Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2015 10:18 - ЕДИН НЕЗАБРАВИМ ДЕН!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1736 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 23.11.2015 11:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                 ЕДИН  НЕЗАБРАВИМ  ДЕН!

 

      Отдавна бях замислил подарък за мои приятели туристи - да ги взема с мен на разходка. Моите подаръци нe са стандартни, но пък са запомнящи се – друг такива подаръци не направи. Да взема с мен турист на планина е нещо както голям музикант да покани при себе си от уважение към някого свой бивш учител или ученик и да импровизира на пианото за него.

    Най-отдалечената точка бе Власинското езеро. Достигайки го продължихме с полукръгово приoвижване в Западните покрайнини -  влsзохме през Стрезимировци и излязохме през Олтоманци. Бог ни дари с един прекрасен ден за това годишно време. Пресякохме Люлин планина, после влязохме между планините Завалска и Кървав камик, срещу нас Руй затваряше хоризонта с Голям и Малък Руй. После пресякохме седловината между Руй планина и Бясна Кобила и се спуснахме между планините Бясна Кобила и Милевска. Последна за пресичане остана Конявската планина. Подаръкът бе за приятелите ми, но радостта от това пътуване и за мен бе голяма, защото всичките тези планини съм ги посетил и упознал. На крилете на силната ми зрителна памет аз като да бях отново покачен на тях…

      Пияни от красота се прибрахме обратно минути преди да се стъмни.

      За вечерта имах покана за концерт - моя позната, изтъкнатата вече музикантка, пианистката Маргарита Илиева имаше концерт. Обръщам внимание на написаното от мен - музикантка и пианистка! Това е висок атестат, защото добър инструменталист става този, който е и добър музикант. Момичето напредва непрестанно и слушайки я веднаж или два пъти годишно се убеждавам, че тя ще стане един от най-добрите ни музиканти. Композитори й посвещават свои произведения, вдъхновени от изпълненията й, диригенти искат да свирят с нея, искат я на работа и в НМУ и в НМА.

    Вечерта тя изпълни едно рядко изпълнявано у нас произведение, Концерт за пиано на Шнитке. Няма да се спра на произведението, само ще отбележа, че Шнитке е етнически германец. Майка му е германка, а бащата е евреин. Музиката му е много сложна и трудна за слушане и за разбиране. Той е роден в Саратов през 1934 г, но започва да учи музика във Виена за кратко. Шнитке завършва Московската консерватория със специализиця полифония, композиция, четене на партитури и оркестриране /инструментовка/. В Консерваторията той рабооти като професор докато стане възможно да напусне Голямата страна и той сторва това през 1991 г, установявайкии се в града на Брамс Хамбург. На възраст 63 годинии той почива там. Руснаците си го искат и го погребват /мисля/ в Москва. На този етнически германец съвсем естествено е да му допада музиката наШостаковеч, по-възрастен от него с 28 години, защото музиката на Шостакович най-много наподобява тази на терманците Бах и Брамс. Към музиката на тези двама велики германци прибавен  руският характер на темиите на Шостакович се получава това, което го има в квартетите опус 59 на Бетховен - писани от германец, но темите му донесени от Русия от руснака Разумовски, любител музикант и посланиик на Русия във Виена. Такава е музиката на Шостакович. Подобна е и музиката на Шнитке, който се счита за учениик, последовател и повлиян от музиката на Шостакович. Труден ми е Шнитке и поради това го слушам малко, но той има едно произведение, което причислявам към писаните за мен, Сонатата му за виолончело и пиано. Това е моето обяснение защо едни произведения харесвам повече от други, наричам ги писани за мен.

    Изпълнението на Концерта за пиано бе безупречно в музикално отношение, но и на високо артистично ниво. Рядко ходя вече на концерти в Зала „България” и това е обяснимо – все едно да ходя на туризъм на Витоша. Когато идват големи артисти обаче винаги съм там. А тази вечер наистина стана празник в две части. Първата част на празника изнесе Маргаритаа Илиева. За нея допринесе и диригентът Емил Табаков, който аз харесвам най-много от българските диригенти.    

