Ч   А   С   Т   І І

                       ЗА  ТВОРЧЕСТВОТО  НА  БАХ

    Сътвореното от Бах в областта на музиката освен че е уникално, то респектира и с обема си. След стогодишната му забраваq когато той отново е открит за света благодарение на Менделсон, се организира и издаване на творбите му в Германия. Издадени са 46 тома с негови произведения, тези, които са били намерени. Голяма част от тях са били изгубени или унищожени за да се ползва хартията с партитурите за горене или увиване на дръвчета против студ. За сравнение посочвам, че произведенията на Бетховен са изадени в 25 тома а на Моцарт в 65., а на любимеца ми Брамс в 26.  В творчеството на Бах липсват клавирната соната, струнният квартет и симфонията, които класиците създават след него. Той твори предимно в областта на светската и духовната музика, като аз считам границата между тези два жанра за много тънка и възприемами почти всичките му светски творби също като отправени към неговия Бог, Исус. Давам и пример със светското произведение Шакона за цигулка. Според мен тази пиеса изобщо не е светска музика, за такава считам още много негови произведения, предназначени за изпълнение извън църквата. И още едно произведение ще посоча, което се разглежда като светско, Пасакалия и фуга в до минор за орган.

   Голяма част от Бах-овото наследство представляват неговите инструментални произведения – за орган, за клавир, за почти всички инструменти от неговото време. Ще разгледам доста от тях. Бах създава и голямо киличество камерни произведения, като в ансамблите включва също почти всички инструменти, които имат солови партии или са в ансамбли, но ансамблите са много различни. Предвалително посочвам шестте Бранденбургските концерти, които твърде малко си приличат един с друг, както последните три симфонии ва Моцарт. Между камерните творби на Бах има безсмъртни произведения, които до днес вдъховяват авторите в опит да ги достигнат, напр. чудото сонати за соло цигулка с втора част фуга. Образованите в музиката знаят какво означава това - многогласно изпълнение на едногласен инструмент. При Бах обаче и това е възможно. При цигулката той ползва едни средства, а при челото, чиито струни затихват по-бавно – други.

    Оркестровите произведения на Бах също са много – той пише клавирни концерти за едно, за две, за три или за четири пиана, за една или две цигулки, пише оркестрови сюити, т. н. Бранденбургски концерти – друг шедьовър, един двоен концерт за цигулка и флейта.

   Най-голямо място в творчеството си Бах отделя на вокално-инструменталните произведения. В този жанр са написани Магнификат, два Пасиона, една Висока меса и четири по-малки, оратории, мотети, към триста кантати, от които запазени са към 200.

   Пишейки в блога си постинг за Бах аз се чувствам много напрегнат, все едно че пиша за Свети Иван Рилски, а музикални произведения на Бах зазвучават в главата ми и ме връщат десетки години назад. Връщайки се назад във времето аз достигам до 1950/51 г. когато вече знаех за Бах и ако изпълняваха негови творби по радиото ги слушах с внимание. Как съм го слушал показва обсоятелството, че си спомням белия бюфет, върху който бе радиото ни, как изглеждаше радиото ни и че в дясно от него стоеше един рядко използван меден съд, покрит с хартия. Интересите ми към Бах никога не са преставали в живота ми и аз все четях по нещо за него или слушах по още и още творби от него във всички жанрове. В момента си спомням за едно пиянище руснак, който живееше в кооперацията ни на квартира. Веднаж ми каза, че най-голямото му желание е да отиде някога в зала България и да слуша творби за орган от Бах. Дори пропадналият напълно в живота човек осъзнава къде е пътят на истината в музиката. Докато вървеше цикъла с интеграалното изпълнение на творбите на Бах за орган от Нева Кръстева аз пуснах един билет в пощенската кутия на руснака. Спомням си, че тогава щеше да бъде изпълнена Органната меса. Което съм преживял  в областта на музиката или чул, то просто не излиза от главата ми. В името на истината някога / след преврата на комунистите в България/ по радиото такава музика излъчваха доста продължително време в предаванията, а също и оперна, та и цели опери, но ги излъчваха по части, но аз нямах особен интерес към нея.

