Въведение към този постинг:
   Аз живея с музиката и когато предстоят годишнини на велики композитори, аз се подготвям за тях. За запознаване с творчеството на Шостакович потребни ми бяха три години. През далечната вече 2006 г. направих един "плакат" за него, но не мога да го открия в архивите си. Поради това публикувам какво съм писал за други двама композитори, с полукръгли годишнини от онова време, и те много велики. Постингът ми за тях може да бъде интересен за тези, които имат интерес към сериозната музика, образовани са не само музикално, но са и почтени като хора. Непочтеността е за политиката, но не и за изкуството. Публикувам сега в блога си каквото съм писал преди толкоз години, като уточнявам, че написаното от мен не е музиковедчески труд, а изразява разбирнето ми за творчеството на тези двама велики композитори, какво съм взел от тях за оформянето ми като личност.  Доста неща имам в блога си за музиката, но са трудни. Аз, както и за планината посочвам смо пътищата към нея, но не и как да бъдат изминати те. Когато човек открие себбе сив музиката, чак тогава ще е възможно този нелек път да бъде изминат. За изминалите го успешно наградата е пребогата.
  А "плаката" за Шостакович ще продължавам да търся.

                                   С  А  М  И  З  Д  А  Т   2006

                 150    ГОДИНИ    БЕЗ     РОБЕРТ     ШУМАН,

                 125 ГОДИНИ БЕЗ МОДЕСТ МУСОРГСКИЙ!

                                       

     Да! Един велик германец и един велик руснак са преминали в отвъдното,но с тяхната физическа загуба станал ли е светът по-беден?Не! Завещаното от тях на бъдните поколения наследство е толкова значително,че и днес,в света на информационния взрив то остава неразбираемо за огромна част от хората.А именно днес,когато върлува пазарното мислене,бездуховността,когато хората са откъснати от живителната връзка с Майката-природа,не вярват в Господ и са се изродили до степен при която не могат да разберат естественото си Божие употребление,нуждата от въздействие върху тях на такива светли умове е вопиюща.Във връзка с тази годишнина като просветен любител музикант искам да изложа своите мисли за времето,когато са живяли тези велики мъже и да представя свой прочит на посланията им,отправени чрез сътвореното от тях към следващите поколения.Послания,които ако можеха да бъдат разбрани от властимащите днес пазарни проститути,светът щеше да бъде по-добро място да живеене.

             Шуман е роден през 1810 година в Цвикау,Саксония.Аз съм посещавал дома му през 1987г,когато със семейството ми пътувахме из ГДР за да посетим всички градове,в които е работил Й.С.Бах.И до днес си спомням това посещение в къщата,в която е бил роден този обаятелен романтик,като да ме обзе духът на Шуман.До времето на канцлера Бисмарк Германия се състои от много княжества,но по културно наследство Саксонското е може би най-значителното.Неговата столица е Дрезден,град културен паметник,част от световното културно наследство.На 12-и срещу 13-и февруари 1945 година той съзнателно е разрушен от световната мафия за да бъде заличена допълнително значителна част от културното наследство на германците и те да бъдат ликвидирани не само като велика държава,която може да спори със световната мафия,но и да бъдат прекършени духовно.Пъкленият замисъл на това световно правителство е успял в тази насока,ще се спра специално на това негово „достижение”.Родителите на Шуман са кногоиздатели.Още като дете той проявява своето разностранно дарование.Пише стихове,пиеси,изучава латински и древногръцки езици за да може да превежда древните автори на немски език от оригиналите.Учи и музика,композира пиески.От 13 годишна възраст започва да се изявява пред публика като пианист.Прави и нещо като кръжок,както руснаците казват за да може да запознае по-широк кръг младежи с немската литература,която той познава,обича и пропагандира.Майка му обаче иска той да има стабилна професия,юрист и по нейно настояване Шуман започва да изучава юриспруденция в Лайпцигския университет.Но вместо усърдно да изучава право както другите неща,за които го е създал Господ,той се свързва с тези от професорите си,които обичат музиката и са просветени любители музиканти.Това оказва решително влияние върху бъдещото му поле на творчески изяви.Той започва да учи сериозно пиано при професор Вик,бащата на всестранно надарената Клара,бъдеща съпруга на Шуман.Изучава сериозно музикално теоретични предмети,дирижиране,композиция,запознава се с много партитури,слуша оратория от Хендел.За да се запознае с изкуството на Паганини,който по това време гостува в Германия отива чак до Дюселдорф за да го слуша.Основава и музикално списание,в което чрез своите критически статии дава вярна оценка на много творци,негови съвременници или на творбите им,оказва се пророк за пътя в изкуството за други музиканти,какъвто е случаят с Йоханес Брамс.Брамс е 20 годишен младеж и изпълнява първите си произведения пред Шуман,само части от първите му три клавирни сонати,защото  не са били още довършени,но болният вече Шуман предсказва,че това е човекът,който ще напише симфониите на своето време.Втората половина на 19 век потвърждава проницателният ум на Шуман.Той оценява себе си и подобните на него като съюз на Давид от Стария завет на Библията.С ум,прозорливост и точна преценка на възможностите си Давид побеждава гиганта Голиат,който е много силен,но неинтелигентен.Малцина от музикантите са така многостранно надарени,но има и един такъв руснак,за който само сега ще стане дума.Това Александър Бородин.И до днес не е ясно кой е баща му,записан е на името на един слуга от двора,който носел модната за времето дълга руска брада,но пък е ясно,че той е бил изявен химик,ценил го е преподавателят му Менделеев,бил е също така професор по медицина и както руснаците казваха по времето на комунизЪма,занимавал се и с музика по ширпотреба.Но как се е занимавал:оставил е гениална опера,три симфонии,едната е Богатирската,камерно-инструментални творби,песни и др.Толкова за Бородин.

