`           

                                    
                                            Посветено на Дела Раи

                         ПЕТИЯТ  ЕВАНГЕЛИСТ

    Макар и не толкова популярен сред обичащите музиката колкото Моцарт, когото голяма част от хората считат че разбират, най-великата фигура в това изкуство е Йохан Себастиан Бах. Неговият дух е на недостижима висота. Всички музиканти са се учили от него и от някакъв период в развитието им те са се стремили да ползват в творбите си достиженията на Майстора, както го нарича Алберт Швайцер. Всички пътища в музиката тръгват от Бах, всички пътища в музиката водят към Бах, така казва той за него. Запознатите с музиката на Бах разбират защо. Това е трудно за обясняване. Аз ще се опитам да сторя това чак в края на писанието си за тази велика личност, когато опиша част от неговите творби.

     В първата част на постинга ми за Бах ще опиша живота му, който разделям на три периода. Първият обхваща детските му години, които преминават през много трудности и включват и обучението му по музика. По това време той живее в Айзенах, Ордруф и Люнебург. Бах вече е на 18 години, музикалното му образование е приключено, той навлиза във втория период на своя живот, когато вече може сам да се грижи за себе си. Първата му длъжност в живота е органист към възстановената църква в Арнщадт, с току що обновения орган в нея. Знаменателното събитие за Бах, свързано с Арнщадт остава срещата на Бах с Букстехуде в Любек. Второто работно място за Бах от втория период на живата му е църквата в Мюлхаузен, отново като органист към църквата в града. След тези две назначения в църквата Бах работи във Ваймар като придворен музикант и после в Кьотен пак като такъв. В Кьотен дори няма орган, инструментът на Бах. Вторият период от живота на Бах, когато той създава мнозинството от светските си призведения завърщва през 1723 г, когато Бах постъпва като кантор в църквата Томаскирхе в Лайпциг и остава на тази длъжност до края на живота си през 1750 г. Този период има два характерни етапа – до 1740 г. и след нея, когато Бах вече не е добре здравословно.

     Бах е евангелски християнин, последовател на реформата на Мартин Лутер в църквата. Евангелистите вярват само в Евангелията, техният Бог е Исус, те се обръщат към него. Богослуженията им протичат според реформата на Мартин Лутер.  А сега по-подробно за жизнения път на Бах:

   В родния си град Бах живее кратко време, от от 1685 до 1695 г. През това време той изучава при баща си цигулка и клавикорд. Когато Бах е на 9 години умира майка му Елизабет Бах, оставяйки четири деца сираци. Баща му Йохан Амброзиус се жени за втори път, но година след това умира и той. Големият син на Йохан и Елизабет, Йохан Кристоф, който работи като органист в църквата в Ордруф взема при себе се двама от братята си, Йохан Якоб и Йохан Себастиан. Йохан Кристоф току що се е оженил, но Бах-овците се подкрепят в трудни моменти. Това е характерно за тях в същата сила, както и това,че рода им дълги години дава на Германия музиканти, които живеят навсякъде из страната. Пет години от жизнения път на Бах ще протекат в Ордруф при големия му брат.

      В Ордруф Бах учи в гимназията, където обучението е било много сериозно. Там са изучавали латински език, италиански до степен, разрешаваща им да четат римски оратори и писатели. Преподавателите в гимназията са се стремили да развиват мисленето на децата, като по този начин получените знания да останат запаметени в тях. Обучението на Бах в тази гимназия се оказва много важно за развитието му като личност и творец в живота му. Напомням, че Бах е надвишавал съвременниците си музиканти до такава степен, че той е оставал неразбиран и повече от 100 години след смъртта му музиката му е почти изцяло забравена. Чак в ХХ век той заема достойното си място като музикант.

   В Ордруф Бах започвайки да учи музика при брат си веднага става ясно, че е налице огромен талант. Брат му го учи на клавесин, но Бах е и много добър певец с глас дискант. Изявите му като певец в църквата стават определящи за следващия егап в живота му.

     Йохан Кристоф не е бил с някакъв особен талант, но е учил при знаменития тогава органист Пахелбел. Той е давал на брат си пиески, които Бах е научавал веднага и са му били крайно недостатъчни. В дома на Кристоф обаче е имало богата нотна библиотека, която той не е разрешавал на Бах да ползва. Твърди се, че по време на пълнолуние Бах е вземал от библиотеката ноти и ги е преписвал на терасата, кето се е отразило зле на зреието му. Тези ноти за Бах са били звучаща музика, от която той се учи.

