Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2014 21:06 - ЧЕТИРИТЕ ТВОРЧЕСКИ ПЕРИОДА В ЖИВОТА НА БЕТХОВЕН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 9256 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 14.05.2014 23:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

Какъвто погледът му, такава и музиката му!
С този постинг му изказвам благодарност, че
днес в духовно отношение съм това, което съм
благодарение и на него. Той е починал на 57, но
повече от 60 по малко или по повече музиката
му е спътник в живота ми. Имах достатъчно
време да го упозная...
   Този постинг ще е доста труден за разбиране,
но да се опита си заслужава. Наградата ще бъде
богата!



                                                                      Посветено!  
ЧЕТИРИТЕ  ТВОРЧЕСКИ  ПЕРИОДА  В  ЖИВОТА  НА  БЕТХОВЕН

 

    Въведение:

    Съзнателно или не, музиката на Бетховен присъства в живота на много хора. На тези, които са запознати с музиката му в някаква степен и биха желали повече да научат за нея, предлагам начин как да сторят това – като се запознаят с най-характерните му произведения. Аз съм ги градирал по трудност. Ако пристъпят успешно по този път, с него ще дойде в някаква степен разбирането на тези творби, на музиката му в цялост, ще се появят допълнителни интереси към още произведения, към други композитори, уважението към този великия творец ще се засили. И още нещо - ще се промени критерият за възприемането на хубавата музика.

    Аз написах това съвсем импровизациовно, описах моя Бетховен, който ме съпътства през

    Аз написах това съвсем импровизационно, описах частица от моя Бетховен, двуликият, който ме съпътства през целия ми живот. Може би някога ще се върна към това писание, което се появи в главата ми буквално преди дни, ще го прегледам, допълня и поправя. Огънят, поддържащ кипежа на вдъхновението ми, за сега угасна.

 

 

    Една от най-великите личности в областта на музиката е германският композитор с фламандски произход, Лудвиг ван Бетховен. Той е роден в Бон, баща му е музикант. Талантът на детето е толкова голям, че на 17 годишна възраст той пътува до Виена с желание да учи музика при Моцарт. Моцарт е успял да го чуе само веднаж, дал му е тема за импровизация и е казал:

    Този ще накара светът да заговори за него!

    Друга среща между тях не е имало. На Моцарт остават още 4 години живот, а Бетховен ще се пресели във Виена една година след съмртта му. Състояла се е още една историческа среща на младежа Бетховен - с Хайдн през 1792 г. в Бон. Хайдн се прибира от първото си посещение в Лондон и по пътя дилижансът спира в Бон. Приятели на музиката веднага носят на Хайдн произведение на Бетховен и искат той да се заеме с обучението му. Хайдн се съгласява да му дава уроци във Виена, поради което Бетховен се преселва във Виена и оставата там до края на живота си. И с уроците при Хайдн не става обаче както иска той. Въпреки това обаче момчето учи упорито при най-добрите педагози по музика във Виена и получава необходимата основа, върху която по-късно изгражда своите музикални катедрали.

   Личността и делото на Бетховен са особено силно изкривени в съзнанието на хората поради една лъжа убеден съм в това - че сифилитикът Ленин бил ценил творбите му. Според мен в това нямва нищо вярно. Днес упознаването на музикалните произведения става лесно чрез посещения на концерти, чрез намиране на записи или чрез интернет. Мисля обаче, че това с Ленина е мистификация на съветските комунистически политруци в опит да свържат образите на сифилитика Ленин, агент на комунистическия интернационал и този на титана на човешката мисъл и изкуство Бетховен, с цел да възвисят образа на този изрод с мозък, пълен със сифилистични гуми. Защо обаче съветските музиколози се спират на Бетховен? Обяснението е много просто. Първо, той е много велик и второ, неговото творчество е човешко, отправено към хората, в чиито център се поставя той. Музиката му не е диалог с Бога, както е напр. при Бах или при Цезар Франк.  От тези позиции съветските музиколози представят Бетховен за неверник, което ще се повтаря непрекъснато на обучаващите се по музика в страната, където живеят най-щастливите хора на света, тази иимсилица ще се леепва и към неговите произведения. Познаващите творчеството на Бетховен отлично знаят, че това е лъжа.   Друга, погрешно представена от съветските музиколози велика личност от музиката, Хендел, също е обект на комунистическата им пропаганда. Като човек, който цял живот се занимава с музика, считам попаденията на службите върху тези две личности – Бетховен и Хендел – за успешни. Имат основание съветските музиколози, макар то да е само един промил, но те все пак са го усетили, представили са мухата за слон и  от тези позиции, химнословейки Хендел бичуват Бах заради вменен му мистицизъм, заблуждавайки хората че творчеството му не е отправено към Бога. За тях без всякакво колебание Хендел е най-великият предкласик. В светлината, която съветското музикологство разпръсква от Бетховен, в неговата сянка те оставят дори Моцарт. И ако на Моцарт се спестяват много лъжи за творчеството му, като се запазва мълчание, то творчеството на Бах се обяснява само с лъжи. Цитирам едно име, предполагам най-разработеното в НКВД  да принизява дейността на Бах пред студенитете и да им промива мозъците, Хубов. Ще посоча и две лица, специализирани да заблуждават хората за делото на Бетховен, Валентина Конен и Арнолд Алшванг. Те са нещастници, но такива като тях доппринесоха да се напълнят с лъжи и изкривени представи главите на студентите по музика, от които някои цял живот не могат да се отърсят. Колкото полезна бе колективизацията за българското село, толкова полезни зда обучението на нашите хстуденти по музика бяха и трудовете на съветските музиколози. Те просто са привеждали в изпълнение идеологическите линии в областта на музикалното образование, които са били разработени в ЧК, после доразвити в НКВД и КГБ, с които трябваше да бъдат промивани и заразявани мозъците на студентите по музика. По времето на ЧК основната фигура в съветската култура е бил Луначарский.  По времето на Сталин начело на културата на СССР стои символът на жестокостта и терорът над интелигенцията в СССР, Андрей Жданов. По времето на Хрушчо не е толкова страшно, тогава играе някакаква си Екатерита Фурцева, но неосталинистът Бражнев възвърна методите на НКВД спрямо културните дейци. Давам за пример какво сториха службите на Ростропович. По времето на Путин музикантите, подобно на останалата интелигенция просто напускат Русия - олигархията не е привлекателно място за интелигентните хора, тя се нуждае от манипулируеми примати. Големи руски музиканти на свободни професии живееят постоянно в Лондон и по Европа. Но и между тях има хора на службите, цитирам Гергиев и Плетньов, агенти на Путин.

