Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2015 17:07 - ПЕТИЯТ ЕВАНГЕЛИСТ- ЧАСТ І - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 871 Коментари: 0 Гласове:
4



  
   /Продължение/

Бах е знаел за трудностите на предшественика си Кунау с местната /магистратите/ и с църковната власт /Консисторията/, с академичната общност. Длъжността на Бах се е считала за равна на тази на професор. За Бах всичко е музика, тя е езикът към неговия Бог, Ису, Бах е сигурен, че Той го разбира.  Но първите две инстанции имат интереси, спонсори, те отговарят за важни неща и решенията им не винаги са почтени. Напомням за назначението на кантора на църквата в Хамбург, чиито баща внася в касата на църквата 4000 марки. Бах е решен да се бори срещу тези външни на църквата фактори, защото той е млад и силен човек и почтен както Апостолите от Евангелието. За това той ще заплати висока цена, която ще подкопае дравето му, но ни на йота няма да се отрази на творчеството му.

    Бах подписва договор със Градския съвет на Лайпциг, в който в 13 точки са описани неговите задължения. А те са всеобхатни – той трябва да преподава на учениците пеене и да ги учи на различни инструменти, да се грижи за възпитанието им и добрите им обноски, да отстранява неспособните да напредват в музиката, да изучава с хора и оркестъра новите произведения, да пише кантати за службите в църквата, ако има някакъв извънреден случай – погребение на виден гражданин или честване на посещения на княз, той трябва да напише музика и да подготви изпълнението й. На разположение на Бах има и заместник, защото той ще служи в двете църкви на Лайпциг, Свети Тома и Свети Николай, като Бах има задължения и към оставащите още две църкви на града, които са по-малки.

   Консисторията обаче върши нещо, с което унижава Бах, като вместо него, на поста ръководител на музиката в университетската църква „Свети Павел” поставя друг органист и капелмайстор. Първата обида на Бах в Лайпциг вече е нанесена.

   Бах, като пръв музикант на Германия е уважаван и търсен и от музикалното общество на Дрезден. Бах също желае да посещава Дрезден и да свири на прекрасните инсрументи в църквите им, към което проявява интерес курфюрста на града. Бах е запомнен тук от преди доста години, когато го изправят срещу френския органист Маршан, който не може по нищо да се мери с него. Маршан като разбрал срещу кого се изправя избягал /от Бах/ чак във Франция. Консисторията отказва да изплати на Бах заплатата за времето, докато той е в Дрезден. Семейството на Бах е многочислено, парите не достигат, въпросът все пак бива разрешен.

   Следващият конфликт на Бах с Консисторията е доста по-сериозен. Не по музикалните им способности, както ги преценява Бах, а по други критерии от Консисторията премахват четири ученика от деветте, избрани от Бах и слагат на тяхно място четири неподходящи да продължават музикалното си образование. При това към Бах има и отправени обиди, макар той преди съвсем кратко време да е организирал в църквата изпълнението на Йоханес пасион и на Матеус пасион. От ръководството на църквата не са много доволни от Бах и го считат за недобър преподавател на средните класове по музика. Намаляват в някаква степен и възнаграждението му. Но пък по това време Бах е поканен от магистватурата на града да ръководи светската  капела, като става и капелмайстор на основанания от Телеман преди години Колегиум музикум, който е независим от университетското ръководство. За него Бах пише и наколко произведения, между които безсмъртната Хроматична фантазия и фуга.

   Условията на музикантите са много тежки, но те не могат да се откъснат от призванието си - музиката и в нейните рамки се борят за по-добър живот. Често, извикани по някакъв повод, те не получават и никакъв хонорар. В този бранш обаче навлизат и музикнати, които нямат качества, избрани са да учат музика по други причини. От петдесет и четирите избрани да учат при Бах той одобрява само 17, останалите са включени от Конситорията. Бах счита, че това снижава нивото на музиката. Във връзка с този факт той пише две писма до градската управа, в които подробно описва състоянието на музиката. Той пише за промените в неея, които предстоят с промяната на изискването на хората към музиката, че трябва да има добри музиканти, които така да направят, че и старата музика да звучи добре за тези, които предпочитат сега създаваната музика. Обръща се за помощ и към стария си колега и приятел Ердман, който е богат благодарение не на музиката, а на службата си към консулството на Руската империя в Данцинг.

   Отговорите са само сухи, служебни. Но пък една друга добра промяна има по това време в Лайпциг – на мястото на починалия ректор на училището към църквата Свети Тома, Ернести, е назначен човек, който осъзнава величиета на Бах. Той е по образование филолог, поет и педагог - изключителната личност Йохан Хеснер. За Бах настава по-добро време.

   Бах е изключително трудолюбив. Той се труди непрестанно, такава е и Ана Магдалена, същото родителите искат от децата си. Всичките им деца са образовани музикално и могат да пеят, да свирят на орган, на клавикорд, на цигулка и виола, да композират. Бах казва, че от членовете на семейството си може да направи истинска малка капела. Има останала картина как семейство Бах музицира. На нея липсва точното наименование – Светото семейство.