             Другият велик творец,достоен да се мери по значение с Шуман,руснакът Модест Мусоргский е роден през 1839 година в някакво си имение по периферията на Псковската губерния.Майка му сигурно е била интелигентна жена,щом е започнала да го учи на пиано и този скъп инструмент е бил на разположение в дома им.Жената,която е гледала Мусоргский,неговата няня е била крепостна селянка,но и тя вероятно е била духовно богата,защото е допринесла много за духовното му развитие.Разказвала му е приказки,пяла му е руски народни песни.И става така,че Мусоргский обиква музиката,но също така и крепостните селяни и основна задача в неговото творчество става желанието му да намери музикален изказ на говорната реч на руснаците.С това той се справя в творчеството си не само добре,но може би най-добре от всички руски композитори.В Русия обаче най-уважаваната професия до днес е тази на военните и по настояване на родителите си той завършва военно училище в Петербург.Става така обаче,че като започва да работи като военен,Мусоргский се свързва не с тъпите му колеги овенни от полка му,а с музикални дейци на т.н. /и с право!/ Могъща Петорка в областта на руската музика,на която също става активен член и това определя неговото бъдеще.Тия обаче от Могъщата Петорка са били професионалисти,а не просветени любители музиканти като професорите по правни науки на Шуман от юридическия факултет в Лайпциг.Докато Шуман със собствен устрем се отправя във вселената на музиката,където могъщият му дух и обаяние кръжат и ни вдъхновявт и днес,за Мусоргский богатирите от Петорката са били като ракета носител,която така го извежда на висока,висока орбита в същата тази вселена,че връщане обратно във войската за него не е било повече възможно.Мусоргский си дава оставката при командващия овенните сили в Петербург,просто ги напуска без да има никакво материалноо обезпечение и избира трудната професия на музикант.Мусоргский е разбрал естественото си божие употреблениек и тръгва по своя истиснси път,който трябва да извърви както Христос до кръста.Както един монах оставя всичко и отива в обител,с такава вяра и преклонение пред Музиката постъпва Модест.Биографията му до тук е много бедна в сравнение с тази на могъщия му германски събрат в музиката,Роберт Шуман,но зарядът,който носи в себе си ще се прояви.Както българският цар н.в.Симеон Крадецкобургрилски казва,когато му дойде времето.

            Сега ще се спра на времето,когато са работили тези велики мъже.       

