Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2013 23:39 - ЕДИН БУДИТЕЛСКИ ПОСТИНГ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 2794 Коментари: 3 Гласове:
13

Последна промяна: 13.11.2013 21:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                     image

                 

                                                             
Какъвто човекът, такава и музиката му!
                                                                                                  Йозеф Хайдн  

 БУДИТЕЛСКИ  КЪМ  ОТКРИВАЩИТЕ  СЕБЕ  СИ  В  МУЗИКАТА - 1

                         /По случай 180 годиини от рождението на композитора/

   Трудно е да открие човек себе си в хубавата музика, но комуто това се отдаде музиката може да го промени много, защото тя е част от живота. В нея има всичко – радост, тъга, красота, мисъл. Музиката може да изобразява всички превъплъщения на човешката душа, природни картини, библейски събития. Тя може да напише без политически пристрастия историята на една страна. Имам такъв постинг, озаглавен „Великият художник”. Много усилия са необходими, много години  трябва да изминат в запознаване с музикални произведения, да се чете за тях, за да бъдат те разбрани по-пълно и да придобият смисъл. За този процес са необходими познания за музикалното произведение, за автора му, за стила, за епохата, за мястото на това произведение сред останалите произведения на автора, за корените му в миналото – това не може да се постигне без много труд

   По случай Деня на будителите реших да направя „плакат” , както аз наричам тази форма, на една от най-значителните фигури в музиката – Йоханес Брамс. Неговото творчество е най-значително сред създаденото през втората половина на ІХХ век. В първата половина на същия век най-значителен творец е Шуман.

   Постингът ще оформя в две части – първата ще бъде за живота на Брамс, който е доста интересен и потвърждава мисълта на Хайдн. Втората част ще е по-сложна, защото и музиката му е сложна – ще посоча кои са творците преди него, от които той се учи и черпи вдъхновението си, ще посоча и напиша по нещо за най-значителните му творби, кои композитори след него тръгват по пътя му. Ще посоча специално творбите му, които са еталон на композиторите след него. Някои от тях са така характерни за Брамс, че представляват негов автопортрет, нарисуван чрез звуци.

 

    Какъвто човекът, такава и музиката му, това казва подигравателно Хайдн на свой приятел по време на представяне на „творба” на негов спонсор. Не е бил прав Хайдн в отношенията си към този човек. Този холандец, на влиятелен пост във Виена, любител-музикант, прави всичко възможно да помага на Хайдн в живота му и му е помагал много. Той е образован музикално, разбира от музика, владее дори композиция, дирижира,  но няма талант да твори. Затова пък уважава сътвореното от великите композитори и им помага. Както името на Салиери остава несправедливо в историята като символ на некадърност, поради което той в края на живота си полудява, така заради това сравнение холандецът във Виена, толкова много помагал на Хайдн, е останал в историята като символ на тъп човек. Няма да кажа името му, не пиша и цялото изказване на Хайдн, защото то става още по-обидно към финала. Но пък в едно Хайдн е безспорно прав – какъвто човекът, такава и музиката му. Ако е талантлив творец, ще претвори себе си в музиката. Ако един образован човек обича музиката, ще заобича тази, която му подхожда на ума и интелекта. Не всеки, който обича хубавата музика е достатъчно образован, за да може да обясни защо музиката на даден композитор или музиката от дадена епоха му харесва, но след разговор с него по произведенията, които слуша и които цени може да се състави преценка за качествата на човека. Един може да харесва оперета, валсове, попфолк /пази Боже/, друг може да харесва Брамс, един от най-трудните автори и да е слушал поради това доста негови произведения, които тепърва ще разбира и все повече ще цени с напредване на годините и познанията му по музика. Без всякакво съмнение разликата между тези двама ще е доста голяма. Доста обидчиви са хората по отношение на преценките за тях за музикалните им пристрастия и аз отбягвам тази тема, както и отбягвам да класифицирам автори на музика, защото обичам хубавата музика. Този път обаче ще направя две изключения:

   Първото:  Мисля, че музиката, която слушат хората е израз на духовния им мир. Съзнателно организираното опростачване на хората по линията на образованието, медиите, примерите с успели в живота /трицентнерови примати!!!/, стана хранителна среда за нещо много ужасно - чалгата и чалгизирането на обществото ни. Въпреки това обаче има доста хора, за които хубавата музика е важна част от живота им. Този постинг правя за тях.

