/Продължение/
В тази част от писанието ми за Бах ще пиша за неговите органни произведения. Започвам обаче с едно въведение, какво е органът и органовата музика за мен:
Като любител музикант, аз счита за най-високото достижение в музиката полифонията и я търся във всяко произведение, което слушам. Поради това към органа и творбите за него съм особено чувствителен. Органът е инструментът, даващ възможност да се свири на него удобно многогласна музика, защото той има няколко мануала – от два до седем и освен това клавиатура, която се задейства от краката на органиста. По този начин изпълнителят може да провежда един или повече гласове по два от мануалите, може да свири бас чрез педалите, като басът също може да е /напр./ двугласен. Органистът има още една възможност да добави допълнителен глас към тези, които изпълнява – да запее – но това не е било въвъдено. Глен Гулд когато свири на орган обаче пее.
Органът аз възприемам като връзката на извършващите богослужението с Бога. Присъствал съм на много богослужения в евангелистки църкви в Германия, какъвто е бил и Бах. Насочените нагоре тръби възприемам като зов на молещите се в църквата, преведен на езика на Бог. Не мога да приема за сериозни концертни изпълнения на орган със светска музика, напр. органните концерти на Хендел и такива изпълнения не посещавам. Многократно съм слушал обаче интегралното изпълнение на творбите на Бах и отново бих ги слушал. Ако си затворя очите по време на концерт, когато бива изпълняван някой хорал или друго произведение, аз възприемам органа като съставен от две части – едната е реалната, неживата, но в съзнанието ми виртуално над него се явяват още три три елемента, които няма да опиша.
Органът и музиката за орган явно заемат доста централно място в съзнанието ми, защото често, когато изпълняват някои произведения, аз ги възприемам и като изпълнявани от орган. Мисленето ми е органно, ако мога така да се изразя, линеарно. Давам пример с най-драматичната сцена от операта Дон Джовани, когато статуята на командора счупва вратата и отива при Дон Джовани за да иска от него да промени пътя в живота си. Този голям драматизъм, нямащ равен на себе си в оперното изкуство аз чувам изпълнен от орган. Органов педал чувам в произведенията на Шопен, в последните клавирни опуси на Брамс. Всички произведения, които ми звучат органно аз счмитам за особено значими, велики. А да слушам транскрипция на органово произведение на Бах за пиано – аз си чувам директно органа и по изпълнението съдя за величината на пианиста – успява ли той да имитира оригинала със средствата на инсрумента си.
От всички инструментални пиеси, които Бах пише, най-значителни са органните му. Определението пиеса за органно произведение на Бах не върви, но в момента не се сещам за друго, защото написаното от Бах за орган в някой негов жанр е нещо много много повече от това, което има в една инструментална пиеса. Органът е инструмент, който със своите изразни възможности разрешава на Майстора да го ползва като
човешки глас, като клавир, като оркестър, като хор. Органът е довереникът на душата на Бах. Чрез него той се изявява като вдъхновен, силен във вярата, богат полифонично, виртуоз, лирик. Чрез органната си музика Бах се изповяда. За орган той прави хоралните си обработки, които са към 150, всяка от тях – бисер. Бах следва традициите на предшествениците си Букстехуде, Кунау, Райнкен, Пахелбел и се извясява високо над тях.
Накратко ще опиша творбите на Бах за орган и на някои от тях ще се спра подробно. През целия си живот Бах твори за орган и оставя
18 хорални младежки преработки,
3 младежки партити,
Органната тетрадчица за Вилхелм Фридеман с 46 малки хорални прелюдии,
Органна меса с 21 хорала и прелюд и фуга към тях,
6 Късни хорала от Лайпцигския период,
5 Каноночните вариации „Високо от небето иидвам аз”,
18 Големи хорала,
18 Прелюдии и фуги,
3 Фантазии и фуги,
4 Токати и фуги,
8 Малки прелюдии и фуги,
4 Фуги,
4 Фантазии,
Пасторал във фа-мажор,
Пасакалия и фуга в до минор,
6 Сонати за орган,
6 Концерта за орган.
Предварително за тези произведения ще кажа само едно: Ако някой е неверник и се запознае с тези произведеня ще стане вярващ!!!
Първите си сероизни творби за орган Бах пише…в затвора във Ваймар. Бах нарушава договора с гросхерцога и се мести в Кьотен, за което гросхерцогът го държи два месеца на топло. Сжалявам, че не го е подържал още 4 – 5 месеца, ето защо. В затвора Бах пише за сина си Вилхелм Фридеман Органната ккнижцица с хоралните прелюдии, но вместо замислениите 169 малки хорала за два месеца той успява да завърши само 46 и излиза от затвора. После не продължава този труд. Гросхерцогът е можел да помогне за това…
Това е поезия за орган, създадена е с учебна цел както Етюдите на Шопен, които той обаче не само завършва, но пише и втори опус. Само който е слушал тези Бах-ови произведения знае за тяхната красота. Много от тях се изпълняват в транскрипция за пиано от големите майстори, обикновено на бис. Както всеки етюд на Шопен е написан за да се справи пианиста с определен технически проблем, а музиката му е бисер, същото е и с пиесите на Бах, който е написал, че отделя специално внимание на работата с педала на органа.