   Годината е 1700. Бах и още един дискант от хора - Ердман,  получават стипендия да заминат като певци /сопрани/ в църкавата в Люнебург. Настаняват ги в лицей към църквата, където обучението по музика също е много сериозно. Това, което обаче се оказва най-важно за Бах е била богатата нотна библиотека, винаги на разположение на ученииците в лицея. Искам да отбележа нещо, което не всички знаят:

   Ние за да слушаме музика, тя трябва да бъде изпълнявана пред нас на живо или на запис, който възпроизвеждаме с уредбата си. За Бах обаче, който има вътрешен слух гледането на партитурите е слушане на музиката, записана в тях. Този феномен го притежават композиторите – гледайки партитурите, те слушат музиката. Това важи в голяма степен и за диригентите, които се запознават партитурите на произведения, които ще дирижират. Пред тях обаче те имат клавир на помощ, а Бах, както ще се види по-късно е винаги на писалището. Всчко негово той носи в себе си.

   Срещата с две велики личности от областта на музикаата от онова време издигат Бах на още по-високо стъпало. Негов учител става големият органист и композитор Георг Бьом. Бьом получава образованието си във Виена и в Италия. Бах – вече и отличен цигулар, виолист,клависенист и певец, започва да учи орган при него. Отбелязвам нещо много важно за Бах – органът става неговият инструмент. А ррганът в църквата е инструментът при богослуженията, чрез съпровода на който вярващите отправят молитвите си към Бог.

        Бьом разказва на Бах за Хамбург, който е отдалечен на 40 км. от Люнебург, където има често музикални изяви и в тях участва знаменитият вузикант Райнкен. По време на обучението при Бьом, Бах се учи да пише органни прелюдии и фуги и хорални прелюдии.

     За да отиде да присъства на музикална изява на Райнкен в Хамбург Бах трябва да измине това разстояние пеша. В Хамбург Бах е нощувал при далечни роднини, за да бъде пътуването му по-евтино. На другия ден – още 40 км, колкото е от София до Радомир.

    Творчеството на още една популярна личност от областта на музиката в Хамбург опознава Бах, Райнхард Кайзер. Кайзер пише опера - жанр, който  не привлича Бах, но пък той бива възприет като основен за него от съврменника на Бах, Хендел.

    Времото на Бах в Люнебург изтича, но то не е преминало напразно. Двамата велики музиканти – Георг Бьом и Адам Райнекен са предопределили пътя му, за сега на органист, на композитор, на клависенист, на цигулар, на виолист, на певец, но освен тези инструменти Бах познава и свири прилично на всички видове инструменти. Той вече е достатъчно подготвен да изпълнява длъжността кантор на църква. Това е краят на неговият първи период от живота му, когато той се изгражда като музикант. От тук нататък ще работи като музикант из Германия  и това ще е ногавата професия.

   Тук ще отворя една скоба. При композиториите, които започват да пишат музикални произведения, първите от тях могат леко да бъдат посочени. При Бах такова нещо няма, ще се опитам да обясня защо.

    През 1703 г. през лятото Бах работи в църквата  във Ваймар. По това  време обаче е възстановенаа църквата в Арнщадт, където има построен нов – или възстановен изцяло? - превъзходен орган. Бах е поканен там за кантор. Това не е случайно. Музиканти от рода на Бах са били на работа и в този град и дейността им не е забравана. Баховци са строили органи, били са композитори, кантори, инструменталисити, певци.

    Длъжността на кантор не е лека. В нея влизат задлъжения за обучаване на децата по музика, за работа с хора, за писане на пиеси за определени служби. Но пък Бах получава ключа на току що построения орган и правото да се упражнява на него кагато пожелае. Всякакви трудности заради тази възможност да работи и твори на органа той е готов да приеме. Така Бах придобива възможността да стане съвършен органист, да се запознае с произведенията на сериозни органисти и да обмисли и реализира някои от идеите си за творчество на неговия инструмент, органа. Тук именно Бах овладява изкуството на полифонията, което извежда на недостижима от никой след него висота. Полифонията изисква от музиканта дълбоки познания, за да бъдат провеждани 2, 3, 4 или повече равноправни гласа. Органът предоставя всички възмости за това, защото има няколко клавиатури и така ръцете не се „срещат” за да си пречат, а има и педали /б. м. клавиатура, която се управлява от краката/. Именно с ползването на педалите Райнекен впечатлява Бах. В пиесите на Бах освен чудото фуга за едногласен по природа инструмент, цигулката, ще се появи и ново чудо - органистът с педалите провежда два гласа.

    Бах работи неуморно на органа - той няма и 20 години и е пълен с енертия, а тогава органът трябва да се пълни с въздух от помпиери. За умората им след негово бизкрайно свирене на органа той им е давал  някаква скромна сума, защото и неговите нъзможности са били такива. Простите механици обаче са били доволни. И аз бих надувал по цял ден меха на органа ръчно, ако свиреше някой като Бах. Нищо чудно да са бли наясно механиците, че се докосват до нещо велико, свързващо ги с Бог.

    Свиренето на орган на кантора става причина да се увеличи броя на хората, посещаващи църквата. Дори преминаващи покрай църквата, докато Бах се упражнява са се спирали да послушат изпълнението му. Бах става откритие за града.