    Второто: Най-великият композитор във втората половина на ІХХ век е Брамс! Това е мое мнение, което не може да бъде споделено, но въпреки това го изказвам. Защото съм брамин.

 

    А сега за Брамс като човек:

    Той е роден в Хамбург от родители, доста различни като професия, възраст и място в обществото. Бащата Якоб е красавец, музикант, но без сериозно музикално образование, свирещ на няколко инструмента. Благодарение на това той винаги намира работа. Той е весел по нрав, добър човек, притежава енергия, достатъчна да се весели и танцува по цели нощи. Няма хамбургска мома, равностойна на него по танците. Майката Кристиана и със 17 години по-възрастна от Якоб. Интересното е, че Якоб е решил да се жени за някакво красиво момиче, което да му подхожда, но виждайки случайно при търсене на квартира Кристиана след съвсем кратко време той й прави предложение за брак. Тя му отказва с писмо, мотивирайки се с разликата във възрастта и положението им в обществото. Писмото е запазено и е публикувано в книгата на Карл Хайрингер.  Кристиана е шивачка, която много се труди. Тя сама се издържа от дете, защото е от бедно семейство, няма образование, но пък притежава изключителни природен ум и интелект. А какъв поглед има! Тази връзка не е случайна - тя е трябвало да се осъществи за да се роди Йоханес. Преди него се ражда по-голямата му сестра Елизабет, а след него – брат му Фриц.

    Още няколко щрихи към образа на Кристиана /Брамс/. Съдейки по писмата й до нейния Йоханес, тя е едно мъдро същество, Божий посланик на земята, който разпространява добродетели, обич, предупреждава близките си срещу възможни злини. Писмата й до Йоханес са така написани, че будят учдване за цялостното познаване на живота от нея- тя го предупреждава да се пази  дори от банкови измамници и в никакъв случай де не взема кредити. Написаното й слово звучи в тоналността на Библията, си минор. Родителите на Брамс са евангелски християни, Брамс също е конфирмиран.

   Йоханес приема най-доброто от своите родители – красивата си външност, отличното здраве, веселия характер и мобилността си от баща си. Понеже и аз съм турист ще посоча, че Брамс е посещавал Италия четири пъти като турист. От майка си той наследява големия й ум и интелект, доброта и желанието да помага на хората, а Бог го дарява и с огромен талант. За жалост не така става с брат му и сестра му. Сестра му цял живот страда от главоболие и е почти нетрудоспособна, брат му прави само глупости. Брамс не може да има с тях духовна връзка, защото е много по-умен от тях, но пък от Виена докато е жив им помага с пари.

   Йоханес расте, но много обича музиката. Той става достатъчно голям - на 6 години - за да започне да изучава вече някакъв инструмент и да взема уроци по музика. И ето първият спор между бащата и сина. Бащата иска сина да поеме неговия път – да се научи да свири на няколко инструмента, да свири по забави, вечеринки, в църковни оркестри - където се наложи – така да си изкарва Йоханес хляба и да има един сравнително добър живот, да излезе от бедняшкия квартал на Хамбург. Детето  обаче се оказва по-умно от бащата и надделява в спора. Макар и малко, то вече има цел в живота и не може да бъде отклонено от нея - той иска да свири на пиано и да се занимава сериозно с музика.

  Този път е труден, но Йоханес иска да поеме по него. Само пианото, полифоничен по природа инструмент, а за мен най-висшият от всички инструмент е по природа полифоничен инструмент и може да отговори на дарованието на момчето, което то осъзнава в себе си. Без да се е занимавало момчето с музика никога, то интуитивно намира истинския си път в музиката и живота. В линковете ще приложа клавирна музика, с която Брамс започва и завършва живота си.

   Йоханес започва да учи музика, но е изключително отговорен към този процес. Той е толкова талантлив, любознателен и приятен, че в началото настава спор, а после и скарване между музикантите на Хамбург при кого да учи. Момчето напредва бързо, труди се много. Неговите любими композитори са Бах, Хайдн, Бетховен, Шуберт и Шуман. Достиженията на тези автори той претворява в творчеството си, преосмислено към времето, в което живее -  втората половина на ІХХ век, разцветът на романтизма.