    Още един много важен елемент има в дейността на службите по сигурността в областта на музиката. В техните структури са били въвличани най-добрите музиканти като съветници. Спускана е била линията на партията за музиката, а тези са я разработвали според изискванията й и са следили за прилагането й в учебните заведения и по сцените, дали музикантите правилно мислят, по ленинсиким, може би.  Редица големи музиканти са се продали или са се предали пред алтернатиивата да работят за службите или…Сибир. Напомням кои са ходили при Шостакович да му пъръчват Втора и Трета симфония, писал съм за тях. Те са му предлагали и текстовете-простотии, които да се пеят в симфониите му. Напомням нещо страшно: Агентите в областта на музиката в СССР подобно нашата политическа милиция са разгадали замисъла на Четвъртата му симфония преди премиерата й и какви ужасии са последвали. Всичките тези музиканти, агенти към ЧК са включени като съветски композитори в Музикалната енциклоедия на СССР от 1973 г. Такава е и първата наша КБЕ, в която половината от включените в нея бележити българии са… партизани.

    Последствията от тази линия за завършилите музикалното си образование в Голямата страна са видни. Едните са начело на музиката у нас, а другите работят за заплата на ниво минималната в България. Обяснението е съвсем просто – някои са били привлечени да работят за тамощните служби. Те се разпознават по маниерите, по мислите, по общественото си положение, по атаките срещу издигналите се некомунистическите музиканти, каквито са напр . Вайсенберг, Натан Милщайн, Изаак Щерн, Йаша Хайфец и др. Къде ще ги сравняваме тия с един съветски музикант!

     В резултат на тази кампания на службите в СССР и България, целяща да възвисяват творчеството на Бетховен, което е гавра с този велик човек, защото той е Божий подарък за хората и не върви да го коментират примати, до 1989 г. неговите творби се изпълняваха много често не само у нас, но и в ГДР. Той бе представян и като най-великият класик. В ГДР имаше едно радио, което хората наричаха Beethovensender. Най-популярните композитори обаче там негласно бяха Бах, след него Брамс, най-вече заради Немския реквием и на трето място – Моцарт. Аз се включих много творчески в тази програма за запознаване с Бетховен и ни най-малко не съм повлиян от съветските автори, които съзнателно в писанията си за него го представяха в невярна светлина. Повлиях се от други – музикантите Давид Ойстрах, Емил Гилелс, Ростропович, Рождественски. Те разкриха пред мен истинския му образ, величието на творбите му, не агентите на КГБ. Ще отбележа, че Бетховен няма до такава степен привързани към живота и делото му писатели и музиковеди с изключение на Ромен Ролан, които подобно на евангелистите от Библията да са описали живота и творчеството му, както това са сторили Алберт Швайцер за Бах, Алфред Айнщайн и Херман Аберт за Моцарт, Карл Хайрингер за Брамс. Написаното за него от Ромен Ролан има емоционален характер, а романизирането на живота му създава невярна представа за творбите му, тъй като романистите не са музикални писатели, недостатъчно са образовани в тази област и наблягат на пикантните истории от живота му. Благодарение на тях има разпространени доста неистина за живота на Бетховен – с образа на жената от Хайлигенщадското защение” се свързва Йозефина Брунсвик, които не е истина, други пък направо казват, че тя дори била прихванала от него, трети – че била прихванала от друг и Бетховен се косил заради това. Да се пишат такива глупости за този велик човек е недопустимо, но те изкривяват представите за образа му. Бетховен е имал връзки с Тереза Брунсвик, една високо образована млада жена, но с гърбица, която смазва самочувствието й. Поради това тя се отдава на благотворителна дейност с децата, отказва брак с Бетховен и остава неомъжена. Години по-късно по-късно той дори си вади документи да се жени за Тереза Малфати, но от тази връзка остава само едно гениално произвредение , Струнният квартет „Сериозо” оп. 95. Мисля, че колкото по-малко се знае за личния живот на един творец, толкова по-добре, защото по-малко глупости ще се напишат, или пък хич.

   Да се разбере творчеството на Бетховен не е лека работа, защото то е много голямо като обем и е сложно. То идва в момент, когато музиката е на кръстопът - времето на класицизма отминава, идва вемето на романтиката. Музиката на Бетховен отразява тези две направления. Който разбира музиката му обаче, за него е отворен за разбиране пътят към автори след него като Шуберт, Шуман, Лист,  Брамс и Шостакович, но също така и за Моцарт и Хайдн, та дори и Бах, от които той се учи през целия си живот. Ще подкрепя това по-късно с примери от негови произведения.