   Трябва доста да съм бил напреднал в тази област, защото по-късно – между 1974 и 1989 г. приятелите ми гедерманци ме наричаха бахкенер. А те бяха служители в лутеранска църква, жената свиреше посредствено хоралите по време на богослужение на органа в църквата. Запознаването ми с Бах не свършва до тук. Присъствах на концертите на Нева Кръстева, която изнесе цялото органно творчество на Бах, а приятелите ми гедерманци идваха всяко лято с един товар грамофонни плочи за мен. Колкото грамофонни плочи имаме ние, едва ли притежават толкова в Радио София. Те бяха основният носител на музиката някога. След концертите в зала България не можех да не продължа да се запознавам с органните произведения на Бах. Съпругата ми е пианистка, така „облигатно” се запознах се и с клавирните му произведения, а аз понеже съм свирил на цигулка проявявам интерес и към цигулковите и человите произведения на Бах. Пасионите ги познавах вече подробно, като свързвах музиката им с текстовете на съответните Евангелия от Библията и с различни картини, които бях виждал на библейски сюжети. Та покрай музиката на Бах доста сериозно се започнах с Четирите Евангелия, които влизат в основата на вярата на лутераните. Сдобих се и с разкошен запис на Високота меса, хората ми донесоха и текста й. Имаше и руски плочи с кантати, не знам как е ставало това възможно, вероятно някой от КГБ си е затворил очите. Технологията на достъп до записи се улеснаваше непрекъснато и аз добре се възползвах от това. Но едва ли този процес със запознаването ми с Бах щеше да протича така целенасочено при мен ако не бях се запознал с кингата на Алберт Швайцер, Баховият евангелист. Има композитори, които имат такива, родени да разкрият до дъно душата и музиката им – Алфред Айнщайн за Моцарт, Карл Хайринтгер за Брамс. За Бетховен доста музикални писатели са се пробвали, включително и Ромен Ролан, но няма автор като тези, които посочих, който да разкрие изцяло същността му. Това важи и за филмите за него, където той е олекотен спрямо истинската му стойност.

    След това въведение започвам по същество с произведенията на Бах. Няма да започна с най-важното за него, кантатно-ораториалните му творби, а с камерната му музика и по-точно с клавира. Моята голяма любов е камерната музика. Съзнателно сега пиша само за клавира за да стане много дълго описанието ми на камерните му творби.

    Клавирът играе много важна роля в творчеството на Бах. Той е светски инструмент, който и в професионалните и в любителските музикални кръгове е любимият инструмент за домашно музициране. Клавирът е инструминт на Бах  за експериментиране в областта на музикалния строй, хармонията, формите. Клавирът осъществява и връзката в музиката на Бах между различните жанрове на неговите произведения – от малките пиески до големите му композиции. Истинската роля на клавира в музикалния живот ще внесат класиците, а след тях и романтиците, които ще го наситят с дълбоко съдържание. Пътят към този процес започва от Бах. Неговата музика не е толкова клавирна в прекия смисъл на думата, както на предшествениците му Купрен и Скарлати, защото тя носи изразните средства на органната музика, на оркестровата, стилът й е много по-богат и разнообразен. Възходът на клавирната музика ще стане възможен благодарение на достиженията на Бах при този инструмент. А този инструмент тогава е доста скромен като изразни възможности. Ползва се клавесин, който съществува като инструмент с два мануала и педал. Звъкът при клавесина се извлича с дърпане на перо по струните му. Той дава възможност да се изпълняват на него и леки органни произведения. Клавикордът е слаб и глух, а пианото с чукчета /хамерклавирът/ се появява по вемето на Бах и трябва да се усъвършенства, за да може да се ползва. Голяма част от пиесите, които Бах пише са за клавесин и ще посоча една, която на клавесин звучи по-добре отколкото на съвремения роял, това е Хроматичната фантазия и фуга. Аз обичам звука и на клавесина за разлика от тези, които свирят на пиано и го считат за най-съвършен. Клавесинът ми носи част от духа на времето, когато пиесите на Бах са били писани. А какво е слушал Бах от писалището си, когато е писал клавирните си произведения, аз имам предположение – съвършенният звук на инструмента на бъдещето, роялът, който бива конструиран много години след смъртта му.

