/Продължение/ 
  
 Този постинг ще бъде последният ми за творчеството на Бах. В него ще се сезирам само върху четири творби - най-великите му, всичките в духовния жанр, част от многочислените му кантатно-ораториални творби.  Напомням, че само кантатати му са към 200, като поне още 100 са изгубени.  От тях познавам бегло не повече от 50, като всичките ми записи са най-добрия Бахов диригент на света, Карл Рихтер.

    Ораториите на Бах са само три – Възнесенска, Коледна и Великденска. Освен тях Бах пише и пет Пасиона, от които са запазени само два – Пасионите но Йоан и по Матей. Открива ги Менделсон към 1840 г.

    Бах създава и пет Меси по латински текст, като една от тях е може би най великото му произведение, поради което е наречена Висока меса. /б. м. не може би, тя е най-великото му произведение, Бах не го пише за църковна служба или по поръчка!/  Ще разгледам и още едно негово произведение, знаменитият му Магнификат.

 

    Започвам с кантатите. Те са три вида -  светски, нравоучителни и духовни върху религиозни теми. Към третия вид принадлежат почти всички кантати на Бах. В тях се ползват евангелски текстове и предназначението им е да бъдат изпълнявани след неделната евангелска служба и проповедта на пфарера.

    Речитативите към кантати на Бах са патетични и драматични, с голяма изразна мощ. Богатият оркестър засилва този ефект и му осигурява нужния фон. Ариите са разнообразни и някои наподобяват на танците, които Бах ползва при сюитите и партитите си – гавоти, сицилиани, шакони. Оркестърът първоначално провежда темата на арията или на дуета, чиято мелодия е прекрасна песен, но следва многогласна разработка, в която по един от гласовете поверява на изпълнителя на арията, останалите - на оркестъра. Успокоение и време за размисъл върху евангелския текст внасят хоралите в кантатите, нещо много прекрасно.

    Кантатата започва с първа част, наречена симфония, концерт или френска увертюра. За всяка кантата Бах ползва определени инструменти. Връх на кантатното майсторство на Бах са хоровете. Той въвежда четиригласните  евангелски хорове - форма, ползвана по-късно от Моцарт и от Брамс в техните Реквиеми. И не само от тях и не само в тези произведения. В изкуството на мелодичнте фигурации на  хоралните  мелодии Бах е ненадминат. Кантатите са едночастни, двучастни, многочастни. Има кантати, които започват и завършват с хорал. Неведоми са Божиите пътища в ума на Неговия евангелист, който превежда откъси от Евангелията на Апостолите на езика на музиката и с него прерисува най-великите създадени на тези тема картини. Същото с три от своите симфонии два века след Бах ще направи Шостакович.

   Днес достъпът до тази музика е сравнително лек - все някой, обичащ музиката ще е качил в Ю-туб кантатата, към която любител музикант би проявил интерес.  Препоръчвам на обичащите музиката Кантатата с номер 147. Отбелязвам, че Мюнхенският Бахов хор и оркестър с диригент Карл Рихтер посети Москва, като залата на Большой театр пое само желаещите да слушат кантатите от Бах с връзки да си осигурят билети, но пък след това съветската фирма Грамзапис издаде три кантати, които аз имам. Имам и други съветски плочи с кантати на Бах в отлично изпълнение, на които пише: Исполняет оркестр. Откраднали са от някъде записа. Изпълнението на кантати от Бах в СССР е историческо събитие за музикантите им и удар срещу агентите на КГБ в тази област, за които ще пиша в част Трета на писанието ми.

    Бах пише и три оратории – Хвалете Господа в небесата, Великденска и Коледна. Те се изпълняват в евангелската църква при съответните богослужения. Първите две оратории са скромни по размер, но и като иинструментален и хоров състав. Има солови арии, които са много красиви, като човешкият глас се съпровожда от флейти, цигулки или от орган в съответия регисър, защото така човешкият глас се допълва. Напомням за Арията от операта Идоменей на Моцарт за сопран със съпровождащата го цигулка. Вълшебство!!!

    Коледната оратория е най-значителна. Тя се състои от шест части с общо 64 номера. По продължителност тя надвишава дори Матеуспасиона. Всяка част от тази Оратория се изпълнява в един от дните на богослуженията по Коледа, които продължават шест дни. Музиката е написана за средно голям инструментален състав, има хор и солови ариози.

