научава най-страшната вест в живота си, починал е Моцарт. Нищо не е същото вече. До този момент Моцарт се учи от Хайдн, надминава го, сега Хайдн се учи от достиженията на Моцарт.
По това време Моцарт пише този Кончерт за пиано и още един за кларинет, най-значителният концерт, който не е за клавир. Концертът за пиано е написан в светлата тоналност си бемол мажор, но звучи тъжно. На мен ми е трудно да слушам този Концерт, защото мисля, че го разбирам. Отхождането на такъв гений от нас е огромна загуба за всички, макар той да остава жив сред нас с творите си, но за тези, които обичат и донякъде разбират Моцарт това е много по-тежко.Аз съм от тях.
Третият Концерт, линк от който ще включа е много важен в творчеството на Шуман. Този Концерт, Увертюрата му „Манфред” и още няколко творби са като негов автопортрет. Ако Увертюрата ме натъжава малко, то слушайки Концерта за мен времето спира. Велико нещо, романтично, красиво – Шуман!
Четвъртият Концерт, който предлагам е Вторият клавирен концерт на Брамс. При Брамс всяко негово произведение, било то и камерно има симфонично звучене, наситено е с полифония. Прилагам линк с този Клавирен концерт, който се състои от четири части, както симфониите. Първата част си е наппаво симфония със солиращо пиано. Втората част е замислена към Концерта му за цигулка, но той я вгражда в този Концерт. Третата част със солиращото виолонцело е част от поезиата на Брамс. Красива е и четвъртата част на Концерта, която в момента звучи в главата ми.
Между Коледа и нова годна има доста свободни дни, ако времето застопори обичащите планинат в къщи. Тогава възможностите да се послуша хубава музика са доста.
Прятно слушане.
Идин поздрав:)
Години преди да падне Берлинската стена,...