    Едно събитие се случва тук с Бах-овците по това време. Те се събират за да изпратят брата Якоб като музикант към военния хор на шведския крал Карл ХІІ. По този случай бах пише пиесата „Капричио по случай изпращането на любимия брат”. Братът обаче бива пленен от руснаците след едно сражение, после го пленяват турците, но го пускат да се завърне в Стокхолм.

    На срещата присъства и Мария Барбара, момичето, за което по-късно ще се ожени Бах.

    Талантът на Бах се развива макар църквата до някъде да го ограничава. Изкуството му започва да става толкова сложно, че вече не се разбира от околните, започва да пише и кантати. Църковното настоятелство иска той да се придържа към нормите на изпълнението по време на богослужение, да не внася никаквни промени в хоралите, които са указани от Мартин Лутер, налага му и нови задължения - да учи децата по общообразователните предмети, което за него е загуба на творческо време. Обстановката ства нервна, Бах започва да обижда некадърните момчета музиканти, които не спазват никаква дисциплина и вечер се занимават с непристойни дела. За завсичко това отговаря Бах. Той отива една вечер при тях, но един от учениците му го напада с рапира и Бах за малко не е убит. Възможностите за продължаване на изявите на Бах в Арнщадт вече се изчерпват. Основната причина е възходът на неговия талант, който околните не могат да разбират и се стремят да ограничат дейността му само в рамките на задълженията му като кантор. Но нищо вече не е същото както при идването на Бах в Арнщадт – благодарение на възможността да свири свбодно на орган, Бах е вече друг - той е най-великият органист на Германия!!!

     Не са толкова добри вече и отношенията на Бах с църковното и местното ръководство на Арнщадт, който тогава се състои от около 4000 души. Бах отдавна мисли за скреща с Букстехуде, който е най-добрият органист на своето време. Не само това – Букстехуде пише хорали, прелюдии и фуги, светска музика, изнася църковни концерти. Той е наподобява какавидата, от която ще излети Бах. Букстехуде е бил посещаван от много музиканти на Германия за съвет, за да ги учи, дори само за да посетят концертите му в църквата или да го слушат по време на богослужение. Хендел също посещава Букстехуде.

    За да посети Букстехуде, който живее в Любек, на брега на Балтийско море, и да се върне  Бах трябва да измине пеша около 400 км. Той тръгва към големия маестро през м. октомври. Нито времето го плаши, нито разстоянието, той отива да види най-добрия органист на Германия.  Букстехуде го приема хладно, но след като го изслушва започва да го нарича събрат. Това е така, защото той вижда в Бах продължение на изкуството, на което той цял живот служи - на полифонията. Отбелязвам специално, че по времето на Бах полифонията вече се заменя постепенно с мелодията, защото идва времето на класиците.

   Бах има само 4 седмици отпуск, но остава при Букстехуде 4 месеца. Освен уроците, които взема от Буксехуде по музика, той изучава при него и устройството на органа и това е началото Бах да се прослави като музикант, който да дава преценка за новопростроените органи в Германия, за онова време най-сложните съоръжения. Бах се учудва на подръжката на органа, на който свири Букстехуде, с каква грижа се е отнасял маестрото и към инструмента си.

    В Любек Бах получава предложение да стане кантор на църквата, в която работи Буктехуде, но при условие, че се ожени за дъщеря му. Тя е било добре образован музикант и тримата - бащата, дъщерята и Бах - са свирили в дома им. Бах не се съгласява, защото той е на 19 години, а момичето на 31.

   И още нещо от Любек. Там в църквата се изнасят концерти. Свири се не само духовна музика, но и такава, която не е в разрез с църквата. Изпълнявали са се и кантати като за пред пуб.лика, а не по време на богослужение. Разбира се най-важното за Бах са били изявите на Букстехуда като органист. От него той вижда виртуозното свирене с крака на педалите, което по-късно усвоява и според съвременниците му краката му са били пъргави и подвижни както ръцете.

   Творческото време на Бах е ограничено. Той трябва обратно към Арнщадт! В най-студеното време на годината, през м. януари Бах напуска Любек и поема към Арнщадт. Нека си предсавим, че през януари трабва да се ппидвижим пеша от Плевен до София, а Германия е 1000 км. по-на север от България. По пътя Бах се отбива до Люнебург, за да се види отново с учителя си Герг Бьом.

    В Арнщадт вече не е същото. Църковното настоятелство не го разбира и отново настоятелно изисква от него изпълнението на хоралите да не се променя. А Бах ги променя, освен това иска да въведе в хора женски гласове – солистки, които да заменят детските гласаве на момченцата. Изискванията му към хористите и музикантите към църквата нарастват след срещата му с Букстехуде. Бах знае за опитите на Йохан Матесон да въведе женски гласове в хора и прави същото тук. За солистка той поставя прекрасната певица Мария Барбара, негова далечна братовчедка, която се справя блестящо. Бах си е харесал тази певица и връзката между тях предстои. Като и раздялата с Арнщадт.

