Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2015 23:25 - ПЕТИЯТ ЕВАНГЕЛИСТ, ЧАСТ ІІ - 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1061 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 10.02.2015 13:25


 
    /Продължение/

    Продължавам с оркестровите творби на Бах. Те не са много, ще ги обединя в три раздела – Клавирни концерти, Оркестрови сюити и Бранденбургски концерти. Сега, правейки ретроспекция на живота си, свързвайки го с музиката на Бах стигам до втори символ. Първият бе, че страниците, които посветих на живота му се оказаха 33, колкото е Христовата въраст. Сега, връщайки се в спомените си от пръвата си среща с музиката на Бах разбирам, че това е станало пред 65 години, точно колкото е продължил животът на Майстора. Благодаря на Господа, че моят живот е по-дълът от неговия, но тези две съвпадения ме карат да съм още по-съсредоточен в продълженията на писанието ми за Бах. То не е толкова за Бах, колкото за мястото, което той заема в живота ми и представлява опит да подтикна и други да прогледнат в него. Един да се намери такъв, аз ще съм доволен от труда ми, който признавам, носи ми голяма радост, но налага у мен и заключението, че голямата част от жизнения ми път е както немците казват vorlei.

 

    Трите групи оркестрови произведения на Бах градирам по сложност. Първата група са Клавирните му концерти, които са общо 29. Отблелязвам, че концертите на Моцарт са 27. В концертите на Бах влизат 16 транскрипции на цигулкови концерти на Вивалди, 7 концерта за един клавир с оркестър, 3 концерта за два клавира с оркестър, два за три клравира и един за 4 клавира, който отново е транскрипция на цигулков концерт на Вивалди.

   Бах уважава старите майстори и ползва техни творби, но той не само ги транскрибира, но и ги преработва по свой начин. От транскрибираните концерти едва личи, че са по творби на Вивалди, а за концерта с 4 клавира – никак. Бах прави клавира облигатен, което означава водещ в ансамбъла, а когато темата преминава в оркестъра, пианото го дублира. Втората част на концертите пък понякога е поверена само на клавира.

    Какво е характерно за клавирните концерти на Бах, най-сериозни от които са тези за един клавир, двойният концерт в до мажор и двата концерта за три клавира. Това са оригинални Бахови творби, които не слизат от концертните естради въпреки сложността да бъдат те представяни – три клавира на сцената.

   Аз вече отбелязах, че концертите за един клавир са Бахови транскриипции на цигулковите му концерти. Това е възможно, защото цигулката при Бах се явява универсален инструмент. Партията й може да бъде преработена в клавирна, а клавирната – в органна. По времето на Бах клавирът излиза от залите в дворците и от местата за домашно музициране и започва да се налага като концертен инструмент. Музиката в концертите за клавир е светска и наподобява доста на италианските образци от този жанр – три части, в които първата е най-сериозна, бърза, следва една бавна лирична част, третата отново е бърза, кратка и весела. Тези концерти са различни от концертите, които по-късно пишат класиците, при които има оркестрова интродукция, първа част с основна и допълниитеелна тема в сонатна форма, втора част в различна тоналност, но подходяща към основната и трета част обикновено във форма на рондо, която отново е в основната тоналност. Романтиците и съвремените композитори отиват още по-далеч, пишат концерти в 4 части – Брамс, Шостакович. По времето на Бах оркестърът се състои от малко инструменти, има принцип на състезание между инструментите. Струнните партии са основните при провеждането на мелодичната линия. В цигулковите оригинали на тези концерти на цигулката е възложен един от гласовете в полифоничната тъкан на произведението, но в клавирната им транскрипция задачата става още по-сложна, защото клавирът е по природа полифоничен инструмент и може още много да прибави към оркестъра. Средните части са поетични и придават контраст на произведението.

    В този вид концертите на Бах са далеч от достиженията на класиците. При Бах първата част е концертна, енергична, но е далеч от сонатната форма. Втората част  е в тоналност, подходяща на основната, Тя дава възможност за цялостна изява на клавира, като той може да свири с минимален съпровод от струнни инструменти или дори соло. Третата маст е в основаната тоналност, далеч по-лека от първата.