     Шнитке е тормозен много, и как не, с баща евреин и майка германка, а да живее и работи в СССР. Как да му имат доверие службите? От друга страна едва ли тази е музиката, която биха искали от КГБ той да пише. Много общи черти в творчеството си имат Шнитке и Шостакович като творци.

    Концертът в Зала „България” явно бе добре подбран тематично, защото във втората част бе изпълнена Дванадесетаата симфония на Шостакович. Тя е праграмна и се нарича „1917 година, памяти Ленина”.

    Музиката на тази симфония е един от върховете на симфонизма на Шостакович, подобно на Шестата, също програмна симфония на Бетховен, наречена „Пасторална”. Аз ще изложа версията на съветските музиколози за музикаата на симфонията, после ще изложа и другите, които съм слушал от възрастни музиканти и които считам за glaubwьrdig, както германците ги наричат.

   Симфонията е четиричастна както класическите симфонии на татко Хайдн. Първатаа част се нарича Революционният Петроград. Вилончелите провеждат първата тема, една руска народна песен, която  преминава във всички инструментални партии. Развитието на тази тема, появяванеето на втора тема и противопоставянето й на първата – това маестро Шостакович е направил с вещина както преди него Брамс. Страхотна музика! Слушайки тази музика нищо не може да ме отклони от нея.

    Втората част е спокойна, красива, акумулира се напрежение, което ще се появи в следващата част. Тя се нарича „ Събиране на хората, /прииждане на хората/.

    В третата част Шостакович, както аз го наричам реликият художник, рисува със звуци военните действия срещу Зимния дворец. Носят се залповете на крайцера Аврора. Така е и наречена тази част, „Аврора”, някъде я пишат „Залповете на Аврора”. Само много велиик композитор може така да изобрази събитие от историята с музика. Не само в тази симфония Шостакович изобразява военни действия с музика. Напомням за Осмата му симония, част Трета, в която се провежда тема на три тона, преминаваща на края в тимпаните. За мен Шостакович е най-великият композитор на ХХ век.

    Четвъртата част на симфонията се нарича „Заря на човечеството”. Този щедьовър ми напомни за песента „Весь земля – наша”, писана по същото време за Хрущо докато отива на посещение при Тито. Идиоти! Вместо да вземат нещо от творците си, те поръчват за тях простотии…

   Музиката е приповдигната, тържествена. Съветските музиколози я сравняват с победата на революциите по света, които ще направят хората щастливи. Може би както тези днес в Русия и Северна Корея.  

   С музиката на тази симфония се проституира до днес, защото в нея са немесени не само службите на СССР, а и Хрущо сАмият. На Шостаковеч се припиисват интервюта, в които той казвал, колко много обичал Ленин, как го е слушал в Петроград и макар и още малък, се вдъхновил от него. Приписва му се изказване каква мъка го била обзела, като разбрал, че сифилитикът, агент та Коминтерна гибердясал от сифилистичните си гуми в мозъка, как е искал да напише нещо велико за Ленин, най-великия човек на света, как дълги години мислел за това, докаато уври в главата му тази творба.  Всичко това е измислица на троловете, на които плащат службите. Тролове преминаха в социалните мрежи по заказ точно на тези служби и сега се изявяват от там като хибридни войниции на Путин, работещи срщу България. През антракта говорих с музиканти за тази симфония, и тяхното мнение бе поляризиирано. Половинаата говореха с презрение за симфонията, че била хит преди 1989 г, че сега не трябвало да се изпълнява. Великите произведения са непреходни, господа труженици в музиката.

    А сега моята истина за историята на тази симфония.