   Година е 1708, Бах е на 23 години. В Мюлхаузен умира  органиста Георг Ален, който е и поет и член на градската управа, един високообразовн човек. На неговото място управата на града и на църквата искат да поставят достоен заместник и правят конкурс. Бах е най-млад, те не са и чували за него и в документите сбъркват две от имената му. Талантатът му обаче няма равен на себе си и той постъпва на работа в църквата като кантор. С него е любимата му Мария Барбара, с която се женят и споделят трудностите в живота. Тук в Мюлхаузен условията са по-добри. Бах се връща в Арнщадт да издаде службата си. С мъка връчва официално ключа на органа на заместника си. Той има от тук доста спомени, тук срещна любимата си Мария Барбара. Понеже заплатата му е дадена в аванс той връща на замествалия го частта от парите.  Арнщадт с прекрасния орган в църквата, който той е ползвал 4 години, пътуването му до Любек за срещата с Бущкстехуде, това са парещи спомени в него. Само един спомен от Арнщадт, любимата му Мария Барбара остана при него.

    По това време Буксетухде умира и вестта Бах приема с голяма тъга. Щафетата на полифоничното изкуство обаче е предадена – Бах е последният посетил го ученик, най-великият от всички.

   Времето е бурно за Бах. Умира негов роднина в Арнщадт, става пожар м Мюлхаузен, при който изгаря центъра на града, но църквата остава незасегната. Органът в църквата трябва да се поправи. Бах дава указания какво е повредено по органа, но църквата няма пари за поправката му. Трябва да се възстанови и музикалното образовние на децата, но и за него няма средства.

  Друго усложнение идва от борбата в църквата по това време. Утвърдила се е вече реформата на Мартин Лутер, който счита музиката за втора по значение след теологията в църквата. Той пише мелодии и стихове, създател е на хорала, ползва и мелодии от народните песни. Лутераните обаче – най-точното им име е евангелски християти - се разделят на две течения. Едните се наричат ортодокси, считайки се за истинските последователи на реформата на Мартин Лутер. При тях музиката по време на богослужение играе много важна роля. Другите се наричат пиетисти, твърдейки, че са за чистата християнска вяра. Тук ще повторя, че в основата на вярата на евангелските християни влиза само това, което е написано в Евангелието. Техният Бог е Бог-син и когато се молят, те се обръщат единствено към него. В многобройните писма на Бах, за наша радост запазени, неговият Бог той споменава винаги, а тонът на писмата му е като този на Библията, в тоналност си-минор. Написаното от него не подхожда на писано от човек, а от светец, и то от ранга на четиримата евангелисити. Ще се върна на тази тема.

   Пиетистите при богослужение почти не ползват църковната музика, като оставят само хоралните песнопения в скромен съпровод на орган.

   Борбата между ортодокси и пиетисти в Мюлхаузен завършва с победа на пиетистите.  Така пъроизточникът на духовния мироглед на Бах –  Евангелието и учението на Мартин Лутер, от които той черпи есететическите си възгледи и музикални идеи вече няма да са водещи в делото му, за което той е сътворерен – чрез музиката да осъществява връзката си със свой Бог, Исес. Немислимо е Бах само да съпровожда пеещи хорал, да не пише музика, отправена към неговия Бог, която напира в него. Отдушник на този творчески стремеж на Бах в Мюлхаузен е написаната от него Кантата по случай встъпване в длъжност на новата градска власт. Бах създава шедьовър – светска кантата с духовно съдържание в стила на Букстехуде. В нея той ползва хорала на Мартин Лутер, „Господи, владико май”, но го доразвива и променя. Бах подрежда оркестъра, който ще изпълни кантатата по нов начин, различен от досегашния, като групира инструментите на струнни, дървени духови и медни духови. Тази Кантата е получила името „Изборна”. Бах пише и втора Кантата, „От низините викам аз към Теб”. Изборната кантата бива издадена и това е единствената кантата на Бах, която е издавана от всичките му запазени, към 250, а те вероятно са били много повече. Бах носи един екземпляр от кантатата в дома си и двамата с Мария Барбара се радват на изданието, което мирише на печатарско мастило. Но облаците над тях се сгъстяват, промяната в църквата не оставя място за капелмайстора й за работа към нея.

    Бах търси работа в църквата във Ваймар през 1703 г след напускането му на Люнебург. Тогава това не му се удава и той намира работа в Арнщадт. Сега от Мюлхаузен той отново се връща във Ваймар, където преминават 9 от най-щастливите му в живота и успешни като творец гоодини. Този пероид е между годините 1708  и 1717.