   За запознаване с Бетховен обичащите музиката му трябва да познават неговите най-характерни произведения през различните периоди от живота му. А тези периоди са четири – младост, до към 1800 г, между младостта и зрелостта, до към 1810 г. кризисен период до 1815 г. и зрялост, до 1827 г. Границите са малко размити, но са приблизително такива.

 

    Първият творчески период на Бетховен е характерен с това, че той се учи от произеденията на Хайдн и Моцарт. Типично Хадн –Моцартова е Първата му симфония, подобен на Моцартовите е и Концертът му за  пиано оп. 19.  Бетховен сравнява силите си с тези двама велики негови предшественици, учи се от тях, набира мощ като творец. Изцяло повлияни от Моцарт са Триата  му оп. 11 и 38 и Квинтетът оп. 16. Бетховен пристъпва плахо и в във формата струнен квартет с Шестте си квартета оп. 18, възлюбеният от класиците камерен състав.

   Младежките си години като творец Бетховен започва с композиране предимно на клавирни сонати, но и на камерни произведения, които са велики както създадените в по-късните периоди на живота му.  Първото много велико ппроизведение на Бетховен е Третото трио от оп. 1. От всичките негови шест триа, които той създава, това ми е любимото. Геният е осенил младежа така, че това произведение остава неразбрано дори за Хайдн, който му препоръчва да не го издава. Бетховен се засяга и не му посвешщава триата. Той още от млад съъзнава величието си като композитор. От висотата на моята възраст, аз разбирам Хайдн, но си представям и как е реагирал Бетховен на отношението на Хайдн към тези триа, които не слизат от концертния подиум до днес. Ще посоча пример как Бетховен в зрелите си години цени това Триото №3.

     Друго изключително велико произведение от младежките му години е Клавирната соната оп. 2 №2. Тази соната е била писана непосредствено след триото оп. 1 и духът на Бетховен още е бил в небесата. В късния период на своето творчество Брамс черпи вдъхновение от тази соната, композирайки по нейно подобие бавната част на Сонатата си за виолончело оп. 99, частта с пицикатите. Създаденото от младежа бива така претворено от възрастния вече Брамс, че той го превръща в жемчужин, казано на съветски език.

   Интересни, но не на същата висота са двете Сонати за Виолончело и пиано на Бетховен оп. 5. Той ще продължи да експериментира с този  камерен състав във всичките периоди на живота си.

   Друго велико произведение от младежките години на Бетховен е третото Струнно трио от оп. 9. То е подобно на това от оп. 1 №3, но изразните средства тук са по-скромни - вместо полифоничното по природа пиано има виола. Бетховен вече е готов да напише струнен квартет.

    Друга велика Соната за пиано е оп. 10 №3. Бавната й част предвещава красивите бавни части на следващите му клавирни сонати, дори на „Хамерклавир” -а.

    Изключително силно произведение на Бетховен са неговите първи три Сонати за Цигулка и пиано оп. 12, особено Третата, която аз наричам „Малката Кройцерова” соната. Почти всички големи артистии изпълняват интеграл с десетте сонати на Бетховен, но класика в това изпълнение остават Ойстрах и Лев Оборин.

    Друго велико произведение на Бетховен от този период е Сонатата оп. 25, наречена „Пролетна”. Тя е четиричастна, със Скерцо, много велико произведение.

    Велики са и още две Сонати за пиано от този период, тези под № 2 и №3 от оп. 30. Пърата е наречена „Речитативна”, а втората завършва с указание финалът да се свири огнено /кон фуоко/.

    В известна степен подценявам доста популярните клавирни Сонати  квази фантазии, между които е и „Лунната”.

   Непосредствено след сонатите от оп. 30 Бетховен пише три Сонати за цигулка и пиано, които издава с оп. 31. Втората от тях е една от най-сериозните  цигулкови сонати и тя е оказала своето влияние върху сонатите на Брамс.

    Други интересни произведения от младежките  години на Бетховен са Вариациите за пиано „Ероика” оп. 35 със заключителната фуга, Втората му симфония оп.  36, доста по-намръщена и тържествена в сравнение с Първата, Третият му концерт за пиано, копие на Моцартовия в до минор №24, един Романс за цигулка с оркестър, който е генералната репетиция на Бетховен преди да напише знамения си цигулков Кончерт.

    Младежкият период на Бетховен завършва с едно грандиозно произведение в камерния жанр, неговата Кройцерова соната. Първата част на тази Соната, подобно на Първата част от Третата му симфония става за автопортрет на Бетховен, нарисуван със звуци. Как не се строшава нежната цигулка, когато звучи това могъщо произведение!

 

    Бетховен е на прага на Христовата възраст. Познанията му, уменията му да превъплъщава в музика идеите си са безгранични. Идеи той вече не приема, има си достатъчно свои, а за реализирането им трябва много време. В музиката се проявява нова тенденция, изтича времето на класициза и идва времето на роомантизма. Тази промяна е доловена и от Моцарт, който в своите Симфонии № 25 и 40, в Концерта си в ре минор, където втората част той нарича „Романца” и в др. произведения той ползва романтични изразни средства. Моцарт не е вече измежду живите от 12 години, но изкуството е вечно - заветът му към следващите музиканти е ясен. Пътят за романтизма ще прокара Бетховен!

