ДВАМА  ВЕЛИКИ  МУЗИКАНТИ, РОДЕНИ  НА  ЕДНА ДАТА

   На  7. 1833 г. е роден Йоханес Брамс, а седем години по късно – Чайковский. Те са коренно различни като творци. Брамс не е бил запознат с творбите на Чайковский, Чайковский е бил запознат, но не е харесвал творбите му. Те са срещали приживе в Байройт на фестивалите в чест на Вагнер. Чайковский, който е и музикален писател е описал срещата си с Ханс фон Бюлоу, същото е сторил и Ханс фон Бюлоу. Ханс фон Бюлоу е известен музикант – пианист, диригент, прапагандатор на музиката, апостол на Вагнеровите опери, на произведенията на Лист, комуто е зет няколко години,  после става апостол на творбите на Брамс. Той основава Берлинската филхармония, която съществува до днес.

   Чайковски казва, че творбите на Брамс са философски и скучни. Ханс хон Бюлов му казва, че греши и че ще дойде време да ги оцени. Чайковски коментира срещата си с Брамс, когото оприличава на руски великосвещеник, но не и на музикант.

   Много са интересни великите хора в отношението си един към друг. Нали те кръжат в някакви други, висши сфери, ако не подържат връзка със земните хора, какъвто е Ханс фон Бюлов, биха сторили много грешки. Чайковский я е сторил, сложил е край на живота си. Брамс – не!

    Какъв е Брамс и какъв е Чайковский, това личи от творбите им и най-добре ще разбере разликата този, който разбира и обича музиката им. А да обича и разбира някой едновременно и двамата тези автори е добър атестат за него. Има музиканти, които изпълняват или дирижират добре напр. опери или симфонии на Чайковский, с Брамс не им се получава – той не е писал опери. Чайковски е романтик в пълния смисъл на думата. Като него по-късно е Прокофиев, чиято музика наподобява опъната до скъсване струна. Брамс е наследник и  последовател на великите си предшественици. В творбите му звучи полифонията на Бах, симфонизмът на Бетховен, прекрасните мелодии на Щуберт, патосът на Шуман. Чайковски е художник на руската душа. Напопомням за цикъла му от 12 пиеси „Годишните времена”. За сюжети на оперите си Чайковски ползва творби от руския гений-пророк, Пушкин. Друг велик съвременник на Чайковский – Мусоргски, който е твърде различен от него, също ползва за оперите си творби на Пушкин.

   Подобен на Чайковский, но вече неоромантик е Рахманинов, и той коренно различен от Брамс. И тук е мястото да спомена един велик музикант на ХХ век, Алексис Вайсенберг, който изпълнява с еднаква сила творби на Брамс, на Чайковский, на Рахманинов, на Мусоргски.

   За Брамс съм писал в Блога си на два пъти, като вторият път постингите ми са с дата 07. 04. 2012 г. и са три. От руските композитори любимците ми са Мусоргски и Шостакоович, писал съм и за тях, като за Шостакович писанието хми носи име „Великият художник” и така може да бъде намерено в блога ми. То е доста пространно.

    В линкове ще приложа творби, които могат да служат като автопортрети на Шуман и Чайковский:

     Концерт за цигулка на Брамс, https://www.youtube.com/watch?v=wc9Pq-Jbt4U

    Концерт за цигулка на Чайковский, https://www.youtube.com/watch?v=8PIobWvyYeQ

    Последната симфония на Брамс /4-а/ и https://www.youtube.com/watch?v=ckuUq7im8H4

    Последната симфония на Чайковский /6-а/ https://www.youtube.com/watch?v=wHAfvUFtCIY

  Приятно слушане!

  Към тези двама автори – моята почит. Мисля, че ако не познавах музиката им, щях да бъда друг човек.