    Бах постъпва на работа при ваймарския гросхерцог Вилхелм Ернст. Херцогът е приятел на музиката подобно на граф Николай Естерхази, при когото работи Хайдн. Този херцог е бил сравнително скромен, но пък щедър към поданиците си, работещи в изкуството  и особено към тези от сферата на музиката. Любимият му инструмент е бил органът, като в двореца си той е имал прекрасен иструмент. Пак благодарените на него органът в църквата на Ваймар, макар и с по-малки възможности е бил в превъзходно състояние. Херцогът е имал и скромна капела, като музикантите са били длъжни да изпълняват и други дейности, не свързани с музиката, напр. да готвят. В капелата е имало прекрасни музиканти и между тях нито един моден и восокоплатен италианец или друг вносен, само германци. Бах е трябвало да води капелата, да свири на органа на херцога, също така да свири и на органа в църквата. Вместо кантор на църква, Бах сега работи като светски капелмайстор.

   Във Ваймар в семейството на Майстора се ражда първото дете, Катарина, което не се считало за много радостно събитие, щом не е син.  Това се случва обаче много скоро, ражда им се син, Вилхелм /Фридеман Бах/.  Раждат се и два два близнака, които умират съвсем малки. Следва рождение на друг велик син, Карл /Филип Емануел Бах/. Ражда се и още един син, Йохан Готфрид. Всичките те стават музиканти и аз препърачвам на тези, които ще отворят писанието ми да прочетат по-подробно за творческия път на тези трима музиканти, първите двама от които остават в историята на музиката. Най-даровит и най-нещастен е Вилхелм, най-велик става Карл, Йохан Готфриед остава само органист. По-късно Готфриед и Вилхелм с деянията си ще внесат голяма горчилка в живота на баща си.

    Семейство Бах изживява най-щастливия си период, най-щастлив  и заради органа в двореца на херцога обаче е Бах. Органът е инструментът на Бах, както пианото за Шопен или оркестъра за Брамс. Този инструмент има много големи възможности чрез различните тембри, благодарение на които той може да наподобява човешки глас, дървени духови, медни духови, странни, ангелски гласове, може да наподобява точно оппределен инструмент, напр. фагот или флейта, има сила на звучене калкото един оркестър.

    Но и клавирът е инструмент на Бах ако съдим по оставените от него творби за клавир. Аз ще се спра на тях, защото маята любов е камерната музика. Сега отлелязвам, че Бах пише клавирни творби през целия си живот и останалото от него в този жанр Бетховен нарича моята музикална Библия. 

    Ваймар по това време е най-важният град на Тюрингия, той ще привлече по-късно да работят в него Гьоте и Шилер, а след това и Лист. Във Ваймар има един далечен роднина на Бах,  Йохан Валтер който е музикален теоритик,  органист и композитор. Той пише книга за Баховците. Валтер е изключително образован, има завършени обраования по философия и право. Той служи като органист в църквата във Ваймар. Още с нещо помага  той на Бах - дава му партитури от различни майстори, включително и италиански, от които Бах прави транскпиции.

     Останала е в историята една шега на Валтер с Йохан, когато Бах идва при него на гости. Има доста хора, но Бах първо поглежда ими ли на клавира ноти и колкото и да е трудно произведението, той го свири на прима виста. Валтер композира едно произведение, за да се пошегува с Бах. То започва нормално, но с развитието на полифонията разстоянията между пръстите при акорите става непостижимо ца човешката ръка и Бах прекъсва свиренето. Започва отново и пак. Валтер се появява и казва, че е направил това специално за да се пошугува с него. Валтер е по-учен, Бах е по-голям музикант и теолог. Кой по-добре от Валтер би написал лексикон за Бах, кой по-добре от него би го подкрепил в творчеството му.

    Ваймарският период на Бах довежда до съвърщенство полифонимните му възможности. Той вече е и художник и мислител на полифонията, той е поет и философ на висшата форма на полифонията. Макар полифониното изкуство вече да е отминало, неговият връх се явява творчеството творчеството на Бах.

   Накратко ще поясня какво е фугата, защото това понятие ще се споменава много често:

    В начмалото на фугата се провежда основният глас. Той излага темата и тоналността, в която се провежда. После се въвежда вторият глас, следва странична тоналност и след нея третият глас, а ако има и четвърти – и той. Това се нарича експозиция. Нататък се мени поредността на гласовете, на базата на темата се провежда разработка по строгите закони на многогласието. Фугата може да има и втора тема, и дори трета. Само запознатите с това изкуство могат да се насладят истински на многогласно произведение Незапознатите, но обичащи музиката само ще кажат: Това е произведение от Бах, интуитивно усещейки многогласието в нея.

    Ще отбележа, че през 1716 г. умира Лайбниц, който има същите стремежи – да покаже хармонията на света с математиката, което прави Бах с музиката.

