Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2015 04:09 - ДА СИ ПРИПОМНИМ ЗА АЛЕКСИС ВАЙСЕНБЕРГ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.07.2015 04:21


 

image

 

image
 

     Ако беше жив Алексис на днешния ден, 26-и юли, той щеше да навърши 86 години. Преди 42 години той изнесе първия си концерт в България, който се превърна в празник на музикантите и обичащите музиката. След това идваше периодично и радваше почитателите си не само с изкуството си, доведено при него до съвършенство, но и с ума,  интелекта и излъчването си. В ложата на Зала „България” стоеше друг български колос, Панчо Владигеров, първият учител на Вайсенберг. Това не бяха срещи с музиката, това бяха академии! Панчо, нашият класик и Алексис -олицетворение на съвърщенството в изкуството.

    Годините минаваха. Вайсенберг се изявяваше в Зала „Георги Кирков”, в Зала „България”, после в НДК в Зала 1 и Зала 11. Здравето му обаче започна да се влошава с годините. При двете негови последни посещения в България той представи в Народния театър филм за себе си, а след няколко години представи в Зала "България" един пианист, негов ученик и подари забележителните си колажите на Залата. Големият артист не може да принадлежи само на един тип изкуство. Той е универсална личност и е част от изкуството.Пианистът ученик изнесе концерта си в Зала България, като изпълни и произведение от Вайсенбег, който бе в ложата и бе приковал вниманието върху себе си.
  При последното появаване на Вайсенберг в България за мен имаше и комичен елемент – един пианист изнася рецитал, а вниманието в залата е приковано към друг човек в ложата, останал в сърцата ни. Когато той ставаше и се поклоняваше към слушателите, беше зашеметяващо. Тази бе последната ни среща с него. И пак изказа една премъдрост Вайсенберг:
Чрез изкуството да направим света по-съвършен,хората - по-добри.

     Годината 1973 бе много важна за мен в процеса на развитието ми като любител музикант. Аз не знаех въобще за този голям музикант, но произведенията, които той изпълняваше оставаха в сърцето ми. Не само изпълнението, и излъчването му е съвършенно. Нека слушателите си припомнят само един факт, как той стои пред пианото - стойката, която музикантите наричат каменното лице на Вайсенберг. Ако камерата покаже обаче лицето му в едър план се вижда, че то съвсем не е каменно. И да не познава в достатъчна степен един интелигентен човек изкуството на Вайсенберг, ако е гледал филма „Обичам музиката” не може да не е впечатлен от съвършенния ум на този човек.

   Като доказателство до колко този човек е музикален и артистичен ще напомня за празниците на музиката, които организираше Емил Чакърв по случай Коледата у нас с участието на големи български музиканти от чужбина. Те се изявяваха в най-добрата си светлина, а след това в Зала 1 на НДК имаше нещо като шоу с тях. На едно такова шоу бяха дали на Вайсенберг дайре, но той така артистично го биеше и разтърсваше за да дрънка, че и това нещо той превърна в изкуство. До сега е пред очите ми с това дайре. А годините се изнизаха много, Вайсенберг, който е с 15 години по-голям от мен, вече не е между нас. Но пък изкуството му продължава да ни вдъхновява, да ни размисля, да пренасяме красотата му в ежедневието си. 
   Благодарим Ти, Алексис!!!

   Пак в НДК си пропомням друг случай. Пред Зала 1 приближаваме служебния и жена ми казва:  Вайсенберг! А той идва срещу нас с усмивка, защото говореше с някакви хора. Като приближи до нас ни хвърли един поглед, защото вежливо го поздравихме. Този поглед аз никога няма да забравя. Още веднаж ще ползвам дума, която вече ползвах, но за мен този човек е олицетворение на съвършенството. Не само в изкуството. Чрез изключителен труд той е постигнал това. Напочням, че само концертите за пиано в неговия репертоар са 60.

    Аз имах възможност да се срещна с Вайсенберг при последното му посещение в България в ресторантчето на Хилда Казасян. Срещата ни продължи около час, говерехме си за музиката. Припомних му всичките концерти, които той беше изнесъл тук, той говори за учителите си – Хоровиц и Рубинщайн. Аз не му казах, че ги е надминал, но пък казах друго - че след неговото изпълнение на Картините на Мусоргски Хоровиц престава да ги свири, същото прави и Рубинщайн след записа на Вайсенберг на Третата соната от Шопен. Много силно поле се получи между нас. Двамата придружаващи го от Швейцария казаха, че разговорът  ни много е повдигнал настроението на Вайсенберг, който за жалост бе доста болен и ми благодариха.

   Предполагам, че и с дуги музиканти и обиичащи музиката срещата с неговото изкуство ще да е била важна. След първата ни среща с изкуството му /1973г./ аз започнах да се занимавам сериозно с музиката и днес квалифицирам себе си като просветен любител музикант. Преди - само любител музикант.

     Благодарение на този велик човек аз навлязох в храма на музиката и открих себе си сред нея!

     Такива хора се раждат рядко. те са като комета, която преминава над нас и изчезва. Някои обаче прехващаме частица от светлината й. В днешното пазарно време такива хора не са интересни, но за духовните хора личностите като Вайсенберг са с трайно присъствие в живота им. За мен той стана един от важните хора в живота ми. Няма да е пресилено да кажа, че след срещата ми с неговото изкуство аз в някакав степен се промених. 

 

   Ще се опитам да поместя клип с един концерт на Вайсенберг в Швейцария, записан нелегално от любител музикант. Този запис показва кой е най-краткият път към Шуман. Дано да е възможно да го приложа, защото тук в Лос  Анжелес интернетът е доста различен от България.

    http://www.youtube.com/watch?v=imgNGpSFamQ
    http://www.youtube.com/watch?v=J3h3Mjkpkh0
    http://www.youtube.com/watch?v=1aTDn93Mhso
    

   





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5851662
Постинги: 2606
Коментари: 6291
Гласове: 13587
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930