Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2013 10:11 - EДИН МУЗИКАЛЕН ТАЛАНТ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1499 Коментари: 1 Гласове:
13

Последна промяна: 17.11.2013 10:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                 МАКАР  ДА  НИ  УПРАВЛЯВАТ  ПРИМАТИ,

             БЪЛГАРИЯ  РАЖДА  МУЗИКАЛНИ  ТАЛАНТИ !

 

     Вече достигнах до възраст, на която съм запознат с много музикални произведения и изпълнения на големи, бих казал велики и дори гениални изпълнители. Порадии това все по-рядко ходя на концерти. Ще поясня поведението си с пример:

   По едно и също време пее професионална народна певица на едно място,  на друго пее една талантлива народна певица, сега започваща кариерата си. Разбира се, че ще предпочета втората. При първата обикновено има професионализъм, всичко е шлифовано, но студено, при изпълнението на втората песента й ще има живот, душа.

   Това важи и за изявите на диригенти, изпълнители, камерни състави, макар да има и изключения за музиканти, които изгарят в професията си и които винаги ценим и обичаме. Това важи и за останалите хора от областта на изкуството и дори за такива извън тази област. Точно както талантливата неутвърдена още певица се изявяват и учениците от музикалните училища и студентите от консерваторията. Таланти не се раждат често, но ги има. По времето на соца една професорка защити титлата си с дисертация „Как се създават таланти”.  От заглавието на дисертацията й е ясно какво съдържа „трудът” й.

   Талантът на младите хора, занимаващи се с музика проличава още от детските им години. На такива деца посещавам продукциите, а после и концертите им. С някои от тях съм близък и тази близост с годините остава, макар те вече да са утвърдени музиканти и да работят някъде по света. Защото в Родината им място за тях няма. Кой се интересува днес от хубавата музика тук, на чието място настаниха чалгата. Приматизацията на всички нива пропъжда не само кадърните музиканти, тя пропъжда дори младите хора от България, като този процес заплашва да разшири обема си – децата вече се стремят не само като завършат обучението си тук да емигрират, но и да се учат, ако възможностите им разрешават извън България. В която после ще идват само докато родителите им са живи.

 

    Измежду подрастващите музиканти винаги имам няколко любими деца, един от тях е Георги Леков, вече абитуриент. Макар да е пианист, аз съм му предрекъл кариера на диригент и той взе това доста на сериозно. Георги имаше концерт в Музикалното училище на Пловдив, където бяхме и ние. Представи се добре момчето, но на този концерт срещнах още един талант, цигуларката Слава Атанасова от ХІ клас. Още преди тя да засвири усетих, че ми предстои среща с голям талант. Много е важна спойката между инструмента и инструменталиста, а при нея е тя съвършенна. Момичето е доста височко, както Хилъри Хаан и има дълги ръце, което е предимдство при изпълнителите на цигулка по отношение на лъковата и на пръстовата техника. Момичето има „железен” лък, оставащ винаги перпендикулярен на струните, желязно е и темпото й.

   Първата пиеса, която тя изпълни бе една от най-трудните като музика, Първа и Втора част от Соната за соло цигулка на Бах. Тези пиеса са много драматични, защото Бах ги създава в един свой тежък период от живота си - умира съпругата му, той остава с 4 деца. Мъката си той претворява в своите три Сонати и три Партити за соло цигулка от този период. В тях Бах възлага на едногласната по природа цигулка да свири полифония. Това е много трудно за изпълнителя, а втората част на сонатите е озаглавена Фуга и е на три гласа.

   Момичето обаче бе на висота. Това пролича още от първия разложен акорд, с който сонатата започва. Интонираше чисто и изпълни първата част на висотата на утвърдените артисти въпреки младостта си. Момичето се справи блестящо и с полифонията във фугата, като майстроски проведе трите гласа в нея въпреки огромните технически трудности.

    На същата висота момичето изпълни и следващите две пиеси, първата от които бе Песен от Панчо Владигеров. Има композитори, писали песни без думи за пиано. Панчо е написал песен, която се пее от цигулката вместо от глас сопран, на цигулката акомпанира пианото. Страхотна пиеса. Така разпя момичето цигулката, че в съзнанието ми се появиха красиви природни картини, но и картини на Владимир Димиитров. Разбира се, и образът на Панчо, който винаги бе на концертите в зала „България” и се усмихваше от ложата.

    Последната пиеса на момичето бе една много трудна в техническо отношение пиеса от Сарасате/чалгаджи/, Фантазия за цигулка върху теми от операта Кармен. Пицикати, флажолети, скоци с лъка - техниката на момичето бе съвършенна. Макар да недолюбвам подобни пиеси, слушах я с голяма радост.

   Така започна някога кариерата си Ан Софи Мутер, на същата възраст тя записа с Вайсенберг трите Сонати за цигулка и пиано от Брамс. В момента тя е най-добрата цигуларка в света. Тази цигуларка има същия заряд – музикант, владее до съвършенство инструмента си и още едно предимство – момичето е много красиво и има безупречно сценично излъчване.

   Срещата ми с тоза талант ми донесе радост, но и надежда, че въпреки съзнателното опростачване на образованието с цел от училищата да излизат не образовани хора, а манипулируеми примати, които да гласуват за идиоти, таланти в страната продължават да се раждат. Но вместо да радват и да подбуждат с дарованието си  към стремеж за красота и съвършенство другите хора, системата ги напъжда от България. Един професор наскоро заяви директно на студентите, ако не им харесва тук, да си вадят визи  да емигрират. Съзнателна е тази линия - приматите гонят по всички възмогжни начини неприматите от страната, защото те са тяхна алтернатива.

   За наши големи музиканти съм писал, сега ще спомена още двама диригенти. Единият е Саша Попов, а другият Добрин Петков. Световно известният и цял живот работил на пазарния принцип Караян е само силует на тези двамата. А те са лъчение. Това сравнение вземам от едно стихотворение, което скоро прочетох.

    Написаното в блога ще остане. Ще минат години, някой ще заложи в търсачката името на тази талантлива цигуларка и ще се види, че съм бил прав за бъдещето й като музикант.

   

   




Гласувай:
13
0



1. sande - Поздрави, Коста!
17.11.2013 12:11
"Написаното в блога ще остане. Ще минат години, някой ще заложи в търсачката името на тази талантлива цигуларка и ще се види, че съм бил прав за бъдещето й като музикант."

***
Прав си. Написаното в Блога не е залудо писане , ще прочетат тези, които се интересуват. А времето ще покаже верността на прогнозата. Денят се познава от сутринта, обичат да казват българето, открай време
.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5850935
Постинги: 2606
Коментари: 6291
Гласове: 13587
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930