   Поне от 30 години имам страхотен запис на тази Оратория, но така и не мога да я впиша в Баховите произведения, които са ми любими. Знам каква е и причината – голяма част от музиката е взаимствана от Пасионите му, а аз не одобрявам това. За мен Бах сега стои от лявата страна на Бог-отец, но той няма да ми се ръзсърди за критиката към него. Сигурно ще съм вторият, сторил това след Вагнер. Причината:

     Пасионите на Бах считам за превод на Евангелията на Йоан и на Матей на музикален език за тези, които го разбират и не мога да приема част от тази най-свята музика, създадена от Бах да се отнесе към друго произведение. Това ми пречи да оценя ораториите му. Обратното – хоралите от Кантатите си той да преработва за орган, считам не само за допустимо, а за дейност, която още повече насочва вниманието на хората към тях. Ако не бе транскрипцията на Мира Хес щяха ли толкова хора да знаят за кантатата „Исус Христос дойде при своите приятели на река Йордан”?  Някои произведения от Бах считам за недопустимо да бъдат преработвани или части от тях да бъдат включвани към дуги произведения и те са следните: Шаконата, двата Пасиона и Пасакалията и фуга за орган в до минор. Тези произведения считам, че имат посока не от Небето към нас, а обратната, до толкова ги считам за велики. Това е личното ми мнение. Майсторът може би е имал съображения, които е отнесъл със себе си.

   Сега ще градирам най-значителните произведения на Бах, които според мен са четири: Магнификатът, Пасионът по Йоан, Пасионът по Матей и Високата меса в си минор. Те вървят по възходяща линия. Както винаги аз отново имам едно любимо произведение от тези четири и това е Пасионът по Матей.

   Магнификатът заема уникално място в творчеството на Бах. Той е многогласно хорово циклично произведение върху текст на латински език „Душата ми величае Господа”. То се изпълнява при вечерната служба на евангелските християни. Като сила в сравнение с останалите три, които описах, то ми напомня на Хроматичната фантазия и фуга, която е в ре-минор, докато тоналността на това произведение в ре-мажор. Бах е писал и по-ранен Магнификат, но е изгубен. Този е в 12 части за оркестър, орган, смесен хор, солисти и басо континуо. Текстът е от Евангелието на Лука и пресъздава срещата на бъдещите майки на Исус Христос и на Йоан Кръстител в църквата. В този момент децата в утробите им промърдват. На този съжет са нарисувани прекрасни картини, сега Бах рисува една такава с музика. Според мен – най-великата!

   Магнификатът започва с възгласите „Възвеличавай” и „Слава” и завършва с тях в съпровод на оркестъра, който ги приповдига подходящо с тромпети, тимпани, флейти, фаготи, струнни инструменти, орган, клавир. Най-важното място в звученето обаче е на тръбите /медните духови/, този техен звук в момента го чувам като да ме пронизва. Друг толкова тържествен ра-мажор не съм слушал. Майсторите обаче могат всичко. Светлата тоналност си бемол мажор при последния Клавирен концерт на Моцарт звучи пък тъжно и аз имам обяснение защо – Моцарт е знаел, че съвсем скоро ще умре.

   Магнификатът е възхвала на майчинството и на вечно женственото. Порди това в него има прекрасни арии, дуети и терцети на женски гласове, които преминават във величествени хорове. Има и монолог на Дева Мария. Един тенор също има прекрасна ария, наподобяваща шакона. Ариите напомнят за танците от оркестровите сюити на Бах.

   Магнификатът е творба с изключителна мощ и красота. Аз когато я слушам за мен времето спира. Повторението на темата от първата част в последната затваря цикъла. Това не е останало незабелязано от следващите поколения музиканти – Брамс, Дворжак и др.

   Магнификатът съществува в две разновидности – в ре мажор и в ми бемол мажор. Първта тоналност звучи тържествено, аз аресвам повече нея, втората знучи героично. Чел съм, че по времето на Бах честотата на тона „ла” е променена от 800 на 880 трептения, може би това е причината за двете редакции на Магнификата, а също причина клавирните концерти да бъдат транскрибирани с един тон надолу спрямо оригиналите си – цигулковите концерти. Това е моя интерпретация за промяната на тоналностите им. Ще продължавам да търся из написаното за Бах защо транскрипциите не са в нсъщите тоналности.

 

    Друго много красиво и велико произведение на Бах е Пасионът по Йоан. Макар и първи опит на Бах в този жанр, само това произведение на Бах е достатъчно той да остане безсмъртен.

    Пасионите са част от богослужението на евангелистите. Те изобразяват живота и страданията на Исус Христос в последната седмица на неговия живот, наречена страстна. Бах не е първият композитор, който пише пасиони, но той създава две творби в този жанр, които нямат равни на себеси.  В този жанр работи и Хендел, но той е неверник и подобно произведение не е по силите му. По-късно той пише Ораторията „Месията”, но е на лунни отстояния от Бах. Месията е Исус, в ораторията на Хендел никъде не се назовава неговото име. Затова и музиколозите от КГБ си избират Хендел за кумир и омаскаряват делото на този велик човек.