    Написвайки Единадесеетата си сиимфония, също програмна наречена „1905 година” Шостакович не може да не продължи с историята на Русия. Частите на Единадесетата симфония са наречени  Площад през двореца, Девети януари, Реквием и Тревога. Ако не бе 1905 година в руската история нямаще да я има и 1917 година. Това е така вярно, както че ако Борис Христов не бе напуснал България нямаше да бъде Борис Христов. Годината 1905 е трагича за руснаците, които губят доверие в императора и на тази база Интернационала ги зарази с брадатата спирохета на Маркс през 1917 г. Така ги заразиха, че до днес там има заразени с новата модификация на вируса, маркспутинската спирохета, пригодена да промива мозъци. След събитията от 1905 г. описани с музика от Шостакович, историята на Русия трябваше да се допише, като бъде нарисувана чрез звуци от този гений. Напомням за времето, когато е писана Единадеесета симфония, 1957 г., след трагиичните събиития в Унгария. По-младите не знаят как Хрущо с танкове ги премаза и изби после тези, които искаха независимост от СССР. Четири години след това е писана Дванадесетата симфония. Добре я обясняват съветските музиколози, но какво е зашифровано в една музика хората го усещат със сърцата си, а не четейки агентите от КГБ, отговорни за музиката от времето на симфонията.

    Годините по времето на Хрущо са сравнително спокойни за Шостакович като творец, Хрущо турга на работа Шостакович в ЦК на КПСС в отдл Култура. Тогава за културата отговаря приматката Екатерина Фурцева, която по живо тегло надвишава г/жа Фидоосова. Срещите на Шостакович с Хрущо са една възможност той да  реши два важни за него въпроса. Първият от тях е творчески, този със забранената му вече 25 годни Четвърта симфония, която едва не му струва живота. Напомням, симфонията пресъздава ужаса от Украйна през годините 1932/34, когато там върви разработката на Сталин Голодомор и между 3 и 7 милиона украинци умират от глад. Вторият му важен въпрос е синът му да напусне Голямата страна. Разменна монета в тази сделка Хрущо-Шостакович вероятно е точно Дванадесетата симфония. Шостакович създава това гениално ппроизденене, а музиколозите от КГБ обясняват какво е искал той да каже с него и нещата се случват. След 25 години заключена, Четвъртата симфония е изпълнена за първи път в Лондон заедно с Дванадесетата, а Максим Шоктокавич остава в Англия. След това Четвъртата симфония започва да се изпълнява и в СССР.

    А как представи симфонията Емил Табаков! Всеки даваше това, което му бе ръзможно, само в началото един духач направи кикс. Дириигентът проведе четирите части без прекъсване, не бях чувал такова изпълнение, но го приемам. Поздавих после г/ца Маги и забелязах още нещо. След изявите си на сцената тя обикновено е изразходвана емоционално и установява трудно краткия контакт с поздровяващите я, но този път бе различна. Говореше с хората съвсем нормално, явно емоцоналната й енергия сега е още  повече от преди. Аз си поръчах едно произведение, Симфоничнте Етюди на Шуман.

    Поздравих и дириигента Емил Табаков. Аз познвам много от музикнтите ни, но избягвам кантакти с тези, които са завършили в Голямата страна и са допуснали мозъците им да бъдат промити. Има един професор, ведущ в партийната йерархия на Атака, с него не искам да говоря. Не е само той обаче, такива са повечето от  по-старите ни музиканти, които нямаха алтернативаа да учат другаде. И докато учеха ги разработваха, а недопускащите да ги разработят връщаха като некадърни за попрището на музиката.

   Същите тези отново подеха старата песан против Шостакоович. Един друг музикант обаче, виждал се със Шостакович в последните месеци от живота му, когато пише Алтовата соната, казва, че болният на легло и вече немощен Шостакович е казвал:

    - Тази ръка, поздравяваше Сталин, затова сега изсъхва.

   Постигът стана малко поучителен и поради това го посвещавам на господин Рустам, който понякога ми се струва, че е  умен почти колкото г/н Пеевски, на г/жа Стих, чиито интелект може би гони този на Берсинската дева /Мая Манолова/ и на техния гуро Другарят джелезоВ, когото като интелект поставям на отсечката между бозайници и прибати. Не му е лесно - пред него са приматите, после идваат маймуните, след това - човекът. На негово място вместо да се блъскам сам бих предпобел да отида в някой пункт за скрап.

