Този постинг посвещавам на г/жа Preсoria, която искренно обича музиката: 

МОЦАРТ– ЕДИН ОТ НАЙ-ТРУДНИТЕ АВТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЯВАНЕ

 

     Мой приятел музикант, когото изключително уважавам ме покани на рецитал. Програмата бе добре подбрана тематично - от класиката към романтиката. Повтарям, че много уважавам този музикант, с когото много говорим за музиката. Той изпълни преди години рецитали с всичките сонати на Моцарт, после с тези на Бетховен и след това с цялото клавирно творчество на Брамс. Според мен най-добре се справи с Брамс, но и сонатите на Бетховен прозвучаха много мъжествено. В момента си спомням звученето му на Хамерклавира.

  В личен план този мой прИятел много го закъса. Ние му помагаме по малко, но много скромно. Сега, останал без работа, той изнася рецитали, но възможностите му за по-голяма зала са нулеви. Ужасно! А талантът му е значителен. Неговиаят живот е музиката и на нея той се е посветил. Една безразсъдна негова постъпка го отлъчи от музиката…

   Рециталът му бе подреден и тонално, като всичките произведения бяха подбрани в тоналност си-бемол мажор. Първото от тях бе гениалната соната от Моцарт К 333. Излишно е да се пише за произведение от Моцарт, че е гениално, но аз постъпвам така, защото тази негова соната ми е любима. Тя е изведстна като Сонатата с каденцата. Писана е в Париж, където Моцарт е бил с майка си и сестра си. Напомням, че там внезапно майка му умира. Моцарт пише в писмо до баща си, че се труди много, когато пише творбите си, защото на твореца трябва да е трудно, за да  е лесно  после на слушателя. Вселенският гений Моцарт обаче прави пропуск – той не споменава нищо за съавтора, този, който ще изпълнява произведението му. Нотният лист е рядко изписан, но музиката в него блика от всякъде. Не съвтор, съгений трябва да изпълни произведението му, за да прозвучи то както го е замислил Моцарт. Голямо събитие в живота ми беше, когато друг мой приятел музикант ми подари на СD-та записи с всичките Сонати на Моцарт в изпълнение на Глен Гулд. В последната година на живота си Глен Гулд остави този запис като завет към следващите поколения музиканти. Гений изпълнява поизведения на гений, само където не откачих. Не възприех обаче изпълнението му  на някои от сонатите. Но пък на тази К 333 – абсолютно.

   Първото произведение в рецитала бе сонатата от Моцарт. Не се получи както бих желал. Музиката не полетя на крилете на гения, нещо не се получаваше. А всичко бе прицизно, точно изпълнено. Причината според мен – сонатата, колкото и простичка да изглежда е изключитално трудна за изпълнение и не е по силите на всички музиканти, биха били те и големи. Да се докоснеш до този гений в който и да е етап от живота си е събитие, а в момента, когато си мислиш, че си го разбрал, той се възвисява още и дистанцията се увеличена още повече.

  Второто произведение бе Сонатата на Бетховен оп. 22. Тук изпълнението бе много добро, причината бе в самото произведение. Тази соната е една от ранните на Бетховен. Бетховен тръгва по свой път в този жанр и в края на живота си ще достигне абсолютния му връх, но сега е далеч от него. Слушах и си мислех: Класиците се изпълняват най-трудно,  но най-тудно от класиците е да се изпълни Моцарт. На Бетховен соната му е някак човешка, разбираема, до сонатата на Моцарт можеш само да се опиташ да се докоснеш, но и това не е възможно. Слънчева светлина, идваща от Вселената, която ни предава красотата й, това е музиката на тази негова соната. Изглежда близка до нас, а в действителност е отдалечена на светлинни години.

   Третото проезведение бе Соната в си бемол мажор на Шуберт, последната, любимата ми. Тя не е точно соната, макар да е в четири части и да трае 40 мин., защото има импровизационен характер. Изпълнителят ни понесе на крите на мелодиите, а те тук бликат – цялата соната е песен. Има подчаст Скерцо, и тя - песен.

   На бис чухме още една Соната в си бемол мажор от Моцарт, К 281. Тя е писана от Моцарт за да има той репертоар от пиеси, с които да се представя на академиите си като пианист. Известна е като Сонатата с трилера.

   В линкове ще приложА тези произведения. Обичащите музиката трябва да ги познават.

   Това, което написах, казах и на приятеля ми след концерта и той много се засегна. Аз пък се натъжих. Прав ли бях да постъпя така, трудно е да се каже – музикантите са по особена категория хора. Аз обаче доста приличам на тях.

Виждам крайните полюси на нямата инструментална стихия на Моцарт в тези сонати,между които Словото му, което е намерило своето място.Но това заветно слово на тези сонати остава открехнато само за малцина...И така ще е и дори след 100 години.Трудни!
Благодаря.Поздрави!