    За клавира Бах пише много творби. Аз ще ги подредя по сложността им. Едва ли има по-добър учител по музика от Бах - композиторът, който чрез музиката общува с неговия Бог. Превъзходен клавирист – пиша клавир, а не пиано, защото в този жанр поставям всички разновидности на този инструмент от времето на Бах – той въвежда и нова постановка на ръцете, свирейки със закръглени пръсти, свободна китка, при кръстосване на пръстите той ползва и палеца. Този похват независимо от него ползва и Хендел при изпълнението на орган. По времето докато е светски капелмайстор във Ваймар и Кьотен се раждат първите деца на Бах и най-важното нещо за него е да ги направи музиканти. Родът Бах поколения е давал на Германия музиканти. Втори импулс да се прояви Бах като клавиирен педагог е женитбата ма с Ана Магдалена, която той-много сериозно дообучава като музикант. Тя има някаква музикална подготовка, има и прекрасен глас сопрано, но от съпруга си сигурно е имала още доста да понаучи. За децата си Бах пише Клавирна книжчица на Вилхелм Фридеман Бах с малки прелюдии, фугети и други пиеси, предназначени за начинаещите в клавира и проглеждащи в музиката. Фугичките имат най-много два гласа, леки са за изпълнение, но всичките са прекрасни като музика. Нищо, че пиесите са леки, те са писани от голям майстор и като музика са превъзходни. Попаднали веднаж в детската душа, те остават там и се превръщат в критерий, по който бъдещият музикант ще преценява музиката покрай себе си.

   Нов репертоар за начинаещите в областта на музиката твори Бах чрез два сборника, добили популярност като две Нотни тетрадки на Ана Магдалена Бах. В тях има менуети и други танци, арии, песни, които Ана е трябвало да научи за да постигне още по отношение на гласа си. и нещо по-сложно, френските сюити, които стават за по-големи деца. Посочвам почти всички пиеси за начинаещи музиканти, които е написал Бах:

   20 малки прелюдии, 4 малки прелюдии и фуги, три /по-сериозни/ прелюдии и фуги, за деца с по-големи възможносси, 6 прелюдии за пристъпващи в музиката, две прилюдии-фантазии. Ще подчертая, че в Нотната тетрадка на Ана Магдалена се е появил за първи път Прелюдът в до-мажор, едно от най-популярните творби на Бах, ще стане дума за него отново.

    Какво предстатвялат тези пиески за начеващите в музиката – същото каквото е коластрата за новородените в първите им дни. След седмица ще им проработят коречетата, ще могат да приемат по-трудна за тях храна, както след година начеващите в музиката разучили тези пиески ще започнат да схващат Божественото и земното в тях. А тези пиески хората от всички възрасти слушат и ги поставят редом с големите клавирни произведения на Бах. Такива малки пиески за деца с толкова хубава музика в тях може да напише само Майстора, както го нарича Алберт Швайцер..

   Децата растат, развиват се и главичките и ръцете им, те се нуждаят от по-трудни за изпълнение и разбиране пиеси, но пак за деца. И ето го чудото – Петнадесетте двугласни инвенции, пред които ние големите се дивим на тяхната красота. Инвенция е творческо хрумване, с което Бах иска да научи децатата на песенност при свирренето им, но пък каква е била инвенцията на Бах, за да напише тези пиески. Можем само да ги слушаме и да се радваме на тази божествена музика.

   Децата напредват, за тях трябва още по-сложна и красива музика и ето още Петнадесет тригласни инвенции. Едно е да запомниш в главата си два гласа и да ги провеждаш, друго е те да се три, а и клавирната фактура е доста по-сложна, посочвам петнадесетата инвенця.

   Тук ще изразя мое лично мнение. От тези прекрасни инвенции децата свирят по две, три, най-много пет. Те обаче са 30, колкото буквите на азбуката ни и мисля, че ако тези, които ще стават музиканти не познават всичките инвенции, те в музиката после ще приличат на хора, които трябва да четат, но не са научили всички букви от азбуката. Толкова важни за децата считам тези пиески по-късно в живота им на музиканти, ако станат такива.

    А сега за нещо историческо, най-важното за бъдещето на клавира, в основата на което стои Бах.

    По негово време не са били ползвани всичките 24 тоналности, защото клавирът не е бил настроен темперирано, изравнено. Това означава, че честотата на полутоновете не е била точно по средата между съседните два тона, за което е имало мотиви. Клавирът е бил донякъде подчинен на традицията да съответства на струнните инструменти, които го предхождат. При които височината на звука се определя от изпълнтеля, където той си постави пръстите и скъси струната. Когато има полутон преди основния от тоналността, на струнния инструмент той се изпълнява малко по-високо. Така са били настройвани и клавирите и при това положение някои тоналности биха звучали фалшиво и не са се ползвали, предпочитали са се бемолните тоналности. Бах настройва пианото темперирано и така вече на него могат да се изпълняват всичките 24 тоналности. Още малко за темперирания строй. Изпълнители на струнни инструменти трудно могат да акордират цялостно едно пиано, защото не чуват строго темперирано тоновете, пианистите пък веднага усещат ако някой цитулар не свири темперирано, давам пример с Давид Ойстрах.