    Животът на това семейство обаче не е пощаден от удари на съдбата. Непрекъснато смъртта дебне в детската стая. Първата жена на Бах, Мария Барбара има седем деца, три от които умират рано. Втората жена на Бах има тринадесет деца, седем от които умират в различни възрасти. Тези деца изискват грижи, а те са на доста различни възрасти. Най-талантливият син на Бах в областта на музиката е Вилхелм Фридеман, който е бил отличен органист, клависенист, виолист, тенор и композитор. Първият син на Ана Магдалена /Готфрид/ е луд, но умира на възраст 39 години. През целия си живот сейството на Бах се грижи за него. Той също има голям музикален талант.

   Бах в дома си трябва и да композира. За следващият църковен празник кантатата трябва да е написана и разучена с капелата. Бах е на писалището си и пише кантатата до късно, уморената от работата в къщи Ана Магдалена вече спи. При преписването на кантатата – щимовете за отделните певци и инструменталисти – помага Ана Магдалена. Труден е бил животъът на тази светица – тя не влиза м определениеито за човек! -  защото по моето мнение тя е изпратена от Бог да бъде до Бах. Впоследствие почерците на Бах и на Ана стават еднакви, но към тях се прибавя и трети, на Вилхелм Фридеман.

   В дома на Бах идват много роднини  и музиканти за да го видят или той да ги чуе, всички тези хора ги посреща Ана. Аз имам познато семейство от Германия, в което съпругът е евенгелски свещеник, а тя работи към църквата и съм запознат с тази атмосфера, с отношенията между евангелистите и делата им, според мен най-добрите хора на света.Ако при православието имаше конфирмация, при пълнолетието си щях за избера евангелската църква. А вестите от гостите на семейство Бах не винаги са добри, пак са починали техни близки. В дома на Бах идват и поети, философи, професори в различни области. Бах е имал нужда от тях за текст на новата си кантата. Когато Бах обаче работи на писалището, Ана не допуска никой до него.

    Бах оказва внимание и на съпругата си, която той продължава да обучава по музика. За нея той пише две клавирни книжчици, които за встъпващите в музиката са като Евангелие. Ще се спра на съдържанието на тези пиеси когато стигна до творчеството му.

    Бах пише и песни за Ана, защото идвайки от към Италия, мощ набира операта. На сцената вече се качват и жени, които заменят кастратите с висок глас. Една от песните, които е писана за нея е „Подари ми твоето сърце!”, която Бах пише три пъти в различни варианти. Обичал си е жената човекът, а обучението й по музика е  провеждал както към своите деца, защото тя е само 8 години по-голяма от неговата най-голяма дъщеря. Песните, които Бах пише за жена си после прилага в светските кантати. Има обаче една „Ария”, написана за Ана Магдалена Бах, към която след години Бах се връща и създава произведениието си „Голбергвариации”, което няма равно на себе си след него.

   Въпреки умората ако Ана се събуди късно и види съпруга си още на писалището, тя му помага в преписването, а е възможно Бах да е диктувал на нея новата си творба. Работа, работа, работа! Това счита за правилно изживян живот Бах и не приема новото време, когато жените на богатите лайпцигчани намират време да се разходят, да спрат някъде и да поприказват.

   При този напрегнат живот Бах бива канен да представя свои творби по различни градове на Германия, да дава оценки за нови и ремонтирани органи. Бах вече не ходи пеша из Германия, а изпращат кола с коне, за да го вземат и после да го върнат. Бах при случай взема със себе си и съпругата си Ана. Веднаж я взема за да се разтуши след смъртта на поредното им дете.  По-късно Бах взема със  себе си и даровития си син Филхелм Фридеман. Бах посещава Хамбург, Ваймар, Кьотен, Вайсенфелс, Касел. Това не са били разходки, Бах е пътувал по работа за да представи свое произведение, да даде концерт на органа в някоя църква, да даде веща преценка за нов орган. Това за били задачи за Бах, които са му носели и много радост, особено срещата с новопостроен някъде орган. При тези посещения Бах получава допълнително пари, от които се нуждае многочленното му семейство.

    Специално място заемат посещенята на Бах в Дрезден. Там той има приятели, за които посещението му се превръща в рразник, между които и един понемчен чех, Зеленка. Изкуството няма етнос. Бах е бил желан и в двореца на Дрезден, къде е бил канен от имеператора. Но в двореца хората вече се интересуват от  италианска и френска музика, която Бах не оценява високо, но пък оценява високо изпълнителите. В Дрезден близък на Бах е композиторът Хасе, съпруг на италианката Фаустина Бордони, изящно сопрано, добра артистка и изключително красива жена. При тези посещения Бах взема със себе си Вилхелм Фридеман, за да послуша песнички – така той нарича оперния спектакъл - което показва отношението на Бах към операта, няма да напиша какво, но и моето е същото до времето на Моцарт. Отбелязвам, че Хендел, усещайки духа на времето вече твори и в жанра опера. Фаустина Бордони участва в оперите му и по този начин тя е единствата музикантка, която е познавала лично и Хендел и Бах.

    Хасе е бил доста сериозен музикант, който учи в Италия при  Метастазио и Александро Скарлати, после става приятел с Хендел. Пише доста опери, в днешно време не се изпълнява нито една негова.

   Съпрузите Хасе връщат визитата на семейство Бах, което е доста мъчително за Ана Магдалена. Ако тя не бе станала съпруга на най-великия музикант на света, с нейния превъзходен сопран можеше да бъде артистка от такава величина като Фаустина.