   Питам се обаче

   Какви ли ще да са по интелект избиращите си за гуро приматобозайник? Ето и тяхната оценка за мен:

 

   7. stih - Много смело!
14.09 07:14

Страшно е, когато простотията се смята за умна...
Поздрави!

/б. м. олицетворението на простотията според поетката-комунискта съм аз/

 

   Дано тези нещастници да ми отворят постинга. Изкуството е най великото нещо, което възвисява хората. Ако вденат написаното със сигурност ще се засрамят от самите себе си. Ако това не стане гурото им вероятно ще им подаде знак пак да ме изкоментиират. Този път наистина има за какво.

 

                 Читайте, завидуйте,

                           приматобозайници!

                                 Я негражданин

                                          Советского союза,
                                                я свободним человеком!   

 

     В линкове ще приложа двете програмни симфонии на Шостакович. Освен симфонии, той има и други програмни творби, за тях ще пиша един друг път.
   Приятно слушане, музиката обааче е доста сложна.   

 

  








Гласувай:
7



1. born - Плюс за музикалната част ! Минус за ...
22.11.2015 20:51
Плюс за музикалната част ! Минус за политическия пълнеж .
цитирай
2. planinitenabulgaria - Шостакович е историческа личност освен титан на музиката на ХХ век.
23.11.2015 08:58
С музика той описва руската история до 1917 г. и после съветската до смъртта си през 1975 г. Само от симфониите му исторически батални платна са №4, която е поосветена на голодомора в Украина, № 7 и 8, посветени на ВСВ, №10, на смъртта на Сталин, №11, на трагичната за Русия 1905 г., но катализирана и от трагичните събития в Унгария в 1955/56 г. №12, посветена на събитията от 1917 г. Не само тези произведения са най-истинските страниици от историятаа на Русия. Аз съм некомунист, но добре познавам случилото се в Русия и отбелязвам важните периоди оот него: 1905 г., която е трагична за Русия и разрешаава на идиотите от коминтерна да ги зараазят с брадатата спирохета на Маркс през 1917 г, периодът от 1917 до 1921, когато всичко в Русия е разрушено и ограбено, после периодът от 1922 до 1953 г. Останалото го знаят и по-младите от мен. За съжаление много от поколението след мен е с промити мозъци и стават единствено за хибридни войници на Путин, които платено да воюват срещу страната си.
Музиката, както всички изкуства е свързана с живота. Най-силна е тази връзка на музикаата на Шостакович с обкръжаващата го жестока действителност, на която той се явява жив барометър на случващото се в родината му. Поради товаа съм наблегнал в това писание за събитията, свързани с появяването на негови творби. Писанието и за Шостакович е трудно, защото изисква не само познания по историята на Русия, но и познания по музика. Освен тези неща аз положих доста труд по тази тема и се чувствам большим знатком Шостаковича как творцом, а тоже как человеком. Пожелавам и на други както мен да се запознаят по-подробно с величието на тази личност. Аз за разлика от тях имам познания по музика и мога да сторя това конкретно към музикалното му наследство и да го свържа с тези композитори, от които той е повлиян - Бах и Брамс. По случай 100 години от смърта му написах доста голям постинг за него, който нарекох "Великият художник".
цитирай
3. sande - Комунистическата идеология се вмесваше брутално във всички сфери на живота и изкуството ...
27.11.2015 16:15
В личния живот на хората - също.

В науката - също, както и в музиката.

Известно е името на академик Николай Вавилов - световен учен - генетик.

Но е загърбен от болшевишкия учен Мичурин.

Перекендето Мичурин е издиган до небесата, а Вавилов е обявен за буржоазен учен. Анатемосан, отритнат, забравен.

Поздрави, Коста, за блестящия разказ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182340
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031