   Йоханес е бедно момче, той няма дори пиано. А и да има, няма къде да го поставят в дома им. Това не му пречи обаче на 20 години да създаде произведения, чиято зрялост не е по силите на утвърдени вече композтори. На 10 годишна възраст Брамс свири така добре на пиано и така истински интирпретира творби Моцарт и Бетховен, че импресарио, който за кратко пребивава в Хамбург предлага на родителите му да заминат за Америка с детето си, на негова издръжка. Това не става, защото според учителите му откъсването му от Хамбург може да доведе до нарушаване на процеса на обучения на Йоханес. Интересното е, че така мисли и самият Йоханес и отказва да напусне Хамбург.

   На 15 години бащата урежда сина му да замине през лятото като учиител по музиика в имението на един богат дървопреработвател в град Винзен. Там Брамс работи с един малък оркестър, а също с хор, но най-важното е, че тези хора го разбират и ценят. Брамс – доволен. Момичето, на което Брамс преподава в имението, Лизхен, се влюбва в него. И как не – красив, умен, талантлив, весел. Разделят се, но Брамс не забравя близките си. След години от Париж Лиза изпраща при Брамс своята дъщеря за да й помогне при изпитите за консерваторията във Виена. Брамс е готов не само да й помогне за изпитите, но и да я издържа докато учи.

   Следващите пет години Брамс жиивее в Хамбург, но макар и не навършил 20 години той изумява света и до днес с това, което сътворява през този период – Трите му клавирни сонати. През този период в Хамбург идва Шуман и Брамс му дава свои творби да ги прегледа. Шуман е претоварен, преуморен, болен и му ги върща неразпечатани, което е ужасяваща обида за Брамс. Той решава никога повече да не потърси нов повод да се види с Шуман.

   Следващите месеци Брамс пътува из Германия. Той посещава Хановер и се запознава с големия цигулар Йоахим, с когото работи през целя си живот. Посещава и унгареца Лист във Ваймар, който е значителна фигура в музикалния живот на Германия. Лист оценяваа вднага Брамс и иска да го вземе при себе си, за да го приобщи към т. н. Нова школа, в която най-изявените са той и Вагнер. Лист счита Вагнер за най-великия музикант на своето време. Към сътвореното от предкрасиците Лист се отнася с недостатъчно уважение и счита музиката им за остаряла. Твърде обидно той я нарича „лайпцигска”, защото в Лайпциг е живял и творил Бах. За него тази музика е вече остаряла, музиката трябва да поеме по нови, различни пътища. Двадесетгодииният младеж Брамс не мисли така. Не се разбират - Брамс, подобно на спора с баща си преди 15 години отново е по-интелигентният, макар с почти четвърт век по-млад.

  Брамс посещава още градовете Гьотинген, Бон, където е роден Бетховен, Лайпциг, където е работил Бах, но най-важното място което той посещава е домът на семейство Шуман в Дюселдорф.  Тази е историческата среща, която отправя Брамс във висините на музикаалното изкуство и той се връща отново на земята чак при писането на последните си песни – Четири строги напева по текст от Библията. На смъртното си легло, на дъсчица пред него, служеща му за маса. На смъртното си легло. Шуман предрича неговия път в изкуството, пише статия за него. В нея той казва, че Сонатите, които му представя Брамс са симфонични произведения и когато Брамс започне да пише симфонии и разполага с възможностите на оркестъра, той ще разкрие изцяло потенциала си. Брамс чете теза статия, в която предреченото от Шуман става цел в живота му. Той я постига, и то как!

   Скоро се случва катастрофа в семейството на Шуман – Шуман полудява окончателно и постъпва в лудница, където през 1856 г. слага край на живота си. Шуман сам е виновен за лудостта си така, както Бетховен за глухотата си. Клара остава със седем деца. И мъж в лудницата, когото вижда понякога. Брамс се отправя отново за Дюселдорф за да й помогне не само да преодолее трудностите, но и да може да работи тя като артистка – тя е най-добрата пианистка на своето време.

   Много е писано за отношенията между Брамс и Клара Шуман, но аз ще кажа, че ако в началото на кариерата на Брамс Шуман предрича какво ще бъде творчеството му, то Клара след смъртта на съпруга си е активен участник в този процес. Тя винаги е била първият критик на творбите му, първият изълнител на клавирните и участник в камерните му творби. А тя е с много сериозно образование в музиката и изкуството като цяло –артистка, пианистка, певица, композитор, вилончелистка, има литературен дар. И тя както и Брамс осъзнато следва жизения си път. Тази жена ще присъства в живота на Брамс до 1896 г. когато тя умира.