    Пасионът изобразява с музика саможертвата на Исус в името на спасението на човечеството, като в действието се включва само последната седмица от живота му – Тайната вечеря, предателдството, пленяването Му, изоставянето Му от учениците, един от които е Петър, злобата на юдеите срещу Него, мъките на кръста, изоставянето Му от учениците му, мъките на майка Му и на поварвалите в Него, погребването му. Има специфични музикални теми, въведени от Бах – темата на кръста, темата на шествието към Голгота, има и Бахови символи, ще посоча само един – триолите, с които Бах символизира движението на крилата на гълъба – Светия Дух. Това обаче са неща сложни.

 

   Оркестърът в този първи Пасион на Бах е доста голям - има хор, солисти, които представят библейските личности, има и евангелист, който пояснява действието. На евангелиста – тенор Бах поставя най-трудната задача в Пасиона, докато личностите от Библията имат понякога малки и спокойни диалози в музика, още по-рядко солови партии. Сега се замислям - най-малко арии в Пасиона са тези на Исус, те дори не са и арии, а само отговори или преплики. Подобно на кантатите и в Пасионите на Бах има много хорали - времето за размисъл от изминалото действие. Частите на Пасиона са две, а номерата му са общи 40. Като първо произведение от този род Бах допуска не съвсем пропорационално разпределение на случващото се през страстната седмица в двете му части. В първата част има 14 номера, като в последните от тях Апостол Петър се отрича от Исус. Във във втората част номерата са 26.

    Макар и опус 1 на Бах в този жанр, музиката на Пасиона е прекрасна. Той започва с хор – възглас към Бог, отправен от целия хор. След внушителното хорово въвъдение музиката на Пасиона започва да въвежда според Евангелието на Йоан библейските герои и събития. Отбелязвам, че Йоан е и поет. Той пише също Откровенията в Библията, той е любимецът на Исус. Теологът Бах отлично е изобразил и тези щтрихи на Евангелиста Йоан в Пасиона си. Картините, които познаваме от галериите, изобразени от големите художници тук са изобразени с музика. Пощурелите тълпи юдеи, които искат да бъде разпнат Исус, защото той „нарушава” закона им, крясъците им, опитът на Пилат да спаси Исус, като помилва един от тримата престъпници, осъдени на ръзпване на кръст – това са ужасяващи сцени. Евреите искат да бъде помилван Бараба, който е убиец, но не и Исус. Следват страданията на Исус на кръста, свалянето му от кръста, предаването на трупа му от Пиилат на Йосиф от Арииматея. С помощта на Никодим обвиват тялото на Исус с плащ и го поставят в каменен гроб, който още не е позван. Това е описано в Евангелието на Йоан в Глава 19.

   Последните два номера на Пасиона са хорови – учениците на Христос се прощават с него, следва трагичен хорал. Музиката е мировата скръб. В Третата част ще се върна на това произведение.

 

    При втория Пасион на Бах по Евангелието на Матей майсторството му достига своя апогей. Евангелистът Матей за разлика от Йоан е повествовател, теологът Бах е отразил в Пасиона и това. Замисълът на Бах при този Пасион е съвсем различен като музикална реализация. Той въвежда два хора, два оркестъра, два органа и разполага музикантите стереофонично на сцената на църквата. Доколко са могли да се справят с тази музика учениците от Томасшуле е отделен въпрос, защото и днес това Бахово произведение е едно от най-трудните за изпълнение. Музиката му е такава, че един от певците или инструменталистите да не е добър ще се усети, защото произведението е като хармонията на света. Ако темата на хора в началото на Пасиона по Йоан започва низходящо във форте, сега тя започва възходящо в пиано, защото този път е молитва. Чуват се въпроси „кого”, „как”, „какво”, „накъде”. След встъплението на хора, което като зов към Бог  на хора в дълбока скръб няма равно на себе си, следва обяснение на действието, описано в Евангелието, изпято от евангелиста-тенор.  Исус се обръща към учениците си, напомняйки им, че Великден е скоро. За успокоение след това встъпление следва прекрасен хорал.     

     Речитативите на солистите, ариите им, хоровете, оркестъра – музиката е така прекрасна и така отправено към Бог, че който упознае това произведение ако не е вярващ, ще стане такъв. Първата част завършва с пленяването на Исус, който ще бъде предаден на градоначалника Пилат да го съди.

     Този Пасион е по-изравнен от първия, макар и доста по-голям – той се състои отново в две части и има общо 68 номера. От тях 29 принадлежат към първата му част.

