Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2014 00:35 - В ПОМОЩ НА МАЙКИТЕ.....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 2060 Коментари: 1 Гласове:
31

Последна промяна: 06.11.2014 00:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


По случай деня на будителите - един постинг за просвещение:

 
В  ПОМОЩ  НА  МАЙКИТЕ, ЧИИТО  ДЕЦА  ЗА  ПЪРВИ ПЪТ  СЕ       

               ДОКОСВАТ  ДО  ТВОРБА  НА  РОБЕРТ  ШУМАН

 

    Шуман е един от най-великите композитори, живял и творил през епохата на романтизма. Неговият талант е изключителен – освен композитор той е и поет, и литератор, и музикален писател. Музиката, поезията и литературата при него са в триединство. Шуман се явява и пророк за бъдещето на много музиканти, негови съвременници. При основаването от него на музикалното списание „Ново музикално списание” първаата статия в него е за Шопен, в която той преценява творбите му като топове, покрити с цветя. А Шопен нерича Поетът на пианото. Пред нас е гений, шапки долу, господа, така започва Шуман статията си за него. Последната му статия в списанието, когато той е вече болен, е за срещата между семейството му и  Йоханес /Брамс/. Тогава Брамс е на 20 години и представя на семейство Шуман своите три клавирни сонати, още недовършени. Шуман възторжен се обръща към Клара: Най-после да послушаме истинска музика! Във вдъхновена статия в списаниието по този повод Шуман предрича пътят, който Брамс ще измине в музиката – този ще напише симфониите на своето време. Намомням, че сонатите на Брамс са неговите първи стъпки като композитор, а симфониите си той пише в зряла възраст. Шуман и това е прозрял.

   Едно малко отклонение:

   Този постинг мислех да поместя в блога си по случай Деня на будителите, но спомените ми за градовете по Германия, където е работил Шуман, десетките му портрети, които се явяват пред очите ми, статиите му, които съм чел и най-вече музиката му, която докато пиша звучи в главата ми – това ме превърна в нещо като натегната до скъсване струна и промених темата. Не веднаж музиката на Шуман ме е довеждала до особено сътояние на духа ми, първото от което бе през 1987 г. в Цвикау. Сега ще продължа писанието си, след като от Деня на будителите до сега най-слушаният от мен композитор бе именно той.

 

   Шуман от дете е владеел и старогръцки език, от който е превеждал пиеси. Още тогава той прави опити да основе сдружение, в което да се чете и поуляризира немската литратура, защото я е считал за пренебрегвана в страната си. Докато Роберт е бил малък обаче не всичко е зависело от него и той е бил принуден да учи юрисппруденция, подобно на Хендел. Убеден съм, че при неговия недостижим интелект и разностранен талант той  възприел само истинското и от тази област. Знаем, че когато умира бащата на Хендел той веднага напуска юрисппроденцията и изцяло свързва живота си с музиката. Същото прави и Шуман, който изоставя тези занятия и изцяло се отдава на музиката. Мечтата му е да стане пианист.Ще направя едно сравение, коеето никой друг не би се осмелил да направи. На тази възраст Брамс е бил по-наясно с бъдещето си - той иска да става композитор и се е преборил за него пред амбициозния си баща. Нещастие обаче сполетява Шуман - той осакатява средния пръст на дясната си ръка и завинаги се разделя с тази своя мечта. Неговият разностранен талант се устремява в друга посока и той става композитор, един от най-великите не само в епохата на романтизма, но и в историята на музиката. Съдбата го свързва с най-добрата пианистка на неговото време, Клара Вик, която изпълнява творбите му. Клара също е изключителна личност – пианистка, виолончелиистка, певица, артистка, диригент и композитор. А приятелите на семейство Шуман са Менделсон, Шопен, Берлиоз.