   Ще спомена още една жена в живота му, по-точно момиче, дъщерята на един професор от Гьотинген, Агате. Брамс е на 25.  И тя е висше създание – изключително интелигентна, красавица, с разностранни дорования, едно от които е умението й да пее камерна музика. Гласът й музикантите уподобявали на цигулка „Амати”. Брамс и Агате се влюбват, но Агате счита, че тя не оттговаря за негова съпруга. Мотивите й:

   Брамс е личност, която не може са принадлежи на една жена, той трябва да принадлежи на всички хора.

   Брамс посвещава на момичето песни, но и един струнен секстет с тема AGADНE – ла, сол, ла, ре, си, ми.

   Годините минават, Брамс не може да намери работа в родния си Хамбург. На 29 той се премества във Виена и остава там до края на живота си. Тук са живяли класиците, романтикът Шуберт, градът е с музикални традиции от миналото и това привлича в него много музиканти. Виена е музикалната столица на света. На Брамс му потръгва. Той пише значими творби, издава ги. Във втората частхна постинга ми ще хги опиша. Издателите спорят кой да ги издава, но той си избира един издател за свой, Зимрок. Брамс се запознава с всички видни музиканти във Виена, със споделящите неговите идеи в музиката става близък. Красиви жени от висшето общество на Виана го закачат, но той предпочита компаниите на певиците. И не само на тях, запазвам мълчание.

   Брамс заживява добре материално, открива си банкова сметка. Тя не се напълва много, защото той не задържа в нея пари. На всичките си роднини в нужда, на приятели в нужда, на вдовицата на Шуман, която се грижи за седемте си деца, на по-младите от него и талантливи музиканти Брамс с радост помага. Той издава на свои разноски Концертът за виолончело на Дворжак. След смъртта на майка си баща му се жени отново – първата му жена е със 17 години по-голяма, втората – със 17 по-млада. За жалост Якоб умира от рак на черния дроб, но Брамс продължава да помага на „мащехата” си. Такъв е бил човекът Брамс. Такава е и музиката му. Аз ако не познавах неговите творби вероятно щях да бъда друг човек, а не брамин – такъв наричат тези, които ценят Брамс, а не Вагнер.

    Брамс през виенския си период търси и колекционира ръкописи на музикални произведения. Тази колекция той завещава на Музея по изкуствата във Виена. Нотната му библиотека е била огромна. По негово време излизат пълните събрани съчинения на Бах и Хендел. На Бах той чака новия том с нетърпение и казва, че все има да научи нещо от него. На Хендел при представянето на поредния том казвал: Когато имам време, ще го прегледам. Голяма загуба за него обаче е ръкописът на операта Тристан и Изолда, който Вагнер му подарява, после го обвинява че го е откраднал от него и ще го съди. С мъка Брамс се разделя с най-ценния си ръкопис. Това се случва по времето, когато Брамс се сближава с поетесата Матилде Везендонг, изгората преди двадесетина години на Вагнер.

     А сега за противопоставянето между приятелите на музиката на Вагнер и на Брамс. И двата лагера имат привърженици големи музиканти, които не отричат единия за сметка на другия. Вагнер също има истински последователи, а не само сноби. Антон Брукнер случайно слуша музика на Вагнер и така я харесва, че започва да учи музика и създава произведения, които днес биват наричани големи симфони, като тези на Малер. Те се изпълняват до днес, това са неговите 9 симфонии. Брамс се изказва пренебрежително за тях, няма да поместя мнението му, макар и аз да мисля така. Брукнер е кантор, изключително честен човек в живота и изкуството.  А музиката на Вагер – от нея мога да чуя от начало да край само две опери – Танхойзер и Лоенгрин. От Брамс – всичко. Музиката на Брамс недолюбва Чайковский, но си е намерил майстора в спора – Ханс фон Бюлов.

       Две бележити трагични дати изживява Брамс през виенския си период. През 1865 г. умира майка му. Когато той пристига в Хамбург вижда всичките си спомени от детството си под купчинка пръст. Там, на гроба на майка си той замисля и в следващите две години съгражда в нейна памет неръкотворен паметник, Немския реквием. Този Реквием е значим като Реквиема на Моцарт, той  се превръща в най-популярното произведение на Брамс.