   Този принцип е взет и от класиците, но е доразвит от тях. Началото на жанра  концерт за инструмент с оркестър обаче поставя Бах, въпреки че той и тук ползва като композиционен похват полифонията. Неговите достижения в този жанр на музиката обаче са основата, върху която ще изградят достиженията си следващите поколения музиканти – Моцарт, Бетховен, Брамс, Шостакович.  Пътят отново тръгва от Бах.

    Пропускам един троен Концерт на Бах за клавир, цигулка и флейта. И него, както и произведението му Музикално жертвоприношение не съм дорасъл да разбера. Когато някое произведение не ме е развълнувало, аз не пиша за него. Само за това, което е останало в ума и в сърцето ми пиша.

 

   А сега за сюитите на Бах, които са на прехода между камерна и оркестрова музика, но инструментите, които изпълняват произведението леко надвишават по брой тези в един камерен състав. Бах ползва струнни инструменти и континуо, по два обоя и три тромпета, в Третата сюита включва тимпан /?!?/. В Четвъртата добавя по още един обой и фагот, като всичките инструменти концертират самостоятелно.

   Създаването на тези Сюити от Бах в доста голям отрязък от време ми дава основани да мисля, че те са били шест при създаването си както Френските и Авглийските сюити, както Партитите, както Бранденбургските конзерти, но партитурите им са били изгубени. В изданията ги има като Четирите сюити на Бах, към която се споменава и за още една, Петата. Бах нарича Сюитите си Увертюри, но по това, което те съдържат правилното им наименование е сюити /съставени от танци/. Тези произведения са като кръстоска между немската и френскта а музика, такова е било изискването на времето. Стига църковна музика, хората вече искат светска. Ако може италианска опера, ако не – французка развлекателна музика. Орскестровата сюита на Бах е комбинация от народни танци – не само немски – от галантен стил, от френска веселост и…Майстор-германец на квадарт.

    Сюитите започват с увертюра, която има голяма относителна тежест и поради това може би Бах е наричал сюитите си увертюри. Те са наситени с много полифония, но по-простичка, не като в неговите клавирни и органни произведения. Защото публиката, за която са предназначени произведенията няма да ги разбере, а това означава и да ги хареса. Първата и Втората сюита имат по седем части, а останалите три по пет, което ми дава допълнително основание да мисля, че четири сюити са били изгубени. Освен задължтелните танци има и други пиеси, най известни от които е Ариите в Трета и Пета сюита. Във Втората сюита има една Шега /Бадинерата/,  Втората пък има друг шедьовър, Веселието. В Четвъртата сюита има част Турнирът, а в Петатаа е Капричиото. В сюитите участват танците гавот, паспие, менует, полонез, форлан. Ако Бах бе идвал на Балканите щеше да има и танц ръченица може би,  но той не напуска Германия никога.

    Оркестровите сюити на Бах са най-светската му музика, те са и най-популярни. Арията в сол мажор от Третата му сюита е много популярна, по нея са правени какви ли не транскрипции. Аз най-много харесвам транскрипцията за орган. Цигуларите на бис изпълняват арията в съпровод на пиано, когато имат камерен концерт.

   С тези сюити майсторството на Бахи в този жанр – развлекателния – оставя далеч зад себе си творбите на Хендел, писани за английския двор, на всякакви французи и италианци

 

    Сюитите обаче не се най-висшето майсторство на Бах в оркестровата музика – това място заемат негови Бранденбургски концерти. Името си те носят от маркграф Бранденбургски, който ги е поръчал на Бах. Какво щастие за света, защото те не са били изпълнявани докато Бах е жив, наследниците му са забравили за партитурите. Те биват открити случайно в доста лошо състояние, но четливи и без липсваща страница от тях, както напр. Увертюрата Леонора №1, на която първата страница липсва.

   Всичките Бранденбургски концерти са различни. Ще посоча различията им, но значението им за бъдещето на този тип музика е така голяма, както на Прелюдиите и фугите за клавир. Счита се, че те са предвестник на симфониите, защото Бах нарича първия си Бранденбургски концерт Симфония,  но аз ги считам и за предвестник на класическия концерт за инструмент с оркестър.