Нов етап в областта на хоралните преработки са т. н. Големи хорали на Бах, които той пише в последния си период в Лайпциг. Това са произведения, отправени към неговия Бог, Исус, а Бах е на върха на майсторството си в този жанр. Слушайки варирането на хоралните мелодии в тях ми се иска то да няма край. Веднаж, слушайки ги си спомних за един пътепис на Вазов, в който му си иска пътуването му с влака през Искърския пролом да няма край – толкова е красиво.
Друг органов цикъл, който го има и като клавирен е т. н. Органна меса. В нея има 12 големи и 9 малки хорални прелюда, а цикълът започва с Прелюд. Финалът на цикъла е една тройна фуга, като трите теми са образът на Бог-отец, на Бог-син и на Свеития дух, както Бах ги разбира. Тройната фуга е една от най-трудните пиеси на Бах. Темата на Светия Дух – гълъба, който лети – се провежда по едно време в баса /педала на органа/. В момента ми звучи фугата и вигдам на сцената в Зала България една органистка гедерманка, която преди да започне до я изпълнява се прекръсти. Но се справи добре.
Друг цикъл с хорали на Бах от негови кантати са Шестте хорала от 1747 г, наречени по името на издателя Шублер. Към тези хорали проявявам неразбиране и само ги споменавам.
Една от най-известните пиеси на Бах са неговите Канонични вариации „Високо от небето идвам аз”. Вариациите са пет, всяко от тях съдържа различни полифонични методи на разработка. Те се провеждат чрез канон в терца, секунда, секста, нона, следва грандиозно стрето.
Аз имам любима Бах-ова творба сред органните му, това е Пасакалия и фуга в до минор. Тази творба е не по-малко значима от Шаконата му за цигулка. Пасакалията се състои от осемтактова тема, точно толкова дълга е и темата на Шаконата. Следват 20 вариации, докато при Шаконата са 30. Темата на фугата произлиза от Пасакалията, както сторва Шостакович в последната си Прелюдия и фуга. Фугата е двойна. Цялото произведение възприемам не като отправено от Бах към неговия Бог, а от Бог към нас. Такава пасакалия има само още една в историята на музиката, във финала на Четвъртата симфония на Брамс, където той прав вълшебството с една тема от четири тона. В този жанр по-късно пише и Шостакович – посочвам Второто му клавирно трио, Концертът му за цигулка и четвъртата част на Осмата му симфония.
Концертите и Сонатите ведно с тригласния пасторал възприемам като едниствените светски произведения на Бах за орган. Не така стои обаче е с неговите творби Прелюдии и фуги за орган, които наред с хоралните обработки заемат много важно място в органното му творчество. Бах е създадел на този жанр - композииция от две различни, но хармонично синтезирани части. Така той ги съчетава по нов начин, сътворявайки произведение от две части с висока художествена стойност. Прелюдът /също и токатата или фантазията/ е хомофонен с редки изключения и подготвя отварянето на вратата на храма където е величествената фуга.
Баховите органни Прелюдии и фуги се изпълняват и в транскрипции за пиано, направени от Лист, от Бузони, Файнберг и други музикнти. Аз познавам по-добре Прелюдиите и фугите за клавир, но два такта са ми достатъчни за се ориентирам дали слушам изпълнение на транскрипция на Органните му произведения, защото веднага дочувам органа.
Не всички органни произведения на Бах се изпълняват на концертния подиум, защото пиеси за орган той пише и като педагогически материал за учениците си, които цял живот обучава. Започвайки с децата си, Бах преподава орган в двора на ваймарския гросхерцог и във всички църкви, където работи като кантор. Органът е инструментът на Бах и колкото и да са велики произведенията му за другите инструменти, този тои избира за довереникът на душата си. Органът е инструментът, който свързва неговите големии кантатно-ораториални творби чрез хоралните обработки. Подобни по значимост са и Прлюлюдиите /токатите, фантазиите/ и фугите, които никакви светски творби не са. Давам два примера:
Дали някому Токатата и фуга в ре минор прилича на светска, или пък т. н. Дорийска токата и фуга? Фугата се нарича дорийска, защото темата е изградена върху дорийски лад, който представлява тонова последователност започваща от тона ре само по белите клавиши на пианото. От къде ще да е знаел Бах за този древногръцки лад? Аз имам отговор: От Горе!
От където той ни е изпратен да свидетелства пред нас за неговия Бог.
/Следва за кантатно-ораториалните творби на Майстора/
Благодарим ти за труда да ни образоваш. Мисия доста трудна, но не невъзможна все още.
А с това писание съм към края, но ми върви трудно, защото докосването до този пети Евангелист е нещо много специално за мен, който имам претенциите да разбирам доста от творбите му. Това е много силно преживяване, каква ли не музика неочаквано за мен нахлува в главата ми. Не само когато пиша. А всяка пиеса ме връща с много години назад, споменът е останал жив.