   Достигнал недосегаеми от другите органисти нива, Бах става известен и като специалист по органите, чиито устройство той отлично познава. При откриването на нов орган в някоя църква Бах е канен за да се изкаже за качествата му. Той дава и препоръки, които майсторите на органа после прилагат. Преди да започне да свири на новия орган Бах е искал работниците по духалките да го надуят максимално, за да му провери „белите дробове”. После е изпробвлал регистри, тембри, механиката на клавиатурите, педалите. Наблюдавалите изпълнението на Бах на орган са се учудвали на бързината на краката му, на придвижването на пръстите по клавиатурите, прехвърлянията на пръстите по тях с помощта на палеца. Отбелязвам, че големите органи по времето на Бах имат вече по пет мануала.

   Бах достига такава висота, че херцогът и роднините му във Ваймар спорят при кого да работи той, кои деца да учи и така се стига до положението, на Бах да бъде трудно да живее в такава обстановка. От друга страна той е канен да работи на много места в Германия, но на няколко пъти при назначаването му на работа предпочитат Телеман. Телеман отлично е знаел какви са нивата на единия и на другия в музиката, но като образование, като умение да се внедри в обществото, Телеман е превъзхождал религиозния Бах и това се е оказвало решаващо при избора. Телеман е кръстник на Карл Филип Емануел Бах. Този акт се е приемал в Германия за нещо много сериозно и поради това едно от имената на Телеман /Филип/ е дадено и на сина на Бах. Скараните херцози решили да поканят на длъжността на Бах Телеман, което е обидно за Бах. Научавайки за това, при Бах идва князът на Кьотен  Леополд и кани Бах на работа при него. Леополд обича музиката и е дъбър цигулар, той е и певец бас. Да се премести обаче Бах в Кьотен означава той да отиде в град, където няма орган. Това ще е предпоследният присатан на  Майстора от средния му период, а годината е 1717.

     Следващите шест години от живота на Бах, който е вече на  32 ще са определящи за творбите, които ще създаде, но той и ше понесе и един ужасяващ удар на съдбата.

    След пристигането си в Кьотен Бах трябва спешно да замине за Лайпциг, за да даде преценка на новопростроения орган в църквата „Свети Павел”. Бах вече има славата в цяла Германия на органист, който разбира от органи. Поканен на откриване на орган някъде в Германия, той е отивал с голяма радост и вълнение, придвижвал се е пеша. Тук ще отбележа, че Бах никога не напуска пределите на Германия. И друго вълнение има Бах  той ще се види с кантора на Томаскирхе Йохан  Кунау, един много голям органист и композитор. Бах уважава много всички големи музикатни, работили преди него. Срещата е било много вълнуваща и за двамата, защото Кунау може да прецени до къде е достигнал Бах в развитието си като органист и като композитор на творби за орган. Срещата между Кунау и Бах едва ли е случайна, на нея Кунау посочва Бах като продължител на изкуството му. След шест години Кунау умира и неговият пост на кантор на царквата, в която той служи до края на живота си поема Бах. Нищо случайно няма на този свят, това ще се потвърди и от живота и делата на Бах в Кьотен. А че неговният Бог, Исус направлява Бах по земния му път, в това аз съм убеден.

    Новият работодател на Бах – княз Леополд - принадлежи към калвинистката църква.  Той е привърженик на светскта музика, която много обича и е просветен в тази област. Освен това свири отлично на два инструмента и трети носи винаги със себе си, прекрасният си басов глас. Така евангеристът Бах се оказва в центъра на светската музика. Той трябва да акомпанира на кназа, да пътува с него, а князът пътува много и при това с музикантите си, защото е ерген. А музикантите му са са към 14 души.

   Бах до този моент недолюбва светската музика, счита я за веселяща хората, а на творбите си записва: На Господа за слава, на ближните за поучения. От поет на органа във Ваймар, в Кьотен Бах става поет на светската хмузика. Орган тук няма, той го заменя с цигулка, клавикорд и алт, като към този раздел, алт, влиза и бъдещото виолончело, сега виола да гамба. При Бах достигат нотни преписи на светска музика от Европа, напр. от Вивалди, от Хендел, от Телеман, от Кунау. Бах преработва произведения на някои от тези композитори,но неговите са на ниво, недостижимо за композиторите на оригиналите и още нещо – Бах ги насища с религиозно съдържание.

   Да не пропусна, че свобождавенето на Бах от служба във Ваймар не минава леко. Обвинен в нарушение на договора си с ваймарския гросхерцог, Бах изкарва в затвора почти два месеца. През този тежък период той отнтово не си губи времето, а написва за сина си Вилхелм Органна книжка с 46 хорала – лирика за орган.