   Шуман има в чипа си два духа, борещи се и търсещи равновесие в него. Единят е неспокоен, винаги търсещ, жив и устремен на някъде дух, на Флорестан, а другият е на поета Евзебий – нежен, размечтан, лиричен. Това е една от предпоставките за напрегнатия творчески живот на Шуман, но има и други. Това е преживяната душевна травма, при коятоо заради парализа на пръст на ръката си той завинаги се прощава с кариерата си на пианист. Много жертви от негова страна отнема борбата му за лично щастие - да се ожени за Клара. Нейният баща не разрешава брак между тях, защото Шуман е беден и те оспорват забраната му в съда, което отнема четири /ужасни за Шуман!!!/ години. Друга причина за напрегнатото душевно състояние на Шуман е мястото на изкуството в живота на хората, което Шуман иска да промени. Обяснението за това е много просто – Шуман е по-интелигентен от всички музиканти на своето време, той отстоява истинските ценности в музиката и не прави компромиси. Давам пример с поканата му да работи във Виена. Шуман посещава Виена и вижда, че вкусовете на хората са много лоши, слушат разни глупости, а творбите на класиците те вече са забравили. За да не казвам лоши дума за творците не цитирам имена на чалгаджии от времето на Шуман във Виена. За краткото време там обаче Шуман свършва много добри дела – открива ръкописа на Деветата симфония на Шуберт при брат му и го изпраща на Менделсон в Лайпциг да я зпълнят, открива ръкописи и на други негови творби – последните сонати, квартетът „Смъртта и момичето”, Недовълшената симфония, написва и пиесата Виенски карнавал.

    Обидни за Шуман са били и критиките на творци от неговото време, останали популярни в историята на музиката – и техните имена ще подмина – но несравними с таланта на Шуман. И как не? Да е имало в историята на музиката друга музикална фамилия с такива интелигентни, надарени с разностранен талант съпрузи? Единствените негови съвременници, които са го разбирали са били Менделсон, Берлиоз и Шопен. Лист  поправя донякъде погрешното си отношение към Шуман като му посвещава най-великата си творба, Сонатата в си минор. Шуман пък му посвещава най-великата си клавирна творба – Симфоничините етюди. Ще спомена, че Лист недолюбва музиката на Бах и я нарича пренебрижително Лайпцигска. Няма да споменавам тези творци, които са обиждали Шуман или са се държали надменно с него, защото те също са велики личности, но са грешали в преценките си. Един от тях дори се е считал за по-велик от Моцарт и го е наричал пренебрежително „Абсолютното алегро”. Шуман е бил с точна преценка за истинските творци в изкуството и за себе си.

   И аз имам мнение по казуса, каква музика обича човек:

   Безпорно, Бах и Моцарт са по-велики от Шуман и Брамс, моите любимци, но човек открива себе си в музиката. Тези двамата са писали за мен, това е обяснението ми.  Какво изпитвам, когато слушам музиката им си знам само аз. Но да не разбирам и обичам също така музиката на гениалните им предци и на тези, които са взели по нещо от тях би било равносилно да влеза в църква и да кажа, че няма Господ. Какъвто човекът, такава и музиката, която обича, това е малко променена мисъл на Хайдн, която споделям.

 

   Най-голямото напрежение за Шуман е идвало обаче от самия него. Той е обмислял творбите си до крайно изтощение на духа. Това ужасно напрежение води постепенно до психическото му заболяване, което започва след тредесетата му година, напредва бавно и поради което Шуман на 46 се хвърля във водите на река Рейн. Боляла го е главата, чувал е непрестанно и много силно тонът ла от пета октава. В часовете обече на душевно равновесие в лудницата на Ендених той пише прекрасни писма до Клара, нали е и поет…

  Ще цитарам какво казва Чайковски за Шуман, макар той да недолюбва немската музика. Чайковски харесва някои от творбите на г/н Бетховен, както той го норича, нито една от Брамс, харесва обаче Малер като диригент. Любимият композитор на Чайковски е Моцарт, неговото слънце и вселена, но ето какво казва той за Шуман в своите музикално-критиически статии.