   За да даде път на всички тоналности по света Бах пише два цикъла от по 24 Прелюдии и фуги във всички тоналности. Изпълнението на някои от тези произведения вече могат да влезат като учебен материал за учещите музика, които са се справили с тригласните инвенции.

   Първият том на ДТП е писан 22 години преди вторият, пиесите са доста различни, но като музика са равностойни. В първия том преобладават четиригласните фуги, но има една двугласна и една петгласна. Във втория том преобладават тригласните фуги, но пък има една двойна /на две теми/ и една тройна. От тези 48 прелюдии и фуги аз имам любима, ре мажорната от Втори том.

   Красотата на тези пиеси е вдъхновявала всички композитори след Бах. Бетховен ги нарича неговата музикална библлия и ги свири наизуст. Те са неизменен спътник и на Шопен, а Шуман ги окачествява като оздравяващи духа. Знаем, че той е имал психически проблеми. Големият виолончелист Пабло Казалс всеки ден е започвал деня си с една прелюдия и фуга, която е свирил на пианото в кабинета си.  На мен тези произведения ма наподобяват гора, в която има всичките красоти на земята и броденето сред която няма край.

    Тези прелюдии и фуги стават причина и други композитори да се пробват в този жанр, като най-високото достижение е на Шостакович. Неговите Прелюдии и фуги се изпълняват от всички, които изпълняват и тези на Бах.

   Едно отклонение:

    Най-великият композитор на ХХ век, Шостакович, е недолюбван от КГБ и поради това в руските книги за музиката когато се разглеждат Прелюдиите и фугите на Бах и авторите, които са писали подобни творби, името му не споменава никъде. Така бе изхвърлено от съветските музиколози и името на Ростроповнич, който подслонил при себе си Солженицин. Край на отклонението.

    Прелюдиите и фугите са най-популярният клавирен цикъл на Бах. Но той отива още нагоре в изискванията си към музикнтите и решава да напише сборникът Клавирни упражнения. Няма по-висш сборник на света от този, комуто подхожда името Клавирни студии. В него има четири части.  В първата част са поместени шестте партити. Това са ппроизведения „съставеени от части”, в които влизат танцови пиеси – алеманда, куранта, салрабанда, гавот, лур, жига и други. Но има и части които не са танцови, напр. Симфония или пък Ехо. Ако тези пиеси не са в репертоара на големите пианисти, това е лош атестат за тях.

   Във втората част на сборника има един прекрасен Концерт в италиански стил, състоящ се от три части и една Партита в си минор, наричана още Увертура във френски стил.

   В третата част са включени 21 хорални прелюда, започващи с прелюд и завършващи с тройна фуга, като едната тема изобразява Бог-отец, втората Бог-син и третата  Светия Дух. В момента в главата ми се появи третата тема, но я чувам не в изпъление на клавир, а на орган. Тази част на Клавирюбунга може да се изпълнява и от орган, а аз имам следното сравнение: да се напави транскрипция на органна пиеса за клавир е все едно да не гледаш живата картина, а снимка от нея.

   Незнайно как в Третата част са поднали Четири дуета, едни двугласни пиески.

   Четвъртата част на Клавирюбунга са Вариациите Голдберг. Това е произведение от 30 вариации, написано по тема от пиеса в Нотната тетрадка на Ана Магдаллена, една ария. Пиесата се казва Ария, но тя се изпълнява от клавир, не се пее.

   Голдбергвариациите са писани за граф Кайзерлинг, а тогава е имало клавикорд с два мануала. Така при полифоничното провеждане на темите ръцете не са се кръстосвали и пречели, защото за всяка е имало по мануал, но при изпълнението на тези пиеси на една клавиатура има адски трудни места. Да се постигнат необходимите художествени достижения при изпълнението на тези пиеси освен качествата, които трябва да притежава изпълнителя като музикант, от него се изисква и много голяма виртуозност, каквато се изисква напр. и за Шаконата от цигулара.

    Ще се спра сега на нов цикъл на Бах, Сюитите:

    Любимите ми Бахови сюити са Френските. Те са 6 на брой и са поезия на танцовата музика. Частите им се състоят от различни танци – менует, англиски танц, куранта, полонез, буре, паспие. В центъра на пиесата има сарабанда, която е нейният лиричен център. Тези пиеси не се особено полфонични, но пък последна пиеса – жига – е винаги полифонична. 