            До времето на Бах епохата наричаме предкласицизъм,аз я отъждествавам с разцвета на полифонията.Полифонията за мен е най-съвършенното музикално изкуство.Бах е най-великият полифоник,но той пише полифонично след като времето на това изкуство е преминало и идва времето на класиците.За доказателство привеждам творбите на неговият син Йохан Кристиан Бах,учител за кратко време на Моцарт в Лондон,когато вундеркиндът е бил на осем години.Кристианчо като дете бяга от баща си,за да не го учи на гъсто изписани страници /б.м.полифонично писмо/ и като утвърден в Лондон музикант се хвали,че не е изсвирил от баща си нито една нота. Постъпката му е отвратителна,но го цитирам в добрия смисъл като доказателство,че той е усетил новия повей се е устремил вече към новия стил в музиката,класическия.Музикалното изкуство до Бах е най-развито в Италия и по-скромно в други европейски страни: Германия,Франция,Англия и др.Кипежът на музикалното изкуство по това време около немските княжества предизвиква в тях такъв могъщ взрив,който остава недостижим за следващите поколения музиканти и ще предопредели развитието на музикалното изкуство след себе си по света.В центъра на този взрив е лайпцигският кантор Йахан Себастиан Бах,за когото Алберт Швайцер казва:Всички пътища тръгват от Бах,всички пътища водят към Бах.И аз казвам нещо за Бах.За мен той е петият Евангелист.Неговото Евангелие не е написано със слова,а с музика и поради този факт то може да бъде разбрано от малко,специално надарени за такова разбиране хора,доста по-образовани веднаж в музиката и още веднсаж в теологията.Благодаря на Господа,че съм измежду тях.Този взрив предизвиква последващи вълни:класицизъм,романтизъм,които излизат извън Германия и достигат чак до периферията на Европа,където се намира Русия.На хиляди километри от Германия по ужасяващи за онова време пътища.А тогава се е пътувало с пощенски коли,теглени от коне.Трябвало е време за пренасяне дори на качените на книжни носители мисли,както днес в информационното време казват на нотните листа.Тези вълни на развитие и разпространение на музикалното изкуство довеждат до това,че времето на класицизма в германските княжества е приключило,вълната на класицизма на гребена с Моцарт вече е отминала,образувала се е нова вълна,която е възвисила романтиците.В Русия обаче сега идва времето на класиците в този жанр.Защото вече ги е достигнала тази вълна,тръгнала от Западна Европа преди около 60 години.Поради тази причина роденият в Русия 29 години след Шуман Мусоргский е велик руски класик,аз добавям,най-великият,а Шуман остава в историята като най-обаятелният романтик.Тези взривове и вълни имат продължение и след тези велики мъже.Краят на 19-и век пак остава на германците,там недостижим остава Йоханес Брамс,но пък през 20-я век вълните в обединената от Бисмарк с желязо и кръв Германия позатихват,а в Русия те продължават да бушуват,високи и могъщи.Руските артисти от 20-и век са най-добрите,руските композитори-също.Ще спомена само двама,най-слушаните в момента по света,Прокофиев и Шостакович.Лошото обаче е друго.Към края на века и в Русия,където сега управлява тамошната мафия начело с бащицата Путин,по-брутален и от Татко Махно и от Василка,известният шеф на банда из Одесы,културата и моралът клонят към ужасяващ спад.В Германия днес културното ниво е значително по-високо от това в Русия,но там пък става друг тип израждане,защото на практика те се изявяват като мениджъри и за тях работят хора от други страни.Германците дотолкова са загубили трудовите си навици и са се изродили физически,че и деца вече не могат да направят.Тази работа са оставили на турците с техните германки.В цялата Централна Европа този спад е започнал твърде отдавна.Моралното израждане там вече е и в мисленето и физическо,никой там не се учудва от него.Мислите на богатите в Европа и туй,дето ни го набиват в главите ми наподобява на психологията на нашите цигани,но на по-висш етап в смисъла на лениновото учение за спираловидния характер на развитието.Това е продължение на разработката на световната мафия,която катурна Европа и я направи безпомощна да се оправя сама без външна намеса.На това ще се спра по-късно.А вълните на музикалното изкуство,образувани след могъщия трус от сътвореното от Бах продължават да се разпространяват по света.Днес са достигнали Корея,Япония,Китай и понеже земята е кръгла вече са са се срещнали с преминалите през Америка,и са се трансформирали в нови,съставни.Които аз улавям със сетивата си.