   „Уверено може да се каже, че музиката от втората половина на сегашния век ще бъде в историята на изкуствното период, който идващите поколения ще нарекат шумановски. Музиката на Шуман, която органично се приобщава към творчеството на Бетховен и същевременно рязко се отделя от него, разкрива цял свят от нови музикални форми, засяга струни, до които още не са докоснали неговите велики предшественици. В нея намираме отглас на онези дълбоки процеси в нашия живот, на онези съмнения, разочарования и пориви към идеала, които вълнуват сърцето на съвремеенния човек”

   Това определие за Шуман отговаря и на моето разбиране за него и затова го цитирах. Аз съм писал в свои постинги за музиката, че вълната на музиката, чиито център възниква в Германия се разпростира в страни от него и през ХХ век на върха на тази вълна са вече не германци, а руснаци, на първо място Прокофиев, който е рожба на времето си  и Шостакович, който си е жив германец като творец, но родил се в Русия. Наричат го Бах на ХХ век, но това определение е непълно  би трябвало: Бах в камерната музика и Брамс в симфоничната.

   Спомням си едно наше пътуване в Германия през 1987 г. когато посетихме всички градове, където е работил Бах с изключение на Любек, защото бе в ГФР. Минахме и през Цвикау, където е родното място на Шуман и има негов музей. Бяхме единствените посетители, но шашнахме служителката с познанията си за Шуман. С мен се получи обаче нещо от което и сега настръхвам: като върху мен да се възкачи духът на Шуман. Станах неспокоен, приповдигнат, не мога да опиша вълнението си в родната му къща. При посещението на църквите, където е бил кантор Бах ме обземаше религиозно чувство, на смирение, както при посещението напр. на църквата Св. Лука при пещерата на Св. Иван Рилски. Шуман е състояние на духа. Веднаж упознал го, човек /или пък музикант/, той го пази в себе си, но този дух от време на време се активира.

  

    Творчеството на Шуман е разностранно. В различни етапи от живота си той пише различни видове музикални творби. А ще поместя тук списък с произведения на Шуман, които майките ако не упознаят не ще могат да помогнат на децата си при първото им докосване до този вдъхновен творец, да им обяснят полета на неговото вдъхновение и неспокойния му дух с две лица на революционер и на поет-мечтател.

    В началото Шуман пише предимно клавирна музика, в тови си писание ще се спра само на нея. Когато е на около 30 той започва да пише вокална музика и създава няколко много велики песенни цикли, подобни на тези на Шуберт – циклите „Любовта на поета”, Любовта и животът на жената” и др, за които избира стихотворения от различни поети. Поетът и композитор Шуман създава шедьоври в този жанр, додстойни да се мерят с тези на Шуберт.

    Шуман е оставил доста симфониични произведения и концерти. Симфониите му са четири, като първата заради красивата си и ведра музика е наречена „Пролетна”. Втората носи белега на борбата му с тежката болест, той вече е знаел, че ще полудее…Бавната част на тази симфония е израз на борбата и раздвоенето му. Много мрачен фугиран епизод има в тази част. За такива като мен се изисква доста смелост, да изслушат тази симфония, защото въздействието й е смазващо!!! Третата сиимфония е петчастна, тя е най-развита от всичките, написана е в героичната тоналност ми.бемол мажор. Вдъхновена е от красотата на р. Рейн. Която по-късно Шуман избира да се удави в нея.

   Най популярната от тези симфонии е четвъртата, в ре минор. Тя е преработена по-ранна симфония на композитора.

   Защо майките трябва да познават тези симфонии? Отговорът е малко сложен.