   Евангеллисът Бах заживява светски гживот. Вечер - концерти, през лятото с княза по горите,  веселби, живот. Децата на Бах, между които Вилхелм Фридеман и Карл Филип са още малки, той ги обучава сероизно по музика. За Вилхелм е написал „Органна книжка” и „Клавирна книжка”, по които те да се обучават. Мария Барбара се грижи добре за децата, Бах я обича много. И от тази любов – шест деца във Ваймар, от които две умират, още едно дете в Кьотен, което също умира.

   Година е 1720, Бах знае, че в Германия се е върнал Хендел. Той за разлика от Бах е велтбюргер - говори италиански, френски и английски език, известен е навсякъде, може да живее във всяка държава. Бах остава известен само в Германия и то на много малко хора, които са осъзнавали мащаба на таланта му.

     Бах иска да се срещне с Хендел в Хале и отива до там пеша, но Хендел е отпътувал отново нанякъде. По това време Хендел се готви да се установи за постоянно в Лондон, където повежда борба за утвърждавене на жанровете, в които той работи – операта и ораторията. А сега едно отклонение:

    Хендел не е съвсем нормален. Първо, той е неверник, поради което му качество съветските музиколози винаги когато споменават за Бах притурят към него и великият Хендел, макар между тях сравнение да не може да се прави. Това промииване на мозъците на обучаваните по съветската система на музикология музиканти се усеща и днес в много тях. Пътищата, които се опитва да проправи Хендел – операта и ораторията – свършват с неговата смърт и дори девет години преди нея, след ослеепяването му. Той няма пол, никога не е исакл да има семейство или деца, за което той е нямал и време. В Лондон става много богат. За ежедневните му дела, за тези свързани с музиката, за предметите на изкуството, които той придобива, за работата в дома му той си има секретар. Най-голям интерес за него са представлявали италианските певци кастрати, които са посещавали Лондон. И още един факт – бащата на Хендел е на около 65 години, когато той се ражда, а майка му – на около 35. Аз мислех да напиша как възпремам музиката на Хендел, но няма да сторя това. С годините промених мнението си за Лист и написах нещо за него, но за Хендел още не съм, пък и…нямам много време. Връщам се на Бах.

    Бах се вижда само с майката на Хендел и отново туристическим способом - към Кьотен.

    Да не пропусна запознаването на Бах с един голям вилончелист в Кьотен, Абел. Тогава инструментът се е наричал виола да гамба. Колко голям музикант ще да е бил този челист, за да го кани Бах в дома си за да сиврят заедно. Тогава са написани трите Сонати на Бах за клавир и виола да гамба, а по-късно – Шестте сюити за соло виолончело.

   Този щастлив живот на Майстора е прекъснат от страшен удар – от инсулт почива жена му, любимата му Мария Барбара. Бах си идва от лятната разходка с княза, а Мария вече е погребана. На вратата го просреща дъщеря му Катарина, която е най-голяма и изпълнява ролята на майка на останалите трима свои братя. Трагедията е безгранична, но пък тя ще стане причина да се родят няколко негови безсмъртни творби, от които сега ще посоча само една – Шаконата.

   Бах размисля след смъртта на жена си, осъзнава каква опора е била тя в живота му, за да може той да свири, да композира, да се изявява. А сега – глава на петчленно семейство. В тези трудни моменти Бах мисли за талантливите си синове и решава, че те не трябва да са самоуки, както него, а трябва да завършат университ и поради това той мисли при случай да се премести в голям град. Но как, сам, с тези деца? Роднините на Бах веднага му напомнят, че той трябва да се ожени повторно, и той ще стори това скоро. За гледането на децата помага сестрата на Мария Барбара, и тя свят образ, притекъл се на помощ на Майстора в този труден за него момент.

   Бах спешно трябва да замине за Хамбург, защото там вече  стогодишния катнор Райнкен не може повече да работи и има вакантно място. Има ли по-подходящ от Бах? Райнкен, който е голям музикант и ревнив към по-добрите от него също изказва пророчески думи към Бах, че с него полифонията остава жива. Бах свири на органа в църквата, който е превъзхоен, преглежда органа и се учудна как този стогодишен човек е имал сили да го подържа в такава изправност. Бах изпълнява току що написани творби, посветени на Райнкен - една фуга, темата от която е взета от Райнкен, изпълнява и знаменитатата си Прелюдия и фуга в сол минор за орган.

   Прослушани са били кандидатиите, обявени са били и резултатите – победител е Хайтман, евреин,който не може да свири, по пък баща му е търговец и преди обявяването на резултатите дарява на църквата 4000 марки. С тази несправедливост спрямо Майстора Хайтман си спечелва безсмъртие като Херострат. Нов удар за Бах, който няма равен на себе си в Германия, а и моментът за него е много тежък. Оценен за под 4000 марки…

   Бах се завръща в Кьотен. Творчиските му усилия сега се насочват към писането на камерна музика. Голямата му дъщера върши кавото може, Бах е на писалището. Той не композира пред клавира, както почти всички композитори, вече подчертах, той всичко носи в себе си. Не разрешава и на децата си да композират извън писалището. Голяма част от светската си музика Бах пише в Кьотен или по време на пътуванията си с княза. А князът обича да пътува до Карлсбад, любимо място и на Гьоте, днес придадено към Чехия, пътува и до Майнинген, където среща маркграфа Бранденбургски. На него са посветени шестте Бранденбургски концерти. На тези произведения ще се спра обстойно по-късно, но сега ще спомена само най-трудните за изпълнение и слушане негови творби, Партитите и Сонатите за соло цигулка.