 

   Вторият творчески период на Бетховен е характеран с доста творби в различни жанрове, но пък какви творби! Той е достигнал нов в творческите си сили. Повлиян от Моцартовата Симфония №39 и от събититята в Европа, когато Наполеон тиранизира целия континент, Бетховен създава Третата си симфония оп. 55, една от двете си най-велики творби в този жанр. Тя е програмна, но това не намалява стойността й. Тази симфония е една от най-великите творения в този жанр.

    В областта на клавирната соната Бетховен създава най-великата си до момента соната, Сонатата оп 57, наречена „Апасионата”. Всички големи пианисти имат в реперотара си тази соната. Тя завършва един процес на развитие на клавирната соната при Бетховен, който той ще продължи чак в последния се творчески етап, но със съвсем различен тип сонати като строеж и изразни средства.

    Творческата вълна така е понесла във висините Бетховен, че той просто не може да слезе на земята. Следващато му произведение е най-хубавият му Клавирен концерт оп. 58. Втората му част е повлияна от музиката на Бах и се сравнява с извеждането на Евридика от царството на мъртъвците. Много велико произведение.

    По това време руският посланик Разумовски, който е любител музикант и свири на цигулка, носи на Бетховен от Русия ноти и текстове на руски народни песни. Бетховен ги харесва и написва три много велики струнни квартета оп 59, известни като квартетите „Разумовски”. И трите са страхотни, първият ми е любим. Руски теми, разработени от германец, руска музика, преведена на немски.

   Друго велико произведение от този период е и Концертът за цигулка оп. 61. Той е в ре мажор, но в него има ре диез, има квинтоли, оркестрвовата партия е много развита, тимпанът се ползва както в симфониите. Концерът е един от най-великите цигулкови и по негов образец Бамс създава своя.

   В този период Бетховен създава друга своя велика камерна творба, Сонатата за виолончело и пиано оп. 69. Тя е съчетание от красота и мъдрост.

   През този период Бетховен пише една друга велика творба, Вариациите в до минор за пиано, на които не дава опус. Темата е кратка, но съдържа много мощ. Глен Гулд е най-добрият изпълнител на това произведение. Такава тема, още по-кратка, само от четири тона прилага по-късно Брамс в знаменитата си Пасакалия от последната му симфония. Как великите хора са се учили един от друг!

   Ще спомена и други велики произведения от този пирод на Бетховен, но те не влизат в раздела ми „Любими”:

    Петата и Шестата симфонии, като в Шестата влиянието на Симфония №104 на Хайдн е очевидно. Тогава са написани също така операта му Фиделио оп.  72, Императорският концецерт за пиано оп. 73, Струнният квартет „На арфите” с оп. 74 и др. неща – две Клавирни триа, Шест песни за глас и пиано.

 

      Бетховен е на 40 години. Глухотата му става пълна, заради нея и личния му живот е на никъде. Той не може да изпълнява творбите си, не може да дирижира, не може да общува с хората, необходими са разговорни тетрадки. Да си музикант и да не можеш да чуваш, а да разчиташ само на вътрешния си слух сигурно е нещо ужасно. Бетховен навлиза в години на криза. Това се отраздява и на творчеството му в значителна степен. Твнорбите, които създава през този период, продължаващ около 5 години, отстъпват на тези от предишния му период. Той обаче експериментира – пише една Фантазия за пиано, хор и оркестър, като идеята от ней прилага после при Деветата си симфония в последната й част. Пише музика към пиеси, Оратория, меса, песни, издава някои по-рано написани произведеня. Случва се обаче нещо странно в този период, както и във втория му, което пропуснах да отбележа. Когато Бетховен създава Третата си симфония, Сонатата Апасионата и др. велики творби, той пише един Троен концерт за пиано, цигулка и виолончело, който има естраден характер. Почивал си е вероятно, както Брамс с писането на Вторатта си Симфония след завършването на Първата. Сега в периода, когато той изживява дълбока криза, бива създадено едно от най-великите му произведения, Седмата му симфония. Тя е толкова велика, че дори Вагнер, който се счита за по-велик и от Бетховен  пише добри думи за нея. Напомням за скръбното Анданате от нея. Само тази Симфония на Бетховен може да се мери с Третата му. Едната е зрелостта, другата – младостта.

   Още едно велико произведение пише Бетховен в хози период, Струнния квартет „Сериозо”. Той е вдъхновен от разочарованието, че Тереза Малфати отказва да сключи брак с него. Винаги, когато големите композитори са във върхова форма или искат да изразят душевните си проблеми, те се обръщат към струнния квартет -  камерният състав, предаващ безпогрешно всички превъплъщения на човешката душа.

    Времето на кризата при Бетховен привършва. Той бива обзет от нов творчески подем и следващите произведения ще твори за бъдните поколения, защото произведенията му стават толкова велики и сложни, че не могат да бъдат разбирани от съвременниците му – умът му вселена, този израз е на ромен Ролан – няма друг като него по това време. Най-трудната музика обаче, сътворена от Бетхове са неговите Последни квартети.

  

    От кризатаа Бетховен излиза променен, започва неговият късен, последе период, който е много характерен и веднага се разпознава произведението, което звучи към този период ли принадлежи. Той е характерен с по-широкото прилагане на полифонията в творбите му, като пише и изцяло полифонични творби или части от произведения, клавирното звучене съчетава едновременно ниския и високия регистър на пианото. Пианото, съпътствало Бетховен през целия му живот остава на по-заден план в тгворчеството, но пък първите инструменти във фокуса на вниманието стават струнните.