   Шуман е вилик композтор, но клавирът носи белези във всичките му творби. Може да звучи симфония, може да е програмна музика, но в нея звучи клавир, макар да го няма в оркестъра. Давам за пример финала на Четвъртата му симфония, който по звучене ми напомня на клавирната му пиеса Карнавал. Музиката на доста от композиторите при изявявите им в различни жанрове показва за какво ги е е създал Господ. При Моцарт всяка негова творба наподобява опера – сцена, звучи увертюра, сцената се отваря, излизат артистите, отиват си, сцената се затвнаря, а с нея си отива и миг от вечността. Шуберт е песенен композитор, във всичките му творби се носи песен. Теми от песните си той ползва и в други свои творби. Брамс е симфоник, според мен най-великият. Всичките му негови творби звучат симфонично, нищо че са камерни. Давам за пример бавните части на Третата му клавиирна соната. Бах – там се чува словото Божие – навсякъде и във всичко! Шостакович е художник и историк. Спирам до тук, става трудно за майките.

    Концертите на Шуман за инструменти с оркестър не са много, но един от тях е облигатен за майките, този за пиано. Той е един от най-хубавите концерти за пиано въобще. Ако вместо да показват портрет на Шуман звучи този концерт, разлика няма. Не на същото ниво са концертите му за Вилончело и за цигулка.

    Камерните творби на Шуман също не са много, но една от тях е най-великата – неговият клавирен квинтет. Слушайки тази пиеса, тя с дни звучи в ушите ми. Подобни на нея са квинтетие на Брамс, на Цезар Франк и на Шостакович, такова велико нещо други композитори не са успели да напишат.

   Една особеност ще изтъкна за Шуман. В камерни произведения той ползва виолата вместо виолончело, както Моцарт. Когато пишат музика за камерни ансамбли всички след Шуман предпочитат виолончелото.

   Освен този героичен квинтет Шуман пише и един клавирен квартет, три клавирни триа, две сонати за цигулка и пиано и няколко по-дребни пиеси. Шуман обича кларинена, както и Моцарт. Облигатната пиеса за майките в случая е Квинтетът.  Квинтетът – това е Шуман!

   Шуман пише една опера, но не му се е получила, той не става за този жанр. Брамс не се е опитал да пише опера въобще. Сред творбите на Шуман има и една оратория, и тя не се е получила. Но пък има едно драматично произведение, Манфред”, музика към поемата на Байрон, която е едно от най-великите симфонични произведения на Шуман. Всичко е така сгъстено, драматично, мрачно, че в това произведение не успявам да чуя клавир. Произведението е едно от портретите на Шуман. За да знаее човек какви висини достига човешкия дух и какви чувства са вълнували Шуман, когато е чел това произведение, трябва да познава тази велика пиеса. Тя понякога бива наричана Увертюра по подибие на двете увертюри на Брамс, Академичната и Трагичната.

 

 

   А сега за клавирните пиеси с акцент върху това, което майките трябва да знаят за тях.

   Първата пиеса на Шуман са Вариациите ABEGG, по името на тоновете в темата. Това е пиеса от пет вариации, слънчеви лъчи. Какво радост струи от тях, какъв устрем към живот Те ми напомнят за размечтаното момче Бетховен, което пише си /Хайдн-Моцартова/ симфония. Тази пиеса е доста важна за насоката в творческия път на Шуман и трябва да бъде позната на тези, които са дорасли да се докоснат до по-значителните му клавирни творби.

   Втората пиеса, – Пеперуди -  която Шуман публикава е по-ранна от първата Това са 12 характеристични пиеси, музиката която е писал Шуман по време на следването си в Хайделберг. Аз не съм фен на Пеперуди-те и няма да ги коментирам.

    Следващата пиеса на Шуман има опус 7 и се нарича Токата. Токатата е вид пиеса, в която има непрестанно движение. Тази форма възниква още при предкласиците. Много силни ръце трябва да има пианиста, за да издържи тази пиеса до край. Пиесата е изпълнена малко след сътворяването си в Лайпциг, градът на Бах, написал десетки токати. На преден план в токатата са трудностите, които пианистът трябва да преодолее, но в токатата на шуман има много красота. С нея може да се мери само Токатата на Прокофиев. Пиесата е много характерна за Шуман.