   Второто трагично събитие в живота на Брамс се случва през 1896, когато във Франкфурт  умира Клара Шуман. Безспорно тази жена е притежавала всички качества, каквито би желал Брамс да има евенуалната негова съпруга. Клара е по-възрастна с 14 годиини от Брамс. Тя посвещава живота си след смъртта на съпруга си на пропагандиране на творбите му, да бъдат те издадени и разпространи по Европа. 50 години след смъртта му това е нейната основна изява. Подобно е и отношението й към творбите на Брамс. Велика жена! Да свърже живота и изявите си като музикант с най-великите творци в областта на музиката през ХХ век.

   През 1896 г. връзките са били бавни, влаковете също. Брамс се качва на погрешен влак и пристига във Франкфурт след като Клара вече е погребана. Същото, както с майка му. Брамс губи най-ценното си същество. Това се случва по времето, когато той е известен в цяла Европа и той е канен навсякъде да му окажат внимание: да му дадат почетни титли, да дирижира свои творби. Преди 90 години същата съдба има Хайдн. Брамс обаче, отново с верен усет за това, което му предстои, пише завещание. Завещането му ми напомня Заветът на Свети Иван Рилски, който описва как постъпват родителите към децата си, когато свършват земните им дни. Какъвто човекът, такива и делата му.

    Брамс се връща от Франкфурт във Виена, но той е жълт, превърнал се изведнаж в болен старец. Отслабнал е видимо и е много жълт. Рак на черния дроб, също както неговия баща го довършва. Той пише Четирите строги напева от леглото си, които посвещава на паметта на Клара. При появата си на музикалния хоризонт той започва с посвещение на Клара, неговата Трета соната. Не я посвещава на Шуман, както той пише по-късно, защото не я счита за достойна на този велик творец. Колко скромен е бил Брамс.

   Всички музиканти на Виена го изпращат, знамената са спуснати наполовина, вестта достигна до всички по Европа. От жените, които са блили близки с него на погребението присъства дъщерята на само една. „Цигулката Амати” - любимата му от Гьотинген, Агате, се оказва права:

 

   Брамс трябва да принадлежи на всички хора!

 

   Брамс няма къща-музей както другите велики композитори във Виена. Строителни мафиоти събарят къщата му, находяща се в центъра на Виена за да разчистят площ за строеж, от който ще спечелят. Приятелите му намират обаче решение – една от стаите в дома на Хайдн е превърната в негов музей. Брамс много обича творчеството на Хайдн. Там наистина е най-подходящото за него.

 

     Следва продължение, за творчеството на Брамс.

 

 

  

 



Гласувай:
13



1. ka4ak - Коста,за Брамс,съм абсолютно съгласен!:)))
07.11.2013 00:00
Но почваш с цитат на Хайдн ,а аз го поставям към вредните песимисти,като Гьоте,Нитше,Вагнер и т.н.!:(((
Не се сърди,но без да съм специалист в тези области,така го усещам и никога,не бих ги давал,за пример!:(((
цитирай
2. planinitenabulgaria - За Хайдн - грешка! Той е светец в музиката.
07.11.2013 00:33
ka4ak написа:
Но почваш с цитат на Хайдн ,а аз го поставям към вредните песимисти,като Гьоте,Нитше,Вагнер и т.н.!:(((
Не се сърди,но без да съм специалист в тези области,така го усещам и никога,не бих ги давал,за пример!:(((



Аз винаги мога да защитя позициите си в музиката. Наричан е татко Хайдн от Моцарт. Моцарт заради Хайдн се мести във Виена и се учи от него, надминава го и след смъртта му Хайдн започва да се учи от него.
И за Хайдн ще появя един "плакат", но ще е доста по-подробно изрисуван. Аз съм много голям привърженик на Хайдн. Той е таткото на клавирната соната, на струнния квартет и на симфонията. Незаслужено е останал в сянката на Моцарт, но това не му е тежало, а се е радвал, че има такъв велик съвременник. И е казвал:
- Втори Моцарт няма да имаме!
Ще дам един пример в продължението на постинга, който ще потвърди това.
цитирай
3. sande - Твоят "плакат", Коста, аз намирам като едно темпераментно и живописно есе за Брамс.
07.11.2013 17:55
И за хубавата музика, която не остарява.
И за неспециалист като мен е ясно, че музиката е втората твоя страст, след пътешествията и планините, където се чувстваш в свои води и си на нивото на професионалист.
Ще очакваме продължението.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190868
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031