            Какво са ни завещали като наследство в духовната област тези двама велики мъже,че остават в сърцата ни и днес,в просташкото бездуховно /извинете,пазарно/ време,когато по т.н.медии са се развъртяли чалгаджии,откровени мутри,пазарни проститути, парламентарни геьове,депутирани за народни представителки косматки,чертаещи ни насоки за развитие западноевропейски изроди.Когато италианци ни учат как да се справим с мафията,белгийци - как да преборим педофилите,руснаци – как /с полоний може би?/ да се борим с организираната престъпност,американците - на култура.Изчезна чувството за красота.Колкото повече някой прилича на изрод,толкова повече го уважават,това е първо правило за тружениците от съдебната ни система,където няма нито един неизрод като излъчване или мисли.Ако не е такъв системата го отхвърля като чуждо тяло.Въпреки всичко това обаче и Шуман и Мусоргский остават за нас извор на духовни сили,духовно здраве и вдъхновение.Единият е руснак,при това истински,бил е настоящий пропоец,умира от системното пиене,другият- германец,доста лудичък,двамата стоящи сега някъде високо,високо над нас,да ни гледат сеира,дали след 150,респ.125 години сме дорасли вече да разчетем посланията им,отправили приживе към нас.Аз мисля,не само че не сме,дори те са се отдалечили още повече от нас,грешните,както Свети Иван Рилски окачесвтява сам себе си,но той го е казвал в добрия смисъл.Днес,1060 години след успението на небесния закрилник на България,трябва по подобие на Пилат да питаме:А какво е добро?Който е запознат с Евангелията,ще ме разбере.

            Шуман започва своята музикална кариера като пианист.За да развие допълнително ръцете си за по-мощно боравене с клавиатурата той си изработва едно механично приспособление,с което скъсва сухожилие на средния пръст на дясната си ръка.На възраст 20 години с кариерата му на пианист е приключено.Това е първата психическа травма за чувствителния към околния свят творец,която в комбинация с други такива ще доведе до непоправимо психично разстройство и смъртта му.За него обаче не може да се каже думата смърт,както при нас,обикновените хора.За светците казваме успение.За Шуман би трябвало да казваме,че е изгорял в собствената си творческа мощ.И е така.Същото казвам и за Глен Гулд.Огромната творческа мощ на Шуман след травмата с ръката му намира друга изява и той започва да се изявява като композитор.Първите му творби са предимно клавирни.Ще спомена само някои от тях:Симоничните етюди,Фантазията опус 17 и Карнавал опус 9.Първите две са писани по времето на любовта му с Клара Вик,чиито баща не разрешава брак между тях и те 4 години се борят да свържат живота си,включително и чрез съда.Съдът се произнася в тяхна полза след 13 месеца и тук вмъквам една скоба.Днес на отвратителните наши съдебни поститути не достигат и 13 години да решат едно дело ако попадналите в лапите им чрез адвокатите не ги нагушат яко.Затова по улиците се подвизават престъпници с десетки т.н.висящи дела,които не са зад решетки.А зад решетки са се оградили хората,да се пазят от разбойниците.След съдебното решение Клара и Роберт се женят,но четирите години борба за да свържат съдбите си допринасят допълнително за влошаване на психическото здраве на Роберт Шуман.Клара също е виден музикант за своето време.Тя е била най-добрата пианистка в Европа тогава.Учила е пиано при баща си,професор Вик,при когото учи и Шуман за кратко време,свирила е добре на виолончело,учела е композиция,пеене и други музикални предмети.Била е и композитор.Тя става пръв критик на всички творби,създадени по-късно от Йоханес Брамс и първи изпълнител на клавирните му творби.Шуман си поврежда ръцете и не може да се изявява като пианист,но чрез Клара Господ му дава най-красивите и най-съвършените ръце,чрез които да може да представи творбите си пред света.

             Пропускам много великолепни клавилни творби на Шуман от ранния му период,ще се спра само на Карнавала,пиеса,която по късно се родее достойно с единствената клавирна пиеса на Мусоргский,Картини от една изложба,явяваща се достойно продължение на идеите на предшественика му.

          Карнавал опус 9 е една сюита,в която чрез отделни пиеси Шуман превъплъщава чрез музика образи,в които той влага скрита символика по подобие на италианската комедиа дел арте.В Карнавала има място за възлюбената му от този период чехска пианистка Ернестина,наречена в пиесата Естрела,като в музикалните символи на същата пиеса включва и букви от своето име,друга пиеска е образ на Клара,която той нарича Киарина.Пиесата е много сърцата.В следваща пиеса звучи ноктюрно от Шопен и е съвсем като писано от него.Паганини пък свири някакви бесни арпеджии в образ,също зад маска.В пиесата има място и за самия Шуман.Той носи в себе си едновременно два противоположни образи:този на мечтателят,който в пиесата се нарича Евзебий и едновременно на бунтарът Флорестан.