   В този период Бетховен пише последната си Соната за цигулка и пиано оп. 96, в която се вижда как той се е променил за времето от Кройцеровата до тази. Страхотна соната, Соната –сбогуване я наричам аз и ми допада повече от Кройцеровата като философия.. Изключително отправени към бъдещето са неговите две Сонати за виолончело и пиано оп. 102, във втората от която има фуга.  Идеята е взета от Брамс и приложена в неговата Първа соната за виолончело, където има тема от Изкуството на фугата и още по-сложна полифония,с гласове, разпределени между челото и пианото.

   Гениалното си Трио оп. 1 №3 Бетховен преработва за струнен квинтет без да промени нищо в него и го издава под оп. 104.

    На клавира Бетховен почти казва „Сбогом”, но с какви произведения!

    Първото от тях е сонатата оп. 101. Тя е експериментална и отваря пътя за следващите четири. След нея идва голямата Соната оп. 106, наречена „Хамерклавир”. Бетховен подчертава, че тази соната трябва да се изпълнява от пиано с чукчета, не от клавесин. Тя е една от най-трудните в техническо отношение сонати, но и да се запомни. В нея има част Фуга, но тази фуга не е като при Бах, тя е фуга, която ще прилагат бъдещите композитори. Цитирам само Лист в неговата Соната в си минор. Фугата е много сложна и е далеч от традицията.

   Следват нови три Сонати за пиано с опуси 109, 110 и 111. Те са така различни, както последните три симфонии на Моцарт. В оп. 109 има вариации, които са такова съвършенство, че след слушането им те не те напускат. В оп. 110 има една скръбна ария в два варианта и фуга с права и обратна тема. Оп. 111 се състои от две части, но тя е толкова велика, че с нея ще завърша писанието си. Тази соната е единственото музикално произведение, което считам за най-велико и същевременно ми  е любимо. Обикновено харесвам произведения, в които откривам

част от себе си, не е задължително да са най-великите. Такива произведения наричам писани за мен. А те са писани за мен толкова, колкото за мен са били строени хилядите км, римски пътища, по които съм се движел из планините.

   Следващото велико произведениее от този период е Миса солемнис оп. 123. Бетховен работи 4 години над нея. Тази меса показва, че Бетховен не е теолог. Давам пример с частта Агнус деи от Високата меса на Бах. Там душата отлита, защото това е част от прераждането. Частта е съвсем кратка. При Бетховен душата не иска да отлети, частта е доста дълга и драматична.

   Друго велико произведение от този период, и то отправено към бъдещето е Деветата му симфония. Първата част на тази симфония е най-значителна, Четвъртата част е с форма на кантата. Въвеждането на хор към симфонията вече е факт, но той не се приема от всички композитори. И аз не съм съвсем съгласен с тази форма.

   Бетховен приключи с пианото, но как, приключи и със симфонията. Проблемите от последните  години на живота му с племенника му Карл, които той не може да реши, защото колкото и оправен да е в музиката, в живота, като човек на изкуството не е и те го отвеждат до гроба. Тези преживявания намират израз в създаването на камерни произведения, неговите последни квартети, които са връх на мъдростта и красотата в този жанр. Те са обаче най-сложната музика, която Бетховен пише. Квартетите не са оценени във Виена, нещо повече, хората мислят Бетховен за луд Те обаче са оценени първоначално във Франция Французите са едни от най-добрите и ревностни интерпретатори на Бетховен.

    Първият от тази серия квартети е издаден под оп. 127. Той е в тоналността ми бемол мажор. Звученето напомня звученето на Третата му симфония.

   Ще се отклоня от темата и ще напиша нещо лично. Както има инструменти с естествена настройка, напр. S кларинет или В кларинет – това означава, че на първия настройката е в ми бемол мажор, а на втория в си бемол мажор, такава настройка притежават и някои хора. Аз си знам своята – ми бемол мажор и когато звучи произведение в тази тоналност съм особено възприемчив към него, напрегнат и го възприемам с повишена чувствителност. Затово този квартет на Бетховен харесвам особено. Първата му част е нещо много велико.

    Следващият му Квартет оп. 130 има партитен характер, състои се от части. В него има една прекрасна част Каватина.

    В Квартета оп. 131 има поука от квартета на Моцарт К464. Бетховен сега, когато пише този квартет е два пъти по-възрастен от Моцарт, но великите майстори се учат един от друг.

    Квартетът оп. 132 е писан след прекарано тежко золяване и в него една част е озаглавена „Благодарствена песен на оздравяващия” . Самият Бетховен казва, че този квартет е труден и трябва да се слуша  по-често.

    За финал на Квартета оп. 130 Бетховен пише първоначално една адски трудна фуга, която заменя с по-кратка част, а фугата издава отделно под оп. 133. Тази фуга подобно на фугата от Хамерклавира е отправена към бъдещето. Темата с децимите внася огромно напрежение, то се подсилва от многогласното й провеждане.

    Идва времето и за последния квартет на Бетховен оп. 135, последната му творба въобще.  След завършването на неговите две първи части огънят, подържал вдъхновението му за предишните квартети вече е прегорял. Последните две части са по-кратки и не отговарят на първоначалния замисъл.

    Това е последното произведение на Бетховен. След него той издава още две, но те са писани по-рано.

 

   Сега – няколко заключителни мисли.