   Бах, както вече написах е и светски капелмайстор. Поради това той замисля Клавирен цикъл, който излиза в четири части. Бах го нарича Клавирюбунг, упражнения за клавир. В действителност той създдава клавирни студии, непосилни за разбиране и за добро изпълнение от съвременниците му.  Първата част на тези клавирни упражнениея се сътои от шест партити, по-късно ще се спра на тях. Втората част е по-кратка, в нея има само един Концерт в италиански стил. В Третата част Бах включва 21 хорални прелюдии, като цикълът започва с прелюд и завършва с тройна фуга. По-въздействащо е изпълнението на тази творба от орган. Излиза и Четвърта част, но за нея има повод – срещата му с руския посланик в Дрезден, голям приятел на музиката, руски гражданин с немски етнос.

   Тези произведения не са по силите на тогавашните музиканти да ги разберат и те ги наричат учена музика. Известно е отношението на съвременниците на Бах към неговата органна музика и към тази на други известни органисти. За по-велики от Бах те считат Зеленка, Телеман, Хендел. След повече от  век Моцарт казва, че това не е така.

 На тези, които пък са хвалели много Бах той е казвал, че да се свири на орган е работа проста - органът е много благодарен инструмент, само да попадат пръстите на верните клавиши трябва, иначе той свири сам. Бахова шега.

   В Лайпциг светските концерти  се провеждат през зимата в кафенето на Цимеран, а през лятото  - на Катаринащрасе. Да нпомня за думите на Гьоте от романа „Фауст”, че Лайпциг е един малък Париж и образова своите хора. Там има много университети, но градът няма архитектурата напр. на Дрезден, няма я и великата река Елба.

   Бах представя на светските концерти творбите си от времето, когато е музикант към кьотенския анхалт. Той е диригент, но свири на алт. Не толкова строг на репетициите, той е много строг като диригент. По време на концертите част от намиращите се в кафенето пият кафе или бира. Твърде обидно за Бах….

    Модата да се пие кафе е причина Бах да напише „Кантата за кафето”, която става най-популярна от светските му кантати. Тя обаче по нищо не може да се сравнява с духовните кантати и я игнорирам.

    Бах е познавач не само на органа, но и на клавикорда, на струнните лъкови, на духовите инструменти. Той указва на майсторите какво още да постигнат при напавата на тези инструментите. На това му качество се дължи и възможността неговата музика да може да се изпълнява на различни инструменти, като да е писал той творбите си за някакъв универсален инструмент.

   Учениците, на които той е преподавал се гордеят с този факт, но най-голямата им радост е била, огато Бах е казвал, че е уморен от преподаването и е започвал да им свири. Да чуеш партитите, сюитите, прелюдиите и фуги в изпълнение на автора им, това не може да бъде забравено.

   Годината е 1733. Бах иска по-голямо разбиране от страна на магистратите по отношение на музиката, но сред тях един отговорник по строителството има по-голяма тежест за музиката от него. За тази кауза не може да помагне и заместника му, който познава магистратите.

   През тази година умира Саксонския крал Автуст ІІ, който е крал на Саксония и Полша и е приел католическа вяра. Наследява го сина му Август ІІІ, който има склонност към разкош, но в него е отделял доста средства и за изкуството в различните му жанрове – живопис, музика – негова светлост обичал италианската музика Въпреки бавната обмяна на информация тогава Бах получава от Дрезден известие, че има свободно място за органист в църквата „Света София” в Дрезден и той тръгва веданага натам с големия си син Вилхелм Фридеман, който е с най-голям талант като музикант от децата на Бах. На конкурса синът се представя най-добре и получава поста.

   Бах връчва на краля и писмо с настояване да се обръща повече внимание на музиката в Саксония, респ. в Лайпциг, където той служи. Към писмото Бах прилага препис от части на неговата Висока меса. Вероятно той се е надявал те да бъдат изпълнени от капелата на княза, но малко е сбъркал – това не е италианска музика, та да прояви към нея князът интерес.

    Бах има страхове обаче за Вилхелм Фридеман във връзка с неособеното му желание да се труди и те ще се потвърдят, но добре е, че това става след смъртта му. В същото време умира Купрен, когото Бах високо цени, още един удар за този свят човек. Друг удар му нанася Хендел. На път за Италия той е в родината си. Бах научава за това, но е болен и изпраща при него сина си Вилхелм Фридеман. Той отива пеша до Хале, за да помоли Хендел на път за Италия да мине през Лайпциг и да се видят с баща му. Отговорът на Хендел е: За съжаление, това е невъзможно. И отпратил Вилхелм при баща му. Ако не бяха промили съветските музиколози мозъците на обучаваните в Голямата страна музиканти по програма, щеше да е ясно на всички защо техните музиколози винаги свързват Бах и Хендел и какви цели преследват. Ще внеса тагове: Розеншилд, Губов.

   Пак по това време Бах устройва на работа и втория си син, Карл Филип Емануел, който печели конкурс за клавесинист в църквата „Свети Тома”. От тук започва кариерата си този музикант, който по-късно ще напише първото ръководство за клавесинистите, но и много сонати, на които във Виена ще попадне Хайдн.