   Следващият оп. 9 е една от най-великите клавирни творби на Шуман, Карнавал. Това е една партита, състояща се от 20 пиеси-сцени. Във всяка пиеска има по един образ, който Шуван песъздава с музика. Тук са образите на любимите му девойки,у Естрела /Ернестина фон Фрикен// и Киарина /Клара Вик/ . „Шопен” изпълнява нещо като кратко ноктюрно, „Паганини” свири начупин щтрих - едни страхотни арпеджии, почти като истински, появява се и една кокетка. Шуман въвежда и други образи, взети може би от улицата, от празнества, от действителен карнавал. Пиесата завършва с марш на приятелите на Давид, символ на борческия му дух, благодарение на който побеждава страховития Голиат. В пиесата има достатъчно място за двата духа, които се борят в Шумен, Флорестан и Евзебий.

   Темите в тази пиеса се състоят от по четири тона, в тях е вплетено името на селото на Естрела, първите букви на името на Шуман  /S  C  H/. В следващия век така постъпва Шодстакович с темата D S C H.

    Тази пиеса аз поставям на трето място в моята класация на клавирните пиеси на Шуман, след Фантазията му в до-мажор. Пиесата звучи симфонично и не мога да си обясня как така големият оркестратор Равел и Чайковский са се решили да я преработят за окестър. Оркестърът при Шуман наподобява клавир, тези двама велики музиканти търсят точно обратното. Аз обаче знам защо: не се е намерил просветен любител музикант да ги убеди, че това не е нужо.

  Следващата пиеса с оп. 13 аз ценя най-високо от всичките клавирни пхиеси на Шуман, това се неговите Симфонични етюди. Темата Шуман взема от някакъв траурен марш, но как я развива! Тя е дълбоко трагична, но се променя при следващите вариации, не мога да си спомня в момента броя им, мисля, че са 12. Тази пиеса изисква много голямо майдсторство от страна на пианиста, но и много висок интелект. Пиесата наподобява на транскрипция на симфонично произведение за пиано. По тази пиеса може веднага да се прецени един пианист до къде и стигнал в развитието си и дали изобщо може да дорасте до тази пиеса. Аз в момента чувнам един тимпан в „оркестръра” при последната вариация.

   Такава велика пиеса на света има още само една, Картини от една изложба на Мусоргски.

  Пиесата явно Шуман е обичал много, защото в лудницата в Ендених той отново се обръща към нея. Че е бил доста луд е съвсем ясно, щом е премахнал прекрасните лирични валиации от този цикъл, а също така, че е написал към Шаконата на Бах съпровод на пиано. Горкичкият, по страшно от болен дух сигурно няма, особено когато човек е толкова велик. Съветските музиколози в КГБ са пиели точно тази редакция на Шуман, без прекрасните лирични вариации и такива големи пианисти като Рихтер, Гилелс и др. не ги свирят. Щом службите така повеляват…За отклонение от линията в КНДР убиват, в Голямата страна пък са изпращали в Сибир, пак на смърт.

   Най-доброто изпълнение на тези вариации съм слушал с Вайсенберг. Запознат с това изпълнение, при всяко следващо искам да чуя подобно на неговото. Една французойка свири тази пиеса на много голяма висота, тя просто в момента е пред очите ми, но не знам името й. Равидсимо за изпълнението й. И красива беше.

    Майка, която не познава тази пиеса, не би могла да осъзнае могъщия дух в нея и не би могла да помогне на детето си при изучаването на музиката на Шуман.

 

     Пропускам пиесата Танците на приятелите на Давид. Обичам музиката на Шуман, но не всичко мога да разбера, тази е една недоразблана от мен пиеса.