    Английските сюити са по-различни. Те започват с Прелюд, който е много сериозна пиеса, бих казал най-сериозната в сюитата. При Английските сюити има и друго различно от Фрнеските – въвежда се дубъл, напр. Менует І и веднага след него Менует ІІ, както в Партитите за цигулка. И те неизменно завършват с жига.

    Третият цъкъл с Шестте партити вече го споменах при Клавирюбунга, той е на-висшият. Вероятно всичките тези пиеси са писани с педагогическа цел от Бах.

   Освен на тези пиеси искам да се спра и на още някои – прекрасният му Италиански концерт, който внече споменах. Той е тричастен, свирят го всички големи пианисти.

  Бах е написал и седем токати, които се изпълняват по-рядко. Музиката им е доста трудна за разбиране от публиката. Бах пише още и две фантазии и фуги, отделни прелюдии и фуги.

   Ще завърша с едно от най-могъщите клавирни произведения на Бах – Хроматичната фантазия и фуга. Това е еднственото произведение на Бах, което възпреимам само в изпълнение на клавесин. На пиано ми се губи мощта му.

    Фантазията започва с хроматична тема, но притежана огромна енергия. Освен като клавесинна звучвост, аз възприемам звука и като арфов. Малко се поуспокояват страстите, появява се речитатаив в средата на фантазията. Мощта на пиесата се завръща и въвежда към втората й част, фуга на три гласа, темата й също с хроматична мелодия. Музикантите са писали доста за тази пиеса, обясняват по различни начини от тгъде идва мощта й, а тази пиеса е уникална и за тварбетвото на Бах. Нея, а не Токатата и фуга в ре минор възприемам като музикалния портрет на Бах. Сляли са се Божественото и земното в тази пиеса, чувам я в момента.

   Краят на живота на Бах е близо. Той има да остави на хората и музикантите още творби, от които  да се поучават в вузиката и в живота като цяло. Подобно на Свети Иван Рилски, който пет години преди успението си се усамотява в пещерата си за да измоли милост от Бог за себе си, грешният човек, който нищо добро не стори на земята, така постъпва и Бах. Все по-малко той ще пише кантати и ще работи в църквата. Сега мястото, където ще прекарва най-дълго време е на  писалището му, както Свети Иван Рилски на скалата, от която е отправял милитви към Бог. Бах отправя само една молитва, която не успява да довърши, защото идва краят му - хоралът за орган /и за клавир/ „Явявям се пред Твоя трон!”/, която диктува на зета си Алтникол поради слепотата си.

   Последното, което Бах отправя към хората за поучение и към Господа за слава в областта на клавира е цикълът Изкуство на фугата.Това е най-сложното нещо, писано от Бах и се оказва невъзможно в епохите след предкласицизма някой да напише подобна творба. На собствена тема в ре минор Бах пише 14 фуги 4 канона, създавайки висша школа за контрапунктично майсторство. В тези произведения има тригласни и четиригласни фуги с право и огледално провеждане на темата, има рачешко провеждане на темите, има многотематични фуги, има двойни и тройни фуги, ритмично усложняване. Последната фуга на три теми остава недовършена, сащото при провеждането на третата тема с инициалите му  В – А – С – Н, Бах умира…

   Това произведение може да бъде разбарно и обичано само от тези, които са добре запознати с Бах и са достатъчно добре подготвени в теорията на музиката, за да разбеират полифонията в тези контрапункти, както Бах нарича цикъла си. Подобен цикъл с полифонични пиеси е Музакалното жертвоприношение, но то не ме привлича така както пиесите, които споменах, защото не го възприемам със същото напрежение, не ми звучи и клавирно.

   Изказвам свое мнение за клавирните творби на Бах, които се числят към типа светски произведения. За светски от неговите клавирни произведения аз считам само Сюитите, Партитите и Голдбергвариациите. За всичките останали клавирни произведения аз считам, че чрез тях, Бах насочва погледа на изучаващите и обичащи музиката към неговия Бог, затова заглавията към цикъла от пиесите е така дълъг и зъвърща по едни и същи начин:

   На ближните – за поучение,

   На Господа – за слава!

  А на Бах – благодарност, че с музиката си допринася да се опитваме да сме по-съвършенни на земята.
/ Следва продължение/