                 Ще се отклоня за малко,много е важно.Тези два противоречиви образа,които носи в себе си Шуман се проявяват в цялото му творчество.Благодарение точно на тях то е така вълнуващо,драматично,литературните му произведения-също.По-късно обаче това ще стане причина за изостряне на психическото му здраве и ще доведе до неговата смърт на възраст 46 години.В медицината има заболявне шизофрения,при което лицето се проявява чрез два различни образа.Невежи твърдят,че Шуман е бил луд.Не е бил луд.Той е творец,обмислял идеите си дълго и мъчително.Така са се родили неговите творби.Какво е една творба без драматизъм,без борба?Бетховен не ли същият?Психиката на Шуман е издържала толкова,колкото ръката му на механичното приспособление,което той си е измислил сам,колкото на Бетховен е издържал слухът,който той напрягал непрекъснато.А преподавателите във ВМИ и днес разправят на студентите си,че Шуман бил шизофреник,а Бетховен-сифилитик.Аз също имам много разностранни интереси и  разбирам в значителна степен психологията на този велик творец.Вместо да разправят тези простотии, професорите по шизофрения  да бяха слушали повече негова музика или да бяха прочели нещо от него.И Бетховен е двулик в творческия си процис.За секунда показва нов образ на темата си,мисълта не тече по най-краткия път,но това е творческият процес.Закони в него няма.Древният грък,Янус,който имал две лица е проституирал с този факт,като при един случай е показвал едното си лице,а при друг-другото.А това са творци,на които диктува Духът,те не са луди хора!Аз ще дам друг пример за сифилитик,Ленин.Тия,дето сезират студентите си върху Шуман не са слушали музиката му,която е огледало на душата и мислите му или просто не са я разбрали.Това не е никак лесно.Такава обаятелна личност с душа-вселена наистина е трудна за разбиране.Дори и от професори по сифилис или шизофрения.

             В Карнавала има и други пиеси:появява се една Кокетка,един Панталоне.Не знам какви са образите им зад маските.В Карнавала има всякакви образи:и възвишени,и злободневни,а може би и такива,които сега таричаме компаньонки.Една друга пиеса се казва Коломбина.Дали пък тя не е правила разни комбинации,за да се издигне в служебната иерархия от времето на Шуман.Днес с навлизане на пазарната икономика в живота и пускането на жените на пазара във всички области,една Коломбина едва ли ще бъде забелязана от новото поколение млади мъже,които вече са без „резба” и изобщо не се интересуват от презряното за тях божие създание от женски пол,което няма никакво приложение във виртуалния им кух живот.Маниакалната привързаност към интернет не е същото както любовта,най-красивото нещо в живота и е една от причините за изгубване на духовността.Могъщ финал,предсказващ победата на последователите на Давид завършва тази великолепна творба,написана през 1835 година.

          Четиридесет години по-късно Мусоргский написва пиеса,която наподобява Карнавала.Тя се казва Картини от една изложба и по нищо не й отстъпва.Шуман чрез музика пресъздава живота около себе си зад маски,Мусоргский по картините на Хартман чрез музика пресъздава живота,който е вдъхновил художника да създаде творбите си и им придава нов смисъл.Как си приличат по величие на идеите и благородство великите хора!Независимо в кое време са живели,къде са се родили.Единият сред красотата,създадена от саксонците-през ума ми минава неразрушеният от мафията Дрезден, където съпрузите Шуман са творили известно време,другият-някъде между отводнените блата на далечната Псковската губерния.Може би си приличат така,както два идиота,и понеже става въпрос за руснак и германец,ще цитирам изродите Хитлер и Сталин.Куклите,създадени от световната мафия,която да се скрие в историята зад тях,за да унищожат Европа и да стане тя подвластна на нея,да зависи само от нея.Пак ще направя отклонение,както за заболяването на Шуман.