   Друга клавирна пиеса на Шуман, много популярна са Фантастичните пиеси оп.12. Това са осем пиески, фантастични според духа-вселена на Шуман, които са драматургично свързани. Имената им са странни – Полет, Възвисяване /Фантастичен полет/, Вечер, Защо, Желание. Най-значитената пиеска, която завършва цикъла се нарича Краят на песента, както един разказ на Николай Хайтов. В разказа имаше желаниие на един човек да пее, макар това да можеше да причини смъртта му. Така и стана. Музикатаа бе по-силна от инстинкта му за живот.  Разбирам го, защото и аз обичам музиката.

     Друг интересен цикъл на Шуман е Детски сцени оп.15. Това не са обаче пиески за деца, а пиеси за възрастни, които припомнят детството си. Този цикъл се състои от 13 пиеси, като най-популярната от тях е Мечтание. Един от портретите на Шуман, превъплътен като Евзебий.

   Крайслерианата е едно изпълнено със страст и патос произведение, което Шуман е искал да наподобява на творбите на Шопен. Името на тази пиеса идва от името на капелмайстора на Е Т А Хофман, диригентът Крайслер, но Шуман пише на Клара, че има предвид и нея, защото тя ще го изпълни. Пиесата е писана през прекрасните пролетни дни, а Шуман се бори пред съда за любовта си към Клара. Всичко това е оказало влияние върху характера на произведението, заредено с емоции до пръсване.

   Друг цикъл от пиеси на Шуман са Новелетите оп. 21. Самото заглавие показва, че това са музикално-литературни произведения. Шопен пише подобни творби, но още по-разширени и ги нарича Балади. Осемте новелети на Шуман са едни от най-вдъхновените му произведения. Ако едно дете свири някоя от тези пиески, задължително е майка му да  познава всичките, за да има добър резултат труда на детето.

  Една от пиесите, писани от Шуман за деца е Арабаската оп. 18. Тя е написана във форма рондо. Една от любимите ми пиески на Шуман! Непрпавилно се изразявам, но тази пиеска е нещо много прекрасно. Възприемам я като носеща и тъга и красота.

   Докато търси работа в бездуховната вече Виена, Шуман пише втори Карнавал, наречен Виенски. Като цяло той отстъпва малко на този от оп. 9, но пък втората му част Интермецо е един от най-силните автопортрети на Шуман – поетът, мечтателят, революционерът, борецът за истинско изкуство  това е Роберт Шуман. Поради тези свои стремежи той е изгорял, това е вид смърт на творците както успението на Светците.

  Кратко отклонение:

  Мислех да пиша този постинг слушайки различни произведения на Шуман, но те така привличат вниманието и емоциите ми върху тях, че се отказах. Не става!!!

   Шуман има три романсчета, обединени в оп. 28. В тях се вплитат отново двата образа на поета Евзебий и на революционера Флорестан/, но тук поетът е на по-преден план. Прекрасни пиески, незабравими. Това, че пиесите са кратки не значи, че не са наситени с много музика, емоци, страсти. Вторият романс е едно от любимите ми произведения на Шуман. Аз казвам, че някои от композиторите са писали музиката си за мен и затова ги обичам и се старая да ги разбирам, но за втория му Романс считам че е писан конкретно за мен.

   Твърде необичаен цикъл представляват Нощните пиеси на Шуман. Те са трудни за мен и няма да ги коментирам. Има отличен запис на тях в изпълнение на Емил Гилелс. Свирят се много рядко.

    Рядко се свири и Хумореската на Шуман, не много характерна за него пиеса. Да напише Шуман хумореска е подобно на Бетховен да напише опера – за друго ги е създал Господ.

    Шуман пише и етюди за пиано по капричиите на Пганини и концертни етюди. Те са писани с учебна цел за подрадстващите пианисти.