   Първият и Третият концерт наподобяват Концертите на Бах за цигулка или клавир. Те са тричастни, полифонията в тях – разбира се, че я има -прикрита, имитационна, Бах не може да не мисли линеарно. Четвъртият концерт е по същество цигулков. Вторият пък наподобява концерто гросо. Петият концерт за клавир с оркестър, в Третият няма солиращи инструменти. Шестият е най-камерен като състав, в него няма цигулки, от него струи виолов полумрак.

   Малко по-подробно ще се спра на това, което загатнах за концертите:

   Първият концерт наподобява на кончерто гросо. Характерно за него е цигулката пиколо – днес тя не се ползва – която придава особен колорит на музиката. Редува се соло на струнните, на дървените духови, на тръбите /медните духови/. Разбира се, всяка от тези групи провежда по един глас в полифоничната тъкан на произведението.

   Втората част е тъжна, поверена е основно на един обой и цигулката пиколо.

    Третата част е мунует, това наистина е находка, която класиците после ще ползват и ще сложат менуета като облигатна трета част на симфониите си.

 

   Вторият концерт има висок /малък/ тромпет с толкоз трудна партия, че тя днес се изпълнява от кларинет.  Втрата част е тъжна, темата се провежда в канон. В третата част вече се ползва и чембалото, но не като басо континуо, а като пълноправен инструмен, който се състезава с другите.

   

   Третият концерт е най-скромен като инструменти, има само струнни групи, но разделени по инструменти и чембало. Той няма втора част -  вероятно Бах е трабвало да свири цялата част на чембалото и не е била записана. Последната част /втората/ е лендлер, предшественик на менуета. Лендлерът е пръв, следва менуетът, а после валсът, всичките в такт ѕ.

 

    Четвъртият концерт е цигулков, като в оркестъра има блокфлейти. Този концерт доста наподобява на камерна формация. Първата му част е написана във формата на рондо и е доста полифонична. Класиците пишат първата част в сонатна форма. Втората му част е нежна и тъжна, а третата е петгласна фуга, един от гласовете е поверен на цигулката. В тази част има скрити гласове, оргелпунктове. Прекрасен концерт! 

 

   Петият концерт наподобява на троен концерт с инструменти флейта, цигулка и клавир, но най-важна е ролята на клавира. Клавирът изпълнява партията на басо кинтинуо когато свирят останалите два солови инструмента, но и концертира. Бах е бил блестящ пианист, в менуета чувам партията на клавира. Бах въвежда в първата част три теми, с което тя наподобява рондо, докато класиците ползват само основна и допълнителна тема в концертите си. Ролята на клавира с напредване на развитието на частта расте, той акомпанира и на оркестъра при провеждане на последната тема в тути.

    Втората част на концерта също е много оригинална. Тя се изпълнява от трите солиращи инструмента – цигулката, флейтата и пианото.  

    Финалът на концерта, подобно на клавирните цикли, които завършват с полифонична жига, тук също е полифоничен. А мястото на клавира разбира се пак е номер 1.

 

     В Шестият концерт на виоловия полумрак няма цигулки. При него инструментите са струнни – по сегашното наименоване те са виоли, виолончели и контрабаси. Първата част е изградена от две едногласни теми, втората част на кноцерта е в мажор, както в Сонатата с Еничарския марш на Моцарт. Финалът на Концерта наподобява на танца жига, той е също така дълбоко полифоничен.  Няма как при Бах цялото му произведение да остане едногласно - той мисли и линеарно и вертикално.

   Значението на тези  6  Бранденбургски концерти за развитието на музиката след Бах е много голямо. Посочих включването на менуета в един от концертите, в други – въвеждането на солиращ инструмент, който ги превръща в тричастни концерти. Но тези концерти се различават от концертите на класиците, защото първата им част още не е в сонатна форма, а последната е дълбоко полифонична. За това, въвеждат ли класиците в концертите си и полифоничните прийоми на Бах ще стане дума в третата част на писанието ми.

 

    /Следва за органната музика на Бах, преводът на словото му, отправено към неговия Бог, Исус Христос/








Гласувай:
6



1. sande - Планините на България пеят!
11.02.2015 12:27
Поздрави, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184727
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031