   За този велик музикант Брамс казва: Титан, чиито стъпки непрестанно чуваме зад себе си. Симфониите на Шуберт са повлияни силно от Бетховен. Първият свой клавилен концерт Брамс замисля след като слуша Деветата симфония на Бетховен. Бетховен е клсик и романтик едновременно, но влиянието му върху развитието на музиката е огромно. Колко композитори след него пищат симфоонии с участието на хор в тях. Не само върху музиката след него е оказал влияние Бетховен, той присъства в душите, в живота на много хора. Аз съм един от тях. Гедерманските ми приятели ме наричаха Beethovenkenner и аз приемах това сериозно.

   Сега ще изкажа едно мнение, което не знам дали ако някой, прочел постинга ми ще сподели с мен, но за Бетхован аз съм убеден, че е така. Убеден съм, че така би трябвало да бъде с всички изявени творци, напредвайки по творческия си път.

   В младостта си Бетховен приема гениалността си безрезервно, която дава отпечатък на доста негови творби, започвайки от оп. 1. В следващия период той вече е не само гениален, но и много умен, като разума му вече се издига наравно с гениалното у него. В  последния си етап от живота той не разчита на гениалността си, а на разума си, наподобяващ  вселена, но такава става и душата му. Като доказателство посочвам последните му квартети. Точно това преминаване от гениалното към неговия разум аз ценя най.много у този творец. Гениален човек не може да напише тези три Сонати оп. 109, 110 и 111, а само безкрайно умен. Мисля, че това е правилния път на надарената от Господа с талант личност. Брамс следва друг път на развитие – от голямото към малкото, което насища с огромно съдържание.

   Музиката на Бетховен е навлязла в живота ни, защото тя е космическа. Едни откриват себе си в неговите по-леки произведения като Тангото на Елиза, Лунната соната, други харесват симфониите му и най-вече Деветата, много хора обичат клавирните му сонати. Аз също обичам тези неща, но най-много от всичките му творби ми допада камерната му музика. Колкото по-велик е композитора, толкова по-добра камерна музика пише той.

   Ще отбележа за край на писанието ми, че освен тези 138 произведения на Бетховен, които имат опуси, той е написал още 170, които са без опус. Някои от тези проиизведения са незадъвршени. Те не са така значими както тезди в списъка с опусите, но напомням за Вариаците в до минор от 1807 г, които споменах в писанието си. За тях може да се каже само едно – гениални!

   Ще кажа още нещо, макар и да се повторя. Неговата музика помага да бъде разбрана музиката на другите ткомпозитори – на тези преди и след него. Той твори в много важно за музиката време, когато се заражда романтизма. Красивата мелодия, за която говори Татко Хайдн вече не е най-важното нещо. Успоредно с нея романтиците наблягат и на  хармонията в музиката.

    Това писание е доста сложно. Засегнах най-важните произведения на Бетховен, писани в различни етапи от живота му. Който е в състояние да разбере камерните му творби от последния му етап, ще ме разбере.

 

       А сега ще приложа линкове на две произведения – първото ще бъде любимото ми негово произведение – Клавирната соната оп. 111, макар да съм запознат с почти всичките му. Второто е за специалисти, които могат да слушат полифония и то изпълнена от струнни инструменти – това ще бъде Фугата оп 133 за струнен квартет, в която се провежда темата с децимите. Нещо изключително трудно и за музикантите от сектора „Клавир”

    Още две думи за Сонатата оп. 111, както обещах по-горе.

    Тя се състои от две части. Първата е равносметка на живота на човека във всичките му аспекти – героизъм, борба, поражения. Втората част е тема с вариации на една божествена тема. Тя ми напомня за богослужение в църква с високо кубе, където са изобразени светии, а под тях от прозорчетата навлиза светлина. И там някъде, около прозорчетата кръжи Светият Дух…

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=rjQ7TxpMizc

 

https://www.youtube.com/watch?v=XEZXjW_s0Qs

    Допълнение:
    Реших да прибавя линк и на Третата част от Струнния му квартет оп. 132, наречена "Благодарствена песен на оздравяващия". 

https://www.youtube.com/watch?v=0-jus6AGHzQ

   Тя дава отговор на въпроса неверник ли е Бетховен, както твърдят съветските музиколози. Хоралите се ползват по време на богослужение от евангелистите. По-късно те навлизат в светските произведения. Хоралното провеждане на темата обаче в квартетта, божественото песнопеене, пеещите птички, това е картина от рая, на където Бетховен вече се е запътил. Остава му да напише фугата, която приложих във втория линк, най-сложната му творба от всичките, според мен, фуга на три теми за струнен квартет.
   Съвсем съзнателно приложих линкове с такава сложна музика от Бетховен. Искам да покажа, че пътят него е много продължителен и труден. Аз вървях към него повече от 40 години. Запознаването ми с него ми помогна много в музиката.

image

   Това съм аз, авторът на писанието. Изобразил съм се импресионистично, както прави Дебюси, защото вече не съм много-много за показване. Когато съм на планина за дълго оставам сам и често се замислям за музиката. Тук ми идват идеите да пиша не само за планината, но и за нея. Те вървят ръка за ръка, а аз - неотлъчно с тях. Предлагам обаче един бонус:
  Който познава всички произведения на Бетховен, които съм упоменал и положи успешно изпит върху тях, ще го взема един ден със себе си на планина.
 Ако такава се окаже жена - искам допълнително трима поръчители преди тя да се яви при мен на интервю.