   Друг интересен цикъл на Шуман е Пъстри листа оп. 99. Тези пиески са 14, като една от тях  Брамс ползва за тема на своите Вариации по тема на Шуман оп. 9. Това се прекрасни пиески като тези, които ще създаде Брамс в края на своя живот. Тези пъстри листчета са спомени от пъстрия живот на този творец. Болният вече Шуман си спомня за протеклия му в бурен щурм живот. В тях се редуват и образите на Флорестан и Евзебий, в други има тъга, в трети стремеж, аз бих казал всички човешки сътояния. Те са задължителни за запознаване от майките, които ще помагат на децата си да се докоснат до Шуман, но не само за да изсвирят пиесата без грешка, а да „направят” Шуман, да изградят образа му.

   Друг клавирен програмен цикъл, който е много популярен е Горски сцени. Този цикъл се състои от 9 пиеси, първата от която е навлизане в гората, а последната  - раздяла с гората. Шуман рисува с музика възвишения, гори, цветя, чува се и пеене на една птица-пророк. Тези пиеси могат да бъдат изпълнявани от учениците.

     Шуман пише три соната зи пиано. Първата е много специфична, надписът на нея гласи:

    Соната, писана от Флорестан и Евзебий за Клара.

    Разбираемо е, че тази соната няма да влезе в класическата форма. Романтиците не спазват точно класическите норми, те излизат от тях. Тази Соната е ярък пример за това, както и Сонатата в си минор на Лист, образци за следващото поколение композитори соната .  Интересното е и друго, Шуман по това време е влюбен  в австрийката Ернестина Фрикен.

   Соната е доста трудна като музикална форма. Тя се състои от пет части, като първата е встъпление, в което се излага това, което предстои в сонатата. То също е пропиито с борбата между двата духа, които живеят в Шуман, Флорестан и Евзебий.  Темата на Евзебий навлиза и в бавната част на сонатата, наречеена Ария. Следват още три части, съвсем различни от тези при класиците.

   Сонатата е прекрасна, но като музика е трудна за разбиране. Духът на Шуман, раздвоен между Флорестан и Евзебий и любовта му към Ернестина и Клара допринася за още по-възвишени чувства в това произведение, които пеминават в изпълнителя, респ. слушателя.

    Втората Сонатаа на Шуман е класическа по форма, четиричастна. Тя е най-често идзпълнявана. В нея няма големи технически тудности,  музиката й не отговаря за възлагане да я свирят деца.

    За край на клавирните произведения на Шуман оставям последното от трите най-велики творби за клавир на Шуман, неговата Фантзаия оп. 17.

   Тя повече прилича на соната от Първата му, но бива наречена Фантазия. Това произведение е една от най-вдъхновените творби на Шуман, с приповдигнат романтичен патос. Причината е,  че мислите му по тази соната са били породени от най-силното чувство на композитора, любовта му към Клара. Това произведение е екстаз, емоционална изповед към Клара.

    Фантазията се състои от три части. В първата има тема, която се забива в сърцето ти и остава там. Втората част е героична, в ми бемол мажор,а третата част е бавна. Не е съвсем етествено разпределението им – иначе щеше да бъде като соната – но творецът Шуман може много.

 

   Още малко в помощ на майките:

   Шумановите пиеси са доса различни по форма от тези на класиците. Шуман пише в нови , своеобразни музикални форми. Големите му произведения при него се характеризират с последователно завръшени пиеси. В тях неизменно присъстват Флрестан и Евзебий, които се борят и изпяват партията си както различните гласове в многогласните пиеси.

   Ще отбележа, че Шуман е разностранна личност. Освен творец, той е и политическо животно както всички простосмъртни около него. В едно свое писмо той пише: „Вълнува ме всичко, което става по белия свят: политиката, литературата, хората. За всичко това размислям по свой начин и след хова то се стреми навън, иска да бъде изразено в музика.”