           Най-изявените нации в Европа са германците на първо място и руснаците на второ.Макар руснаците да

се считат най-първи във всичко,аз им отреждам второто място.Не защото съм германофил,мисля,че наистина е така.За мен германците по всичко са преди тях.Всички други са на по-ниско ниво,най-активни участници пък в мафията,която ликвидира Европа са англичаните.Не само за трагичните събития в България и на Балканите са виновни те от 1876 година насам,а за почти всички беди и на Европа.И на Близкия изток и на Средния и на Далечния и къде ли не!Само един пример:Втората световна война в действителност е приключила,всичко е ясно.Педерасът Чърчил обаче измисля и умствено и физически недоразвитият полуевреин Рузвелт се съглаява да унищожат Дрезден.В студена зимна нощ съюзниците затрупват под развалините 30000 души,оставят под открито небе десетки пъти по толкова, разрушават културното наследство на саксонските князе,което би давало самочувствие на германците и след войната.Чърчил е бил диабетик и за да не губи време с ходене до пикателното,обувал непропускащи гащи в които можел да си уринира колкото пъти иска.Английски вариант на нашите Бабацолки или Тодорпавловки,ползвани от нашите биринджии по време на заседанията на политбюро.Този изрод даде идеята да се унищожи Дрезден уж като отговор за нападенията на германците над Ковънтри,където са се произвеждали английските самолети,та унищожи църквите и дворците в Дрезден,където не е имало и един войник и второ,да покажели западните съюзници на Сталин колко силни излизат от войната и така да го притискат за цената,която той ще предяви за жертвите на руснаците в нея.Това е ужасяващо военно престъплениено на силните,за него руснаците казват:Победителями не судить.За това травеститът Карла дел Понте няма кой да я сезира.Аз бях поканен в Дрезден при откриване на възстановената монументална църква Фрауенкирхе и се гордея с това.Имаше четиричасов филм за възстановяването на църквата,през цялото време изпълняваха творби от Бах.Всичките ги познах и назовах,немците не познаваха произведенията колкото аз.Копието на кръста на църквата бе безплатно изработено от англичанин,чиито баща е бил военен летец,обстрелвал Дрезден през тази зимна нощ.Оригиналният обезобразен от бомбите кръст е оставен като паметник в църквата,да напомня на вярващите,че по света има и изроди.

               Връщам се към Картини от една изложба.Това е една уникална клавирна пиеса,от нея няма сътворено по-могъщо руско клавирно произведение.Произведението си е направо симфонично и наподобява клавирните творби на Брамс.Починал е близък приятел на Мусоргский,Виктор Хартман,талантлив архитект,по ширпотреба както Бородин ни е оставил това,което е могъл,безсмъртни картини.Аз съм виждал в репродукция някои от тях.Организирана е изложба с тези картини,Мусоргсий я посещава и с произведението си прави така,че обезсмъртява творбите.Пиесата е написана във форма на сюита,като всяка картина заживява по особен начин.Ще се спра по-подробно на тази клавирна творба,защото тя е единственото клавирно произведение на Мусоргский.Сюитата започва с разходка.Приемам,че е естествено от една картина да се премине на друга,но тази точно разходка двучи различно след всяка картина.Няма откъде да прочета,но темата на разходката се родее с темата на една прекрасна песен на Мусоргский,Къде си ти звездице,не знам коя от двете творби се е родила преди другата. Първата пиеса от цикъла,Джуджето е нещо като етюд,той изобразява грозно кривокрако джудже,което се занимава с играчка за чупене на орехи.Следва отново разходка из залата,темата на разходката изразява преживяното от съприкосновението със съответната картина.Тя е взета от полска народна песен и ще се появи отново в картината Бидло,където волове бавно стъпват и теглят дървена каруца.Музикалното превъплъщение на тази картина е велико.В баса звучат ритмично стъпките на воловете,звучи също така тъжна селска песен.Картините следват една след друга:Танц на новоизлюпените пиленца,една много трудна пиеса,Богатият и бедният евреин,които говорят в началото един по един,после едновременно и никой не желае да спре,забързаното ежедневие на пазара в Лимож,безвремието в катакомбите,къщичката на баба Яга и танцът й.Заключителната пиеса е Киевската порта.Един огромен каменен зид с порта и собор,както руснаците наричат катедралата до нея.Монументален е нарисуваният сюжет,картината също,но и пиесата на Мусоргский.Темата е взаимствана от разходката,която ще приключи,защото това е последната картина от изложбата.Пиесата звучи симфонично.В изпълнение на големите майстори се чуват тимпани,струнни,духови инструменти,тути.Има някакво тържество,има богослужение,бият камбаните на катедралата.И всичко това да го изобрази един само клавир.Такова симфонично звучене на клавирна пиеса по времето на Мусоргский достига само Йоханес Брамс.Такива са и останалите пиеси,но тази ги надминава.Един голям композитор и оркестратор,Морис Равел,прави по-късно оркестрова транскрипция на Картините и днес неговата транскрипция живее достойно редом с оригинала.Разкриването на цялата красота на Картините е възможно само за най-големите музиканти,ще спомена изпълнението на българския пианист Алексис Вайсенберг,което считам за невъзможно да бъде достигнато,така,какно съм убеден,че няма да има втори Моцарт.За изпълнението на тази трудна пиеса не достига само добър пианизъм.Пианистът трябва да е много умен,както Вайсенберг,а към това прибавям и дарованието му да рисува.В изпълнение на никой друг артист не съм слушал така ясно службата в църквата при портата,такова мощно биене на камбаните.Съществува оркестрова транскрипция и на Карнавала на Шуман,но въздействието не е толково силно както при Картините.Оригиналът е по-могъщ.Пиесата на Шуман остава клавирна по замисъл,на Мусоргский-симфонична.Не мога да не спомена отново същото това качество на Брамс този път във връзка с това,колко много си приличат творците,които са имали щастието да ги озари изкуството.Независимо в каква област,независимо какви са по народност.Едва ли Муссоргский е бил запознат и с една само нота от творчеството на могъщия си германски съвременник,Йоханес Брамс.