   А за краля на саксония Бах пише кантата „Възхвалявай своето щастие, благословена Саксония”. През есента на 1734 г. негово височество присъства на изпълнението на кантата, в която голяма тежест имат тръбите /медните духови инструменти/. За съжаление първата тръба от десетилетия на Лайпциг, добрият приятел, ценител и борещ се за подкрепа на Бах, тръбачът Райхе умира на следващия ден след представянето на кантатата. Нов удар за Бах.

     За тържествата в Лайпциг по случай честването на краля в Лайпциг приститига барон Кайзерлинг, посланник на Русия, който е бил просветен в областта на музиката както Луначарски по времето на Ленин. Не след дълго Бах е поканен в Дрезден, където дворът му оказва внимание и му дава звание придворен музикант, но внимание от страна на Русия, където Бах е абсолютон неизвестен му оказва и барон Кайзерлинг, връчвайки му официален държавен документ. Кайзерлинг посещава всички концерти на Бах в Дрезден, които са в църквите всеки ден и траят по 3 – 4 часа, кани го в дома си. С тази почит към музиката на Бах той ще остане в историята, ще обясня по-късно защо.

   От 1734 до 1737 г. Бах работи върху едно от най-.значителните си творби, Високата меса, която завършва изцяло. През целия този период той понася обиди и унижения от  колегите си музиканти на ръководни постове в църквата. Бах се обръща с молба  за съдействие в този спор до курфюрста в Дрезден. От Дрезден барон Кайзерлинг изпраща декрет, че Бах е назначен за придворен музикант и за придворен композитор, отново с държавен печат от Русия.

   Всичките тези събития  не се отразяват на музиката на Бах. Тя е отправена към неговия Бог, Бах знае, че Той го разбира. И пише музиката си за Него.

   Нова беда сполетява Бах по линията на третия му син от Мария Барбара, Йохан Готфрид. Бах му помага да стане органиист в църквата в Мюлхаузен, където го помнят добре, настанява го на квиртира при търговеца Клем, почитател на музиката му. Вместо да работи обаче, синът му направил дългове /от Клем/ и напуснал Мюлхаузен под предлог, че ще учи в Йена. Клем уведомява за това Бах с надежда, че бащата ще възстанови дълговете на сина му. Синът направил обаче нови дългове в Йена и годината 1738 слага край на безпътиицата в живота му - той умира неизвестно как.

   Смъртта често навестява дома на Бах .От 1726 до 1733 всяка година смъртта отнема живота на едно малко дете на Бах. Напомням, че от първата си жена Бах има три починали бебета или дечица, а от втората – седем. Сега смъртта покосява негов голям син.

   И това не се отразява на музиката на Бах. Той е теолог и счита смъртта за нещо неразделно от живота. Посочвам частта Агнус деи от Високата му меса.

   Бах е полифоник, а този тип музика вече постепенно бива изместван от по-леката музика, италианска и френска, а по-късно от класиката. Хайдн, бащата на класиците е бил на 18 години, когато умира Бах. Неаапознат с неговите творби, той случайно намира в една библиотека клавирните соната ни сина на Бах, Карл Филип, които оказват голяма влияние върху неговите клавирни сонати. Най-малкият син на Бах, Йохан Кристиан , обучава Моцарт, когато той е на 8 години и оказва голямо влияние върху неговото развитие. Който е слушал симфонийките на Йохан Кристиан добре знае това.

   Ерата на полифонията е отминала, след нея идва Бах, най-великият й представител. Той обобощава всичко от тази ера и предствлява нейният връх. Към него се отправят критики, че пише учена музика, че не се учи от дорите кампозитори /италиански и френски, пишещи опери/, че губи времето на децата с изучаване на музика, която е само религиозна,  и какво ли не. За критиката обаче, че музиката му е учена критиците му са прави - музиката на Бах е наистина учена и ще въведда един таг: Изкуство на фугата. Борба срещу него повеждат и ръководителите по музика в самата църква Томаскирхе, където той е кантор.  Бах остава неразбран от съвременниците си, те и затова са прави - той остава и до днес неразбран от доста музиканти и от много, обичащи музиката, как да бъде разбран този колос преди 300 години? Ще обясня по късно защо нерабиращите го музиканти и любители музаканти без сериозни познания за музиката на Бах и за личността му просто нямат шанс в това изкуство. Тук е мястото да добавя, че единственият известен композитор, който критикува Бах е Вагнер - същият който критикува и Моцарт. Той се е мислел за по-велик от двамата най-велики музиканти. Има и нахалството да дава акъли на Шуман…

    Годината 1738 носи малко радост на Бах. В Лайпциг пристига да следва богословие братовчедът му Елиас, който освен това иска да се усъвършенства при Бах като музикант. Поема и задълженията да стане секретар на кантора, като обучава децата му по музика, ще помага и на Ана Магдалена в домакинството. Елиас извършва всичко това с голяма любов и хвърля светлина с писмата си по-късно върху тази светица, Ана Магдалена, от която не е останала дори един портрет. Получил необходимите познания като органист от Бах, след две години той се връща в родния си град.

   Елиас съобщава за посещението на сина на Бах, Вилхелм Фридеман при баща си през 1939 г. с двама свои приятели, майстори на лютня. От тяхното свирене Бах, който разбира от всички видове инструменти замисля да се създаде клавикорд със звучене на лютня. След две години този инструмент е създаден.