    Аз не се наемам да описвам музиката в този Пасион, тя е най-прекрасното нещо на света. Не само, че този Пасион ми е любимото произдедение на Бах, то ми е любимото въобще. И сега ме обзема голямо вълнение когато в мен прозвучават Арията в си минор „Смили си Господи”, хорът с идиотите юдеи, които крещят на Пилат да разпне Исус. Гледайки по телевизията тълпите примати с оръжия в ръцете, които подканват  изродите Путин и Ким Чен Ун да започнат ядрена война срещу света, чиито ценности те не могат да проумеят аз си мисля какви нещастници са те. Ако не бяха на ниво примати можеха да се открият и те в някой от пасионите на Бах, но те едва ли знат, че такъв човек е имало. Много силна сцена е частта с оркестъра и хора, която изобразява светкавиците и дъжда, земетръса и разкъсването на завесата. Предпоследният номер на Пасиона е речитатив на квартет, какъвто ползват по-късно и класиците – сопран, алт, тенор и бас, в съпровод на хор и оркестър, като всеки от солистите пее:

    Мой Йезу, лека нощ…

 

    Още едно такова велико произведение, вдъхновено от Бога и отправено към Него, но и към хората с напомняне да вървят по Божия път има Бах, това е неговата Висока Меса. Чрез нея теологът Бах се опитва да обедини вярата. Произведението е в архаичната тоналност си минор, символ на отправеният чрез музика от вярващите зов към Бога.

     Замисълът на Бах е грандиозен - месата се състои от 4 части – Меса, Символите от Никеа, Санктус и сложна четвърта част с Осанна, Бенедиктус, Агнус дай и  Дона нобис пацем, общо 24 номера. Месата има 15 хора, три дуета и 6 арии.Ансамбълът се състои от смесен хор, солисти, оркестър с всички тогавашни инструменти, подсилен от орган и клавир.

    Месата възниква по същата причина, както възникват трите последни симфонии на Моцарт – никой не му я поръчва. Това е чиста религиозна музика, отправена към неговия Бог, Исус. Текстът на Месата е съвсем неподходащ за писане на музика върху него, изтъквам Никейското кредо. Само вдъхновението в Бог може да роди в главата на Петия евангелист такава музика. Единствен Алберт Швайцер може да обясни ролята на това произведение и той го е сторил в книгата си за Бах.

   Бах подарява преписи от части на Месата на князе и императори, но дали приживе е била изпълнена месата или части от нея не е известно. Тя е още по-трудна за изпълнение и от Пасионите, защото изискванията към орекстъра, диригента, а и към тези, които са отишли да я слушат са много високи. Потоците, тръгнали от различните жанрове на Бах в духовния жанр се събират в  това най-велико негово произведение.

    Подобни произведения пише Моцарт, а също и Бетховен – Миса солемнис. Те са твърде различни от Високата меса на теолога Бах. Ще дам и ппример:

   Колко продължителна е частта Агнус дай в Мисата на Бетховен – духът крещи и не иска да се раздели с тялото. При Бах тази част е един кратък епизод, защото той е теолог и за него смъртта е част от живота.

   Аз мога да напиша повечко неща за тази Висока Меса, но нека те си останат за мен. Защото до тук каквото описах желанието ми бе да покажа как Бах е повлиял с музикаата на личността ми. Така сторвам и за планините – загатвам за определени красиви непознати места без подроности как да се достигне до тях. Който има интерес, ще ги намери. Който е достатъчно образован в музиката и вярата – ще намери пътя до последните четири произведения на Майстора.

   На добър път!

   ПП

   Прилагам три линка - на Арията в си минор, като тоналността аз наричам пълзящ си минор, на сбогуването с Исус и на едно превъзходно изпълнение на Магнификата с диригент Карл Рихтер. 

   /Следва Част ІІІ/

Обожавам Матеус Пасион и съм имала щастието
да го слушам на живо - орган, оркестър, три хора,
солисти - беше необикновено преживяване...
незабравимо...
Великолепни постинги !

Защото така ще зазвучат и стиховете им. В част Трета ще пиша за това. Ще въведа обаче едно уточнение към коментара:
Бах ползва два оркестъра, два хора, два органа и един клавир, който "помага" на евангелиста - това е солистът, който разяснява евнагелското описание на случващато се. Без всякакво съмнение това е идея на Бах музиката да се слуша в църквата стереофонично. Това звучи още от встъплението, когато се задават въпросите "Кого?", "Как?", "Накъде" и "Какво?".
Аз при първото си посещение в Дрезден бях потресен от разрушената Фрауенкирхе и казах на приятелите ми, че мечтата ми е тя да бъде възстановена. Те казаха, че това не е възможно, защото всеки камък от зида е със специфична форма. Сред обединяването на Германия обаче пари и майстори се намериха и аз бях поканен при откриването й на изпълението на Матеуспасион. Беше миг от вечвността...