   И още нещо – нито един от съвременниците на Шуман не постига толкова голям диапазон на впечатленията и емоциите, отразени в музиката му. Музиката му е развълнувана, поривиста, мечтателна, елегична, капризна, в нея има и хумор, елементи на новели. Тя остава неразделлно свързана с литературата. От композиторите от първата половита на ІХХ век аз поставям на първо място Шуман. Няма да правя сравнение с други негови съвременници, защото уважавам всички, но този най-много. Семейство Шуман има седем биологични деца, но и едно духовно, това е Йоханес /Брамс/. Без духът на Шуман, преминал в Брамс, творчеството му щеше да бъде съвсем азлично. В музиката на Брамс се явяват Бетховен, Шуберт и Шуман, особено в творбите му за струнни ансамбли. Изтъкването непрестанно, че музиката на Брамс е повлияна едва ли не най-много от Бетховен не е точно, той  е последовател на Шуман. В някои жанрове го надминава, в дуги не го достига, но с тези двамата светът е по-богат.

   Шуман е дете на своето време. Най-голямото му досижение е в областта на клавира. Той ползва много умело хармонията, полифонията, колоритите в тембрите Шумановите произведения изискват от изпълнителя много качества – ИНТЕЛЕКТ /!!!/, виртуозност, умения да обединят поезията и музиката.

    Още едно отклонение:

    Аз деля изпълнителите на гениални и на много умни. Има и други категории, много докарани като пианисти. Ще отбележа, че пианистите, които считам за гениални недолюбват Шуман и не го изпълняват, макар да изпълняват почти всичко от Брамс. Но тези, които имат изкрлючителен интелект и висш разум  едновременно са най- добрите интерпретатори на Шуман.

    Бих желал това мое разбиране за Шуман да възпламени желанието на майките, чиито деца започват да свирят произведения от този велик композитор да са в състояние да го разбират в някаква степен, когато в къщи зазвучи пиеса от Шуман. Не е проблем да се научи пиесата, но да стане тя истинска е много тлудно. И в този процес трябва да се влючат майките.

    Чрез децата си, учещи музика, майките могат много да се въздигнат интелектуално покрай тях. За целта не трябва само да им казват, свири, а не играй, а трябва да помогнат на децата си да постигнат резултати. Това може да стане с паралелна работа на майките по музикалните предмети, които изучават децата им, да се запознаят с история на музиката, с музикалните форми, с инструментознание, да разбират по малко от солфеж и нещо много важно – да се образоват многогласно. Когато зазвучи едно произведение, независимо то от епохата на барока ли е, когато най-важното в музиката е било многогласието, но и което и да е, дори и камерно, да могат да различават гласовете в него. И да подканват детето си правилно да ги провежда.

   Завършвам с нещо важно за майките, много важно, най-важното нещо. Един духовно възвисен татко на някой друг ученик по музика ако разбере, че майката на момчето или момичето от другия клас обича и разбира Шуман, той може да прояви интерес към нея и да се получи нещо както в музиката на велик композитор – вълнения, поривиста мечтателност, каппризна тайнственост – една истинска балада. А защо да не ползвам заглавия от пиеси на Шуман:  „Фантастичен полет”, „Порив”, „Желание” а може би и „Защо?”.

    Та – внимателно с Шуман. Духът му  витае над тези, които го познават. И от време на время яхва по някого от приятелите си. Не е задължително да са по професия музиканти, трябва само да обичат музиката и поезията.

   

  

 












Гласувай:
31



1. sande - Извънредно ценен постинг, не само в помощ на майките ...
06.11.2014 18:04
Интересен и много ценен и за всеки, който обича сериозната музика.

Истински музикален наръчник и за майките, и за учителите.

За музиката трябва да се говори вдъхновено, атрактивно, поетично, страстно.

Както и за самата поезия.

Твоите постижения в Родинознанието и в Музиката биха могли да влезнат в учебните програми на МОН, защо не? Учебните помагала са налице.

Поздравления, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191051
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031