   Остава един въпрос от посещението на най-големия син на Бах при баща му. Бах по това време пише своите Клавирни упражнения, едно от най-значителните му произведения за пиано. Той не запознава с тях сина си. Предвиждал ли е Бах пътя, по който ще продължи Вилхелм, път, който води на никъде?

   Тази година носи още една радост на Бах – синът му Карл Филип бива харесан от крал Фридрих и назначен пожизнено за чембалист в неговата капела в Берлин. Единственият син на Бах, попаднал точно където му е мястото си до сега. По-късно това ще се случи с Лондонския Бах. Но Карл не остава на тази длъжност през целия си живот, защото е функция на вкусовете на кралете.

   Ще приведа мисли на Алберт Швайцер за Бах:

   „Музиката за него е богослужение.  Изкуството за него е било религия.  Затова то няма нищо общо нито със света, нито с успехите в него. То е било самоцел. Религията при Бах влиза в определението за изкуството”.

   Мислейки по този начин за музиката хна Бах, той бива наречен Петият авантелист и Свети Себастиан. Аз считам неговата музика за слово Божие. Не само в пасионите, кантатите ораториите, словото Божие го има във всичките произведения, които той е сътворил. И в светската му музикеа - малките и големите хорали, и в соловите произведения за струнни, и в прелюдиите и фугите за орган и за клавир. Именно затова в моята класация за  велик музикант най-великият е Бах, оставащ във връзка с неговия Бог, отправял към Него чрез музика молитвите си, радостите си, надеждите си. Умирайки, той диктува хоралът „Представям се пред Твой трон”. Поради тази връзка на Бах с Бог през целия му живот аз го приемамам като негов пратеник, докато Моцарт приемам като пратеник от Вселената, която е дело на Бог и затова го поставям след Бах. Лутер превежда на немски език Библията, Бах превежда на езика на музиката две от Евангелията. Той пише и Високата меса, в която от позицията си на теолог иска да обедини вярата.

   Бах вярва в непреходността на Евангелията, на учението на Мартин Лутер. Това му помага когато той е подтискан от неразбиращите делото му. На писалището, когато той твори, тези препирни не вървят, той отправя музиката си само към своя Бог.

   Обикновено творците са леко раними и това се отразява на творчеството им, при Бах не е така. Колко обиди понася този Светец, колко деца губи, през какви трудности преминава, но това не може да се забележи в творчеството му. Не може да се различат и творбите му в кой негов период са писани, ако няма някакви дати по тях. В последните почти две години той е сляп, но продължава да твори и няма никаква  разлика в творбите му в сравнение с времето, когато вижда. След ослепяването си Хендел не написва нищо в продължение на 9 години, защото връзката му с външния свят е прекъсната. При Бах връзката е с Господа му, тя обяснява  феномена Бах, което съветските музиколози с лъжи отхвърлят, а западните търсят аналогии на неговото изкуство с това на други велики автори или учени, напр. Лайбниц, Шекспир. Моето обясненито е съвсем просто:

   Бах е пророк на Господа на земята! Той е не само светец, но и възлюбеният от Господа Светец на земята като Свети Йоан от Исус. Като ранг за светец на Бах подхожда единствено евантелист като тези, написали четирите евангелия в Библията. Такава свята личност на земята и толкова много чрез изкуството си направила за религията няма! Неговата музика е причина много хора да се просветят теологично при изучаването й и да се посветят на Вярата. И чак кслед това да започнат сериозно да се запознават с музиката на Майстора.

    Бах е бил унииверсална личност. Той е бил изпълнител, композитор, изобретател и майстор на всички видове инструменти, познавал е и законите на акустиката. Универсална е и музиката му, която е писана като за всички инструменти. Бах е разбирал, че някога ще се създаде по-добър инструмент от клавикорда и това става по негово време. Възможностите на днешните рояли да се изпълни музиката на Бах са много по-големи, но как ли е слушал той музиката си, преглеждайки партитурите й?

   Когато се е налагало да правят портрети на Бах за него остава чуждо позирането пред портрета на някоя велика личност, много изисканото облекло, претенциите за висок ум, като се държи писалка. В никой от неговите портрети такова нещо няма, той е съвсем естествен.

    Бах навършва 55 години, здравето му започва да се влошава, той навлиза бавно в старостта. Започва вторият етап от третия му период.  Този процес засяга най много зрението му, защото той напряга много очите си, пишейки на свещи до късно през нощта, за да е готова на определена дата следващата кантата. А той не пише само кантати.

  Над главата на Бах се стоварват и други беди, причинени от тогавашното държавно устройство на Германия. Тя се състои от много държави, които влизат в спор помежду си и дори воюват една срещу друга. Разпокъсаността на Германия векове е била причина най-силната държа в Европа да бъдат не германците а боклуците, /б. м. антгличаните/, които ограбиха Изтока. Бисмарк по-късно ще каже: Германия ще се обидини чрез желязо и кръв! И това става.

   В това размирно време в 1741 г, когато Прусия навлиза с войски в Саксония, Бах посещава и двете столици – и Дрезден и Берлин. Приближаващата се старост към него не му позволява да кръстосва пеша Германия, той вече се движи с дилижанс. Пътищата обаче са поправени, защото това изискват нуждите на военните действия, водещи се между самите германски държави.