               Връщам се отново към Шуман.Неговото клавирно творчество го съпътства през целия му живот.Четиридесет години след неговата смърт Клара представя творбите му,а те не са малко:три сонати,Фантастични пиеси,Виенски карнавал,Крайслериана,Детски сцени,Листове от албум,пиеси с учебна цел и много много други.Най-значителната му клавилна творба остават Симфоничните етюди.Колкото по-големи майстори са изпълнителите на пиесата,толкова по-симфонично звучи тя.Както Картините на Мусоргский.Повечето клавирни творби на Шуман са безсмъртни шедьоври,но в някои от тях се чувства заболяването на този светъл ум.Когато творческият му подем за жалост се е редувал с ужасяваща депресия.Ще спомена и други произведения,които е написал Шуман,докато Мусоргский не е творил в този жанр.Шуман пише един разкошен концерт за пиано и не толкова добри за цигулка и за виолончело.Той пише и четири симфонии,които са проправили пътя на Брамс в тази област,споменавам като доказателство Втората.Нейният финал и финала на Първата от Брамс доста си приличат,но Брамс го надминава.Първата симфония на Шуман е наречена Пролетна заради светлото настроение,но и в нея се борят Флорестан и Евзебий.Аз най-много харесвам Втората.В бавната й част в многогласното провеждане на темата може да се проследи как Шуман се е борел с болестта си,със себе си и как трудно се е родило това произведение.Най-значителна е Третата симфония,наречена Рейнска.Шуман се прекланя пред реката Рейн /в превод това означава чиста река/,счита я за нещо като символ на Германия и така нарича симфонията си,по-късно ще направи опит да се удави в Рейн за да спаси себе си и близките си от ужасното си заболяване,резултат от напрегнатото обмисляне на идеите си.Най-популярна е Четвъртата симфония на Шуман,към която той се обръща отново и я преработва на края на творческия си път.Шуман е написал и доста произведения за камерни ансамбли:Пиеси за кларинет,като в камерния състав използва виола вместо виолончело,както е правел Моцарт.След него всички заменят виолата с виолончело.Шуман пише три струнни квартета,три сонати за цигулка и пиано,три клавирни триа, струнни квартети.Но най-значителното достижение на Шуман в камерната музика остава неговият клавирен квинтет.Този състав отново ще привлече виманието на друг един велик творец,който и тук ще надмине Шуман,но без Шуман нямаше да я има творбата на Брамс.В двадесетия век се появява още една такава творба,съизмерима с тези две,Квинтетът на Шостакович.

           В областта на операта Шуман е оставил една творба,операта Геновева,която не се изпълнява.При разговор с Вагнер,последният разкрива много недостатъци на творбата и Шуман я скрива.Но пък Мусоргский какви две творби създава в тзи жанр!

  /Следва/