Гласувай:
13



1. precoria - Пътищата по които ни водиш към Бе...
30.04.2014 11:14
Пътищата по които ни водиш към Бетховен са приятни , точни и част от тях -нови.Макар че, някои разделят живота му на три периода:до 1802, до1816 и до1827, но това няма значение.Всяка история е условна.
И на мен любима ми е Ероика,която завинаги разчупва класическия модел и първоначално посветена на Наполеон.Седма също-със своята бавна и първа част-тържеството на властта.Също Апасионатата, Императорския концерт-имам постинг с бавнота част.Заслужава внимание и операта "Фиделио", с контратенорите,мисля, че и Веселина Кацарова се пробва с някоя ария.Концерта за цигулка и той е прекрасен.Интересно че не харесваш появявонето на човешкия глас в 9-та .За мен е много революционно за времето си и се слуша.
По принцип сонатите и квартетната музика са нещо много.Ти си много навътре в квартетите му и съм щастлива че прочетох този постинг и разбрах за оп.111 и оп.133...Неземна музика...Съвършенство, върхове на човешкия дух...
Брависимо!!!
Поздрави
цитирай
2. planinitenabulgaria - Аз описах Бетховен както го разбирам аз.
30.04.2014 13:08
precoria написа:
Пътищата по които ни водиш към Бетховен са приятни , точни и част от тях -нови.Макар че, някои разделят живота му на три периода:до 1802, до1816 и до1827, но това няма значение.Всяка история е условна.
И на мен любима ми е Ероика,която завинаги разчупва класическия модел и първоначално посветена на Наполеон.Седма също-със своята бавна и първа част-тържеството на властта.Също Апасионатата, Императорския концерт-имам постинг с бавнота част.Заслужава внимание и операта "Фиделио", с контратенорите,мисля, че и Веселина Кацарова се пробва с някоя ария.Концерта за цигулка и той е прекрасен.Интересно че не харесваш появявонето на човешкия глас в 9-та .За мен е много революционно за времето си и се слуша.
По принцип сонатите и квартетната музика са нещо много.Ти си много навътре в квартетите му и съм щастлива че прочетох този постинг и разбрах за оп.111 и оп.133...Неземна музика...Съвършенство, върхове на човешкия дух...
Брависимо!!!
Поздрави


Сторих това съвсем накратко, но искам да посоча на обичащите музиката пътя към него, творческите му етапи, творбите, които са непреходни. Така търсещите в музиката ще могат да се замислят за корените на изкуството му, за влиянието му върху следващото поколение музиканти, за новото направление в този тип изкуство, романтиката. По-напредналите пък ще си обяснят сложните взаимотношения между Бетховен и Хайдн.
Бетховен е много важна личност в музиката. Познаването на музиката му помага на творческите слушатели да открият връзките й с творците преди него и тези след него, та чак до 20-и век: Шуберт, Шуман, Брамс, Шостакович и др. За музикантите пък би било особено интересно да открият колко теми има във фугата оп. 133, на колко гласа е тя. Тя не отстъпва по сложност на тази от финала на Симфония "Юпитер" на Моцарт, но слушането й изисква огромно напрежение, докато от сложната фуга на Моцарт струи слънчева светлина.
цитирай
3. born - https://www. youtube. com/wat...
01.05.2014 00:19
https://www.youtube.com/watch?v=HQb_locz2_U
цитирай
4. planinitenabulgaria - Аз съвсем съзнателно поместих в линк
01.05.2014 09:26
born написа:
https://www.youtube.com/watch?v=HQb_locz2_U


това произведение на Бетховен. Той е познат от повечето хора, обичащи в различна степен музиката от малко негови произведения. Посочих, че значението на този велик човек се представяше непълно или се изопачаваше, същото важеше и при разглеждането на произведенията му. Малко хора познават камерната му музика, малцина могат да слушат и да разбират струнен квартет. Инструментът на Бах да изобразява превъплъщенията на човешката душа е органът, на класиците обаче е струнният квартет. В момент, когато Бетховен е в положенито, когато Бах пише хорала "В дълбока скъб, викам аз към Теб!", Бетховен за тази цел ползва камерния състав струнен квартет. Един от тези квартети, оп. 132 е за Бетховен точно както споменатия хорал за Бах.
цитирай
5. wonder - Бетовен - Любимият ми гранд в кла...
14.05.2014 17:57
Бетовен - Любимият ми гранд в класическата музика! Най-величественият, непрозрачен, многопластов и неповторим гениален композитор. Каквото и да могат другите, колкото и да го могат... Той може Всичко!
Да ехти, да гърми, да е нежен повей и ручейна канонада. Да се смее, да плаче, да тежи като катедрала и да лети като облак в прегръдка на вятър.
Няма друг като него! И никога няма да има!
Благодаря ти за труда и за посвещението!