   В разгара на лятото Бах е в Берлин при своя син Филип Емануел. Той обаче доста се е променил. Придобил е дворцови маниери, хвали се с дейността си на клавирен педагог и с тази на преподавател в два унивеситета. Възхвалява музиката на Хасе /оперната, която Бах нарича песнички/, отклонява разговора, ако стане дума за духовна музика. За пиесите си казва, че те са едва-едва полифонични, хвали френската и италианската музика. Ако аз бях на мястото на Бах бих нарекъл сина си чалгаджия, но той не сторва това, а заминава за столицата на другата воюваща страна, Дрезден, по покана на граф Кайзерлинг. Чувствайки се не съвсем здрав, Бах взема със себе си верния си братовчед Елиас. Посещението му в Дрезден става празник за гражаданите му. Те го питат каква е съдбата на Високата меса, преписи от която той оставя при Кайзерлинг преди години. Бах им съобщава, че възможностите на учениците от Томаскирхе не разрешават тя да бъде изпълнена. Бах гостува на граф Кайзерлинг и това става причина Бах да го направи безсмъртен. Кайзерлинг много обича музиката и когато вечер не може да спи неговият придворен музикант Йохан Голдберг, ученик на Вилхелм Фридееман, му свири. Кайзерлинг си поръчва хубави пиески на Бах, които Йохан да му свири при такива случай. Бах обещава, но приема тази молба много сериозно.

     Бах се среща в Дрезден с големия си син, Вилхелм.  Музикант дълбок, сериозен, не като Карл, а какъв органист!

    Горкияг Бах. Добре, че събитията с Вилхелм Фридеман се развиваат след смъртта му. Вилхелм след тринадесет години задължения като органист се отказва от тях и до края на живота си живее от случайни доходи. Бах не веднаж споменава, че той не е последователен когато се труди. И още нещо прави Фридеман, представя творби на баща си за свои. Но е разобличен от любителите музиканти, които познават тези произведения.

   Още нещо измъчва Бах. Двама такива велики синове, а никакъв интерес към Ана Магдалена, към братята и сестрите им. Нито към дома им в Лайпциг, където те са порастнали. Животът се променя, Бах не одобрява промените. Той работи по цял ден, така иска да работят и другите. А жените на богатите от Лайпциг се рахождат по улиците без да работят, седят по скамейките и си приказват, гледат по различен начин /подло?/, не както неговите Мария Барбара, Ана Магдалеена или голямата му дъщеря Катарина.

   Бах е поел ангажимент към Кайзерлинг и трябва да го изпълни. След като премисля какви да бъдат пиесите зда него, той се спира на цикъл вариации върху една Ария, писана от него в Нотната тетрадка на Ана Магдалена Бах. Бах казва за това на жена си и сяда на писалището. Така се ражда нещо толкова велико, че остава недостижимо за следващите поколения музиканти, Голдбергвариациите. Те са 30, писани са за клавир с два мануала, само че Голберг, който тогава е бил на 15 години не можел да свири всичките, защото те са много трудни. Вариациите обаче добиват популялност с неговото име, защото Казерлинг ги нарича „моите вариации” и винаги ги свързва с името на Голдберг. За това произведение Бах получава от Кайзерлинг 100 златни луидора, богатство, което той не е виждал никога. Ще се върна на това произведение.

   Годината  1743, родило се последното дете на Бах, Регина Сюзана. Още седем години Бах ще е сред живите. Той се променя и външно, той се задълбочава в себе си. Въпреки това той  създава едно весело произведение, поръчано му по случай преместването на някакъв първенец на Лайпциг от едно място на друго. Така се ражда Селската кантата. Повече весели произведения няма да има. Няма да има и приета покана Бах да ръководи музикални общества, които се откриват в града. Бах отказва и някои от ангажиментите, които има към Томасшуле. Силите му стават все по-малко…

   В тези последни години Бах създава още един велик цикъл, вторият том на Добре изравненото пиано. Продължава да пише и кантати за неделните служби. Но главното му внимание са вече не кантатати, а контрапункта и прекарването повече време в къщи на писалището си. Пристига вест, че Карл Филип се е оженил и че Прусия започва война срещу Саксония. Въпреки войната обаче Бах пътува до Дрезден за да изпита новопостроен орган. Прусаците размазват саксонците и саксонците трябва да им изплащат контрибуции. В това напрегнато време Бах има внук, но Карл Филип не го кръщава на дядо му, а на придворните от двореца.

   След две годишно присъствие на прусаците в Лайпциг Бах се е променил доста. Пруските войски напускат Лайпциг, отново се ходи свободно из града, но вече не всеки разпознава Бах, така се е променил той. Бах отново започва отново да пътува, но не посещава Дрезден, защото най-талантливият му син Вилхелм се е отказал от ангажимента си към църквата като органист и никой не го знае къде из града е и какво прави. Отношенията с Хасе също са се влошили, аз ще дам субективна преценка защо: Вероятно Хасе е разбрал, че Бах гледа на оперната му музика като на чалга.  Кайзерлинг също не е в Дрезден, командирован е към Берлин. Само спомени от Дрезден, няма ги живите хора, с които Бах да сподели радостта след едно такова изморително пътуване, което той някога е извършвал пеша за да се изкаже за нов орган, да послуша велик музикант.