    Бог не изоставя в този труден момент Бах и му изпраща спътник в живота, една некаканонизирана светица, Ана Магдалена. Тя е така необходима за творческия живот на Бах, както Клара Шуман за Шуман, на която той казва: Ти си моите ръце, Клара. Напомням, че Шуман осакатява единия си пръст и не може да свири.

    Ана е с 16 години по-млада от Бах и само с 8 години по-голяма от Катарина. Тя е артистка - отличен сопран, свири и на клакиорд, дъщеря е на музикант. Бах й предлага да се омъжи за него. Опознаването трае твърде кратко време. Ана се привързва към децата на вдовеца Бах, съгласна е да се грижи за тях, а да извърви жизнения си път с този велик човек, разбира се, че е съгласна. Тя е и музикант, осзънава в някаква степен какво представялва този човек. След по-малко от година от смъртта на Мария Барбара, Бах има нова съпруга, девойката Ана Магдалена – за мен едно свято създание – вече с фамилия Бах.

   Още две години от живота на Бах преминаваат в Кьотен. Живътът се завръща в норманото си русло, Бах отново пътува с княза, но той се жени за княгиня, която не обича музиката и музиката вече не е приоритет на двора. За Бах това е донякъде благоприятно, зашото може да получи освобождане от длъжността си когато пожелае, а не както с Ваймар, където го вкарват за два месеца в затвора за неустойка по договора му.

   През 1723 г. Бах получава от приятелите си вест, че е починал канторът на Томаскирхе, Кунау и че има вакантно място за кантор, за което е назначен конкурс. Бах отива в Лайпциг, но възможноста да не спечели конкурса както в Хамбург е реална. Документи е подал и Телеман, който не може да се мери като композитор и органист с Бах, но е завършил в Лайпциг и е запазил връзките си с интелегинцията в града. Той самият също е изключително интлегинтен, но в областта на музиката не може да се сравнява с Бах. Консисторията е взела предварително решение да назначат Телеман, но на него тази служба му се сторила не добра и предпочел да остане в Хамбург на двата си поста: дректор по музика и кантор. Така пътят за Бах към поста кантор на църквата вече е открит, макар от църквата да са се спряли на друг техен любимец, канторът от Дармщадт, когото пък не освободили от задължението му по договор. Бах  трудно печели конкурса, макар да представя на него Иоханеспасион. Някои от членовете на комисията не го харесват като музикант. /!?!/  Мнението им остава вписано в документите по конкурса – неубедително представяне, но го назначават за кантор.

   За Бах настъпва последният, трети  период от живота му, в който преобладаващата част от творчеството му ще бъдат духовни произведения, кантатите. Между тях  той ще напише още  две от най- великите си творби, Матеуспасиона и Високата меса. За светската музика също ще намери малко време за да създаде три безсмъртни цикъла-шедьоври.

   Конкурсът за мястото на кантор се провежда през февруари 1723 г, Бах печели конкурса, преместването на семейството обаче не може да стане по това време. Каруците с покъщнината на Бах, най-съществнената част от които са неговите клавикорди и децата му, пристигат в края на май. Семейството му се е увеличило с още един член, първата дъщеря на Ана Магдалена, София, за която се грижи и най-голямата му дъщеря Катарина. Бах за случая композира една духовна кантата, „Моето сърце вярва и обича”, но и безсмъртното си произведение Магнификат, в което е описана срещата на бъдещите майки на Свети Йоан Кръстител и на Исус в църквата по Евангелието на Лука.  Пак се намесва вътрешния ми слух, чувам звученето на тръбите /медните духови/ и хора в тържествената тоналност ре мажор и изтръпвам.

   В тази година време умира и Райнкен, канторът на църквата в Хамбург,един от големите музиканти на Германия, много уважаван от Бах. Лайпциг не може да се мери с Хамбург. Тогава Лайпциг има към 30000 жители, но пък и доста и университети, не може да се мери и с град Дрезден. Лист в желанието си да обиди музикантите от противниковия му лагер нарича музиката им селска, свързвайки я с Лайпциг, който има славата на село. Културната столица на Германия тогава е била Дрезден. Красотата и величието на този град по-късно се оказва причината най-големите боклуци на Европа, англичаните, да разрушат точно Дрезден в края на  ВСВ без да има нужда от това.