Не ми хареса единствено политизиращия елемент в статията. То е като да мразиш Вагнер, защото Хитлер го е обичал. И все пак 5-та симфония "Виктори" е химн-символ за победата над нацистите през Втората световна война, както днес 9-тата е химна на Европейския съюз – последната й част "Одата на радостта", която пише напълно глух!

https://www.youtube.com/watch?v=6z4KK7RWjmk
https://www.youtube.com/watch?v=t3217H8JppI

Не съм съгласна по никакъв начин, че Бетовеновата музика не е от Бога. Ако Бах е шедьоврения Богомъдър Микеланджело на музиката, то Бетовен е енциклопедичния и всеможещ Боговдъхновен съзидател Леонардо. Толкова многостилово-безкраен и хармонично-мистичен композитор като Бетовен никога повече няма да се роди. И именно това, че личността му е легендаризирана като „противоречива” смятам, че му носи силата да може да е Всичко в музиката. Ако другите са традиционалисти, Бетовен е революционер-новатор в музиката. Бетовен е сантиментален виртуоз и дълбоко-чувствителен пламенен мъж. След красавеца Брамс това е най-мъжествено-грабващия хубавец-мъжкар.
На 24 се свирят първите му творби, на 29 вече има симфония и само 16 години апогей го делят от пълната глухота, която придобива на 45 г. – възраст, в която са творили повечето гении... без другия най-велик – Моцарт.
Ще дам като пример на изказаното си до тук 7-мата му симфония и нека тя говори за неговия безпределен гений:

https://www.youtube.com/watch?v=cn2vUKUBf9c&list=PLP7aczhlB94vdFLX68aNw9vfWZOPBEm7E

Сантиментал-оригиналност и романтична сила има в почти всички произведения на Бетовен. Важно е да си красив както отвътре така и отвън си мисля... :)))

https://www.youtube.com/watch?v=CnY1H8MAqbE

Относно твърдението, че той се "учи" от Хайдн и Моцарт, надали е така. Не защото първата му симфония не ги напомня, а защото имайки съвършен вкус и великолепно резонираща към света душа, Бетовен просто Вижда, Чува и Приема великолепието на гениалността им в Себе си, отразявайки ги по свой начин.
Само великият творец може да приеме навътре в себе си други титани и да облагороди света си с добротворческата мощ на татко Хайдн и гениалното лъчезарие на Моцарт.
Самите Моцарт и Хайдн са оценили приживе гениалността на Бетовен. И двамата!
Колкото е грандиозен и монументален, толкова е нежен и човешки, топъл и свойски-интимно-уютен... като Природата-майка.
Това чувство може да ни преизпълни до ръба на духовния граал. /примерно с "Миса солемнис", оп. 123, която ти благодаря, че споменаваш специално!/
"Творческата вълна така е понесла във висините Бетховен, че той просто не може да слезе на земята." – ето затова за мен Бетовен е най-големият Поет в музиката на всички времена и абсолютен хегемон в духовната хармония!
https://www.youtube.com/watch?v=_FVYXEeqhyQ
http://www.beethoven.hit.bg/beethoven.swf

PS и моля те... махни линка с банана, защото разваляш хармонията с него, а аз ще си махна пост скриптума.
цитирай
6. planinitenabulgaria - На Wonder:
14.05.2014 23:28
Доволен съм, че Те размислих за този титан с моето писание. Аз описах моя Бетховен. Всеки обичащ музиката носи в сърцето си част от музиката му и тя остава там докато е жив. Ти наблягаш на романтичната му страна. Когато бях малък - под 50 - и аз поставях Петата му симфония над Апасионатата, Петият концерт над Четвъртия. Когато проумях произведенията му след оп. 100 мисля, че вече го упознах. Аз исках с този постинг да опиша пътя в живота му като творец, защото подобен път могат да извървят и други творци, не е задължително да са музиканти. Той върви от гениалното към човешкото и точно затова го уважавам най-много. Някога ще напиша постинг за тези два типа музиканти.
Бетховен е човек като нас, какъвто е и един от любимците ми, Татко Хайдн. Пътят към него обаче е труден. Трудно е и за следовниците му, затова те не са много - Шуберт, Шуман, особено Брамс.
Не считам, че политизирах постинга си. Бетховен и Хендел са музикантите, които КГБ представя за неверници и от тази погрешна основа обяснява творбите им. Тези лъжеучения могат да се чуят при разсъжденията на честни музиканти, обучавани по съветските учебници.
Освен такива титани като Бетховен има и друг тип композитори. Един от тях носи светлината и красотата на Вселената и колкото и човек да се стреми да го разбере, разбира че Той още повече му е "избягал". На друг един музиката е Божие слово, отправено към хората, които го разбират. Свеждаш глава, слушаш, пред очите ти минават библейските картини. Друг един е най-обаятелната личност в музиката въобще. Слушаш ли го, понася те на крилете си. Има и един такъв, който е взел в творчеството си всичко най-добро от предците си. А за тези, които са поети - те знаят, че има и един поет на пианото.
Поздрав от него. Един поет отплува с лодка...

https://www.youtube.com/watch?v=q9umBE2Gn7Q
цитирай
7. wonder - Знам, знам. . . поетът на пианото е ...
15.05.2014 17:17
Знам, знам... поетът на пианото е Шопен. ;)))
Знаеш призовата ми тройка в музиката - Бетовен, Моцарт и Брамс. Това не означава, че не харесвам Бах, Шостакович и Хайдн.
Но точно първите трима са моя космически триъгълник на грандиозната гениалност.
Моцарт е вертикално чуващият Божий посланик. Брамс небесно-харизматичния духовен бард на романтизма, а Бетовен... ех, Бетовен - той е като вярата, надеждата и любовта на Бог, въплатени с Чувство в Едно същество.
цитирай
8. gimi - Благодаря!
01.09.2018 19:53
Благодаря за прочувствения анализ! Не съм музикант по образование, а любител на музиката по душа. Интуитивно съм открил моите любими творби на Бетовен. Но вашия анализ ми отвори очите за по-задълбоченото познание. Аз самият бях впечатлен от пиано сонатата 32, когато я чух в незабравимата серия на Баренбойм по Mezzo.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185356
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031