   За да изпитва органи Бах посещава в последните си години Цшортау и Наумбург, където се среща със знаменития майстор на органи и клавикорди Готфрид Зилберман. Зилберман е същият гений в строителството на музикални инструменти, както Бах в музиката. Зилберман узнава за идеята на италианеца Кристофори да изработи клавир с един мануал, който може да свири и тихо силно, пианото с чукчета, по-късно наречено хамерклавир. Клавикордите от времето на Бах са с два мануала, единият е да свири форте, другият - пиано. Зилберман реализира идеята на Кристоори. Пианото /вече не клавикорд/ е изработено, Бах свири на него и не го одобрява. Казва какво не му харесва. Зилберман се обижда, но спазва препоръката на Бах. Бах отново изпитва инстумента и казва: Този инструмент вече ми подхожда. Този инструмент обаче е много скъп и може да бъде купен само от двора и богатите меломани, които канят музиканти в домовете си да им свирят.

   Пианото се ражда, това става и с помощта на Бах, отбелязвам това. Закърмените с тембъра на клавесина не могат да приемат новия инструмент веднага, това става доста по-късно. Чак когато Моцарт се запознава с този инструмент и е възхитен от него, едно пиано „Шпет”.

   Бах е на края на жизнения си път, годинаата е 1747, но му се налага да отиде до Берлин. Синовете му няма да дойсат при него в Лайпциг, така той ще ги види отново. А има и повод – крал Фридрих ІІ го кани в Берлин. Бах взема от Дрезден най-големия си син, Фридеман и двамата пристигат в Берлин. Кралят обича музиката и отдавна чака срещата с този велик музикант.

   Когато Бах пристига и докладват на краля, той е запланувал да свири на концерт с флейтата си, но узнавайки за това той отменя концерта и отива да посрещне Бах. Кани го в двореца, показва му новите рояли на Зилберман по всичките зали на двореца си, мислейки, че Бах не знае за този тип инструмент. Бах обаче свири на всичките инструменти импровизирайки на своя тема. По едно време Бах спира да свири и иска тема от краля, върху която да импровизира. Измислил тема кралят, изпълнил я на флейтата си. Бах импровизирал на нея фуга на четири гласа. Кралят обаче иска фугата да е на 6 гласа. Бах обяснява, че тази тема става за четири гласа и измисля друга, която развива като фуга на 6 гласа.

   Преценявайки величината на изкуството на Бах, кралят, който е любител музикант отменя на следващия ден всички концерти в двореца – и сутрешни и вечерни. Бах ще свири на органа в гарнизонната църква.

   Бах влиза в църквата с подходящо облекло, но и с пантофи, които носят органистите, защото те свирят с краката си на баса. Бах изнася в църквата голям органен концерт. Това не достигнало на краля и той го кара да свири вечерта и на органа на църквата в двореца Сан Суси.

     Пофранцузените по вкус берлински първенци строят оперна зала и решават да покажат зданието на Бах. Бах е възхитен от архитекта, който е направил таваните по специален начин, за да достига звуът до всички точки в църквата. Оказва се, че той освен от инструменти разбира и от акустика. И как не? Църквата, в която той служи, Томаскирхе, побира по време на служба 1500 души.

   Бах не е много радостен. Кралят, но и двамата му синове го оценяват като органист, като клавесинист, но не и като композитор. Радост му доставя внукът на Карл Филип, чиято жена отново непразна.

     Времето обаче е различно, това се вижда и от синовете на Бах. Единият не иска да се труди като баща си и погубва таланта си, другият усеща духът на направлението класика в музиката, което вече се е зародило и го тегли натам. Бах усеща това осезателно, защото неговите творби принадлежат на епоха, отминала преди него. Той е последният, най-великият, който в твочеството си ще обобощи достиженията й. Нещо подобно като принадлежност към времето си е и Брамс, но не в толкова силно изразена степен.

   Бах се връща в Лайпциг, но решава да направи на крал Фридрих ІІ подарък, който нарича Музикално жертвоприношение. По неговата тема Бах все пак пише фуга на 6 гласа в няколко разновидности, като ползва ансамбъл от различни инструменти. Подаръкът заминава за Берлин.  

   След написването на тази творба Бах решава да се отдаде изцяло на учената музика, фугата. Точно по това време в Лайпциг от професора по математика и фолософия бива основано Общество на музикалните науки, което е имало за цел да покаже общите корени на науката и музикалното изкуство. Бах е поканен, но за целта му трябва актуализиран негов протрет. Художникът Хаусман прави забележителен портрет на Бах, различен от другите негови, за първи път той държи нотен лист. А на него е написасан един троен шестгласен канон. Бах е изобразен като човек, който разбира живота като поле за изява. Макар точно сега Фридеман отнова да му е вгорчил живота с поредната си глупост – представя творба на баща си за своя…

   В последните две години на живота си Бах се чувства сам в изкуството. Той е толкова велик, че и синовете му не го разбират. Нещо повече – най-малкият му син Йохан Кристиан бяга от него, за да не го учи на „гъсто изрписана партитура”, /б. м. полифония, казано по обиден начин/ и отива да се учи в Италия, където приема католическа вяра. След това отива в Лондон, където има добра кариера и там преминава жизнения му път. Баща си той обидно нарича старата перука и се хвали, че не е изсвирил от него и една нота.

     Времето на фугата минава покрай Бах, но той прави нещо в тази област, което ще вдъхновява, удивлява и учудва всички с произведението, които той ще напише през тези годни , Изкуство на фугата. Ще пиша за това произведение, сега само ще спомена, че той въвежда тема В – А – С – Н, която се явава като трета тема в последната фуга на цикъла. При последното и провеждане,   стигайки тонът С /до/ Бах умира без да завърши произведението.

   Приживе славата не бърза към Бах, но той е познат не само в Германия, а и в Италия. За него с възторг говори падре Мартини, учител за кратко време на Моцарт. В живота също го спохожда по някоя радост – Карл Филип има две деца и едно момиче, второто дете по настояване на кръстника му граф Кайзерлинг получава име Йохан Себастиан. Бах има наследник. Дъщеря му Елизабета се жени за отличния ученик на Бах, Алтникол, но за жалост след десет години той умира.

   След сватбата на Елизабета здравето на Бах  започва да се влошава. А той не е завършил още цикъла „Изкуство на фугата”. Синът му Кристиан вече е завършен артист, по-трудно е с по-олемия му брат Фридрих, който има талант само на органист. Бах му намира работа като такъм във Бюкебург и там синът изминова жизения си път.

   Не стигат тези здравословни проблеми на Бах, но в тези години се води спор за музиката, каква да бъде, разваля ли тя младежите, Тъпаците от университета в Лайпциг изследват нАучно връзката мужду музиката и изродите Нерон и Калигула, за които е известно, че са обичали музиката. Пълно объркване. Но Бах е вече сляп, той не може да извършва социални контакти. Той страда от катаракт, опитът да бъде опериран е неуспешен и го сполетява пъна слепота.

   Елизабета и Алтникол раждат син, който също наричат Йохан Селастиян, но той след няколко дни умира. Алтникол сега помага на Бах при довърщването на неговия цикъл „Изкуството на фугата”, Бах му диктува. Диктува му още три хорала и няколко писма. Последният от хоралите е наречен „Представям се пред Твоя трон”.

   В последния ден на живота си Бах проглежда за кратко. Ана Магдалена осъзнава това чудо и предчувства края на нейния Себастиан. А чудото да прогледне през последните си часове Бах, да види за последен път роднините си и близките си е последният него Божий подарък на земята, да се сбогува с хората, с които е изинал земния си път. Бах става от леглото и прави няколко крачки, очите му са огромни – той наистина вижда! При него са Ана Магдалена, за която Бах пише в една песен: Твоите прекрасни ръце ще затворят верните ми очи. Там са дъщерите му, учениците му. Нещо много тревожно обаче витае във въздуха, което Ана Магдалена усеща най-силно, този светец е пред успението си. Не мога да кажа, пред смъртта си. По същия начин, както не мога да кажа, че е починал напр. Свети Иван Рилски. Не приемам тези личности като хора, а като светци, изпратени от Бог сред хората. Когато изпълнят задачата си, Той си ги прибира при себе си.

    Радостта трае няколко часа, Бах го постига инсулт. Изпада в треска, вдига температура и умира…Датата е 28 . 08. 1750 г.

    За творчеството на Бах настъпват години на забрава, които ще продължат повече от век. Много малко неговите творби ще станат достояние на великите  музиканти от епохата на класицизма. И така ще е до появата на доброто и интелигнтно еврейче Менделсон, които открива двата пасиона на Бах и ги представя. Пътят на Бах към света е открит! А колко негови произведеня са изгубени или още по-точно казано с нотните листа са увивани овошки в Лайпциг, за да не игризват през зимата кората им зайците.

   Мястото на Бах, за което Той е достоен според мен след успението си мисля, че е от лявата страна на Бог-Отец. Едва ли има друг човек на света, възхвалявал своя Бог така упорито през целия си живот, образовал теологично и музикално хората,повярвали след досег с неговата музика.

   Това е последната страница на писанието ми от неговата Част І и едва ли е случайно, че тя има № 33. Колкото са годините на Исус на земята. Но и нещо друго има, което е съвсем сигурно – аз съм голям почитател на музиката на Бах и тя е изиграла много важна роля в живота ми. Не съм музикант, но пожелавам и на музикантите същото отношение и разбиране към тази най-велика личност в музиката.

 

   Каква е съдбата на неговата Ана Магдалена, без чиято помощ той нямаше да бъде Бах?

   Тя бива изоставена от именитите си синове, нейни и на Мария Барбара и бива преместена в приют за бедни. Приятел на Бах, който остава по негово желание ананимен е подтикнал Ана да напише спомените за мъжа си, което тя сторва. Спомените са запазени и излизат в една книга, наречена Малката хроника на Ана Магдалена Бах. Истинска светица, още неканонизирана. Ако Света Богородица бе написала книга за Сина си, вероятно щеше да я напише така. Цял живот Ана Магдалена освен другите си задължения е преписвала по нощите неделната кантата и завършвайки я тя е вписала под последните редове на партитурата:

 

                                             IN  FINE

 

   Следват:

   Част ІІ, в която ше опиша доста от творбите на Бах и

   Част ІІІ, в която ще бъде заключителна.

   

  




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184382
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031